Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 133

 

гр. Силистра, 19.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд- Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 212/ 2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят Ю.Е.К. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 20-1099-000236/ 11.03.2020г. на началника на сектор при ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – ОД на МВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира писмено становище по жалбата, не изпраща проц.представител.

Жалбоподателят К., редовно призован, явява се лично и с проц.представител- адв.Р.Неделчев при ВАК в съдебно заседание. Заявява, че от негова страна не е налице нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в качеството им на свидетели актосъставителя- Я.Я. и свидетелите по акта- П.М.. Същите дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.

Районна прокуратура-С. - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 10.01.2020г. в 10,30 ч. в с.С., жалбоподателя К. като водач на МПС- лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ ******* го е управлявал и бил спрян за проверка от органите на реда. По време на проверката св.Я. установил, че автомобила бил собственост на К.А.В. от гр.А., обл.В., като същия бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП- без „ГО“ от 29.11.2019г.

Въз основа на установеното на жалбоподателя К. бил съставен АУАН № Д901859/ 21.01.2020г. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДВП. Същия бил подписан от жалбоподателят без възражение. В законно установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 20-1099-000236/ 11.03.2020г. срещу жалб.К. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Видно от показанията на жалбоподателя К., дадени от него по време на съдебното следствие е, че същия ден му се обадил негов съсед, живеещ срещу имот на големия син на жалбоподателя и му казал, че най-вероятно в имота имало спукана тръба и изтичало голямо количество вода, като по този начин имота се наводнявал. Тъй като по това време големият му син бил извън страната, а жалбоподателя бил предоставил личния си автомобил на друго лице, се наложило да вземе намиращия се пред дома му лек автомобил, закупен от малкия му син малко преди Нова година- „Фолксваген бора“ с рег. № ******. За този автомобил жалбоподателя знаел, че е закупен от сина му, но не е имал представа, че същия бил с прекратена служебна регистрация.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

АУАН № Д901859/ 21.01.2020г. и обжалваното НП № 20-1099-000236/ 11.03.2020г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят К. е било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 10.01.2020г.  в 10,30 ч. в с.С., обл.С., управлявал МПС- лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ******, собственост на К. А.В. от гр.А., обл.В., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП- без „ГО“ от 29.11.2019г.

Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят К., но същият счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и  обжалваното от него НП. На първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателя НП не отговаря на обективната истина като оспорва фактическата обстановка и констатациите, които мотивират вменяването на нарушението. Видно от доказателствата по делото съда установи, че жалбоподателят към момента на извършването на нарушението, което му е било вменено във вина не е знаел, че автомобила, закупен от сина му е бил със служебно прекратена регистрация, като е научил това обстоятелство едва когато са го спрели органите на реда и са направили справка за автомобила. Това се установи както от събраните по време на съдебното следствие свидетелски показания, така и от приложените към делото писмени доказателства.

От същите е видно, че жалб.К. е взел ключовете и потеглил с автомобила, закупен от сина му, без дори да подозира, че същия е с прекратена по служебен ред регистрация поради неплатена „ГО“. Не са налице външни белези по които жалбоподателя К. да установи този факт, без да го уведоми служебно лице или сина му, а такива данни не са налични по делото.

Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН за да е административно нарушение едно деяние, то следва да е такова, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от изложеното по-горе в настоящия казус съда счита, че това деяние не е било извършено виновно от страна на жалбоподателят К., тъй като същият не е имал обективната представа за извършената дерегистрация на автомобила, закупен от сина му. Следователно деянието е несъставомерно от неговата субективна страна, тъй като е извършено от жалбоподателя с липсата на умисъл, нещо повече- същия е имал ясното съзнание, че автомобила, закупен от сина му е редовен, тъй като по нищо не е ставало ясно, че е направена служебна дерегистрация по електронен път на автомобила, заради неплатени „ГО“. 

При тези факти е следвало да бъдат установени от АНО всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, спазвайки принципа на нормата на чл.54 от ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката да установи, че нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателят К. и с мотивирана резолюция да прекрати преписката, но АНО е предпочел в нарушение на този принцип да състави едно незаконосъобразно НП, касаещо описаното нарушение. 

При така установеното по-горе съда счита, че процедурата по издаването на обжалваното НП и акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е било издадено то, страда от съществени процесуални нарушения, водещи до неговото отменяне. Отделно от това съда установи, че описаните в обжалваното НП нарушения, въпреки, вменени във вина на жалбоподателят К. не са били извършени виновно от него и той не следва да носи административна отговорност за тях.   

По този начин съдът приема всички възражения на жалбоподателят като основателни, доказани и правилни поради посочените по-горе съображения и доводи и прие за доказани неговите твърдения. Задължение на административно-наказващия орган е да докаже вината на лицето, което наказва и тежестта за това е изцяло върху него, а в предвид на обстоятелството, че той не представя никакви доказателства в тази насока, съда следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно по изложените по-горе доводи.

Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима и основателна и следва да бъде уважена в цялост.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-1099-000236/ 11.03.2020г. на началника на сектор при ОД на МВР- С, издадено въз основа на АУАН № Д901859/ 21.01.2020г. с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Ю.Е.К. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С, считано от датата на съобщаването му.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                / М. ХРИСТОВ /