РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 31.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Д.М. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8087 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от
„Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***,
чрез ю.к. В.В. срещу Х.Й.Х.
ЕГН
********** с
постоянен адрес,
посочен в исковата молба в *** и с адрес, посочен в отговора на
исковата молба ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 779,54 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 671,06 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016
г., както и 108,48 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014
г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 5977/2016 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран
и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи,
че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № 29786, находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 на чл.153 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от
13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 5977/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 29786
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис”, ЕАД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за
процесния имот са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма „Бруната
България”, ООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. та
Топлоснабдяването. Поради изложеното се отправя искане до съда да уважи
исковата претенция.Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба.
Излага, че не дължи процесните суми, както и, че посочените доказателствени
срдства не могат да бъдат ползвани като такива, както и, че не са налице
доказателства в подкрепа на исковите претенции, съобразно изискванията на ГПК и
материалния закон. Твърди и, че не притежава пасивна процесуална легитимация,
тъй като не е собственик , нито ползвател на недвижимия имот, за който се
претендират процесните суми. Излага, че е член – кооператор в ***,, рег. по
ф.д. № 223/1990 г. със седалище и адрес на управление в ***, но че към
настоящия момент не е собственик на процесния имот, тъй като не е снабден с
нотариален акт за собственост. Навежда доводи, че съгласно чл.35, ал.2 ЗЖСК
правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата
и и от мястото, съответно от правото на строеж се придобива с издаването на
нотариален акт, какъвто той няма. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Сочи, че от представените по делото доказателства не се е
установило, че ответника е собственик на имота, по отношение, на който се
претендират процесните суми. Сочи, че представените доказателства представляват
елементи по процедурата по въвеждане в експлоатация на имота и не са
представени документи, които да да удостоверят, че ответника е собственик на
имота.поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание конституираното от
съда третото лице помагач - „Техем сървисис“ ЕООД не изпраща
представител. С нарочна писмена молба представя подробни месечни
справки за дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 5977/2016г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: сума в размер на 6029, 36 лева,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 19.12.2001 г. до 30.04.2016 г; сума в размер на 4692,43 лева, представляваща
лихва върху главницата за периода от 01.02.2002 г. до 02.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението,
ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 394,44 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 3848/10.08.2016 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В
дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу
издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на същствуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са както Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява
и какви са начисляванията за консумираната топлинна енергия за абонатен номер
№29786, водена на името на ответника.
От представеното по делото
Удостоверение по ф.д. №233/1990 г. се установява, че ЖСК „Зорница“ е вписана в
регистъра на кооперациите, както и, че към настоящия момент е действаща такава.
По делото е представено и
Удостоверение, издадено от председателя на ЖСК „Зорница“, от което се
установява, че ответника е член на кооперацията.
Представена е и извадка от партидата
на ответника, водена в СлВп Плевен, към Агенция по вписванията, от която се
установява, че сред притежаваните от него имоти не е и имотът, по отношение, на
който се претендира същия да е потребявал топлоенерегия.
По делото е представена и от
третото лице - помагач „Техем Сървисис“
ЕООД справка за потребление за абонатен №29786, водена на името на ответника,
от която се установява за процесния период како е било отчитането и
разпределението на топлинната енергия.
По делото е представен и протокол
за установяване годността за ползване на строеж: ***, на четиридесет и два броя
гаражи и ВиК отклонения І-ви етап. От същата се установява, че съгласно
Окончателен списък на член – кооператорите от вх. Д на ЖСК- то, одобрен от ОС,
проведено на 14.12.2014 г., заверен от УС собственик на апартамент *** е
ответника по делото.
Видно от представеното разрешение
за ползване №ДК -07- ПЛ-33/09.07.2015 г. е, че е разрешено ползването на *** с
42 броя гаражи и ВиК отклонения.
От
изготвената и приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като обективно и безпристрастно дадена се установява, че: размерът на главницата, представляваща
стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013
г. до 30.04.2016 г. е в размер на 671,06 лева; размерът на лихвата върху
главницата от 671,06 лева, от изискуемостта на отделните плащания за периода от
04.01.2014 г. до 02.08.2016 г. е в размер на 108,48 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; че етажната
собственост на посочения
адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия, т.е., че е собственик или титуляр на вещно право на вещно право
на ползване в сградата, качеството си на кредитор спрямо ответника, изискуемост
и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви,
както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Спорно по делото е дали
ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на топлинна енергия. Потребител
на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване ( в този смисъл – Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай ищецът не установи по безспорен начин, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот. Установи се представения Протокол за
установяване годността за ползване на строеж: ***, на четиридесет и два броя
гаражи и ВиК отклонения І-ви етап, че съгласно Окончателен списък на член –
кооператорите от вх. Д на ЖСК, одобрен от ОС, проведено на 14.12.2014 г.,
заверен от УС, че собственик на апартамент *** е ответника по делото. Въз основа на разпределителния протокол, който
не е представен по делото, ответникът, в качеството му на член-кооператор не е
придобил право на собственост върху имота (в този смисъл ТР № 44 от 05.06.1975
г. на ОСГК), а собственик е останала ЖСК. Ищецът като член-кооператор е имал
само неимуществени права и дори да е упражнявал фактическа власт върху определения
за него обект, то е бил само негов държател до момента, в който ще му се издаде нот. акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Правото
на собственост от член-кооператорите за определените им от общото събрание
обекти се придобива с издаването на констативен нот. акт по чл. 35, ал. 2 от
ЗЖСК. От този момент ЖСК губи правото на собственост върху съответния обект и
той преминава в собственост на член-кооператора, независимо дали ЖСК ще се
прекрати, т.е. дали всички член-кооператори ще се снабдят с документ за собственост,
съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЖСК (в този
смисъл Решение № 527 от 16.06.2010 г. на ВКС, I г.о.).
В настоящия случай ответникът не се е снабдил все
още с нотариален акт за процесния имот, поради което задължен към ищеца за доставена за този имот топлинна енергия е неговия собственик към
същия момент, а именно ***. Това е така, т.к. носител на задължението за
плащане на топлинна енергия е потребителя на такава, а както вече беше отбелязано
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката сочи
като потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване, какъвто не е ответника. Т.е.
действащата нормативна уредба урежда като потребител, съответно носител на
задължението за заплащане на ползваната енергия, собственикът на имота, какъвто
през процесния период ищеца не е бил./ в т.с. р-е №504/13.10.2011 г. по в.гр.д. №589/2011 г.
на ПлОС/.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че
следва да отбележи, че ищецът не представи дори доказателства, че ответникът е
подал молба да се присъедини към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, което щеше да бъде индиция, че същият се е съгласил да ползва и потребява
топлинна енергия.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между страните не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца претендираната главница, а
при липса на главно вземание – и на обезщетението за забава в размер на
законната лихва като акцесорно вземане.
Поради изложеното
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съдът не следва да
обсъжда останалите доказателства по делото, предвид факта, че не се доказва по
безспорен начин, че ответникът е потребител на ТЕ в качеството си на собственик
или че е носител на вещно право на ползване върху процесното жилище,
представляващо топлоснабдения имот, и именно в това си качество е ползвател на
топлинна енергия, която не е заплатил на ищеца за процесния период.
С оглед изхода на спора и доколкото ответникът не
е претендирал присъждане на разносоки, такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор *** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Х.Й.Х. ЕГН ********** с постоянен адрес, посочен в исковата молба в *** дължи на Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор *** сума в общ размер на 779,54 лева /седемстотин седемдесет и
девет лева и петдесет и четири стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от
които 671,06 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 108,48 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 02.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски, като неоснователни.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕАД,
гр. София.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: