Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 18.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ
на деветнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №1267 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производстовото по делото е образувано
въз основа на искова молба от 03.04.2019г., подадена от Застрахователно дружество „***със седалище
и адрес на управление ***, с която срещу И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***,
е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
457,73лв., представляваща изплатено обезщетение по щета№***/26.05.2017г. въз
основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност” №***/16.02.2017г., заедно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното и
плащане.
Претендират се сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На 22.05.2017 година, в района на
с.*** настъпило ПТП, причинено от водача на МПС, ***. Вследствие на това са
нанесени щети по по МПС, марка „***. Събитието било констатирано от оргаите на
ПП КАТ с протокол за ПТП№ 1597250/22.05.2017г. В протокола е отразена
констатация на органите на КАТ, че ответникът управлявал автомобила с
концентрация на ***, над допустимата от
закона норма.
Автомобилът на ответника бил застрахован при ищцовото дружество, като
застраховката е валидна за периода на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, собственикът на МПС, марка „***, ***И.И. е предявила към ищеца
претенция. Образувана е щета №***/26.05.2017г.
По заведената претенция било изплатено обезщетение в размер на 457,73лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор. При преценка на доводите
на ответника могат да се извлекат следните релевантни възражения от негова
страна:
- Ответникът не е
бил в движение, не е виновен за процесното ПТП. Около 17,20часа решил да
прибере автомобила си в гаража. Докато стоял на предната седялка и търсил ключа
си, усетил удар. Според него водачът на другия автомобил излизал от
второстепенен път на главен, не спрял на знак „стоп”, в последния момент при
маневрата е установил наличието на ответния автомобил на платното и го удря.
- Водачката на
автомобила марка „***” изглеждала леко
неадекватна, повтаряла думите си. *** не взели проба за *** на водачката на автомобила
марка „***”, тъй като последната се
познавала със старшия полицай.
-Ответникът страдал от заболяване, което пречело на усвояване на ***а в
организма му.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Застрахователно дружество „***” АД е
регистрирано в търговския регистър с предмет на дейност „Застраховане”, като
извършва и застраховки „Гражданска отговорност”.
Ответникът
И.П., като собственик на лек автомобил ***, е сключил застрахователна полица № BG/07/517000574368
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на договора и
застраховантелен период 18.02.2017г.- 17.02.2018г.
Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобила на ответника не се оспорва от него и е заявена от застрахователя в
Гаранционен фонд, съгласно представената спрафка от сайта на Гаранционен фонд, неоспорена по
делото.
От
протокол за ПТП № 1597250/22.05.2017г. се установява, че на 22.05.2017г.
органите на КАТ са посетили местопроизшествие в с.***, община ***, по ул.”***”,
по посока на центъра, срещу №21. На място са установени участник 2-С.И.И. като ***
на лек автомобил марка „*** и участник 1- И.П.П.,
като *** на МПС, ***. Съставителя на
протокола е отразил положението на автомобилите. Видно от схемата на ПТП
участник 2 се движи в дясното платно. Участник 1, при извършване маневра
„обратен завой” , излиза от тротоарната площ и е навлязъл с предна лява част на пътното платно, при което
е констатирано съприкосновение между двата автомобила. Съставителя на протокола
е посочил като причина за ПТП неправомерното поведение на участник1, който не
пропуска участник 2, движещ се по пътя и го блъска.
В протокола за ПТП са констатирани щети по цяла дясна
част на автомобила на участник 2. По автомобила на участник 1 са констатирани
повреди по предна лява част.
Видно от
приложената по делото преписка по адм.дело№919/2019г. по описа на РС
Добрич, на ответника И.П. е съставен акт за административно
нарушение№1021/22.05.2017г., както и наказателно
постановление№17-0851-001021/15.06.2017г., язло в сила на 25.08.2017г. Наложено е наказание за управление
на МПС с концетрация на *** над
0,5промила. Приложен е талон за медицинско изследване извършено на мяст, видно
от който водачът И.П. е с 0,80промила концентрация на ***.
Съгласно приложените по делото протоколи за медицинска
експертиза от 22.05.2017г. и Протокол за химическа експертиза
№621/26.05.-2017г., И.П.П. е с концентрация на *** в кръвта- 0,60промила.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
собственикът на МПС, марка „***, С.И.И. е предявила към ищеца претенция.
Образувана е щета №***/26.05.2017г. След
извършения оглед на автомобила и от застрахователя са констатирани щети на
стойност 457,73лв.
Установено
е от представеното удостоверение за техническа изправност, че автомобилът на С.И.
е преминал успешно технически преглед на 20.12.2016г.
С
Доклад по щета от 02.06.2017г. от застрахователя е признато застрахователно
обезщетение в размер на 457,73лв., което да се изплати на С.И..
Видно
от извлечение от банкови транзакции в „***”, неоспорено от ответника, на
06.06.2017г. сумата от 457,73лв. е преведена на С.И. по посочената от нея
сметка.
Изслушаният по делото свидетел С.И.И. сочи, че
участвала в процесното ПТП. С автомобила си излизала от второстепенен път като
направила ляв завой и изправила автомобила в дясното платно на главния път по
посока центъра на село ***, движейки се с около 20км/ч. Веднага след завоя,
преминавайки край паркирания вдясно автомобил на ответника ***, свидетелката
усетила удар от автомобила на ответника,
който бавно потеглял и навлязъл навътре в пътното платно. Предницата на
неговата кола вече била на самия асфалт. При съприкосновението от удара
автомобила на свидетелката получил увреждания- предна дясна броня, предна дясна
врата хлътнала, мигача паднал, задна дясна врата и част от задната част на
автомобила била одраскана. Поради невъзможност за доброволно уреждане на щетата
били извикани органите на реда. Участниците в ТПТ били тествани за употреба на ***
от органите на ПП- КАТ.
Свидетелят
М.Б.К. е служител при сектор ПП при ОД на МВР гр. Добрич. Във връзка със
служебните си задължения посетил процесното ПТП. Спомня си, че ответникът му
обяснил, че е потеглил, защото искал да направи обратен завой с оглед прибиране
на автомобила в двора на къщата му. Цялата дясна страна на автомобила, пътуващ
по главния път била засегната. При осъществения контакт на място ответникът не заявил възражения по протокола в съставения
акт за нарушение относно механизма на настъпване на ПТП.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.433 т.3 от Кодекса за застраховане. Според тази разпоредба Застрахователят
има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото
лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или
бездействия вследствие на употребата на *** с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на
негов аналог.
Нормата на чл. 432, ал.
3 от КЗ дава възможност на ощетеното лице да предяви вземанията си
направо към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на лице, което виновно е причинило вредата. Съгласно чл. 429, ал.
1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
При направеното разпределение на
доказателствената тежест в процеса (чл.154,ал.1 ГПК), ищцовото дружество следва
да ангажира безспорни доказателства за сключване на застрахователен договор за
увреждащия автомобил, настъпване на застрахователното събитие по време на действие
на договора, механизма на причиняване на щетите,причинно следствената връзка
м-у ПТП и настъпилата вреда, т.е че вредата е в резултата на поведението на
ответника, нанесените щети на автомобила марка
„*** по вид и размер, както и заплащането на застрахователното
обезщетение на собственика на марка „***,
обстоятелството, че ответникът нарушил правилата за движение по пътя като бил в
нетрезво състояние.
Протоколът за ПТП представлява
официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от длъжностно лице в
кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се
ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. В настоящият казус
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще следва да бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както
е отразено в протокола. На осн. чл.175 от ГПК съдът
трябва да съобрази извънсъдебните признания на ответника за неизгодни за него
факти – признанията, направени пред свидетеля К., че И.П. е потеглил с оглед
осъществяване маневра „обратен завой”.
Относим
въпрос по делото е каква е допустимата по закон норма, т.е. каква следва да
бъде концентрацията на *** в кръвта на водача на МПС, предизвикал ПТП, което
дава основание за ангажиране регресната отговорност спрямо застрахователя срещу
риск "Гражданска отговорност".
По този въпрос е налице задължителна
съдебна практика, постановена от ВКС РБ, съгл. нормата на чл. 290 ГПК,
а именно Решение № 64/18.07.2011 г. по т.д. № 715/2010 г., І т.о. на ВКС.
Решението, макар постановено по казус при действието на отменените Закон за застраховането и
Наредба за задължителното застраховане дава разрешение на принципния въпрос,
относно приложимата правна норма при управление на ППС след употреба на *** от
водача. Застъпено е становището, че регресната отговорност спрямо застраховател
е в зависимост посочената в чл. 5 ЗДвП
законова дефиниция, ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на ***
към момента на настъпването на ПТП. Чл. 5, ал.1, т.3 предвижда забрана за всеки
участник в движението да управлява ППС под въздействието на ***, наркотици или
други ***. С изменението на ЗДвП от 26.06.2007 г., ДВ бр.51
отпадна забраната за управление на ППС под въздействието на *** в кръвта над
0,5 промила и се въведе забрана за управление на ППС изобщо под въздействието
на каквото й да е количество *** в кръвта на водача на ППС. При управление на
ППС над 0,5 промила до 1,2 промила вкл. *** в кръвта на водача се ангажира
неговата административно-наказателна отговорност, а съгл.чл. 174, ал.1 ЗДвП, а при наличие на над 1,2 промила - водачът следва да бъде
подведен под наказателна отговорност по чл. 343б,
ал.1 НК.
За ангажиране на гражданската отговорност на виновния
за настъпването на ПТП водач на ППС и особено за регресната отговорност спрямо
застрахователя значение има установената забрана в нормата на чл. 5, ал.1,
т.3 ЗДвП. Когато вредите са били причинени при управление на МПС в
момента на застрахователното събитие след консумация на *** или друго опиятно
средство, дали отражение върху годността на водача за управляването на МПС,
поради нормативната забрана да се управлява такова по време на ***но или
опиятно въздействие се счита, че застрахованото лице - водач е създало виновно
повишен риск за застрахователя и неговата гражданска отговорност следва да бъде
ангажирана.
Ответникът има качеството на
застраховано лице и под въздействието на *** в кръвта с концентрация 0,60
промила ППС и поради други допуснати от него нарушения на правилата за движение
по пътищата е допринесъл за настъпилото в с.*** ПТП, следствие на което са
причинени имуществени вреди на другият участник в произшествието. Тези вреди са
били репарирани от застрахователя на виновното за ПТП лице, чрез изплащането им
на увредения. В отговора и в открито съдебно заседание не се оспориха
констатираните при огледа щети, нито техния размер.
Ответникът
не проведе доказване на твърдението си, че
страда от заболяване, което пречи на усвояване на ***а в организма му. Не
отрече, че в същия ден е употребил *** по повод помен на свой близък.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че са налице всички предпоставки за ангажиране регресната отговорност на
застрахования спрямо застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, което обуславя уважаване
на настоящия регресен иск за заплащане на сума в размер на 457,73лв., представляваща изплатено
обезщетение по щета№***/26.05.2017г. въз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” №***/ 16.02.2017г., заедно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното и
плащане.
При
този изход на делото и като съобрази формулираното искане от страна на ищцовата
страна за присъждане на разноски, съдът намира, че искането е основателно за
сумата от 50лева, представляваща внесена д.т. и възнаграждение за
юрисконсулт в
размер на 100 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплати на Застрахователно дружество „***със
седалище и адрес на управление *** сумата от 457,73лева, представляваща изплатено
обезщетение по щета№***/26.05.2017г. въз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” №***/16.02.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на
исковата молба - 05.04.2019г. до датата на окончателното и плащане.
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Застрахователно дружество „***със седалище и адрес на
управление *** сторените разноски по делото в размер на 50лева дълржавна такса и 100лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..........................