№ 40
гр. Варна, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600428 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по
жалба на адв. СТ. СТ. Ч. /АК-София/ като повереник на ИР. К. ИВ. и К. Ф.
ИВ. - наследници на пострадалото лице Ф.А.И. срещу определение на ОС-
Варна № 520 от 25.11.2021г, постановено по ЧНД № 1211/21 год. по описа на
същия съд, с което по реда на чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК е било потвърдено
постановление от 21.10.2021г. на Окръжна прокуратура – Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 114/21г по описа на
ОСлО при ВОП.
В същата се оспорват като цяло изводите на съда, респективно на
прокурора, както по отношение на фактическите, така и на правните изводи:
твърди се, от една страна, че разследването не е проведено всестранно и
пълно - не са събрани всички необходими доказателства, установяващи
виновно поведение на водача на МПС - „ Сузуки Лиана" с ДК № В 0377 ВВ –
св. С.М., допуснал ПТП; от друга, че анализът на събраните такива е
повърхностен, т. к. правилното им интерпретиране налага извод за нарушение
на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на
атакувания съдебен акт, респ. и прокурорския такъв и връщане на делото на
органите на досъдебното производство с конкретни указания за извършване
на допълнителни процесуално-следствени действия.
Жалбата е допустима за разглеждане, а по същество се преценява като
неоснователна по следните съображения:.
1
С определение № 520 от 25.11.2021г, постановено по реда на чл. 243 ал.
6 НПК по ЧНД № 1211/21 год., Окръжен съд - Варна е потвърдил
постановление от 21.10.2021г. на Окръжна прокуратура – Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 114/21г по описа на
ОСлО при ВОП на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, водено срещу виновно
лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Наказателното производство е отпочнато на основание чл.212, ал.2 от НПК
срещу виновно лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ от НК за това, че
на 03.05.2015 год. на Автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна — гр.
Девня, на около 600 метра след пътен възел „Летище“, при управление на
МПС - лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Лиана“ с per. № В 0377 ВВ,
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт на
пешеходец — лице от мъжки пол, с неустановена самоличност.
Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка такава,
каквато е била установена в хода на проведеното досъдебно производство и
отразена в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а
именно: През 2015 г. свид. С.М. работел и живеел в гр. София. Притежавал
лек автомобил „Сузуки Лиана“ с per.№ В0377ВВ, рама №
JSAERC71S00253091. На 03.05.2015 год. той се намирал в гр.Варна. Около
21:00 часа предприел пътуване с посочения по-горе автомобил от гр. Варна
към гр. София. Бил отпочинал, не бил употребявал алкохол и медикаменти.
Атмосферните условия били като за лятно време в тъмната част на
денонощието, пътната настилка била суха. Св. М. излязъл от гр. Варна на
изхода на автосалоните по бул. „Цар Освободител“ и се качил на
автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София от пътен възел „Летище“, който
бил осветен. След като се качил на магистралата, св. М. се престроил от
ускорителната лента, преминаваща в аварийна, в дясната активна пътна лента
на движението и ускорил до 80-90 км/час /съгласно заявеното от водача/. На
около стотина метра след пътния възел нямало осветление и станало тъмно.
Св.М. управлявал автомобила с включени къси светлини, тъй като по пътя
имало насрещно движещи се автомобили, чиито светлини го заслепявали.
Светлините на МПС на св. М. били в пълна изправност и работели перфектно.
Той изминал още около 100 метра или общо около 200 метра от пътния възел,
когато внезапно пред управлявания от него автомобил, в своята дясна лента
за движение, възприел фигурата на човек, облечен в тъмни дрехи, без
обозначителни, светлоотразителни белези по тях, който вървял с гръб към
автомобила, в дясната половина на лентата. Свидетелят веднага отклонил
автомобила вляво и аварийно употребил спирачки, в резултат на което успял
да намали скоростта на движение, но въпреки това настъпил удар в предна
броня и краката на пешеходеца, след което последният паднал на предния
капак, огънал го, приплъзнал се нагоре в посока предно панорамно стъкло и с
глава го счупил. В момента, когато скоростта на МПС била достатъчно ниска,
вследствие на употребеното спирачно усилие, пострадалият пешеходецът се
отлепил от автомобила и паднал на пътното платно. Св. М. спрял веднага в
аварийната лента, включил аварийните светлини, слязъл от автомобила и
изтичал до човека, който лежал на дясната си страна напряко на средата на
дясната лента за движение в посока гр. София, а под главата му към краката
се стичала кръв. Свидетелят сложил ръка на шията на пострадалия за да
2
установи наличие на пулс. След като не установил такъв, разбрал, че
пешеходецът мъртъв. Веднага се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента,
след което останал на място до идването на екип на „Бърза помощ“ и
полицията.
С протокол за оглед на пътно транспортно местопроизшествие, в
условията на неотложност, одобрен в частта за изземване от съдия при
Окръжен съд - Варна с Разпореждане № 1674/04.05.2015 год. по ЧНД №
570/2015 год. по описа на Окръжен съд - Варна, участвалият в
произшествието лек автомобил „Сузуки Лиана“ с per. № В 0377 ВВ, както и
намерени на мястото вещи на пострадалия — черна платнена шапка, два броя
сини платнени обувки „Фулмакс“ с № 42 бели иззети. С протокол за
приемане и предаване на ППС рег.№ 1159/04.05.2016г, автомобилът бил
предаден на съхранение на специализирания паркинг на ОД МВР Варна.
От заключението по изготвената на досъд. производство СМЕ е видно,
че след извършения оглед и аутопсия на труп на мъж с неустановена
самоличност, пострадал при гореописаното ПТП е установена съчетана
травма: черепно мозъчна травма: циркулярно счупване на костите на
границата между черепния покрив и основа с пълно разделяне, ожулвания по
главата, множествени контузии по основата на мозъка, двустранен
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки; прекъсване на гръбначния стълб на
ниво трети шиен прешлен и на ниво първи втори гръден прешлен; счупване
на костите на подбедрицата на ляв крак; ожулвания и контузно-разкъсни рани
по предни и задни повърхности на двата крака; тежка /коматозна/ степен на
алкохолно опиване - наличие на 4.7 %о ЛРВ - етилов алкохол в кръвта.
Смъртта се дължи на несъвместима с живота черепномозъчна и
гръбначномозъчна травма. Всички увреждания са получени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи предмети и са причинени прижизнено.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Към времето на смъртта
лицето е било в тежка /коматозна/ степен на алкохолно опиване.
В хода на проведеното разследване били извършени възможните
процесуално - следствени действия и ОИМ за установяване самоличността на
починалото при ПТП лице, но информация в тази насока не била придобита.
С постановление от 10.11.2016г, наказателното производство било
прекратено, на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК. Независимо
от това произнасяне, органите на МВР не преустановили ОИМ по
установяване самоличността на починалия. Приблизително две години по -
късно в ОП - Варна постъпили материали, установяващи съмоличността на
пострадалото лице, а именно Ф.А.И.. Неговите наследници - ИР. К. ИВ.
3
/съпруга/ и К. Ф. ИВ. /дъщеря/, подали жалба срещу цитираното
постановление и с определение № 793 от 20.09.2019г, влязло в законна сила
на 19.10.2019г, постановено по ЧНД № 972/19г на ОС-Варна,
постановлението на ОП-Варна било отменено, с оглед провомощията на
наследниците на пострадалия по смисъла на чл. 74 и сл. от НПК.
В хода на проведеното допълнително разследване била назначена и
изготвена тройна комплексна съдебно - медицинска и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/. От заключението й се установява, че:
1. Управляваният от водача С.М. автомобил е бил технически изправен;
2. Механизмът на настъпване на ПТП е описания по – горе - мястото на
удара е в средата на дясна пътна лента за движение посока гр. Варна - гр.
Девня. Пътното платно в тази част се състои от три ленти - аварийна,
дясна пътна лента и лява пътна лента. В конкретния случай пешеходецът
се е установил в дясна /средна/ пътна лента. Същата е предназначена за
водачите, пътуващи посока гр. Девня;
3. Водачът се е движил в дясна пътна лента и е направил опит да заобиколи
обекта, но се е намирал на прекалено късо разстояние, като го е ударил с
дясната част на автомобила , тъй като е успял леко да промени
траекторията си на движение наляво. Ударът се е състоял в дясна пътна
лента, защото въпреки промяната на траекторията на движение на л.а. „
Сузуки Лиана" с per. № В 0377 ВВ, е последвал удар леко в дясната част
на автомобила като тялото след удара не е излетяло в лява пътна лента -
ускорителна, а е приключило дори движението си в дясна /средна/ лента;
4. Скоростта на автомобила в момента на удара е била около 72 км/ч, тъй
като мястото на удара в челното ветроопорно стъкло е на разделителната
линия на зони В (48 км/ч - 72км/час) и С (72 км/ч - 97 км/ч). Опасната
зона на спиране автомобила при тази скорост е 98 метра. Скоростта на
движение на л.а. „Сузуки Лиана" сper. № В 0377 ВВ преди ПТП е била
79,6 км/ч.
При така изчислената скорост, посочена по - горе, водачът на л.а.
„Сузуки Лиана" сper. № В 0377 ВВ не е имал техническа възможност да спре
и да предотврати ПТП.
Според вещите лица ПТП е било предотвратимо, ако водачът на ЛА се е
движил със скорост до 55 км/ч — видимостта му е щяла да бъде най - добрата
такава -до 70 метра. При движение обаче с подобна скорост, с оглед
изискването на законодателя за минимално допустима скорост на
4
автомагистрала от 50 км/ч, водачът на автомобила е следвало да я напусне.
При максимално допустимата скорост за движение на МПС по
автомагистрала - 140 км/ч, опасната зона е със значително по - голяма
дължина — 264м.
При определяне скоростта на автомобила преди настъпване на ПТП,
вещите лица са съобразили зависимостта между мястото на достигане на
главата на пешеходеца и скоростта на движение на автомобила в момента на
удара. Съгласно деформациите на МПС се определя до какво положение е
достигнало тялото на пострадалия и съгласно теоретично - практическите
зони се определя скоростта в момента на удара, поради което пешеходецът е
попадал в опасната зона за спиране на автомобила. Вещите лица са приели, че
възприятието на водача е било повлияно от обстоятелството, че същият,
излизайки от града, където има по - висока осветеност на пътя, е навлязъл в
зона с по - ниска, дори нулева осветеност на пътя. Пояснено е, че
приспособяването на окото към различна интензивност на светлината има
своите специфики - „зрителна адаптация“ - когато от по-слаба осветеност се
премине към по- силна и адаптация на окото към тъмнина, когато се премине
от по-силна осветеност към по-слаба. Адаптацията към тъмнина включва
няколко механизма - зенична реакция с разширяване на зеницата - около 0,2-
0,5 секунди; неврорегулаторен механизъм - около 0,05 секунди; фотохимичен
механизъм на ниво клетки на ретината, който се разделя на първична
адаптация на конусчетата - регенерация на родопсина с продължителност до
5-10 и и вторична адаптация на пръчиците, продължаващ до 45-60 минути.
Адаптацията на окото от силна светлина до почти пълна тъмнина може да
продължи до 60-90 минути. В конкретния случай, при преминаване от по-
голяма към по-ниска осветеност на пътя, обектите извън обсега на светлината
на фаровете на автомобила биха били трудно забележими за водача и е
възможно да не са били възприети.
В мотивите към ревизирания съдебен акт първоинст. съд пространно е
коментирал събраната по делото доказателствена съвкупност и обосновано е
приел, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и
относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване
по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез
съответните доказателствени средства.
5
Правилен и законосъобразен е извода за това, че деянието, предмет на
образуваното наказателно производство, не е съставомерно по отношение на
водача на ЛА„Сузуки Лиана“ с per. № В0377ВВ - св. М., доколкото
извършеното от него се явява „случайно деяние“, по смисъла на чл. 15 от НК
– същото не е виновно извършено, т. к. деецът не е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Безспорно установено по делото е, че ПТП е настъпило на
Автомагистрала „Хемус", която съгласно §3, т.52 от ДР е "автомагистрала" -
път, който отговаря на изискванията на чл.З, ал.7 от Закона за пътищата.
Съобразно чл.З, ал. 7 от Закона за пътищата, автомагистралите са национални
обекти; те са специално изградени и означени пътища за движение само на
моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните
характеристики: имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с
разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за
движение и със специална лента за аварийно спиране; пресичането с други
пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;
вливането и отливането на движението е само на определени места; нямат
директни връзки към съседните прилежащи територии; имат площадки за
краткотраен отдих; имат предпазна телена ограда. Съгласно разпоредбите на
ЗДвП и ППЗДвП /чл.55, ал.1, чл. 116 и чл. 121 т. 1/ на подобен път, обозначен
като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е
разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято
конструктивна максимална скорост надвишава 50 км/ч, а движението на
други пътни превозни средства, както и движението на велосипедисти и
пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи
пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.
В настоящия случай безспорно е налице внезапно възникнала ситуация,
при която ненадейно, изненадващо за водача на ЛА, управляван от св. М.и в
разрез с установените нормативни правила, на пътното на автомагистралата
се е движил пешеходец, силно повлиян от алкохол - 4,7 промила, състояние
близко до коматозно. В този смисъл правилно е акцентирал ВОС в мотивите
към решението, че тежката степен на алкохолно повлияване на пострадалия
очевидно е допринесло в голяма степен за настъпване на ПТП, с оглед
преценката му /или липса на такава изобщо/ по какъв път се движи и начина
6
на самото му телодвижение.
Правилна е била преценката на първостепенния съд и за това, че
водачът на ЛА – св. М. не е допуснал нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, липсва
проява на непредпазливост от негова страна към другите участници в
движението, какъвто е движещият се по автомагистралата пешеходец,
доколкото подобно поведение е не само необичайно, но е и неразрешено от
закона.
Изцяло се споделят и разсъжденията, залегнали в проверяваното
определение и в постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното
производство, досежно неотносимостта на изискванията на нормата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП в процесния случай - за св. М. поначало не е налице
„възникнало предвидимо препятствие“, напротив, то се явява непредвидимо
за него, за което са налични компетентните изводи на вещите лица по
КСМАТЕ относно „опасната зона“ за спиране и възможността на водача за
възприемане, с оглед осветеността на мястото и преминаването от по - голяма
осветеност към по - слаба, дори нулева такава. Касае се до отклонение от
правилата за движение по пътищата, но допуснато от пешеходеца, а не от
водача на МПС, който е бил поставен в невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредоносните последици,
които в границите на неговите лични субективни възможности не е било
възможно да предвиди. Св.М. е управлявал автомобила на къси светлини,
предвид движещите се срещу него други автомобили, скоростта му е била
нормативно допустима и съобразена с изискванията на чл. 21 и чл. 20 от
ЗДвП, т. к. се е движил по автомагистрала, т. е. по път, на който е забранено
движението на пешеходци и на автомобили със скорост под 50 км/ч.
Не могат да се споделят възраженията наведени в жалбата за това, че не
са събрани достатъчно доказателства или че анализът на събраните такива е
повърхностен: на първо място, са налични гласни доказателства - показанията
на свидетеля С. М. –управлявал ЛА„Сузуки Лиана“ с per. № В0377ВВ, имащ
преки и непосредствени впечатления от ПТП, /включително и от състоянието
и поведението на постр./, показанията на свидетелите А. Василев и А.
Банушева, възприели тежкото алкохолно повлияване на постр. и залитащата
му походка по пътното платно на магистралата преди ПТП, показанията на
полиц. служител Ст. Христов, извършил проверка с дрегер на св. М.
7
непосредствено след ПТП; на второ място са налице писмени доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум; веществените
доказателства; налице са и обективните данни, събрани чрез заключенията по
СМЕ, КСМАТЕ. Анализът на тази доказателствена съвкупност по безспорен и
категоричен начин налага и за въззивния съд извода, до който е достигнал
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, респ. ВОС.
При липсата на доказателства за неправомерно поведение на водача на
ЛА „Сузуки Лиана“ с per. № В0377ВВ– св. С. М., респ. за нарушени от него
норми на ЗДвП и ППЗДвП, находящи се в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП, изводът на ВОС за наличие на случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК, респ. за липса на съставомерни признаци на деяние
по чл.343, ал.1, б.”в” от НК /както и на каквото и да е друго деяние по
смисъла на НК/ се явява правилен и законосъобразен.
Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на
постановения от ОС-Варна съдебен акт, същият като правилен и обоснован
следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК,
настоящият състав на АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 520 от 25.11.2021г. на Окръжен съд-
Варна, постановено по ЧНД № 121192/2021 год. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8