Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 04.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание проведено на
дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Тодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8635/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Е.П.” АД, *** срещу
А.М.С. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
сумата от 220,70лева, представляваща
цена на консумирана и неплатена електрическа енергия за остойностяване, за
която са издадени фактури в периода 13.11.2018г. до 13.03.2019г., за аб. № ******** и кл. №******, за обект находящ се
в гр. Варна, ул. ул.“Д-р И. С. №97, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
12.03.2020г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 23,34лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за което вземане е
издадена заповед № 1492/13.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3445/2020г. на ВРС, 16 състав.
Ищецът основава
исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си
молба: С ответникът
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същият има качество на
потребител аб.
№ ******** и кл. №******, за обект находящ се в гр. Варна, ул. „ул.“Д-р Иван Селимински“ № 97, ап.3.
Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети
на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че
ответната страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ
за заплащане на потребената ел. енергия, за което са
издадени пет фактури в периода 13.11.2018г. до 13.03.2019г. на обща стойност
220,70лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
ден на просрочие. За събиране на вземането си ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
3445/2020г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника чрез адв. Д. Г.,
назначен като особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. С него искът
се оспорва, като неоснователен. Оспорва се доказателствената стойност на
представените фактури, доколкото същите са издадени от ищеца и не са подписани
от ответника. Оспорва се облигационното правоотношение между страните, с
твърдение, че ответникът не е собственик или ползвател на обекта на
потребление. Оспорва се реалната доставка на посочената електроенергия до
обекта. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В о.с.з.
представител на ищцовото дружество не се явява, но
искът се поддържа чрез нарочна молба. Ответникът чрез назначения от съда особен
представител оспорва исковата претенция, като излага аргументи в тази насока.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК.
Предмет на
исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д.№ 3445/2020г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на заявителя са дадени указания,
респ. е предявен установителен иск относно вземането.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител
по договор за доставка на електроенергия в посочения обект на потребление и за
посочения период; че ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил
посоченото във фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при
изправност на средството за търговско измерване и че фактурираното количество
ел. енергия, съответства на доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението
за плащането й, както и размер на мораторната лихва
върху главницата. Ответната
страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца
да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби” АД, приети и одобрени с решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от ищеца общо 4броя фактури, както
следва: с № **********/13.11.2018г. за сумата от 3,17лева, №
**********/14.01.2019г. за сумата от 137,02лева, № **********/13.02.2019г. за
сумата от 73,69лева, №**********/13.03.2019г. за сумата от 6,26лева, както и
справки за потреблението и извлечение от сметка към 21.07.2020г. и към 30.04.2021г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил облигационното
правоотношение между страните, с твърдение, че същият не е собственик или
ползвател в процесния обект на потребление. Ищецът от
своя страна, въпреки разпределената доказателствена
тежест и указанията в доклада на съда по реда на чл.146 ал.1 т.5 ГПК, не е
ангажирал доказателства за установяване на този факт, а именно, че ответникът
има качество на потребител на доставяна от ищеца ел.енергия в обект на
потребление в гр. Варна, ул.“Д-р И. С. №97.
И тъй като доказателства в тази насока липсват, съдът не може да установи дали
именно ответникът е собственик, респ. ползвал на ел. енергия в обекта на
потребление. Не се ангажираха доказателства и в насока, че фактурираното количество ел. енергия е отчетено при
изправност на средството за търговско измерване и че съответства на доставеното
и потребено, въпреки оспорването направено от
ответната страна.
В заключение липсват
ангажирани доказателства, че ответникът има качество на потребител по договор
за доставка на електроенергия в посочения обект на потребление и за посочения
период, както и че ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил
посоченото във фактурите количество ел. енергия, отчетено при изправност на
средството за търговско измерване и че фактурираното количество ел. енергия,
съответства на доставеното и потребено. Поради
изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна, а оттам и акцесорната й - за
обезщетение за забава.
Предвид изхода по спора разноски на ищеца не се следват, но също и на
ответника, защото е защитаван от особен представител.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.” АД, *** срещу А.М.С. ЕГН ********** с адрес *** иск да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: сумата
от 220,70лева, представляваща цена
на консумирана и неплатена електрическа енергия за остойностяване, за която са
издадени фактури в периода 13.11.2018г. до 13.03.2019г., за аб. № ******** и кл.
№******, за обект находящ се в гр. Варна, ул. ул.“Д-р
И. С. №97, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 12.03.2020г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 23,34лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата, за което вземане е издадена заповед № 1492/13.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3445/2020г. на
ВРС, 16 състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: