№ 4085
гр. С, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110144993 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Х. С. срещу „АПС ББ“
ЕООД с ЕИК *******, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6859,55 лева –
главница ведно със законната лихва от 09.07.2010 г. до окончателното й заплащане, сумата
118,9 лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2009 г. до 14.06.2010 г. и сумата 239,
57 лева – разноски, за принудително събиране на които е образувано изп. д. №
20128610400740 на ЧСИ ДВ по изпълнителен лист от 07.11.2011 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33760/2010 г. по описа на СРС,
60 –ти състав в полза на „ТБАК“ ЕАД .
Ищецът твърди, че не дължи посочените суми на ответника, т.к. вземанията за същите
са погасени по давност. Твърди, че за събиране на посочените суми е образувано
изпълнително дело, по което не били извършвани валидни изпълнителни действия повече от
две години от последно извършеното валидно изпълнително действие и същото било
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира, че от
29.01.2013 г. е започнала да тече погасителна давност, която е изтекла на 29.01.2018 г. и
вземането по изпълнителния лист било погасено.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба ответникът оспорва иска
като поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Твърди, че е цесионер на
процесните вземания. Поддържа, че с редица действията по принудително изпълнение
давността е била прекъсвана , като перемпцията на изпълнителното производство е без
правно значение за давността.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца в полза на „ТБАК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
07.11.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 33760/2010 г. по описа на СРС, 60 –ти състав за сумата 6859,55 лева – главница
ведно със законната лихва от 09.07.2010 г. до окончателното й заплащане, сумата 118,79
лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2009 г. до 14.06.2010 г. и сумата 239, 57
лева – разноски. За принудително изпълнение на вземанията на 04.04.2012 г. е образувано
изпълнително дело 20128610400740 на ЧСИ ДВ по молба на първоначалния взискател
„ТБАК“ ЕАД, а в хода на изпълнителното производство вземанията са придобити от
ответника по силата на договор за цесия.
Спортно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които
е издаден посочения изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е
с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 07.02.2011 г., с оглед
издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването
на изпълнителния лист е предпоставено от влизането в сила, а доказателства за точния
момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са
ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по
въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020
г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671
от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на
2
СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018
г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV
ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на
давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изразени в надлежно сезиране
на съдебния изпълнител по дело № 20128610400740 на ЧСИ ДВ и възлагане извършването
на конкретни изпълнителни действия. Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало
преди постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
поради което и спрямо преценка на значението на действията и бездействията по същото до
постановяване на посоченото ТР приложение следва да намери задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство погасителната давност е спряла / в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III
г. о., ГК/. Съгласно цитираните съдебни решения както доктрината, така и съдебната
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по
силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според
постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г.,
новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане
срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
В случая към 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е било прекратено по
силата на закона, тъй като не е налице период от две години, в рамките на който да не са
поискани или извършени изпълнителни действия – налице са депозирани от взискателя
молби за извършване на изпълнителни действия – на 04.04.2012 г., /л.1 от изп. д. /, по която
са изпратени на 11.04.2012 г. запорни съобщения за налагане запори на вземания на ищеца
по банкови сметки в банки, а на 22.10.2012 г. е наложен запор на трудовото му
възнаграждение, дължимо от ЗС СОТ АД . В изпълнение на запора от ЗС СОТ АД са
постъпвали плащания по изпълнителното дело, последното от които 21.01.2013 г., а на
29.01.2013 г. е постъпило уведомително писмо от работодателя, че трудовото
правотоношение с длъжника е прекратено и се преустановява плащането по запора. На
29.01.2013 г. е наложен запор на вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение от
СУСКО. Впоследствие е депозира молба от взискателя „ТБАК“ ЕАД с вх. № 39243 без да е
3
видна датата на депозиране, с която е поискано налагане на запор на трудово
възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество. По тази молба
на 17.09.2014 г. ЧСИ е постановил налагане на запори и е насрочил опис на движими вещи
на 30.10.2014 г., които няма данни ЧСИ да е извършил. С молба от 29.04.2015 г. ответникът
е поискал да бъде конституиран като взискател поради придобиване на вземанията, за
принудително изпълнение на които е образувано изпълнителното дело.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело.
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК т.е. считано от 26.06.2015 г.
прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е
продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящо
неперемирано изпълнително производство. В случая след постановяване на посоченото
тълкувателно решение с молба вх. № 30088 ответникът е поискал налагане на запор на
трудово възнаграждение, МПС, банкови сметки и възбрана на недвижимо имущество на
ищеца. По тази молба на 24.08.2015 г. ЧСИ е постановил налагане на запори и е насрочил
опис на движими вещи на 24.08.2015 г. Изпратено е запорно съобщение до АС ГАРД ООД
на 04.12.2015 г. С молба от 13.09.2016 г. взискателят отново е поискал налагане на запорите
и възбрана, като на 13.09.2016 ЧСИ е постановил да бъдат наложени и е насрочил описа на
движими вещи на 25.09.2016 г. С молба от 08.08.2018 г. /л.131/ взискателят отново е
поискал налагане на запори на вземания и вещи и възбрана на недвижимо имущество на
длъжника, а с разпореждане от 08.08.2018 г. ЧСИ е поставил налагане на запори и е
насрочил опис на движими вещи. С молба от 29.07.2020 г. /л. 136//взискателят/ отново е
пискал налагане на запори на вземания по банкови сметки и върху имущество на длъжника
/в случай че такова бъде открито/. На 10.09.2020 г. е наложен запор на вземания на
длъжника по банкови сметки в Първа инвестиционна банка АД. На 13.06.2022 г. ЧСИ Гали
Костов е наложил по преобразуваното при него ИД 20219240402738 запор върху МПС на
длъжника.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото
давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други
лица, поради това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането
/в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0,
Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК,
Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От
4
значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното искане до
съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата
незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица / в този
смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/.
Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на давността в зависимост от
наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от
съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в
тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота във връзка с възраженията на ищеца следва да се посочи, че в случая не е
налице период на бездействие на взискателя за повече от две години, поради което и не е
настъпила твърдяната перемпция. Дори и да бъде прието обратното обаче перемпция не
изключва правото на принудително изпълнение, а последицата от настъпването й е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.
о/.
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с
оглед фактическата и правна сложност на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК от Л. Х. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „***-ма“ №1, ап. 4 срещу „АПС ББ“
ЕООД с ЕИК ******* и адрес на управление : гр. С, бул. Б №81В, ет. 1, офис 3 за
признаване за установено, че не дължи на „АПС ББ“ ЕООД сума в размер на 6859,55 лева –
главница ведно със законната лихва от 09.07.2010 г. до окончателното й заплащане, сумата
118,9 лева – обезщетение за забава за периода от 05.08.2009 г. до 14.06.2010 г. и сумата 239,
5
57 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.11.2011 г. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33760/2010 г. по описа на СРС,
60 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Л. Х. С. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, ул. „***-ма“ №1, ап. 4 да заплати на „АПС ББ“ ЕООД с ЕИК ******* и адрес на
управление : гр. С, бул. Б №81В, ет. 1, офис 3 сумата 100 лева - разноски в производството
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6