№ 408 15.05.2019 г. град Хасково
Хасковският
окръжен съд, на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание,
в състав:
Председател: Деляна Пейкова
Членове: Георги Гочев
Ирена
Аврамова
секретар:
……………………………………………………………………………………….
прокурор:……………………………………………………………………………………….
като
разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова в.ч.гр.д. № 275 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от С.Ф.Н.
и К.А.Н. против определение № 375 от 26.02.2019 г. по гр.д. № 5/2019 г. на
Районен съд – Хасково. С обжалваното определение е спряно производството по
делото поради наличие на преюдициален спор – до приключване на производството
по т.д. № 36/2018 г. на Окръжен съд – Хасково с влязъл в сила съдебен акт. В
жалбата е посочено, че производството по т.д. № 36/2018 г. касаело спор относно
други неравноправни клаузи от договора за валутата на отпускане на кредита и по
никакъв начин на препятствало връщането на надвзетите от Банката суми за
увеличени лихви след 28.02.2014 г. и изготвянето на нов погасителен план
съобразно с първоначално договорен лихвен процент. Твърди се, че в други
аналогични случаи банката се съобразявало с влезлите в сила съдебни решения и
връщала надвзетите суми. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
определение.
В законоустановения срок е подаден
отговор на частната жалба от ответника „Юробанк (България)“ АД. Изтъква се, че
клаузите от договора за кредит, на които се позовават жалбоподателите, касаели
само определянето на лихвения процент по кредита, а с решението по т.д. №
120/2015 г. на Окръжен съд – Хасково не се установявало със сила на пресъдено
нещо каква е валутата на кредита при отпускането му и в каква валута същият
следва да се погасява, не се установявал и размерът на непогасената главница.
Тези въпроси били предмет на производството по т.д. № 36/2018 г. и банката
нямало как да удовлетвори претенциите на ищците до приключването на делото.
Отправя се искане за потвърждаване на обжалваното определение.
След като се запозна с частната жалба,
отговора на ответника, обжалваното определение и предмета на
първоинстанционното дело, Хасковският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 5/2019 г.
е образувано въз основа на искова молба от С.Н. и К.Н. срещу „Юробанк България“
АД, с която са предявени при условията на обективно съединяване иск по чл. 55 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен договор за кредит № *** . Поради едностранно увеличаване на лихвения
процент възникнал спор и след като не се постигнало съгласие за предоговаряне
на клаузите на договора, ищците предявили иск, по който се образувало т.д. №
120/2015 г. То приключила с решение № 70 от 24.06.2016 г. и решение № 77 от
05.08.2016 г., частично потвърдени, изменени и допълнени с решение № 245 от
10.08.2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, а с определение № 405 от 06.08.2018
г. на ВКС не било допуснато касационно обжалване. Така решенията влезли в сила
и с тях била обявена нищожността на следните клаузи по договора за кредит – чл.
3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1. С оглед на последиците от
силата на пресъдено нещо тези клаузи като нищожни не следвало да се прилагат до
края на договора, банката била длъжна да възстанови и надвзети суми от
28.02.2014 г. до момента ведно с дължима законна лихва за закъснение, както и
да се изготви нов погасителен план. Ищците поискали уреждането на тези въпроси
от банката, но получили отказ да се изпълни съдебното решение, вследствие на
което ищците продължавали да търпят вреди, а банката да се обогатява
неоснователно за тяхна сметка. В петитума на исковата молба се отправя искане
за осъждане на ответника на основание чл. 55 ЗЗД да възстанови парични суми,
които не били дължими поради влязло в сила решение и представляваща разликата
между предварително договорите анюитетни вноски и заплатени от ищците 58
завишени вноски за периода от 28.02.104 г. до 02.01.2019 г. в размер на 6462,36
швейцарски франка, сумата от 33,43 швейцарски франка надплатени такси за
управление на кредита, както и на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за надплатените
вноски в размер на законната лихва от 1589,93 швейцарски франка.
С отговора на исковата молба банката
– ответник се позовала на висящо производство по т.д. № 36/2018 г. на Окръжен
съд – Хасково, предмет на което била обявяване нищожността на клаузите по чл.
1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 (в частта относно отпускането и връщането на кредита в
швейцарски франкове) и чл. 23, ал. 2 от договора за кредит. Решението по делото
се обжалвало и към настоящия момент не било влязло в сила, а то имало
преюдициално значение. На основание чл. 229, ал. 4 ГПК е поискано спиране на
делото.
С определение № 375 от 26.02.2019 г.
районният съд е уважил искането и е постановил спиране на производството по
гр.д. № 5/2019 г. до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д.
№ 36/2018 г. на Окръжен съд – Хасково.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено като такова.
Предмет на първоинстанционното
производство е иск за осъждане на ответника да възстанови неоснователно платени
суми поради обявяване за нищожни на клаузи от договора за кредит с влязло в
сила решение по т.д. № 120/2015 г. С него са обявени за нищожни определени
клаузи от договора за кредит и банката ответник е осъдена да заплати определена
сума като разлика между предварително договорени и заплатени впоследствие
вноски за определен фиксиран период. По този начин е очертан предмета на спора
и предмета на делото. Въпросите, които районният съд е обсъдил в обжалваното
определение и които според него зависят от изхода на производството по т.д. №
36/2018 г., следва да бъдат обсъждани и евентуално решени като се изхожда от
влязлото в сила решение по т.д. № 120/2015 г. Доводът, че се припокриват
исковите периоди не е достатъчен, за да се приеме, че едното производство има
преюдициално значение. Това е така, защото с настоящата искова претенция се
претендира заплащане на суми поради влязло в сила решение, с което са обявени
за нищожни клаузи от договора за кредит, но банката отказва да изпълни това
решение. А с исковата претенция по т.д. № 36/2018 г. се търси обявяване за
нищожни на други клаузи, различни от тези по т.д. № 120/2018 г., и за осъждане
да се заплатят различни по размер суми. Ето защо не може да се приеме, че е
налице преюдициален спор, който да обуславя спиране на производството по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед на всички гореизложени
съображения, обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 375 от 26.02.2019 г.
за спиране на производството по гр.д. № 5/2019 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Хасково за разглеждане съобразно дадените указания.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.