№ 219
гр. Ловеч , 12.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********, адрес: гр. ***********6, чрез
пълномощника адв.А.К. срещу определение № 260247/23.12.2020 г. по ч.гр.д.
№ 803/2020 г. на Районен съд – Троян в частта относно присъдените
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Изложени са съображения за прекомерност на претендираните от
пълномощника на длъжника разноски съобразно фактическата и правна
сложност на делото, тъй като хонорарът е изчислен съгласно чл. 7, ал.2, т.2 и
чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че оказаната правна защита не е в пълен обем
поради неподаването на установителен иск от тяхна страна. Изтъква, че
извършените процесуални действия се явяват несъразмерни на уговореното
адвокатско възнаграждение, тъй като се изчерпват единствено с подаването
на възражение по чл.414 от ГПК. Посочва, че Наредба № 1/2004 г. определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид
услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне между
страните, но адвокатското възнаграждение трябва да е адекватно на
фактическата и правна сложност на делото.
Излага съображения, че процесуално представителство за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. Посочва, че за
1
възражението е налице утвърден с наредба на Министъра на правосъдието
образец, която се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването й.
С оглед извършените от адвоката действия счита, че по аналогия следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от цитираната наредба -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален размер е
50.00 лв. На следващо място изтъква, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/2004 г. е неприложима, тъй като се прилага единствено по
отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение.
Счита, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК не може да бъде
обусловено от материален интерес.
Моли съда да отмени определение № 260247/23.12.2020 г. по ч.гр.д. №
803/2020 г. на Районен съд – Троян в обжалваната част и намали присъдения
адвокатски хонорар на 50.00 лв.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на частната жалба от Е. Х. Ц., чрез пълномощника адв.И.А., в който
моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
определение на РС – Троян. Счита, че не следва да намери приложение по
аналогия разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., тъй като
извършените процесуални действия са съразмерни на уговореното адвокатско
възнаграждение.
Ловешкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в установения от
закона срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от приложените доказателства, ч. гр. д. № 803/2020 г. по описа
на РС – Троян е образувано по повод постъпило заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ЕОС Матрикс” ЕООД против Е. Х.
Ц. за вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит от 25.06.2010
г., сключен между „Юробанк България“АД и длъжника, което е прехвърлено
с договор за цесия от 18.01.2016 г. на заявителя.
На 06.10.2020 г. РС-Троян е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 260033, с която е разпоредил длъжникът Е. Х. Ц., ЕГН: ********** за
2
заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми: 1376.98 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL536823
от 25.06.2010, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.07.2020 г., сумата 897.82 лв. договорна лихва за периода от 25.08.2010 г. до
25.06.2012 г., сумата 160.00 лв. такса за поддръжка на разплащателна сметка
за периода от 25.08.2010 г. до 25.06.2012 г., сумата 48.66 лв. разноски за
платена държавна такса.
Издадената заповед за изпълнение е връчена лично на Е.Ц. на
25.10.2020 г., което се установява от приложена разписка.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Е.Ц., чрез пълномощника
адв. И.А. от АК - Плевен е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение. В него са изложени доводи, че сумите са
погасени по давност, а прехвърлянето на вземането не е произвело действие,
тъй като не му е съобщено от цедента. Направено е искане за присъждане на
направените по делото разноски съгласно приложения списък по чл.80 от
ГПК, както и договор за правна защита и съдействие. В договора и списъка
като платена сума за адвокатско възнаграждение е посочена 600 лв., а като
начин на плащане е отбелязано "в брой" при подписване на договора.
С разпореждане № 260373/04.11.2020 г. на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, заповедният съд е указал на „ЕОС Матрикс” ЕООД, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането,
предмет на ч.гр.д. № 803/2020 г., като довнесе дължимата ДТ. Заявителят е
предупреден, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в
посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, а
производството по делото прекратено.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят не е представил пред
заповедния съд доказателства за предявен иск срещу длъжника Е.Ц. за
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С Определение № 260247/23.12.2020 г. Районен съд - Троян е
обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение на основание чл.415,
ал.5 от ГПК и прекратил производството по делото. Със същото определение
„ЕОС Матрикс” ЕООД е осъдено да заплати на Е. Х. Ц. сумата 600.00 лв.,
3
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
При тези доказателства съдебният състав счита, че частната жалба е
частично основателна. С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася е по
искането за разноски, вкл. и при неговото прекратяване. Съгласно
разпоредбата на чл. 414 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея. В конкретния случай е
безспорно, че длъжникът е депозирал възражение против издадената Заповед
за незабавно изпълнение, а впоследствие тази Заповед за незабавно
изпълнение е била обезсилена от страна на съда на основание чл. 415, ал. 5 от
ГПК – поради непредставяне от страна на заявителя на доказателства, че е
предявил иска в посочения срок. Установено е и обстоятелството, че в
заповедното производство длъжникът Е.Ц. е сторил разноски във връзка с
организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК чрез
упълномощения от него адв.Арнаудов. Действително възражението срещу
заповедта за изпълнение се подава от утвърден от Министъра на
правосъдието образец, но това не означава, че длъжникът не може да
ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие.
Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от адвокат с
вида, характера или сложността на производството.
По делото е безспорно, че в конкретния случай длъжникът е взел
участие в заповедното производство, като е ангажирал процесуален
представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил
претенция за присъждане на направените от него разноски още при подаване
на възражението, като е представител и доказателства, че същите са платени.
Във възражението са изложени доводи за погасяване на вземанията по
давност, както и за нарушение разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Следователно от страна на упълномощения адвокат са извършени действия
по проучване на делото и представените доказателства, преценка за
основанието и дължимостта на претендираните вземания и др. На следващо
място следва да се отбележи, че като предмет на договора за правна защита и
съдействие е посочено: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство и защита по ч.гр.д. № № 803/2020 г. по
4
описа на РС – Троян срещу „ЕОС Матрикс“ЕООД - всички правни действия.
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че длъжникът на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК има право разноски при прекратяване на
делото. Както беше посочено, издадената заповед за изпълнение е обезсилена
и производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с
процесуалното поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който
не е провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като
неизправна страна, която с действията си е станала причина за образуване на
заповедното производство и ангажиране от страна на длъжника на адвокатска
защита, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.
С оглед изложените в частната жалба възражения следва извод, че
пред въззивната инстанция е спорен въпросът за размера на дължимото и
платено от длъжника адвокатско възнаграждение. Съдебният състав счита, че
релевантна за преценката размера на адвокатското възнаграждение е
разпоредбата на чл.7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според същата за процесуално
представителство, защита и съдействие в производство по издаване на
заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
цитираната наредба е предвидена специална норма, която урежда
минималните възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно
производство, независимо дали страната е заявител или длъжник. Настоящият
състав не споделя становището на жалбоподателя, че по аналогия действията
по подаване на възражение следва да се приравнят на подаване на молба по
смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и дължимото в случая възнаграждение за
процесуално представителство е 50.00 лв. Следва да се отчете, че участието
на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство не се
изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, а включва и действия,
свързани с проучване на доказателствата по делото, даване на правни
консултации, настъпване на усложнения във връзка с предмета на спора и др.,
поради което тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по
смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
5
В конкретния случай общата стойност на претендираните суми
възлиза на 2 434.80 лв., а половината от тази претендирана стойност е в
размер на 1 217.40 лв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималния размер на възнаграждението за адвокат възлиза на сума в размер
на 315.20 лв. Първоинстанционният съд с оглед направеното искане и
представените доказателства е осъдил заявителят да заплати на длъжника
разноски в размер на 600.00 лв. С оглед на направените от настоящата
инстанция изчисления съдът намира, че обжалваното определение на ТРС
следва да бъде отменено в частта, с която „ЕОС Матрикс” ЕООД е осъдено да
заплати на Е. Х. Ц. разноски за платено адвокатско възнаграждение за сумата
над 315.20 лв. до 600.00 лв.
Приложеното с частната жалба определение на ОС - Благоевград не е
задължителна съдебна практика. Налице е и съдебна практика на окръжните
съдилища по идентични казуси в приетия смисъл, която се споделя от
настоящия съдебен състав.
Мотивиран от изложеното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260247/23.12.2020 г. по ч.гр.д. № 803/2020
г. на Районен съд – Троян в частта му за разноските, с която „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ********, адрес: гр. ***********6 е осъдено да заплати на Е. Х.
Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Априлци, област Ловешка, ул.“
Пръскалска“ № 6 сумата над 315.20 лв. до 600.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ********, адрес: гр. ***********6 срещу определение №
260247/23.12.2020 г. по ч.гр.д. № 803/2020 г. на Районен съд – Троян в
частта, с която „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********, адрес: гр.
6
***********6 е осъдено да заплати на Е. Х. Ц., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр.Априлци, област Ловешка, ул.“ Пръскалска“ № 6 сумата 315.20 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7