Решение по дело №6513/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6031
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20193110106513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 30.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6513 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л€, ет.2, офис 4, срещу Е. С.Я., ЕГН **********,***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1187.86лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 13.01.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и Е. С.Я., като вземането по договора е прехвърлено с Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.07.2017 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и „И.А.М.“ АД, което от своя страна е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 188.79лв., представляваща договорна лихва за периода 01.04.2016 г.- 10.03.2017 г.; сумата 280.53 лв. обезщетение за забава за периода 02.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №819/05.02.2018г. по ч.гр.д. № 1570/2019г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед е връчена по реда на чл.47 ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „И.А.М." АДи „Ф.Б." ЕООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/13.01.2016 г., сключен между „П.Ф.Б." ООД и Е. С.Я. е прехвърлено в полза на „И.А.М." АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М." АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което „И.А.М." АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/13.01.2016 г., сключен между „П.Ф.Б." ООД и Е. С.Я., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за извършените продажби на вземането от страна на „Ф.Б." ЕООД и съответно от страна на „И.А.М." АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне. Излага се, че на 13.01.2016 г. Е. С.Я. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с „П.Ф.Б." ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б." ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля. При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1400,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 276,16 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1676,16 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 27,94 лв. Първата погасителна вноска е платима на 20.01.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 10.03.2017 г. На Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 2.04.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е 280,53 лв. Кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 531,28 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 65,67 лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 153,23 лв., такса за оценка на досие: 12,87 лв., договорна лихва: 87,37 лв., главница: 212,14 лв. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се явява лично и заявява, че не оспорва задълженията.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч ч.гр.д. № 1570/2019г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства:  Договор за потребителски кредит от 13.01.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Е. С.Я., с който на кредитополучателя – ответник, е отпусната сумата от 1400лв. за срок от 60 седмици при 31.82% лихва и 48% ГПР /л.8-12/.

На 16.11.2010г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /л.13-16/. С Допълнително споразумение към този договор от 01.11.2017г. вземанията към ответницата са прехвърлени на ищеца /л.17-22/. На 25.06.2018г. е изпратено уведомление до ответницата за цесията, което не е достигнало до нея, тъй като пратката е останала непотърсена /л.25 -27/.

С Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. „П.Ф.Б.“ ООД е прехвърлило на „И.А.М.“ АД е прехвърлило вземанията си към ответницата /л.77-84/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включително прехвърляне на вземането в полза на ищеца от заемодателя, включващ твърдяните клаузи за дължимост на главница и договорна лихва, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си по сключения договор за потребителски кредит.

От ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника, описани във фактическата обстановка писмени доказателства, се достига до обоснован извод за възникването на валидна облигационна връзка между „П.Ф.Б.“ ООД и Е. Я. по силата на договор за потребителски кредит от 13.01.2016г. и усвояване на претендираната сума от ответника, което обуславя изправността на стария кредитор. Срокът на договора е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно вземанията по договора са изискуеми. Установяват се от гореописаните писмени доказателства сключването на договори за цесия с предмет конкретно посочени в приложенията вземания към Е. Я.. Ефектът на съобщаването на цесията надлежно е настъпил в хода на настоящото производство. При това положение, следва да се приеме, че ищецът е носител на процесните вземания.

От друга страна, ответникът в срока за отговор на исковата молба и до приключване на устните състезания не е оспорил исковете за главница, договорна лихва и обезщетение за забава нито по основание, нито по размер, а напротив призна претендираните вземания.

Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в заявените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.02.2019г., до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 63.95лв. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в исковото производство разноски в общ размер от 216.86лв., от които 116.86лв. за заплатена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е. С.Я., ЕГН **********,*** дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л€, ет.2, офис 4 следните суми: сумата 1187.86лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 13.01.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и Е. С.Я., като вземането по договора е прехвърлено с Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.07.2017 г., сключен между „П.Ф.Б.” ООД и „И.А.М.“ АД, което от своя страна е прехвърлило вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата 188.79лв. /сто осемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 01.04.2016г. - 10.03.2017г.; сумата 280.53лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода 02.04.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №819/05.02.2018г. по ч.гр.д. № 1570/2019г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Е. С.Я., ЕГН **********,*** да заплати „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л€, ет.2, офис 4 сумата от 63.95лв. /шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1570/2019г. по описа на Варненски районен съд, 46 състав разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Е. С.Я., ЕГН **********,*** да заплати „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис - сграда Л€, ет.2, офис 4 сумата от 216.86лв. /двеста и шестнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: