МОТИВИ към присъда № 46
по НОХД № 26/2019 год.
Подсъдимата Г.С.О. *** е предадена на съд за това, че
след като е била осъдена по гражданско дело № 269/2015 год. по описа на PC -
Тутракан, влязло в законна сила на 30.07.2015 год., да издържа своите низходящи
- сина си Е.Е.К. - роден на *** год. и дъщеря си Ф.Е.К. - родена на *** год., с
ежемесечна издръжка в размер на 105.00 лв., за всяко едно от децата, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на 40 /четиридесет/ месечни вноски за
периода от м. август 2015 год. до м. ноември 2018 год., включително, на обща
стойност 8 400 лв./осем хиляди и четиристотин лева/ -престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание подсъдимата и нейният
защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред. Адвоката на пострадалите малолетни лица и
техния законен представител дава съгласие за същото. Съдът се произнесе с
определение наказателното производство по делото да продължи по реда на чл.
371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото и обвинение, като и бъде наложено наказание по вид „Лишаване от
свобода”, което да бъде в размер малко над постановения такъв законов минимум
предвиден в чл. 183, ал. 1 от НК, като същото бъде съобразено с разпоредбата на
чл. 58а от НК и бъде редуцирано с 1/3, като наказанието бъде отложено по реда
на чл. 66 от НК.
Адвоката на пострадалите деца и техния законен
представител – Н. Д. подкрепя предложението на РП – Тутракан.
Подсъдимата заявява, че напълно признава вината си и
съжалява за извършеното от нея. Защитникът и адв. Е. Т. моли съдът да и наложи
наказание „Лишаване от свобода“ със съответната редукция по реда на чл. 58а от НК, и приложението на института на условното осъждане.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимата признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът обяви, че при произнасяне на
присъдата си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подс. О. е живяла на семейни начала с Е.А.К. *** от
2000 год. до 2015 год. От това съвместно съжителство имат две деца - Е.Е.К. -
на 16 години, с ЕГН ********** и Ф.Е.К. - на 12 години, с ЕГН **********.
През 2015 год. майката на децата заминала за Германия,
където по - кьсно сключила брак, а децата останали да живеят при своя баща -
св. К.,***.
С определение № от 25.02.2016 год. по гр. дело №
269/2015 год. по описа на PC - Тутракан, влязло в законна сила на 05.03.2016
год. подс. О. била осъдена да плаща ежемесечна издръжка за децата си в размер
на 105.00 лв., за всяко едно от тях, считано от 30.07.2015 год.
Подс. О. не плащала присъдената издръжка, което довело
до образуването на дело срещу нея за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК след извършена проверка. В хода на образуваното досъдебно производство е
установено, че подс. О. не е изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 40 месечни вноски за периода м. август 2015 год. -
м. ноември 2018 год. включително, на обща сума от 8 400.00 лв. /осем хиляди и
четиристотин лв./.
Това се установява, както от показанията на разпитания
по делото свидетел К., от обясненията на подс. О., така и от писмени
доказателства приложени по делото.
В хода на разследването по образуваното досъдебно
производство подс. О. признава вината си, като е била запозната с
привилегирования състав на чл. 183, ал.З от НК.Тя не се възползвала от
разяснената и привилегия на закона.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт, се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимата О. в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимата Г.С.О. умишлено е извършила
престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК - съзнателно неплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни вноски на своите низходящи - сина си
Е.Е.К. - роден на *** год. и дъщеря си Ф.Е.К. - родена на *** год.На нея е било
известно вмененото и от съда задължение,да плаща месечна издръжка на децата си.
Деянието е осъществено напълно от обективна и
субективна правна страна. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, като е съзнавала обществено - опасния характер на деянието, предвиждала
е неговите обществено - опасни последици и е желаела те да настъпят.
Воден от горното, съдът призна подсъдимата Г.С.О. за
виновна в това, че след като е била осъдена по Гр. Дело №269/2015 год. по описа
на PC - Тутракан, влязло в законна сила на 30.07.2015 год., да издържа своите
низходящи - сина си Е.Е.К. - роден на *** год. и дъщеря си Ф.Е.К. - родена на ***
год., с ежемесечна издръжка в размер на 105.00 лв., за всяко едно от децата,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 40 /четиридесет/ месечни
вноски за периода от м. август 2015 год. до м. ноември 2018 год., включително,
на обща стойност 8 400.00 лв./осем хиляди и четиристотин лева/ - престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на
подсъдимата към извършеното от нея, оказаното от нея съдействие за установяване
на обективната истина в двете фази на наказателното производство, улеснявайки
по този начин разследващите по досъдебното производство. Съдът не констатира
отегчаващи вината обстоятелства.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимата на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимата Г.С.О.
по правилата на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от 4
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от 3
години.На основание чл.58а от НК,съдът намали така определеното наказание с
една трета.
Съдът намира, че така наложените по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът отмени взетата по отношение на подсъдимата Г.С.О. мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: