Р Е Ш
Е Н И Е
№………./……….02.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Христина Атанасова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 833 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по търговско дело № 833 по
описа на ВОС за 2018г. е образувано по искова молба вх.№16266/01.06.2018г., уточнена с молба вх.№17135/08.06.2018г. на
Ж.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.С. ***, и
след допуснато изменение размера на иска по реда на чл.214 от ГПК в открито
съдебно заседание, при което срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2, в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52
от ЗЗД, за присъждане
на
сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение
за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 23.11.2017г. по бул. „Чаталджа“ към ул. „Ген. Колев“ в
посока от „Морска градина“ към Окръжна болница, на пътното платно в участъка
преди кръстовището с ул. „Ген Колев“, по вина на водача на лек автомобил марка
„Сеат“, модел Ибиза“, peг. № ****, Д.А.П. с ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и
неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, както и
на сумата
от 2631.56лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за
лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на
получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на извършване на всеки разход, както
следва: 2080лв. по фактура №**********/24.11.2017г.; 40,60лв. по фактура
№**********/30.11.2017г.; 120лв. по фактура №8/16.01.2018г.; 35,50лв. по касов
бон от 30.11.2017г.; 35,50лв. по касов бон от 20.12.2017г.; 34,96лв. по касов
бон от 29.12.2017г.; 25 лв. по касов бон от 11.01.2018г.; 100лв. по касов бон
от 23.03.2018г.; 120лв. по касов бон от 28.05.2018г., с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
В исковата молба Ж.Д.Г. излага, че на
23.11.2017г. около 08.30 часа, Д.А.П. управлявала собствения си л.а. марка „Сеат“, модел Ибиза“, peг. №
****, по бул. „Чаталджа“ към ул. „Ген. Колев“ в посока от „Морска градина“
към Окръжна болница, като на пътното платно в участъка преди кръстовището с ул.
„Ген Колев“, където пътното платно е с три пътни ленти, Д.П. навлязла в лявата
лента за движение, която била за завой наляво и приближила спрелия пред нея
автомобил, като забелязала ищеца. Сочи, че в този момент той пресичал пътното
платно от дясно наляво, но Д.П. не могла да спре и го блъснала с предната част
на автомобила. Пояснява, че вследствие на удара се е превъртял през капака на
автомобила и ударил главата си в дясната част на предното му панорамно стъкло,
като паднал на метър от автомобила, който вече бил спрян. След инцидента бил
откаран по спешност в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, а на местопроизшествието
пристигнал екип на пътна полиция и съставил констативен протокол за ПТП.
Ищецът сочи, че съгласно приложена към исковата молба епикриза с ИЗ
№19437/2017г., е приет по спешност на 23.11.2017г. с множество счупвания на лявата
подбедрица. Под спинална анестезия била извършена на 27.11.2017г. оперативна
интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула вляво, поставен бил интрамодуларен пирон. Изписан бил на 30.11.2017г.
Сочи още и че за проведената рехабилитация, физиотерапия на два курса
свидетелства етапна епирикриза от 28.05.2018г. на МБАЛ "Св.Марина"
гр. Варна. Дадена му била препоръка за плуване. Излага, че по случая е било
образувано ДП № 484/17г.по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. Тъй като в
качеството си на пострадал ищецът направил изявление по чл.343, ал.2 от НПК, производството
било прекратено на това основание с Постановление за прекратяване от
08.01.2018г. по пр.пр.№15232/17г. на Районна прокуратура гр.Варна
Във
връзка с претърпените увреждания и наложилото се продължително лечение, са
описани следните извършени разходи от ищеца: сумата от 2080лв. за медицинско
изделие по фактура №**********/24.11.2017г. по талон; сумата от 40,60лв.
потребителска такса по фактура №**********/30.11.2017г. за престой в болничното
заведение; сумата от 120лв. - стол за баня за престой в болничното заведение по
фактура №8/1б.01.2018г.; сумата от 35,50лв. за 10 бр. фраксипарин по касов бон
от 30.11.2017г.; сумата от 35,50лв. за 10 бр. фраксипарин по касов бон от
20.12.2017г.; сумата от 34,96лв. за 10 бр. фраксипарин по касов бон от
29.12.2017г.; сумата от 25лв. за калцикинон по касов бон от 11.01.2018г.;
сумата от 100лв. за кинези процедура по касов бон от 23.03.2018г.; сумата от
120лв.за пакет терапевтични процедури по касов бон от 28.05.2018г. и сумата от
40лв. за карта за процедури /плувен басейн/.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди са описани от същия по следния начин: болки,
страдания и неудобства, които са променили ежедневния му ритъм на живот,
наложили употребата на болкоуспокояващи медикаменти, невъзможност за извършване
на движения с увредения крайник, невъзможност за самостоятелно извършване на
елементарни дейности като обличане, обуване и т.н., временна
неработоспособност, продължаващи и към настоящия момент затруднения при
движение на увредения крайник.
Сочи
се в исковата молба, че за претърпените имуществени и неимуществени вреди
ищецът не бил обезщетяван, а към момента на произшествието за МПС, с което
същите са били причинени, е имало действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, валидна до 13.11.2018 г. С оглед изискванията на чл.498
и чл.380 КЗ ищецът предявил писмена застрахователна претенция пред ответното
дружество с вх.№ 100-485/07.02.2018г., останала неудовлетворена, с което обосновава
инициирането на настоящото производство.
Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че ответното дружество било поканено да определи и изплати застрахователно
обезщетение, въз основа на което искане е била образувана ликвидационна
преписка - щета № 10018100100582Н, но предвид липсата на достатъчно
доказателства относно основанието и размера на претенцията с писмо изх.№ Л-1603
от 20.02.2012г. ползвателят на застрахователната услуга е бил поканен да
представи допълнителни документи, което така и не последвало.
Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения относно механизма
на настъпване на процесното ПТП, като се прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който предприел внезапно пресичане на пътното платно без
да съобрази поведението си с разпоредбите на чл.113, т.1 и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП. Ответникът сочи, че ищецът като пешеходец е предприел пресичане на
необозначено за целта място при условията на ограничена видимост, като по този
начин сам е поставил живота и здравето си в опасност и е предизвикал
настъпването на ПТП и свързаните с него вреди. Счита, че застрахованият водач Д.П.
не е могла да избегне настъпването на ПТП, доколкото пешеходецът е навлязъл в
опасната зона за спиране. Аргументира и липса на причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и претърпяната травма и извършените медицински разходи.
Излага се становище за завишен размер на претендираното обезщетение,
което се мотивира с приложените медицински документи, съгласно които за
полученото закрито счупване на подбедрицата в ляво се е наложила първична
хоспитализация за срок от седем дни и последващо домашно лечение за срок от
шестдесет и осем дни, което е преминало гладко и без усложнения, с оглед което
се обосновава извода за едно сравнително леко увреждане на здравето. Като се
позовава на т.8 от Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, излага критериите
за преценка при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съгласно чл.52 ЗЗД, като счита, че в настоящия случай се цели
неоснователно обогатяване на увреденото лице. Също сочи и, че голяма част от
претендираните разходи за лечение не са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Намира за неоснователна акцесорната претенция за лихви, с
оглед неоснователността на главните искове.
Не се
оспорва, че към датата на ПТП 23.11.2017г. дружеството е застраховало
гражданската отговорност на водача на МПС марка „Сеат“, модел Ибиза“,
peг. № ****. Настоява се за отхвърляне на заявените
искови претенции и присъждане на разноските, сторени в съдебното производство.
В срока по чл.
372 ГПК, с допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради
което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо. По отношение
на представените пред застрахователя документи намира същите за достатъчни да
обосноват произнасяне и определяне на обезщетение.
В срока
по чл.373 ГПК, с допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички
наведени с отговора възражения и доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Исковете черпят
правно основание от разпоредбите на чл.423, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Видно от
представено от ответника по делото досие на полица BG/11/117002992883 /л.112/ се установява, че за периода от 14.11.2017г. до
13.11.2018г. ЗАД „Армеец“ гр.София и Д.А.П. с ЕГН ********** са били обвързани
от облигационно отношение, породено от действителен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с който е била
застрахована отговорността на собственика и водача на л.а. марка и модел Сеат
Ибиза с ДК №**** П., за причинени от ФЛ имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на МПС, за които застрахованият отговаря съгласно
българското законодателство.
Ищецът
Ж.Г. представя по делото заведена, на осн.чл.380, ал.1 от КЗ, пред ответното дружество с вх. № 100-485 от
07.02.2018г. застрахователна претенция за обезщетяване на претърпени от него
имуществени вреди в размер на 50 000 лева и имуществени вреди в размер на
2412.16 лева, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.11.2017г. в гр.Варна
по вина на Д.А.П. като водача на МПС л.а. Сеат Ибиза с ДК №**** /л.13/.
Посочено е в документа, че като доказателства са приложени пълномощно,
постановление на РП Варна, КП №3121, Епикриза ИЗ 19437, разходни документи и
болнични листи.
Не
се спори, че пред ответника по заявеното искане е образувана щета под
№10018100100582Н, ПТП от 23.11.2017г. С писмо изх. № Л-1603 от 20.02.2018г.
застрахователят уведомява пострадалия, че след снабдяване с относими към случай
документи искането му ще бъде внесено за разглеждане от ЗЕК. По делото липсват
данни за изплатено от ответното дружество в полза на Ж.Г. застрахователно обезщетение към датата
на подаване на исковата молба.
Приет
по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3121, съставен от
дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за посетено на място ПТП /л.11/, в който в
качеството им на участници в произшествието са вписани, съответно Ж.Д.Г. като
пешеходец, участник 1, и участник 2 ППС с рег. № ****, управлявано от
собственика му Д.А.П.. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че около
8.35 ч. в гр.Варна на бул.Чаталджа до №20 участник 1 пресича от дясно на ляво
на неразрешено място, вследствие на което е блъснат от участник 2 и получава
фрактура на лява подбедрица.
От
приложената преписка по ДП № 484/2017г. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна
се установява, че на осн.чл.212, ал.3, чл.356, ал.2, чл.362, ал.2 от НПК, на
23.11.2017г. е започнато досъдебно производство за настъпило на ПТП на
бул.Чаталджа посока бул.Георги Колев до №20 с участници МПС л.а. Сеат Ибиза с
рег. № ****, управляван от Д.А.П. и
пресичащ пешеходец Ж.Д.Г..
Представено по
делото е Постановление на Районна прокуратура Варна № 15232 от 08.01.2018г.
/л.9/, с което с оглед разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК във вр.чл.343, ал.1,
б.б от НК и изрично желание на пострадалия, обективирано в протокол за разпит
от 15.12.2017г. по ДП № 484/2017г.,
наказателното производство по досъдебното производство, водено за престъпление
по чл.343, ал.1, б.б от НК срещу Д.А.П. е прекратено.
За установяване
на механизма на ПТП по искане на страните по делото е назначена и изслушана
САТЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира изцяло.
Вещото лице като черпи данни от огледния протокол към досъдебното производство
докладва основните факти на настъпилото ПТП, а именно : че пешеходецът е
пресичал на необозначено за целта място от пътното платно, спрямо спрели на
пътното плато за изчакване на червен сигнал на светофара автомобили, измежду
които е предприел навлизане по пътното платно и последващо пресичане на втората
пътна лента, използвана за движение от процесния автомобил. Установено е, че лентите
за движение по булеварда са три, като две ленти са в посоката на движение на
автомобила и една срещуположно; мястото на ПТП не е сигнализирано хоризонтално
или вертикално за пешеходна пътека; пътни знаци за ограничение на скоростта
няма, от което следва, че максимално позволената е 50 км/ч. Според експертизата
пешеходецът е пресичал от дясно на ляво, т.к. предната част на автомобила е
изтеглена в ляво спрямо разделителната на насрещната пътна лента за сметка на
задната му част, което предполага спасителна маневра. По панорамното стъкло в
дясната му долна част на около 15 см от дясна предна колонка е налично
концентрично спукване на стъклото, на около 1/3 от височината на стъклото
спрямо предна дясна стъклочистачка, незасегната при инцидента, което според
вещото лице показва, че пешеходецът не е ударен с предната част на автомобила
при фаровете и маската. Освен това дясно странично огледало не е счупено или
извито от работното си положение, което предполага липса на удар в него от
пешеходеца, съотв. е индиция за ниска скорост на движение на автомобила към
момента на удара, т.к. в противен случай е следвало да има провлачване на
пешеходеца по дясната част на автомобила, съпроводено с деформация на дясното
странично огледало. Отсъствието на съприкосновение на пешеходеца със
страничното дясно огледало, и наличието на следи от удар в предно панорамно
стъкло в дясната му половина, както и на следи от удар/съприкосновение със
задна горна част на преден десен калник, обосновават извода на експерта, че
пешеходецът се е ударил първоначално в преден десен калник – т.е. странично на
автомобила, след което горната част на тялото му се е надвесила над предния
капак и е последвал удар в предното панорамно стъкло на автомобила. Това
същевременно сочи, че скоростта на пресичане на пешеходеца е била различна от
бавен/спокоен ход, т.е. същият е предприел бърз ход за пресичане на пътното
платно. За определяне скоростта на движение на автомобила вещото лице използва
метода „Апел“, базиран на разстоянието на отхвърляне на тялото от точката на
ПТП до крайното положение на масовия център на тялото. Неприложим е метода,
изследващ спирачните следи, доколкото няма описани спирачни следи; изследването
на точката на удара спрямо линията на пресичане на пътното платно от пешеходеца
и крайното установяване на автомобила след точката на удара като методика също
е неприложима, т.к. пешеходеца не е пресичал на пешеходна пътека и не е ясно
къде точно е ударен от процесния автомобил по дължината на пътното платно.
Вещото лице сочи, че методиката, извеждаща скоростта на удара между пешеходеца
и автомобила също е неприложима, т.к. касае достигането на пострадалия относно
предната повърхност на автомобила при челен удар, в конкретната ситуация ударът
е бил страничен. При използване на единствено подходящата в случай методика
вещото лице изчислява, че скоростта на движение на автомобила е 14 км/ч. При
тази изходна данна вещото лице изчислява, че опасната зона на автомобила от
момента на активиране на спирачките до окончателния момент на спиране е 7.7 м.
Точката на удара при своевременна
реакция на водача е била на около 7.7 м преди началото на бариерата на
вход-изход, която се възприема като Ор.1, в средната лента за движение на
автомобила, а с оглед централното разположение на същия в лентата за движение
на около 4.23 метра от десния бордюр или на около 1.43 метра от излизане от
левия габарит на изчакващите автомобили до точката на надлъжното движение на
десния габарит на процесния автомобил. Вещото лице докладва, че при движение на
автомобила със скорост, близка до тази на удара – около 20 км/ч, автомобилът се
е намирал на 5-6 метра при точката на удара при излизане от левия габарит на
спрелите автомобили и на около 15-18 метла преди точката на удара, когато се е
намирал до десния бордюр, като и в двата
случая автомобилът е бил ясно различим за пешеходеца. По отношение на
видимостта на водача към пешеходеца вещото лице пояснява в съдебно заседание,
че разстоянието е било вероятно от 10-15 метра, като от техническа гледна точка
е ограничено в рамките на 25 метра, т.к. преди това автомобилът трябва да е бил
в дясна лента, единствената, идваща от предходното кръстовище, регулирано от
светофар. Доколкото липсват каквито и да били технически данни, както в ДП,
така и в настоящото производство относно местоположението и времето, в което
автомобилът е изменил лентата си с маневра в ляво, както и относно вида и броя
на автомобилите, които са изчаквали червен сигнал на светофара, то не може да
се определи със сигурност минималното разстояние на видимост на автомобила,
както и на пешеходеца. Затова при
наличните данни вещото лице заключава, че скоростта на движение на автомобила
към момента на удара и преди него е било под 20 км/ч, а видимостта на
автомобила от пешеходеца – в рамките на 15 метра. Опасната зона на спиране на
автомобила при изчислена скорост е било около 7.7 метра. Отстоянието на
автомобила от мястото на ПТП при навлизане на пешеходеца в платното за движение
на автомобила е било между 5-15 метра, като автомобилът е изминал това
разстояние за времето от 1-3 секунди, което от техническа гледна точка не е
достатъчно за безопасно преминаване на пътното платно от пешеходеца. Според
вещото лице водачът на автомобила е можел да избегне удара, ако се е движил със
скорост около или под 10 км/ч, съизмерима с движение на обороти на двигателя на
празен ход и първа предавка. От своя страна пешеходецът е пресичал пътното
платно на необозначено за целта място на около 100 метра от пешеходна пътека
при светофарна уредба на кръстовището. Вещото лице не е категорично дали
станалият инцидент е възможно да бъде избегнат от някой от участниците.
От представената
по делото епикриза ИЗ №19437/2017г., изд. от Клиника по ортопедия и
травматология пи МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна, с окончателна диагноза S82.70 Множествени счупвания на подбедрица, закрито
в ляво, се установява, че на 23.11.2017г. ищецът е приет по спешност поради
счупвания на лява подбедрица, като на 27.11.2017г. под спинална анестезия е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, табиа и фибула в
ляво; поставен е остесинтезен материал – интрамодуларен пирон. Ж.Г. е изписан
на 30.11.2017г. в добро общо състояние; с подобрение и спокойни оперативни
рани. Издаден му е болничен лист № Е 20177888034 за осем пролежани дни и 30 дни
домашно лечение /л.27/. След изтичането му същият е продължен до 29.01.2018г.
Съгласно етапна епикриза, издадена от УБ МБАЛ „Света Марина“ Варна към
28.05.2018г. е проведено консервативно лечение чрез рехабилитация и
кинезитерапия – два курса от по 7 и 10 дни, както и два курса физиотерапия от
по 7 и 10 дни.
Приети по делото
са ангажираните от ищеца разходооправдателни документи за платено медицинско
изделие съгласно талон – тибиален пирон с разширение в размер на 2080 лева; за
платена потребителска такса за пролежаване в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД; за стол
за баня; за медикаменти за орален прием /л.19-25/.
С оглед
установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за ищеца
травматични увреждания, по искане на страните е назначена и изслушана СМЕ,
чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът
кредитира. След преглед на ангажираните по делото медицински документи и
преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП на 23.11.2017г.
ищецът е получил многофрагментно счупване на лява подбедрица, обусловило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от два месеца.
Счупването на големия пищял е с характерен трети франгмент, белег за директна
травма, най-вероятно от бронята на автомобила при ПТП-то. Обичайният
период на възстановяване е около 6
месеца. Към настоящия момент лечението е приключило, костта е сраснала,
движенията в колянната и глезенната стави са в пълен обем. Според вещото лице е
възможно да се появят болки в колянната става при по-големи натоварвания и при
промяна на времето. Принципно след операцията на лявата подбедрица е необходимо
придвижването да се осъществява с две патерици без да се натоварва левия долен
крайник за 60 дни, след което се ходи с една патерица с постепенно натоварване
на крайника за още 60 дни. Походката е нарушена за не по-малко от шест месеца,
т.к. се накуцва с левия крак. Към момента на изготвяне на експертизата ищеца е
в добро общо състояние със самостоятелна походка и възстановена сила на долен
ляв крайник. Костта е сраснала. Липсват данни за посещения на ортопедичен
кабинет от страна на ищеца, и съответно препоръки за изваждане на метала. В
съдебно заседание лекарят докладва, че движението в колянна и глезенната става
е възстановено; мускулната маса е почти като първоначалната; ищецът се движи
без помощно средство.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на ищцовата страна
- Г.П.Г., съпруга на ищеца, както и на
ответника – Д.А.П., водач на л.а. Сеат Ибиза.
Св.Г. изнася в
съдебно заседание, че на 23.11.2017г. й било съобщено по телефон, че съпругът й
е претърпял катастрофа и е настанен в спешно отделение на Окръжна болница.
Твръди, че след произшествието Г. бил в „окаяно“ състояние, целия треперел. В
резултат на падането имал ограничено движение на врата, раменете, бил с
главоболие. Лекарите й съобщили, че има тежко счупване на лява подбедрица; по
време на осемдневния престой била осъществена операция; по препоръка на
специалистите кракът не трябвало да се натоварва в продължение на 60 дни. Това
наложило в продължение на указания период всяко движение като ставане от
леглото или стол или отиване до тоалетна или баня да се извършва с придружител.
Ищецът би стриктен в указаните препоръки на лекуващия лекар като след
приключване на болничните направил два курса физиотерапия, водни процедури с
упражнения в басейн. Понастоящем съпругът й се чувствал добре; съществувало
известно ограничение на движението; не е планирана операция за отстраняване на
пирона.
Св.Д.П. изнася пред съда, че на 23.11.2017г.
излизайки от ул.Цар Асен на кръстовището с бул.Чаталджа прави десен завой, и
приближавайки към кръстовището на ул.Ген Колев, се престроява в лява лента. В
този момент кръстовището на ул.Ген Колев, е регулирано с червен сигнал на
светофара, като в посоката, в която се движи свидетеля има две ленти. Според
св.П. в дясната лента е имало спрял бял микробус. Водачът навлязъл в лявата
лента, когато пред микробуса изскача ищеца и се удря в десния калник на лекия
автомобил, отскача и удря в стъклото му. Св.П. изнася, че се е движила с около
20 кв/ч, на втора предавка, т.к. току що е изляза от кръстовище и наближава
друго, регулирано от към момента от червена светлина на светофара. В нейното
платно нямало други МПС. Видимостта била добра, настилката леко влажна.
Свидетелката твърди, че не е имала възможност да види пешеходеца на платното
преди съприкосновението, доколкото другата кола в дясното платно е ограничавала
видимостта й.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се
налагат следните правни изводи :
Предпоставка за допустимостта на иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по арг.
от чл. 432, ал. 1 във вр.чл.380 от КЗ. Видно от депозирана пред ЗАД „Армеец“ АД
молба с вх. № 100-485 от 07.02.2018г., ищецът Ж.Д.Г. е предявил претенция през
застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени получени при ПТП на 23.11.2017 г. вреди. С
писмо изх. № Л-1603 от 20.02.2018г. ответното дружество е информирало молителя
относно образуването на щета под № 10018100100582Н за ПТП от 23.11.2017г.,
както и относно извършваните действия за установяване на фактическата
обстановка като му е съобщено, че решение ща бъде взето след разглеждане на
преписката от застрахователно експертната комисия. Не се спори, че заявената
претенция не е удовлетворена.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между собственика на л. а. "Сеат
Ибиза“ с ДК № **** и ЗАД „Армеец“ гр.София, обстоятелство, което не се оспорва
по делото и се доказва от представено по делото в заверен от ответника препис
досие на застрахователна полица BG11/117002992883 със срок на
действие от 14.11.2017г. до 13.11.2018г.
Със застрахователният договор по
задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се ангажира
отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на
обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена
и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45
от ЗЗД, за да възникне отговорността на ответното застрахователно дружество за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени
вреди е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на отговорността, включващи : валиден застрахователен
договор, настъпването по време на действие на застрахователния договор на
застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск,
противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на
което е причинено ПТП, причинно-следствена връзка между поведението на
застрахования и конкретните увреди. При доказване противоправността на деянието, вината се
предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД,
При пълно и главно доказване в тежест на
ищеца е да докаже наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД. Ответникът следва да установи изпълнението
си по договора за застраховка, а предвид въведеното възражение – наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Не се спори, че процесното ПТП е настъпило
на 23.11.2017г. в периода на действие на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен между ответното дружество и водача
на л. а. "Сеат Ибиза“ с ДК № **** Д.А.П.. Съгласно Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица под № 3121, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР сред
посещаване на място, се установяват основните факти на механизма на ПТП, а
именно, че около 08.35 часа в гр.Варна, на бул.Чаталджа до №20 пешеходецът Ж.Г.
пресича от дясно на ляво на неразрешено място, вследствие на което е блъснат от
ППТ с рег. № В 80-78 ВВ марка Сеат Ибиза, управляван от Д.А.П., и е получил
фрактура на лява подбедрица. По отношение на водача е образувано ДП №
484/2017г. по описа на Сектор ПП ОД на МВР Варна за престъпление по чл.343,
ал.1, б.б, пр.2 от НК, за нарушение правилата за движение по ЗДвП – чл.20,
ал.2, а именно, че водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да
намалят скоростта или да спрат превозното средство, във всички случаи, когато
възникне опасност за движението“, при което е допуснал настъпване на ПТП и
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Ж.Г.. Пострадалият Живка Д.Г.
е пожелал наказателното производство да се прекрати, което на осн.чл.243, ал.1,
т.1 във вр.чл.24 ал.1, т.9 от НПК, това е направено с Постановление №
15232/08.01.2018г. на Районна прокуратура Варна.
Следва да се приеме за безспорно установено
с оглед заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ, изготвена въз основа на
приетата по делото медицинска документация и след преглед на ищеца, че в
резултат на ПТП ищецът Ж.Г. е получил
многофрагмено счупване на лява подбедрица, обусловило трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за повече от два месеца. Сочи се от
експерта, че счупването на големия пищял е с характерен трети фрагмент, белег
за директна травма, най-вероятно от бронята на автомобил при ПТП, при което
причинно-следствената връзка между поведението на водача на МПС и настъпилите
за пешеходеца увреди е доказана. По СМЕ е изказано мнение, че счетоводните
документи за направени разходи за медицински консумативи, лекарства и терапии
са във връзка с проведеното лечение.
Доколкото образуваното наказателно
производство срещу водача на участвалото в ПТП МПС е прекратено, съответно
липсва акт на наказателен съд, с който съдът, разглеждащ гражданските последици
от деянието да бъде обвързан от задължителната сила на присъдата по отношение
на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, то настоящия съд е задължен да изследва въпроса налице ли е
противоправност на поведението на водача на автомобила.
От заключението на вещото лице по САТЕ и
доклада му в съдебно заседание се установява, че водачът на л.а. с рег. № В
80-78 ВВ марка Сеат Ибиза се е движил по булевард с три ленти, като две ленти
са в посоката на движение на автомобила и една срещуположно. Максимално
позволената скорост е 50 км/ч, като процесният автомобил се е движил със
скорост 14 км/ч, в лентата, предназначена за завиване наляво. В дясната му
страна са се намирали спрели за изчакване червения сигнал на светофарната
уредба автомобили. В този момент ищецът като пешеходец, преминавайки между
спрелите МПС, навлиза в платното за движение на автомобила и се блъска
странично - в средната част на преден
десен калник, след което настъпва втори удар на горната част на тялото на
пешеходеца в дясна долна част на предно панорамно стъкло на автомобила. Според
показанията на водача на МПС, пешеходецът е изскочил пред бял микробус, спрял в
дясната лента, в момента, в който л.а.
Сеат Ибиза се изравнява с него. Показанията на св.Д.П. не са опровергани от
ищцовата страна, а и доколкото липсват обективни данни предвид факта, че
местопроизшествието е било запазено само относно процесния автомобил, следва да
се приеме, че водача му е бил в обективна невъзможност да възприеме
присъствието на ищеца като пешеходец на пътното платно. Според експертизата
процесният автомобил се е намирал на 5.55 метра преди точката на удар, считано
от началото на пресичане на пешеходеца. Доколкото за водача пешеходецът е
станал видим едва след навлизането му в лентата на движение на л.а. Сеат Ибиза,
т.е. след излизането му от левия габарит на изчакващите автомобили, а опасната
зона за спиране при скоростта, с която се е движило МПС /под 20 км./ч/ е около
7.7 метра, следва да се приеме ищецът се е намирал в опасната за спиране зона
на автомобила. От събраните доказателства се налага извода, че водачът е
възприел пешеходеца като опасност едва с навлизането му в платното за движение
на МПС, а това е станало в опасната зона
за спиране. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че практически
опасната зона включва спирачния път на автомобила, а преди това времето за
реакция на водача след възприемане на опасността, както и времето за
задействане на спирачния механизъм. В исковата молба не е въведено конкретно
нарушение на правилата за движение от страна на водача на МПС, като се твърди
единствено, че св.А. не могла да спре л.а. и блъснала ищеца с предна дясна част
на автомобила. При така установената фактическа обстановка на станалото ПТП,
обаче, се налага извода, че от страна на водача липсва нарушение на
задължението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото той е спрял веднага след като е
видял пешеходеца, а това е станало едва с навлизането му на пътното платно
между спрелите в дясната лента спрямо посоката на движение на автомобила коли.
Доколкото пешеходецът е бил в опасната зона за спиране на автомобила сблъсъкът
е бил непредотвратим от страна на водача на МПС. От своя страна пешеходецът е
допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, съгласно
разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП,
изразяващи се в пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, внезапно
пресичане на платното за движение, без да се огледа и съобрази с приближаващия
автомобил, при ограничена видимост и при
неупражнен контрол към посоката, от която е идвал л.а. Сеат Ибиза. Доколкото не
се установява противоправно поведение на неговия водач, то и липсва основание
за прилагане на презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съответно за ангажиране
отговорността му за получените от ищеца увреждания.
С оглед функционалния характер на
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредата, ако липсва
един от елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия
причинител на увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране
отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск по чл. 432,
ал.1 от КЗ. Ето защо, съобразявайки се с функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя, при установената по делото липса на
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахования делинквент, то
преките искове на ищеца срещу застрахователя са изцяло неоснователни и следва
да се отхвърлят /в тази насока, постановени по сходни случаи решение
№185/15.07.2013г. по гр.д. №889/2012г., ВКС, четвърто г.о., решение №
17/13.02.2017г. по т.д. № 50230/2016г., ВКС, четвърти г.о./
По
разноските : С оглед резултата по спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК в поза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 480 лева, от които 150 лева – депозит за САТЕ, 100 лева – СМЕ,
депозит свидетел 30 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от изложеното, СЪДЪТ :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Ж.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***,
чрез пълномощник адв. С.С. ***, срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“
№ 2, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за
присъждане
на
сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение
за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 23.11.2017г. по бул. „Чаталджа“ към ул. „Ген. Колев“ в
посока от „Морска градина“ към Окръжна болница, на пътното платно в участъка
преди кръстовището с ул. „Ген Колев“, по вина на водача на лек автомобил марка
„Сеат“, модел Ибиза“, peг. № ****, Д.А.П. с ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и
неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, както и
на сумата
от 2631.56лв., представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за
лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на
получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на извършване на всеки разход, както
следва: 2080лв. по фактура №**********/24.11.2017г.; 40,60лв. по фактура
№**********/30.11.2017г.; 120лв. по фактура №8/16.01.2018г.; 35,50лв. по касов
бон от 30.11.2017г.; 35,50лв. по касов бон от 20.12.2017г.; 34,96лв. по касов
бон от 29.12.2017г.; 25 лв. по касов бон от 11.01.2018г.; 100лв. по касов бон
от 23.03.2018г.; 120лв. по касов бон от 28.05.2018г., с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: