Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-1197 03.07.2018г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На трети юли 2018
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 691 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод депозирана жалба от ЕТ „Мартиана – М – Йовчо
Димитров” със седалище гр. Бургас против действията на Частен съдебен
изпълнител Георги Михалев с рег. № 703 на КЧСИ по изпълнително дело № ***116, изразяващи се в Постановление за отказ на
съдебния изпълнител да се издаде Постановление за прекратяване на
изпълнителното производство. В жалбата се претендира да бъде отменено
атакуваното постановление и да бъдат дадени указания на ЧСИ за издаване на
Постановление за прекратяване на изпълнителното дело или да се прекрати делото
с постановяване на настоящия съдебен акт. В жалбата се посочва, че за периода
от 14.09.2012г. до 12.11.2016г. по изпълнителното дело не са предприети
принудителни действия и са налице условията, за да бъде прието, че
изпълнителното производство следва да се прекрати.
Ответната
страна по жалбата – „Диагностично-консултативен център „Свети Георги
Победоносец” ЕООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в
който оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение.
Посочва, че след образуване на делото са предприети редица принудителни
действия, а на 14.12.2011г. длъжникът по изпълнителното дело подписва протокол,
по силата на който доброволно приема като задължение да внася ежемесечно по 150
лева по изпълнителното дело до изплащане на целия дълг, но плащанията
продължават до месец септември 2012г. когато самоволно биват преустановени в
нарушение на поетото задължение. В депозирания пред съда отговор се посочва, че
плащанията по съществуващия дълг са възобновени през месец ноември 2016г. в
резултат на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В
отговора се посочва и обстоятелството, че длъжникът не би могъл да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в едностранно и
неоснователно нарушаване на писмено поети от него задължения с Протокол от
14.12.2011г.
По делото са
постъпили Мотиви от Частен съдебен изпълнител Георги Михалев, в които се
изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано по повод депозирана молба от „Диагностично-консултативен
център „Свети Георги Победоносец” ЕООД със седалище гр. Бургас и приложен към
нея изпълнителен лист, по силата на който е осъден ЕТ „Мартиана – М – Йовчо
Димитров” със седалище гр. Бургас да заплати на „Диагностично-консултативен
център „Свети Георги Победоносец” ЕООД със седалище гр. Бургас определена сума
пари.
Видно от
представените по делото писмени доказателства и направените отбелязвания от
страна на ЧСИ на гърба на депозирания изпълнителен лист длъжникът е започнал да
заплаща регулярно своето задължение, като първото плащане е постъпило на дата –
10.01.2012г. и е продължило до 18.09.2012г.,
като впоследствие плащанията са продължили от дата – 09.12.2016г. Това
обстоятелство не се оспорва от взискателя по делото -
„Диагностично-консултативен център „Свети Георги Победоносец” ЕООД със седалище
гр. Бургас, тъй като е депозирана молба пред съдебния изпълнител на дата с вх.
№ 7343/15.09.2016г., в която се сочи, че за период повече от четири години по
делото не са постъпвали никакви суми по представената сметка и в тази връзка се
претендира да бъде извършено пълно проучване на длъжника. След депозиране на
молбата, съдебният изпълнител отново е пристъпил към изпълнителни действия и на
дата – 09.12.2016г. (видно от направените отбелязвания) плащанията отново са
подновени.
В
изпълнителното производство на дата – 27.03.2018г. е депозирана молба от длъжника,
с която се претендира да бъде прекратено производството по изпълнителното
производство, тъй като за периода от 16.03.2012г. до 22.11.2016г. по отношение
на длъжника не е предприето принудително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение делата за издръжка.
С оглед приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.
постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ бездействието
на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на
изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие,
така и за давността. Когато съдебното решение влезе в сила започва да тече това
давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа и да иска нови изпълнителни способи.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Трайно установено е разбирането, че
прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
ВКС на РБ в
цитираното тълкувателно решение приема и че прекратяване и спиране на всяко
съдебно производство е възможно както по силата на закона при което актът за
прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който
ръководи производство (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая се касае за постановление, но последиците на акта
са различни – когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният
ефект настъпва с осъществяването на съответните право релевантни факти, а
когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи
съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на
този акт. Без правно знамение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
От събраните по
делото доказателства се установява, а и страните не спорят, че длъжникът е
заплащал доброволно месечна сума в размер на 150 лева въз основа на подписан от
него Протокол от 14.12.2011г. за доброволно изплащане на дълга, но е
преустановил плащанията си на дата – 14.09.2012г. и едва след депозирана молба
от 15.09.2016г. от страна на взискателят по отношение на длъжника отново са
предприети принудителни действия. Страните по делото спорят единствено по
отношение на обстоятелството, че длъжникът първоначално сам е обещал да плаща
месечно определени суми от целия дълг, а впоследствие е преустановил самоволно
плащанията си и по този начин се опитва да почерпи права от собственото си
неправомерно поведение. Тези доводи на взискателя, настоящият състав намира за
неоснователни, тъй като единствено от неговите правни действия зависи
движението на изпълнителното производство и при положение, че взискателят е констатирал,
че длъжникът е преустановил своите плащания за него е било налице процесуална
възможност да поиска от съдебния изпълнител да продължи с принудителните
действия. Като не е сторил това в продължение на повече от две години,
настоящият състав намира, че изпълнителното производство се е прекратило по
право и е без значение дали съдебният изпълнител е постановил нарочен акт за
това.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че прекратяването на изпълнителното
производство в конкретния случай е настъпило на към 18.09.2014г. (две години
след последното извършено плащане на дата – 18.09.2012г. от страна на длъжника)
и съдебният изпълнител е следвало да констатира този факт и да постанови да
бъде прекратено производството по изпълнителното производство. Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд намира, че депозираната жалба е основателна и
следва да бъде уважена, като бъде отменен атакувания отказ на съдебния
изпълнител да издаде постановление за прекратяване на производството по делото.
По отношение на
отправеното искане да бъде спряно изпълнителното производството до приключване
на настоящото производство, БОС намира същото за неоснователно, тъй като
настоящият съдебен акт е окончателен и висящността на производство няма да
продължи.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 04.04.2018г.,
постановено по изпълнително дело № ***116
по описа на Частен съдебен изпълнител Георги Михалев, с което е отказано да
бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
ВРЪЩА изпълнително дело № ***116 по описа на Частен съдебен изпълнител Георги
Михалев за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с
изложеното в мотивите на настоящото решение и дадените в тази връзка указания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното искане
за спиране на производството по изпълнителното дело до произнасяне по
депозираната жалба.
Решението в
частта, в която е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнителното производство
до приключване на настоящото производство подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя, а в останалата му част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.