Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2021
год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на дванадесети
януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 13881 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. № 72622/21.10.2020 г. на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от А.Л.и Р.Д.чрез
Адвокатско Дружество „Г.и партьори“, Булстат ******, представлявано от С.С.със
съдебен гр. София, р-н Слатина, ул. „******, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски от 05.10.2020г. на ЧСИ М.П.по изп. д. № 20208510401790,
с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар от 360
лева до размер на 200 лева.
Жалбоподателят, моли да бъде отменено постановлението, с което ЧСИ М.П.,
с рег. № 851 в КЧСИ е отказал да измени постановлението си за разноски в частта
относно приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, платено от
взискателя за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, както и в частта относно размера на пропорционалната
такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата
и правна сложност на конкретното изпълнително производство, както и предвид
това, че по изпълнителното дело липсват данни процесуалният представител на
взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него освен подаване на
молба за образуване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален
адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по изпълнителното дело до размер
от 200 лева, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски в производството за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******чрез
пълномощника адв. М.Г.в
законоустановения срок не е подал писмени възражения.
ЧСИ М.П.рег. № 851 с район на действие СГС,
изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на
проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед
данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира
следното:
Изпълнителното дело № 20208510401790 е
образувано на 21.10.2020 г. по молба на ЗД
„Б.И.“, ЕИК ******чрез адв. М.Г.срещу
„ОЗК - Застраховане“ АД за събиране
на парично вземане в размер на 1 373.84
лева главница със законна лихва за периода от 02.08.2018 г. до 05.10.2020 г. и
600,55 лева присъдени разноски. С молбата е поискано да бъде образувано
изпълнително дело за събиране на посочените суми по изпълнителен лист от
12.03.2020 г., издаден от СРС по гр. д. № 51088/2018 г.., както и да бъде
наложен запор върху имущество на длъжника. Представен е Договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020 г., видно от който същият е сключен с предмет
възлагане образуването на изпълнително дело и воденето му въз основа на
изпълнителен лист от 12.03.2020 г., издаден от СРС по гр. д. № 51088/2018 г.. С
него е удостоверено още уговарянето на адвокатски хонорар в размер на 300 лева
/без ДДС/ за образуване и водене на изпълнително дело, като сумата се изплаща в
брой.
На 24.09.2020 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е
посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от
360 лв.
На 01.10.2020 г. длъжникът е
депозирал по делото възражение срещу размера на разноските, с искане
адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200 лв. - за образуване на
изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален
размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С Постановление от 05.10.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на
разноските. С придружително писмо, изх. №
51435/05.10.2020г., получено на
06.10.2020 г., длъжникът е уведомен за Постановлението.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу
акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в
сила от 21.12.2010 г., изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на
обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното.
Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба на чл. 78,
ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски”
от част I „Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното й
място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК
производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват
специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от
ГПК общи правила.
При
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши
преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е
заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и
фактическата и правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите,
определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които
адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева в размер на 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7 /чл. 10, т. 2 от
Наредбата.
По делото
се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществил
действия по подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, с
която е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
включително да определя способа за изпълнение, като същевременно е направил и
общо искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
С оглед горните съображения като взе предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело,
предприетите обезпечителни и изпълнителни действия по него, както и
обстоятелството, че процесуалният представител на взискателя е осъществил
процесуално поведение, изразяващо се единствено в депозиране на молба за
образуване на изпълнително производство, настоящият съдебен състав намира, че
приетото адвокатско възнаграждение за взискателя в изпълнителното производство
следва да се намали до размера от 200,00
лева, която и сума длъжникът дължи на взискателя.
Това разрешение налага да се
преизчислят и разноските по ТТЗЧСИ в частта за начислената пропорционална такса
по т. 26.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната
сума, като със забележка е пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но
се събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера
на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка на
длъжника. Съгласно Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, че в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси, законодателят е изключил от размера на
вземането само този разход на взискателя, но не и другите му разноски, сред
които е и платеното адвокатско възнаграждение. При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ,
към момента на определяне разноските по настоящото изпълнително дело дългът се
формира от 2 277,78
лева – задължение по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лева.
или, основата за изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 2 477,78
лева, а размерът на пропорционалната такса е 218,22 лева без ДДС, а с ДДС –
261,86 лева.
ПО
РАЗНОСКИТЕ В НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО:
С оглед изхода на
делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени
в настоящото съдебно производство такива се следват на жалбоподателя, поради
което съдът присъжда в полза на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ****** сумата от 25.00 лева, представляваща разноски за
държавна такса и сумата от 240.00 лв. адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа
на ЧСИ М.П.да намали приетото от него адвокатско възнаграждение по
изп.д. № 20208510401790 и вместо него и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по
изп.д. № 20208510401790 на ЧСИ М.П.от 360 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ постановлението за
разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20208510401790 на ЧСИ М.П.по
отношение таксата по т. 26 ТТЗЧСИ за сумата над 261,86 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори С.П.и К.К.да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от А.Л.и Р.Д.,
сумата 25.00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и 240.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.