Р
Е Ш Е Н И Е
№
1711
гр. ******, 13.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01273 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация ******” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.******, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу С.Й.С. ***, с които
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1231,50 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******,
кв. “ ”, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 1126,48 лева за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 105,02 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до
04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 08891/2018г. по описа на Районен съд – гр. ****** е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника му адв. З. С. – ПАК, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции като
неоснователни, излагайки аргументи за това.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените положителни установителни
искове и пледира за решение, съобразно доказателствения материал по делото.
Ответникът,
чрез пълномощника си, пледира за решение, с което да бъдат отхвърлени, като
неоснователни, предявените кумулативно съединени установителни искове.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 6648/17.12.2018г. по ч. г. д. № 08891/2018г.
на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 27.09.2019г.
По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че ответникът притежава правото на
собственост върху процесния имот или по отношение на него да е учредено вещно
право, досежно процесния недвижим имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът С.Й.С. е собственик или носител на вещно
право на ползване на процесния недвижим имот
за процесния период. Липсата на тази първа задължителна положителна
предпоставка за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна
връзка между страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса,
досежно основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът, право на
разноски има само ответникът. Съдът намира, че същият е доказал такива в размер
на 350.00 лева, направени за адвокатско възнаграждение, поради и което следва
да му бъдат присъдени.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.Й.С., с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато за установено, че С.Й.С. дължи на ищцовото дружество сумата от 1126,48
лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. ******, кв. “ ”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително и сумата от 105,02 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 09.07.2017г. до 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
– 14.12.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
08891/2018г. по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация- ******”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С., с адрес: *** сумата от 350.00 лева, представляваща направени в
хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 08891/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.