Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.12

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

171

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.А.А. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Б.М., против Решение № 48/09.10.2020 г., постановено по АНД № 92/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-0289-000223/24.07.2020 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.А.А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за това, че на 04.07.2020 г. в *** до ***, като водач на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като подавал рязко газ, повишавал оборотите на двигателя, превъртайки гумите на задвижващите колела на автомобил, с което създал опасност за другите участници в движението и за живущите в квартала.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е извършил обоснован анализ на релевантните по делото доказателства, от които не се установявало Д.А. да е извършил вмененото му административно нарушение. В тази връзка сочи, че съдът не отчел обстоятелството, че св.С. О., който подал сигнал на тел. 112, бил в лоши отношения с касатора, а показанията му се отличавали с противоречия и несъответствия. Счита, че необосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелите С. Н. и С. П., които заявили, че на посочената дата и място жалбоподателят не е управлявал процесното МПС.

Въвежда доводи, че НП не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Допусната неприцизност във фактическата и юридическата формулировка на обвинението – извършването на „дрифт“, ограничавала правото на защита на лицето, привлечено към административна отговорност.

Твърди, че събраните в съдебното производство доказателства били индиция, че движението при извършената маневра можело да се дължи на пътните условия и състоянието на пътната настилка, което не било обсъдено от съда. От друга страна съставът на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП не съдържал като елемент създаването на предпоставки за ПТП с останалите участници в движението, което обосновавало извода за противоречие между правното и фактическо обвинение, възпрепятстващо правото на защита.

Счита, че дори и да се приемело, че на посочаната дата и място касаторът е бил управлявал процесното МПС по описания в АУАН и НП начин, то с оглед късният час и липсата на пешеходци следвало да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 48/09.10.2020 г., постановено по АНД № 92/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 20-0289-000223/24.07.2020 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.Б.М. е постъпила молба, с която поддържа депозираната жалба, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – началник РУ-Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 20-0289-000223/24.07.2020 г., издадено от началник РУ – Крумовград към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.А.А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за това, че на 04.07.2020 г. в С. П. до ***, като водач на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***, не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като подавал рязко газ, повишавал оборотите на двигателя, превъртайки гумите на задвижващите колела на автомобил, с което създал опасност за другите участници в движението и за живущите в квартала. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че не кредитира показанията на св.С. Н. и св.С. П., тъй като същите се опровергавали от останалите събрани по делото доказателства, а и свидетелите били в приятелски отношения със жалбоподателя.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Д.А.А. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Въведените в жалбата твърдения, че доказателствата, събрани в производството пред районния съд, не установявали по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение, са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Касационният състав счита, че вмененото на Д.А.А. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели С. О., С. Т. и М. М., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН № 223/06.07.2020 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелят С. О. категорично и последователно сочи, как на 04.07.2020 г. в *** до ***, е възприел лек автомобил БМВ, управляван от Д.А., който форсирайки двигателя на автомобил, потеглял рязко, превъртайки гуми, които действия не били еднократни и с което смущавал общественото спокойствие. Горното продължило няколко минути, поради което се обадил на тел. 112. Изложеното от свидетеля кореспондира със съдържанието на предоставените на 06.07.2020 г. писмени обяснения, както и с изложеното в Доклад за посетен сигнал с рег. № *** от *** г., изготвен от служители на МВР и Доклад с рег. № *** от *** г., изготвен от С. С. Т.

Горното се потвърждава и от показанията на актосъставителя С. Т., който твърди, че през месец юни и началото на юли 2020 г. няколкократно получавал сигнали от жители на ***, че Д.А. демонстрира агресивно поведение с автомобил, изразяващо се във въртене на гуми и агресивно шофиране, с което създавал опасност за околните. На 03.07.2020 г. се срещнал с жалбоподателя и го предупредил да преустанови това си поведение. На 04.07.2020 г. бил получен поредния сигнал за опасно шофиране от Д. ***, подаден от С. О.. При посещението на служителите на полицията, последният заявил, че А. обикалял през нощта с висока скорост, без включени светлини, с форсиране на двигателя и въртене на гуми. По-късно на 06.07.2020 г. С. О. предоставил писмени обяснения, в които описал подробно случилото се. Актосъставителят посетил мястото в ***, където имало видими следи от гуми по асфалта. Сочи,че съставил процесния АУАН в присъствието на Д.А. и очевидеца С. О.

Съвкупната преценка на събраните в производството пред районния съд доказателства аргументира извода за рисково движение на управлявания от Д.А. лек автомобил, характеризиращо се с рязко подаване на газ, форсиране на двигателя, въртене на гуми, в тъмната час на денонощието и без включени светлини, които действия не са еднократни, а няколкократно повтарящи се в рамките на няколко минути, обосноваващи извода за целенасочени и съзнателни действия от страна на водача, с дел демонстриране на рисково управление на МПС на процесната дата и място. Това негово поведение, отличавайки се с явно демонстриране на незачитане на привилата за безопасност на движение, налага извода, че начинът на управление на лек автомобил БМВ 320“ с рег. № *** от страна на Д.А.А. на релевантните дата, място и час, не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН № 223/06.07.2020 г. се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил съставен в присъствието на Д.А. и надлежно връчен на жалбоподателя, който собственоръчно е вписал, че няма възражения по изложените в него фактически и правни основания.

Касационния състав изцяло споделя мотивите на районния съд, с които не са кредитирани показанията на свидетелите С. Н. и С. П.. В тази връзка освен, че същите се явяват в противоречие с всички останали доказателства, събрани по делото, то изложеното от тях се отличава с липса на конкретизация и пълнота относно релевантните факти и обстоятелства, както и наличие на вътрешни противоречия между показанията им. Всичко това, взето в съвкупност с близките им отношения с жалбоподателя е основание да се приеме, че е налице липса на обективност и безпристрастност по отношение на свидетелите, които се явяват и заинтересовани от изхода на делото.

Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението, по време начин и място, както и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., с които са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

На следващо място, настоящият състав споделя изцяло изводите на районния съд за липса на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Д.А.А. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Крумовград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/09.10.2020 г., постановено по АНД № 92/2020 г. по описа на Районен съд – Крумовград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.