№ 405
гр. Велико Търново, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20204100100727 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от Н. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П. Е.“ №
36, вх.А, ет.6, ап.16, чрез пълномощник - адвокат С.С., срещу „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление град С., бул.“Г. М. Д.“ № *, в която твърди, че на
30.06.2020г., около 22.15 ч., в град С., на кръстовището на ул.“А. К.“ и ул.“А. В.“, МПС
марка „С. Ц2“ с рег. № ВТ **** КР, управлявано от К. ИВ. К., не го пропуснало да мине по
наличната пешеходна пътека, вследствие на което го ударило. Произшествието било
посетено от служители на МВР, които съставили КП за ПТП с пострадали лица, а на
виновния водач – акт за установяване на административно нарушение на ЗДвП. Твърди, че в
резултат на удара пострадал и бил откаран в болнично заведение, където бил настанен на
лечение за времето от 01.07.2020г. до 04.07.2020г. с оплаквания от главоболие, замаяност,
липса на спомен за инцидента, болка в дясното коляно. Лекарите констатирали, че е получил
следните увреждания – мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана по дясно слепоочие,
контузия на дясно коляно. Поради нестихващи болки в дясното коляно на 07.07.2020г., след
консултация с ортопед-травматолог, било установено разкъсване на средна колатерална
връзка и извършена оперативна интервенция с поставена гипсово имобилизация. Посочва,
че бил на легло, имал главоболие и замаяност, не можел да се грижи за себе си, а поради
продължаващите болки в коляното било проведено ЯМР-изследване, при което били
установени фрактура на латералното тибиално платно вдясно, хоризонтална руптура на
медиален менискус, дисторзия на медиален колатерален лигамент, начална мукоидна
дегенерация, вътреставен излив в дясна колянна става и била предписана имобилизация за 6-
8 седмици с колянна ортеза. Твърди, че получените травматични увреждания се отразили и
на психиката му – страдал от безсъние, напрегнатост, липса на апетит, отчаяние, тревожност
1
и уплаха при спомен за случилото се. След консултация с психиатър бил диагностициран с
тревожно - депресивно разстройство и било назначено медикаментозно лечение. От датата
на инцидента до 08.10.2020г. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Излага,
че в периода 03.07.2020г. – 28.08.2020г. направил разходи за диагностика и лечение на
получените увреди в общ размер от 507.41 лв. Твърди, че виновният за настъпилото
произшествие водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се
покрива от застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество. Предявил претенцията си за
претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП пред
застрахователя и след разменена кореспонденция с него му било изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 482.60 лв. и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 17.40 лв. За разликата до пълните предявени размери ответникът отказал плащане.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 38 517.40 лв. – претендирано от застрахователя, но незаплатено
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на произшествието и сумата от 490.01 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
ИМ до окончателното плащане.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно кумулативно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото
лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Д.Б.: Ж. И З.“ АД е подал писмен отговор на ИМ, в
който заема становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не
оспорва факта на съществуване на валидно застрахователно правоотношение към датата на
събитието по отношение на л.а. „С. Ц2“ с рег. № ВТ **** КР по силата на застрахователна
полица, обективираща застрахователен договор, сключен със застрахователното дружество.
Оспорва механизма на ПТП, както и отразените констатации в приложения КП за ПТП с
пострадали лица в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Оспорва вината на водача на
застрахования при него автомобил за настъпване на процесното ПТП и в условията на
евентуалност, че същият носи изключителната вина за това. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като пешеходец е
нарушил разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП – при и по време на предприетото
пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото МПС и
неговата скорост на движение, както и пътната обстановка. Оспорва ищцовите твърдения,
че е налице причинно-следствена връзка между описаните в ИМ телесни увреждания и
твърдяното ПТП, както и направените разходи за възстановяването от тях да са по повод на
причинени в резултат на процесното ПТП травми. Твърди, че забавянето и/или
удължаването на оздравителния процес се дължи на неадекватното лечение и неправилното
диагностициране на ищеца, липсата на правилно насочване и извършване на
рехабилитациони процедури, както и на неспазване на лекарските предписания от негова
страна. Оспорва произшествието да е дало отражение върху психиката на пострадалия.
Оспорва предявените искове по размер, както и акцесорната претенция за лихва за забава.
Счита изплатеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за отговарящо в пълна
степен на критерия „справедливост“ и определено при отчитане на приноса на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие,
поддържа исковата молба и предявените с нея искове. Моли за уважаването им в
предявените размери по съображения, подробно изложени в писмена защита. Поддържа
претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат по реда на чл.38 ЗА
2
за оказаната безплатна адвокатска защита.
Ответното дружество в представено писмено становище по делото поддържа отговора
на ИМ. Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, а в
условията на евентуалност – за уважаването им в по-ниски от претендираните размери при
съобразяване приноса на ищеца. Излага подробни фактически и правни съображения в
писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от приложения Констативен
протокол за ПТП и събраните гласни доказателства, че на 30.06.2020г., около 22.15 часа, на
кръстовище на ул.“А. К.“ и ул.“А. В.“ в град С. настъпил пътен инцидент със застрахования
при ответника лек автомобил „С. Ц2“ с рег. № ВТ **** КР, управляван от водача К. ИВ. К.,
при който пострадал ищецът. В графа „обстоятелства и причини за ПТП“ на съставения
констативен протокол полицейските служители посочили, че водачът на МПС е отнел
предимството на пресичащия на пешеходната пътека пешеходец Н. АЛ. П.. Ангажирана
била административно-наказателната отговорност на водача на автомобила, като на същия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
От показанията на св. К.И., водач на процесния автомобил, се установява, че на
30.06.2020г., около 22.10 - 22.15 часа, същият се движел по ул.“А. К.“ в град С.. При
приближаване на кръстовището, подал светлинен сигнал, указващ извършване на маневрата
„завой надясно“ и в момента, в който я извършвал, не видял пресичащия на пешеходната
пътека човек, който идвал от лявата му страна по посока на движение на автомобила, като
го ударил с предната част на същия. Посочва, че мястото било неосветено, пешеходецът се
движел с нормален ход, а той управлявал автомобила си със скорост от около 10-15 км/ч.
Свидетелят установява, че когато видял пешеходеца за пръв път, той бил непосредствено
пред автомобила и почти завършвал движението си по пешеходната пътека. Щом го видял,
св. И. твърди, че веднага задействал спирачната уредба, но не могъл да предотврати удара.
Свидетелят посочва, че при слизането си от автомобила, пешеходецът бил на земята, имал
рана на главата, но бил в съзнание. На следващия ден го посетил в болницата и разговарял с
него. Ищецът се оплаквал от болки в крака.
Св. М. М., който се движел след процесния автомобил непосредствено преди
произшествието, установява, че видял как последният задейства спирачки и включва
аварийни светлини. Когато отишъл до него, видял пешеходеца да лежи на земята, близо до
тротоара – на около 3-4 м от него, извън пешеходната пътека и на около 3 м от автомобила,
говорел и бил адекватен. Автомобилът стоял с предните си колела върху пешеходната
пътека. Свидетелят посочва, че непосредствено преди удара процесното МПС се движело
със скорост не по-висока от 20 км/ч. Водачът му споделил, че пешеходецът е излязъл на
пътеката и той не е могъл да го види. Бил уплашен. Когато дошъл автомобила на Спешна
помощ, св. М. с помощта на още един човек натоварили пострадалия в него.
Св. С. Р., сестра на ищеца, установява, че веднага след произшествието ищецът бил
приет в болница и му била поставена система. Казвал, че му се губят моменти от самия
инцидент и че има болки в главата и десния крак. Когато се прибрал в дома си, тъй като
живеел сам, свидетелката му помагала в ежедневните дейности. Тъй като ищецът
продължил да се оплаква от болки в коляното на десния крак, посетил ортопед. Той му
теглил кръв от коляното и му поставил гипсова имобилизация за около две седмици. След
това бил извършен преглед с ЯМР, при който било установено, че ищецът има скъсани
връзки и му била поставена шина. Въпреки, че изпитвал болка, се движел, но не можел да
3
спи през нощта поради уплахата и стреса, който е преживял при инцидента, бил изнервен и
отчаян заради състоянието на крака си. Посетил психиатър, който му предписал
медикаменти, за да спи през нощта и след около месец споделил, че са му подействали.
Понастоящем ищецът не можел да свива крака си и накуцвал с него. След инцидента бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на около шест месеца. Върнал се
на работа през м.януари 2021г., но той като работел като електротехник и изпълнението на
трудовите му задължения било свързано с физическо натоварване, а той все още изпитвал
болки в крака, подал молба и през м.май се пенсионирал.
След извършен оглед на мястото на произшествието, запознаване със събраните по
делото доказателства, включително и гласните такива, вещото лице е изготвило назначената
автотехническа експертиза, приета от съда. Направените от вещото лице констатации са, че
ПТП е настъпило на кръстовище, образувано от ул.“А. К.“ и ул.“А. В.“ в град С., през
тъмната част от денонощието на осветление от автомобилните фарове, като лекият
автомобил, управляван от св.И. се е движил по ул. „А. К.“, в посока от изток на запад, т.е.
към пл. „В.“, в полагащата му се за движение северна пътна лента, която посока е променена
– на север, при преминаването му по ул.“А. В.“. Посоката на движение на ищеца е била от
запад на изток или от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. В района
на настъпилото произшествие била очертана пешеходна пътека тип М 8.1, обозначена и
сигнализирана от двете страни с пътен знак Д17 /пешеходна пътека/, лежаща върху ул. .“А.
В.“. Няма пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на ППС. Вещото лице е
установило, че ищецът се е движил по средата на пешеходната пътека, а автомобилът – по
средата в полагащата му се за движение северна пътна лента, когато траекториите им на
движение се пресичат. На основание извършените замервания експертът посочва, че ударът
между тях е настъпил на 10 м източно от западния край на пешеходната пътека. Той е бил
челен централен за автомобила и страничен за пешеходеца, като първоначално в контакт са
влезли дясната страна на последния и централната част на предната броня на автомобила.
Поради липсата на данни, въз основа на които да се определи точната скорост на последния
в района на произшествието /същото не е запазено/, вещото лице е приело, че то се е движил
с максимално разрешената скорост при движение в населено място от 50 км/ч, а с оглед
безпрепятственото извършване на десния завой, при ъгъл от 90 градуса, както и
съдържащите се в показанията на св. М. данни за отхвърляне тялото на пострадалия на
около 3 м от мястото на удара, вещото лице е изчислило скорост на движение към момента
на удара от 23.4 км/ч. В този смисъл са и показанията на свидетеля-очевидец на инцидента,
движещ се непосредствено зад процесния автомобил. Когато ищецът е започнал пресичане
на пешеходната пътека, автомобилът се е намирал на 126.5 м от мястото на удара и
пешеходецът не попадал в осветеността на фаровете, независимо дали МПС е било на
дълги или на къси светлини. От установената от вещото лице опасна зона за спиране спрямо
разстоянието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара при възникване на
опасността, и в двата случая – при включени фарове на къси и на дълги светлини, е видно,
че опасната зона за спиране е по-малка от това разстояние, вещото лице е заключило, че
водачът на автомобила е имал възможност и време да преустанови движението си преди
мястото на удара и да пропусне пешеходеца да премине по пешеходната пътека. Съгласно
експертното заключение причините за настъпване на произшествието са несвоевременното
възприемане на опасността и закъснялата реакция и действия с органите на управление на
автомобила /задействане на спирачната система/ от водача.
От приложената по делото епикриза, издадена от НО на МБАЛ „Д-р Д. П.“ ЕООД-
гр.С., се установява, че престоят на ищеца в болничното заведение е продължил от
01.07.2020г. до 04.07.2020г. При снемане на анамнезата е посочено, че същият е постъпил в
съзнание, но без спомен за случилото се. При проведените изследвания не били установени
фрактури на череп и дясно коляно и било назначено медикаментозно лечение.
4
На 18.08.2020г. било проведено образно изследване на ищеца, което установило данни
за фрактура на латералното тибиално платно вдясно, хоризонтална руптура на медиален
менискус, дисторзия на медиален колатерален лигамент, начална мукоидна дегенерация,
вътреставен излив в дясна колянна става.
Представени са болнични листи за временна неработоспособност на ищеца, видно от
които същият е бил в отпуск до 05.10.2020г. След преглед от психиатър му била назначена
терапия с медикаменти.
По делото са приложени фактури, ведно с касови бонове и издадени в периода
03.07.2020г. – 28.08.2020г., за закупени лекарствени средства и ортеза, заплатена
потребителска такса на болничното заведение - МБАЛ „Д-р Д. П.“ ЕООД-гр.С. и за
извършване на ЯМР-изследване.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и
неоспорено от страните, при процесното произшествие ищецът е получил закрито
вътреставно счупване на дясна голямопищялна кост в областта на дясна колянна става,
придружено с разкъсване на медиалния менискус, преразтягане на медиалната колатерална
лигаментна връзка и частична руптура на предна кръстна връзка, разкъсно-контузна рана на
главата и очницата. На същия е била направена първоначална хирургична обработка на
раните на главата и очницата, медикаментозно лечение, извършена пункция на дясна
колянна става и имобилизация на ставата с гипс и последващо имобилизиране с тутурна
шина. Вътреставното счупване на дясната голямопищялна кост е установено при
извършеното на 18.08.2020г. ЯМР-изследване. Според вещото лице причината за това да не
бъде установена тази фрактура при рьографията в болничното заведение в гр.С. е, че ЯМР е
по-високотехнологично изследване и с голяма разделителна способност, поради което
според него е направен пропуск при разчитане на резултата от първото изследване.
Съгласно заключението забавеното лечение при счупване на кости може да доведе до
негативни последици, свързани с удължени срокове на възстановяване и/или възможни
късни усложнения. Първоначално на 07.07.2020г. на ищеца е поставена гипсова
имобилизация, а след прегледа на 28.08.2020г. е закупена и поставена тутурна шина.
Вещото лице е заключило, че периода на лечение и възстановяване от получените травми на
главата и лицето е около 20 дни, а на коляното – в острия период е продължило около три
месеца, през които болките са били значителни. Получените травми в областта на дясното
коляно са причинили трайни здравословни последици за ищеца, свързани с ограничени и
болезнени движения в дясна колянна става. Към момента на извършване на прегледа от
вещото лице са установени частично ограничени движения в същата става при сгъване с
около 15% и невъзможност за самостоятелно изправяне от извършен клек. С оглед на тези
факти вещото лице заключава, че възстановяването не е завършило и няма да завърши, а
вероятно ще се наложи в бъдеще подмяна на ставата. В съдебно заседание вещото лице
устно пояснява, че причината да се получат тези вътреставни усложнения е късното
установяване на фрактурата, на етап, на който оперативното лечение не е било алтернатива.
Експертът не е установило данни за проведени курсове на физиолечение и рехабилитация, а
всички направени от ищеца разходи, за които са представени фактури по делото, са били
необходими за лечението и възстановяването му.
По делото е приложена разменена между страните кореспонденция по преписката по
застрахователната претенция на ищеца до ответното дружество. Не е спорно по делото, че
същата е била уважена до размера от 1 482.60 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
до размера от 17.40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съответно тези суми изплатени
на ищеца.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
5
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове,
квалифицирани по чл.432 ал.1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията
пред застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е
допустима дотолкова, доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник, но не е бил съгласен с размера на определените му и изплатени
обезщетения. Поради това и с оглед наличието на всички абсолютни процесуални
предпоставки, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане.
За успешното провеждане на иска по чл.432 КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
В настоящото производство между страните не е налице спор относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
BG/30/119002676696 от 2019г. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното застрахователно дружество за управлявания от св. К. ИВ. К. лек автомобил „С.
Ц2“ с рег. № ВТ **** КР към датата на събитието - 30.06.2020г.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179 ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. С оглед на това, настоящият протокол
установява по несъмнен начин настъпилото на процесната дата и място ПТП, участниците в
него, както и факта, че при това произшествие пострадал ищеца, като пешеходец. Тези
факти се установяват и от събраните гласните доказателства – показанията на св.И., водач на
процесния автомобил и св. М., очевидец на инцидента. Длъжностното лице, съставител на
протокола, не е пряк очевидец на произшествието. Затова с материална доказателствена
сила, обвързваща съда, не се ползва онази част от този официален свидетелстващ документ,
оспорен и от ответника, в която е описан механизма на ПТП. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с твърдяното от него увреждане именно при посоченото
произшествие, носи доказателствената тежест за установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства. Прието от съда експертно заключение на
автотехническата експертиза, изготвено на база всички събрани по делото доказателства,
извършен оглед на място и почиващо на знанията и опита на експерта, което съдът изцяло
кредитира, установява по категоричен начин описания в протокола за ПТП механизъм.
Водачът на процесния автомобил също не отрича, че не е пропуснал движещия се с
нормален /спокоен/ ход по пешеходната пътека ищец, като единствено твърди, че не го е
видял. Със същата насоченост са показанията на св. М., който установява, че веднага след
произшествието е видял предните гуми на процесния автомобил да лежат върху
пешеходната пътека. Последната е била обозначена и от двете страни с пътен знак Д17.
Експертното заключение установява, че водачът на автомобила е имал възможност и време
да преустанови движението си преди мястото на удара, поради което е следвало да спре и да
пропусне пешеходеца да премине по пешеходната пътека, което той не е сторил,
допускейки нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че по делото се
6
установява твърдения от ищеца деликт, в т.ч. всички елементи на отговорността по чл.45
ЗЗД. Изложеното обосновава извода, че произшествието е настъпило поради виновното
/доколкото не се установява обратното – чл.45 ал.2 от ЗЗД/ и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил горепосочената
разпоредба от ЗДвП, като това поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
Пострадалият, като пешеходец, е предприел пресичане на улица „А. В.“ в град С. по
пешеходна пътека. Установено е от експертното заключение на автотехническата
експертиза, че когато е стъпил на пешеходната пътека, той се е намирал на 10 м от мястото
на удара, а процесният автомобил - на разстояние 126.5 м от същото място и се е движил
все още по улица „А. К.“, като ищецът е имал възможност да го възприеме, но не е бил
длъжен да го изчака. Правото на пешеходеца при пресичане на платното за движение по
специално очертана и сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека е абсолютно, но то
следва да се упражнява при спазване на правилата, произтичащи от разпоредбите на чл.113
и чл.114 от ЗДвП. В случая, ищецът е предприел навлизане в платното за движение в
момент, когато за него не е съществувала реална опасност. Не се установява същият да не е
изпълнил и останалите си задължения, произтичащи от горепосочените разпоредби и това
неизпълнение да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, съответно с получените от него увреждания. С оглед на това, че с поведението си
ищецът не е допринесъл за този резултат, то възражението за съпричиняване от ответната
страна, като основание за намаляване на отговорността му за вреди, се явява неоснователно.
Макар съпричиняване да не е налице, съдът намира, че не всички неимуществени
вреди, за които се претендира обезщетение, е доказано, че са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът също кредитира
като пълно, обосновано и компетентно изготвено, установяват по категоричен начин, че
описаните в последната увреждания, включително и отражението на същите и инцидента
върху психо-емоционалната сфера, са получени вследствие на настъпилото произшествие.
Представения по делото амбулаторен лист от 31.08.2020г. и показанията на св.Р.
установяват, че ищецът е потърсил помощ от психиатър, поради това, че постоянно мисли за
преживения инцидент, последвалите увреждания и оперативни интервенции, като му е
поставена диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство. В тази връзка му е
назначена терапия с медикаменти, които видно от представените писмени доказателства той
е закупил и приемал /в този смисъл показанията на св.Р./. Не са налице категорични
доказателства по делото, които да установяват, че в резултат на същото ищецът е получил и
мозъчно сътресение. Такава диагноза съществува единствено в представената по делото
епикриза от лечебното заведение, в което първоначално е постъпил ищецът. Експертното
заключение изключва получаването на такава увреда от страна на пострадалия, като в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че причината за това е изложените в същия
документ данни относно неврологичната симптоматика на ищеца. Според вещото лице
раната на главата и липсата на спомен за случилото се не са достатъчни, за да се обоснове
такъв извод, като в същото време в епикризата, в останалите документи по делото и
гласните доказателства липсват данни за налични при ищеца симптоми, характерни при
получено мозъчно сътресение.
7
За да бъде ангажирана отговорността на деликвента, респ. на застрахователя за пълния
обем на вредите, деянието следва да е единствената причина за настъпилия вредоносен
резултат. В случай, че за настъпването на този резултат са оказали въздействие и други
фактори, стоящи извън деянието на деликвента, това не изключва отговорността на
последния, но се отразява върху нейния обем. Такъв фактор в настоящия казус се явява
несъмнено доказания по делото обективен факт на настъпилите при ищеца вътреставни
усложнения вследствие установяването на фрактурата на дясната голямопищялна кост около
40 дни след произшествието при извършения на 18.08.2020г. ЯМР-преглед. Съдебният
медик е категоричен, че на този етап вече не е било възможно оперативно лечение,
увреждането е необратимо и за него не е налице благоприятна прогноза, като заявява, че с
напредването на възрастта ще се наложи подмяна на ставата. Пояснява, че при навременна
диагностика и лечение на така получените от ищеца увреждания биха се постигнали по-
добри резултати, но с оглед възрастта на пострадалия и характера на същите – вътреставни
увреждания, също е нямало да настъпи пълно възстановяване на ищеца.
Предвид изложеното ищецът следва да получи справедливо обезщетение за търпените
от него неимуществени вреди. Както се приема и в задължителната съдебна практика
(Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на
увреждането, начинът на получаването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. При преценка на обстоятелствата от значение за
размера на обезщетението съдът съобрази внезапността на инцидента, възрастта на
пострадалия, вида и характера на получените телесни увреждания и тяхната тежест,
времетраенето на оздравителния процес за най-тежкото от тях – вътреставното счупване на
голямопищялната кост в областта на дясната колянна става, провежданото продължително
време лечение, характера и интензитета на болките и страданията, изживения шок от
случилото се, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца, предизвиканото
безсъние, нервност и тревожност, намалена работоспособност, всичко това довело
безспорно до социална изолация. Случилото се и получените увреждания закономерно са
предизвикали неблагоприятни изменения във физическото здравно състояние на ищеца и са
му причинили емоционални и психически терзания, нарушили са изключително душевното
му равновесие и спокойствие. На последно, но не по важност място, съдът съобрази
наличието на трайни и невъзстановими последици и двигателен дефицит, които са
пожизнени и биха настъпили и при навременно и адекватно лечение на пострадалия. Това
несъмнено изцяло променя в негативен аспект качеството на живот на ищеца и обичайния
му ритъм, двигателна активност и каквато и да било деятелност. Съобразявайки
гореизложеното, приноса на установения по-горе обективен факт в настъпване на
вредоносния резултат, стоящ извън деянието на деликвента, както и практиката на ВКС,
както и на други равни по степен с настоящия съд съдилища, конкретните икономически
условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира,
че сумата от 30 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Поради това искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен до размера от 28 517.40 лв., след като се приспадне сумата от
1 482.60 лв., заплатена от застрахователя преди образуване на настоящото производство, а в
останалата си част до пълния предявен размер от 38 517.40 лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Съгласно задължителните указания по т.7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за
лечение следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
8
действителното им извършване, както и за техния размер.
С исковата молба са представени фактури и фискални бонове, удостоверяващи
заплащането на болничен престой на ищеца при провежданото му стационарно лечение в
МБАЛ „Д-р Д. П.“ – С., заплащането на преглед с ЯМР, лекарствени средства и ортеза.
Необходимостта от направените от ищеца разходи за болничния престой в МБАЛ-С. е
безспорна и е естествен резултат от получените от ищеца увреждания при настъпилото
произшествие, като същата е изцяло заплатена от ответника преди образуване на
настоящото производство. Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че
разходваната сума за преглед с ЯМР също подлежи на присъждане, защото попада в
категорията разумно направени разходи във връзка с действителното състояние на ищеца
към този момент и неспиращите болки в областта на колянната става. Заключението на
съдебния медик, допълнено устно в съдебно заседание, установява и необходимостта от
закупуване на посочените в процесните фактури медикаменти. По тези съображения искът
за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен до пълния предявен размер от
490.01 лв., като основателен и доказан.
Поради основателност на главните претенции, основателна се явява и акцесорната
такава за присъждане на законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от датата на подаване на ИМ –
12.10.2020г., до окончателното изплащане.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗА. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът не е
заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил
безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва
съда и при липса на оспорване от другата страна, последната следва да бъде осъдена да
заплати на АД „Г. и п.“ адвокатско възнаграждение в размер от 1 685.52 лв., определено
съобразно чл. 7 ал.2 т.1 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна помощ.
Съгласно пар. 2а от ДР на Наредбата, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, поради което върху минимално
определеното възнаграждение от 1 685.52 лв. следва да се начисли ДДС или общо
дължимата сума за адвокатско възнаграждение възлиза на 2 022.62 лв. с вкл. ДДС.
Ищецът е направил разноски в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса и в
размер на 100 лв. за възнаграждение на вещото лице по СМЕ. Предвид уважената част от
исковете, на основание чл.78 ал.1 ГПК, същият има право на разноски в общ размер от
148.73 лв.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение. Доказателства за реално направени разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощения от ответното дружество адвокат не са представени по
делото, поради което тази претенция на ответника се явява неоснователна. Същият е
направил разноски за заплащане възнаграждение на вещите лица и депозит за свидетел в
общ размер от 806 лв. Предвид отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК
и чл.78 ал.8 ГПК, същият има право на разноски в размер на 206.63 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
9
На основание чл. 78 ал.6 ГПК, чл.71 ал.1 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държаните
такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на ВТОС още сумата 960.30 лв., представляваща останалата
част от следваща се държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
С., бул.“Г. М. Д.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на Н. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.
Е.“ № 36, вх.А, ет.6, ап.16, сумата от 28 517.40 /двадесет и осем хиляди петстотин и
седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
от последния неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
30.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
ИМ - 12.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния
предявен размер от 38 517.40 /тридесети осем хиляди петстотин и седемнадесет лева и
четиридесет стотинки/ лв., за разликата от 10 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
С., бул.“Г. М. Д.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на Н. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.
Е.“ № 36, вх.А, ет.6, ап.16 сумата от 490.01 /четиристотин и деветдесет лева и една стотинка/
лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на ИМ – 12.10.2020г до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
С., бул.“Г. М. Д.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на АД „Г. и п.“, БУЛСТАТ *********, представлявано
от управителя адвокат С.С., сумата от 2 022.62 /две хиляди двадесет и два лева и шестдесет
и две стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца по делото.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
С., бул.“Г. М. Д.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на Н. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.
Е.“ № 36, вх.А, ет.6, ап.16 сумата от 148.73 /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и три
стотинки/ лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещото лице по СМЕ, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П. Е.“ № 36, вх.А, ет.6,
ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град С., бул.“Г. М. Д.“ № *, сумата от 206.63 /двеста и шест лева и шестдесет и три
стотинки/ лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещите
лица и депозит за свидетел, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
С., бул.“Г. М. Д.“ № * да заплати по бюджетната сметка на ВТОС сумата 960.30
/деветстотин и шестдесет лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща останалата част от
следваща се държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди.
10
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
11