Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
27.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 16665 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 250804 от 22.10.2019 г. по гр.д. № 80324/2018 г. Софийски
районен съд, 47 състав осъдил С.О.да заплати на Р.К.В., ЕГН **********, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 300 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до
окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата над 300 лв. до пълния
му предявен размер от 5 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
е осъден да заплати на ищцата сумата 61.25 лв. – разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р.К.В., която го
обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост. По делото се установило, че на
15.06.2016 г. около 18.00 ч. в гр. София ищцата, при движение по ул. „Враня“
попаднала в необезопасена дупка на пътното платно с дълбочина около една педя,
загубила равновесие и паднала на земята, при което получила множество травми по
тялото си, ударила си краката и главата, като непосредствено след удара се
появили хематоми. Като пряка последица от удара преживяла силен стрес, уплаха,
чувствала силни болки в коленете и главата, които болки не отшумели за един
значителен период от време – три седмици. Това се потвърдило в пълна степен от
показанията на св. Г. – очевидец на падането, който освен че имал
непосредствени впечатления от преживените болки и страдания, бил свидетел и на
страха, уплахата и срама, който преживяла пострадалата, като сочел, че
непосредствено след инцидента същата плакала. Първоинстанционният съд възпроизвел
част от показанията на свидетеля, като посочил, че ги кредитира изцяло, но в
противоречие с това приел, че е невъзможно тя да е накуцвала и да се оплаква от
болки в краката вследствие на инцидента, позовавайки се на заключението на СМЕ.
Според последната срокът на пълно възстановяване от процесната политравма, без
да са настъпили усложнения, бил от порядъка на 20 дни, но тук вещото лице не
можело да се ангажира с точен срок на пълното възстановяване, срокът, който
сочело бил ориентировъчен и си кореспондирал в пълна степен с показанията на
свидетеля, според които около месец след инцидента пострадалата се оплаквала от
болка и накуцвала. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваната част
и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА.
Въззиваемата страна С.О.с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част
като правилно. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпил на 15.06.2016 г. инцидент в гр. София, при който
ищцата, движейки се по ул. „Враня“, се спънала в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, паднала и получила множество травми,
съпроводени с кръвонасядания и охлузвания на двата крака, както и ударила
главата си при падането. Претендирана е и законната лихва върху главницата от
датата на увреждането до плащането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер с възражения за
липса на пасивна материалноправна легитимация; Оспорил е твърденията на ищцата
да е претърпяла вреди в причинна връзка с процесния инцидент, както и е
релевирал възражение за съпричиняване. Претендираното обезщетение било
несъразмерно високо с оглед твърдените в исковата молба претърпени увреждания
на здравето. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Въззивният
съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая първоинстанционното решение в осъдителните му
части не е обжалвано от ответника, поради което същото със сила на пресъдено
нещо установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответната община, а доводите в отговора на въззивната жалба, че друго лице било
пасивно материалноправно легитимирано не следва да се обсъждат. Спорен пред
настоящата инстанция е само въпросът за справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД
размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед доказаните по делото
вреди.
Прието по делото е съдебномедицинско удостоверение на
живо лице № 157/16 г., видно от което на 17.06.2016 г. асистент в КСМД при
УМБАЛ „Александровска“ прегледал ищцата по нейно желание. По предварителни сведения
от прегледаната същата на 15.06.2017 г. около 17 – 18 ч. се спънала и паднала в
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат от което наранила двата си
крака и ударила главата си. При прегледа е установено, че по предната
повърхност на десния крак, непосредствено под колянната капачка, има кръвонасядане
и охлузвания на площ от около 3/2 см, като едно от тях е дълбоко охлузване, с
овална форма и диаметър около 1/0.5 см; Същото по вид увреждане има и под
колянната капачка на левия крак с диаметър около 0.5 см. В заключение е
посочено, че при прегледа е установено кръвонасядане и охлузване по двата
крака, като тези увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи или
тъпоръбести предмети и отговарят да са получени по време и начин, както
съобщава прегледаната.
Представено е и медицинско направление от 17.06.2016 г.
от МБАЛ „Вита“ ЕАД, с посочена диагноза на ищцата на латински.
От приетото заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
обсъдените по-горе съдебно-медицинско направление и медицинско направление, при
процесния инцидент ищцата е получила охлузване и кръвонасядане по предната
страна на двете колена и контузия на главата. От травмите ищцата е търпяла
болки и страдания, които са били с по-голям интензитет в първите 7 дни, а при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период
при подобен вид увреждания е около 20 дни.
Свидетелят С.Г.познавал ищцата отдавна. През лятото на
2017 г. отишъл при нея в края на работното време, ищцата излязла с колежката
си. Тръгнали по улицата, свидетелят бил малко напред. Както си ходела и си
говорела с колежката, видял че стъпила в една дупка и паднала. Дупката била
една педя дълбока, по тротоара имало коли, винаги било така и пешеходците
минавали по улицата. Предложил й да я закара в „Пирогов“, била разстроена и
плачела, казала да я закара вкъщи. Когато я оставил видял, че коленете й са
сини. След около месец – месец и и половина свидетелят ходил при ищцата, видял,
че куца и се оплаквала.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивницата за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по
т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ
ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по
т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г.,
ІІ ТО и др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно постоянната съдебна
практика, при определяне на справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
В случая установените по делото травматични увреждания са кръвонасядане и
охлузвания на площ от около 3/2 см, едно от които дълбоко, с овална форма и
диаметър около 1/0.5 см - по предната повърхност на десния крак, непосредствено
под колянната капачка, и същото по вид увреждане под колянната капачка на левия
крак с диаметър около 0.5 см, както и удар на главата, за който няма данни да е
бил сериозен, а при освидетелстването на ищцата на 17.06.2016 г. не са
констатирани някакви увреждания по главата. Съгласно заключението на СМЕ,
ищцата е изпитвала по-интензивни болки и страдания в първите 7 дни, а
възстановителният период е бил около 20 дни. При доказателствена тежест за
ищцата, от същата не са изложени твърдения, а и не са ангажирани доказателства
за настъпили усложнения, с оглед на което правилно районният съд е приел, че същата
се е възстановила напълно за около 20 дни. Показанията на свидетеля Г., според
които месец – месец и половина след
падането ищцата куцала, не са подкрепени от други доказателства, вкл.
медицинска документация за настъпили усложнения, поради което въз основа на тях
не може да се приеме, че ищцата е куцала вследствие травматичните увреждания
при падането на 15.06.2017 г. Същевременно не се твърди и не се установява след
инцидента ищцата да е била в отпуск за временна нетрудоспособност, да е
променила обичайния си начин на живот, да е имала битови неудобства или
психически или емоционални изживявания, по-големи от нормалните при подобен вид
травматични увреждания. С оглед доказаните по делото вреди, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 300 лв.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход, разноски за настоящата
инстанция на въззивницата не се следват. По делото няма доказателства
въззиваемата страна да е направила разноски, поради което такива не й се присъждат.
Що се отнася до заявеното искане за присъждане на разноски за първата
инстанция, такива не могат да бъдат присъдени за първи път във въззивното
производство. Искането си ответникът е следвало да заяви по реда и в срока по чл.
248 ГПК, което не е направил.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250804 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д. № 80324/2018 г.
на Софийски районен съд, 47 състав в
обжалваната част, с която предявеният от Р.К.В., ЕГН **********,*** с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 300 лв. до
пълния му предявен размер от 5 000 лв.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д.
№ 80324/2018 г. на Софийски районен съд, 47 състав е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.