№ 67
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора З. Ат. З.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233100600171 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 14 от 22.11.2022 г. по НОХД № 277 / 2022 г., Девненски районен съд е
признал Я. С. Д. - роден на 23.03.1976 г. в гр. Силистра, живущ в гр. Девня, обл. Варна, ул.
„Р.Д.“ № 20, български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан,
ЕГН **********, за виновен в това, че за в периода месец май 2020 г. до 13.05.2022 г.
включително, в гр. Девня, обл. Варна след като е бил осъден с Решение № 65 / 31.03.2016 г.
по гражданско дело № 18 / 2016 г. по описа на Районен съд - гр. Девня, влязло в законна
сила на 31.03.2016 г. да издържа свой низходящ- сина си Данаил Я.ов Д., роден на
13.05.2004 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, като не платил 25 месечни вноски от 130 лева, в общ размер на 3250,00
лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което РЕДУЦИРА с 1/3, до
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изтърпяване ОТЛАГА с
изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл. 66, ал.1 НК.
Недоволен от Присъдата е останал подс. Д. и чрез адв. Н. е депозирал въззивна
жалба, в която е застъпено становище за незаконосъобразност на постановения акт. В
допълнението към нея са развити доводи, че актът на съда не е съобразен с доказателствата
по делото и в частност, че не е взето под внимание обстоятелството, че подсъдимият в
инкриминирания период е бил безработен. Счита още, че наложеното по вид и размер
наказание не отговаря нито на обществената опасност на деянието, още по-малко на дееца,
както и не са отчетени в нужната степен наличните смекчаващи вината обстоятелства.
Отправено е искане за оправдаване на подс. Д., в условията на евентуалност, намаляване
размера на наказанието.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, адв. Н. поддържа доводи си, както
1
и направените искания.
Представителят на ВОП в ход по същество определя първоинстанционния съдебен
акт като законосъобразен. Счита, че правилно ДРС е признал подс. Д. за виновен по
повдигнатото му обвинение и коректно е определено наказанието. Пледира за
потвърждаване на присъдата.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно
правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл.
335, ал. 2 от НПК, поради наличието на отменителните основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 от
НПК – допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 324, ал. 1 от НПК въззивната инстанция проверява
изцяло правилността на присъдата независимо от основанията, посочени от страните.
В конкретния случай са налични процесуални нарушения, както по обем, така и по
значимост, а за да могат да се дефинират е нужно проследяване хронологията на целия
проведен процес.
Делото пред ДРС е образувано по внесен обвинителен акт на 10.08.2022 г., с който е
повдигнато обвинение на подс. Д. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С нарочно
разпореждане на съда от 15.08.2022 г. е насрочено разпоредително заседание за 27.10.2022
г., което е проведено на 22.11.2022 г.. В изявлението си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК, подсъдимият и неговия защитник са направили искане за разглеждане на делото по гл.
27 от НПК - предварително изслушване, в частност процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът с определение е обявил, че не констатира процесуални нарушения в ДП и е
потвърдил мярката за неотклонение. Постановил е и разглеждане на делото по реда на чл.
371, т. 2 от НПК.
На същата дата, очевидно с оглед разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, но в нов
протокол е даден ход на предварителното изслушване. С нарочно изявление подс. Д. е
потвърдил искането си за протичане на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
като е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на ОА и не желае за тях да се
събират доказателства.
Непосредствено след това протоколирано изявление, съдът е приел, че е налице
съгласие от подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на свидетелите, респ.
на основание чл. 373, ал. 1 от НПК е държал определение, с което е одобрил тяхното
съгласие в тази насока /стр. 28 от делото/. Непосредствено след това е даден ход на
съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и след като подсъдимия е заявил, че
разбира обвинението, председателя на състава по реда на чл. 277, ал. 1 от НПК го е
приканил да даде обяснения. Подс. Д. е депозирал такива. След тях съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК е постановил определение, с което е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на ОА.
Изготвена е присъда, с която Д. е признат за виновен и на основание чл. 183, ал. 1, вр.
с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, което е редуцирано с 1/3.
В изброеното по-горе, въззивният съд трудно съзира поне едно процесуално
издържано действие, което да съответства на заложените в НПК изисквания. Още в
разпоредителното заседание, съдът макар да ги е маркирал в мотивационната част на
определението си, е спестил произнасяне по някои от обсъжданите въпроси, тъй като
диспозитив относно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от НПК няма.
По-важно обаче е друго. Съществена неяснота чрез действията на съда е въведена
2
след даване ход на предварителното изслушване. Недвусмислено подс. Д. е заявил
желанието си, съдебното следствие да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и ясно е
посочил, че признава изцяло фактите залегнали в ОА. Неразбираемо защо, съдът е приел, че
е налице съгласие от подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на
свидетелите, т.е процедура по чл. 371, т. 1 от НПК. Техническа грешка е немислима,
доколкото е последвало определение на съда на основание чл. 373, ал. 1 от НПК, с което е
одобрил тяхното съгласие. По озадачаващото е обаче, че е даден ход на съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. И ако това е така, възниква основателно въпроса, защо
подсъдимия е приканен да дава обяснения и той е депозирал такива. Посоченото
процесуално действие е несъвместимо с процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. Изключение
може да има единствено, ако подсъдимия желае да даде обяснения, които обаче не трябва да
засягат фактите от ОА.
Така или иначе съдът е държал определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което
окончателно е затвърдил неяснота, по коя процедура протича съдебното следствие.
Евентуален отговор на този въпрос може да бъде намерен в присъдата, където съдът е
редуцирал определеното от него наказание с 1/3, т. е. може да се допусне, че е приложил чл.
373, ал. 2 от НПК, но пък липсва посочване на материалноправната норма на чл. 58а, ал. 1 от
НК, посочено е единствено, че наказанието се определя на основание чл. 54 от НК, което
пък е присъщо за процедурата по чл. 373, ал. 1 от НПК. Наказанието в мотивите към
присъдата пък е аргументирано въз основа на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Този процесуален микс без съмнение е довел до накърняване правата на подсъдимия,
както и води до невъзможност да се прецени кой процесуален ред за протичане на съдебното
следствие е приложен, респ. кое е ползвано при постановяване на присъдата –
самопризнанието по фактите от ОА или протоколи за разпити приобщени по чл. 283 от
НПК. Това на свой ред води и до невъзможност да се разбере как и на какво основание е
определено наказанието, включително е и генерирано противоречие между присъдата и
мотивационната й част. Горните нарушения не са във възможностите на въззивния съд да ги
отстрани - единствено чрез ново въззивно съдебно следствие и то по общия ред, поради
неприложимост на друг ред във въззивното производство. Това обаче сериозно би
рефлектирало върху правния интерес на подсъдимия, предвид ясно изразеното от него
становище за диференцирана процедура, която му дава право на определена привилегия –
тази да търпи само 2/3 от определеното му наказание.
Казаното дотук е достатъчно за извод, че присъдата следва да бъде отменена, тъй
като е налице основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК – допуснато е съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, което не е било
отстранено, не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка, но може при
ново разглеждане на делото чрез законосъобразно провеждане на процедурата.
Не на последно място при новото разглеждане на делото не без внимание следва да
останат наведените от защитата възражения относно субективната съставомерност на
деянието, тъй като отговор на тях в мотивите на проверявания акт отсъстват.
Предвид наличието на основание по чл. 335, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав,
настоящият състав на въззивната инстанция не следва да се произнася по наведените от
жалбоподателя възражения и доводи за необоснованост на присъдата и допуснато
нарушение на материалния закон, които следва да намерят своя отговор при новото
разглеждане на делото.
Водим от и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 14 от 22.11.2022 г. по НОХД № 277 / 2022 г. по описа
3
на Девненски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС от стадия на
разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4