О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1205
Гр.
Перник, 08.03.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно
заседание, проведено на осми март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 01509 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 130 ГПК.
Постъпила е искова молба с рег. № 6177/02.03.2018
г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. К.А., срещу С.С. Д.- Т., с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1256,93 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № ********** от 16.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.12.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 08936/2017
г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
При
извършената служебна проверка на допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявената с последната искова претенция е
процесуално недопустима, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на положителния
установителен иск с развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 08936/2017 г. по
описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, VII-ми състав
и издадена в хода на същото в полза на ищеца
срещу ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесното вземане в размер на сумата от 1256,93 лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.06.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата от 6,48 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 26.09.2016 г. до 06.12.2016 г., за която не е предявена искова претенция.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по
връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно исковият съд не е обвързан в преценката си
относно констатацията на съда в заповедното производство, че заявителят е
представил доказателства в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителния
иск по чл. 422 ГПК, а е длъжен да извърши
самостоятелна проверка налице ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на
исковите претенции, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, от приложеното
ч. гр. дело № 08936/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданско
отделение, VII-ми състав се установява, че в полза на заявителя – ищец в
настоящото производство „Профи Кредит България“ ЕООД и
срещу длъжника – ответницата по иска С.С. Д.- Т. е
издадена Заповед № 7306 от 29.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Д.да заплати в полза на дружеството две парични
задължения, едно от които сумата, предмет на настоящия установителен иск. Препис от заповедта е връчен на
длъжника С. Д.- Т. на 12.01.2018 г., чрез друго лице, която в двуседмичния срок
по чл. 414, ал. 2 ГПК с възражение с рег. № 1258 от същия ден – 12.01.2018
г. е възразила писмено срещу нея с изложени твърдения, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид постъпилото в срок възражение
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с разпореждане от 19.01.2018 г.,
съответно съобщение от 22.01.2018 г., заповедният съд е дал указания на
заявителя относно възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както
и, че в посочения срок следва да представи доказателства в съда за
предявяването на иска. Изрично е отразено, че в противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението с тези указания е получено от
представител на заявителя „Профи Кредит България“
ЕООД – юрк. Р.И.на 31.01.2018 г., видно от разписката на
гърба на съобщението – л. 16 от ч. гр. дело № 08936/2017 г. по описа на ПРС,
удостоверяваща получаването му. Следователно, едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за
предявяване на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, изчислен съгласно разпоредбата
на чл. 60, ал. 3 ГПК, установяваща броенето на сроковете по месеци, е изтекъл
на 28.02.2018 г. /работен ден, сряда/. Съгласно разпоредбите на чл. 60,
ал. 3 и ал.
6 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на
последния месец, а когато последният месец няма
съответно число /какъвто е и процесният случай, доколкото дните през
месец февруари 2018 г. са 28 и няма съответно число – 31/ срокът изтича в
последния му ден –
в настоящата хипотеза 28.02.2018
г., а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия слeдващ присъствен ден. Следва да се отбележи, че правилото
по чл. 60, ал. 5 ГПК касае броенето на сроковете по дни и е неотносимо
към хипотезата на чл.
60, ал. 3 ГПК, приложима към предявяване на установителния иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК съгласно законовата разпоредба и указания в този смисъл от заповедния
съд срок.
Процесната искова молба е постъпила
в съда на 02.03.2018 г. и е с пощенско клеймо от 01.03.2018 г. /л. 44 от
делото/, от който момент – 1 март 2018 г. искът за признаване съществуването на
вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, се счита за предявен – арг. чл. 125, вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, т. е. след изтичане на едномесечния срок на 28.02.2018 г. С оглед на това, установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, въз основа на който
е образувано настоящото производство, се явява процесуално недопустим –
искането за защита и съдействие е отправено от ищеца след изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК – не е налице
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Предвид изложеното и на основание
чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, производството по делото – прекратено,
а издадената по ч. гр. дело № 08936/2017 г. по описа на ПРС Заповед № 7306 от 29.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – обезсилена в частта, касаеща вземането в размер на сумата от 1256,93 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 17.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските в заповедното производство, тъй като само това
вземане е предмет на иска в настоящото производство. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по
чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т.
13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Доколкото за вземането в размер на сумата от 6,48 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 26.09.2016 г. до
06.12.2016 г., удостоверена в процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
не е предявен иск, респ. не са представени доказателства за предявяването му,
то след влизане в сила на настоящото определение, препис от същото, заедно с ч.
гр. дело № 08936/2017 г. по описа на
Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, VII-ми състав, следва да бъдат върнати на заповедния съд за сведение
и преценка относно наличието на основание за обезсилване на издадената заповед
и за тази сума.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 6177/02.03.2018 г., подадена от „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 01509/2018 г. по описа на
Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, I-ви
състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 7306 от 29.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 08936/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, VII-ми състав
в ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът С.С. Д., с
ЕГН: **********, да заплати на кредитора „Профи
Кредит България“ ЕООД, сумата от 1256,93 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит
№ ********** от 17.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25,27 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на определението, ч. гр. дело №
08936/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданско
отделение, VII-ми състав, ведно със заверен препис от настоящото определение,
да се върне на съответния състав, включително за преценка за обезсилване на
издадената заповед в останалата ѝ част.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: