О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-952 27.05.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 627 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 279 вр. чл. 274 – 278 вр. чл.407 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, 37 чрез юрисконсулт Костадин
Айвазов против Определение №
2395/19.03.2019г., постановено по ч.гр.д. № 655/2019г. по описа на РС Бургас, в
частта, в която е оставена без уважение молбата на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД за издаване на
изпълнителен лист за разноските по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 526/01.02.2019г. по ч.гр.д. № 655 по описа за 2019г. на РС
Бургас.
Жалбоподателят намира разпореждането в обжалваната
част за неправилно и незаконосъобразно съгласно т. 10в от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. и съдебната практика в страната. На
25.01.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред РС Бургас за вземания към ТВЛ ГРУП ООД и
било образувано ч.гр.д. № 655/2018г. по описа на РС Бургас. На 07.02.2019г.,
след образуване на производството длъжникът изплатил изцяло претендираните от
дружеството суми за главница и лихва, но не заплатил разноските. Счита, че с
оглед извършеното плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, длъжникът е дал повод за образуване на производството и дължи
направените от дружеството разноски. Намира, че РС Бургас като е приел, че
длъжникът дължи заплащане на разноски след като е узнал за предприетите от
заявителя действия, след връчването на заповедта за изпълнение, е постановил
акт, които противоречи на съдебната практика. Счита, че щом плащането е
извършено след датата на образуване на делото, то длъжникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което дължи сторените разноски. Моли да се отмени определението
в обжалваната част и да се разпореди издаване на изпълнителен лист за сторените
разноски.
Препис от частната жалба е връчен на ТВЛ ГРУП ООД на
11.04.2019г. като в законния срок не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба
съображения и материалите по ч.гр.д. № 655/2019г. по описа на РС, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
сезирало РС Бургас със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника ТВЛ ГРУП ООД ЕИК ********* за сумата в размер на 209,63
лева и лихва в размер на 10,19 лева за периода от 22.05.2018г. до 24.01.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане. Вземането представлявало
стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от
05.04.2018г. до 04.09.2018г. на основание Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл.
98а от Закона за енергетиката. Със заявлението се претендира и заплащането на
сумата от 75 лева деловодни разноски, включващи държавна такса в размер на 25
лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Със заповед № 526 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.02.2019г. РС Бургас е разпоредил длъжникът „ТВЛ ГРУП“ ООД
да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на
209,63 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното й изплащане и лихва в размер
на 10,19 лева за периода от 22.05.2018г. до 24.01.2019г., както и сумата от 75
лева – разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултко възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника ТВЛ ГРУП
ООД на 18.02.2019 година като в законния срок, а именно на 19.02.2019г. е
постъпило възражение от длъжника, в което сочи, че е изпълнил задължението по
заповедта и представя писмени доказателства – фискални бонове, от които е видна
дата на издаване 07.02.2019г., както и че не е дал повод за предявяване на
вземането и не дължи разноски за производството.
На основание чл. 414а ГПК е предоставена възможност на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да вземе становище относно дължимостта на
вземането срещу длъжника. Разпореждането е връчено на 05.03.2019г. като в същия
ден е постъпила молба, с която заявителят признава, че на 07.02.2019г.
длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за главница и лихва като са
останали неплатени само направените от заявителя разноски, поради което моли да
му бъде издаден изпълнителен лист за сторените разноски.
РС Бургас с Определение № 2395/19.03.2019г. по ч.гр.д.
№ 655/2019г. на БРС е приел, че отговорността за разноски е санкция за
неоснователно предизвикан правен спор и разноските в заповедното производство
са последица от уважаване на заявлението, за което длъжникът бива уведомен с
връчване на заповедта за изпълнение, поради което за релевантно обстоятелство
за наличието на основание за ангажиране на отговорността на длъжника за
заплащане на разноски при възражение по чл. 414а ГПК намира датата на връчване
на заповедта за изпълнение на задълженото лице, длъжникът дължи разноски ако е
заплатил след като е узнал за предприемането на съдебни действия от заявителя
–кредитор. Прието е, че заповедта е подадена на 24.01.2019г., връчена е на
длъжника на 18.02.2019г., след като последният е заплатил на 07.02.2019г.,
поради което е счел искането за издаване на изпълнителен лист за разноски за
неоснователно и го оставил без уважение.
Съдът намира, че други относими за спора доказателства
не са налице.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
от правна страна, съдът, намира следното:
Частната жалба е допустима, а по
същество съдът я намира за неоснователна.
Действително съгласно т. 10в от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта
за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. С ДВ, бр. 86 от 2017 г. се прие разпоредбата на чл. 414а, ал. 1 от ГПК, която
предвижда, че длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към
възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис
за заявителя. На основание чл. 414а, ал. 2 от ГПК ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази, че не дължи разноски за производството.
В случая представените писмени доказателства за
извършено плащане сочат, че длъжникът е изпълнил задължението си да плати след
като е образувано заповедно производство като е възразил, че не е дал повод за
предявяване на вземането. Заявителят от своя страна в заповедното производство
- с писменото становище не е представил доказателства, от които да се направи
извод, че длъжникът е дал повод за предявяване на вземането. Съгласно чл. 18,
ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕС дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача
ежемесечно чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с
изключение когато периода на отчитане на електрическата енергия е по- дълъг от
един месец, ал. 5 предвижда задължителното съдържание на съобщението сред което
е периода на плащане, както и периода на следващо отчитане. В случая заявителят
със становището си по подаденото възражение не е представил доказателства за
уведомяване на длъжника за дължимите от него суми, нито за периода за отчитане
и затова не може да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава и е дал повод за
съдебно предявяване на вземането.
По изложените съображения, този състав намира, че длъжникът
в заповедното производство в този случай не дължи разноски и молбата за
издаване на изпълнителен лист за разноски следва да се остави без уважение. Ето
защо макар и по други съображения определението на РС Бургас като правилно
следва да се потвърди.
Тъй като страните не са направили искания за
присъждане на разноски в настоящото производство, остават за тях, както са
направени.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2395/19.03.2019г.
постановено по ч.гр.д. № 655/2019г. по описа на РС Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.