М О
Т И В И
Към
Присъда на КРС по НОХД № 613/2017 г.
Гр.-Кюстендил, 14.07.2017 г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил, на
30.03.2017 г. обвинителен акт против Н.К.Т., с ЕГН – ********** *** за
извършено престъпление от общ характер
по чл. 296, ал.1,пр.2 от НК .
Подсъдимият не
е открит на нито един от
известните по делото адреси , поради което и при условията на чл. 269, ал.3,
т.1 от НПК , съдът е разпоредил
разглеждане на делото в негово отсъствие, като
за да обезпечи спазване на
правата му в процеса е допуснал правна
помощ на лицето. За служебен защитник на Т. е определена и назначена – адв. М.К.
от КАК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия,
като предлага за извършеното от него престъпление да бъде признат за виновен и да
му бъде наложено наказание, съобразено с изключителната дързост на деянието, а
именно „ лишаване от свобода“ около
средния, предвиден в чл. 296 от НК, размер, което наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Назначеният служебен защитник пледира за постановяване на присъда, с която,
ако подсъдимият бъде признат за виновен наказанието, което ще му бъде наложено
да бъде под средния размер.
КРС, след
като се запозна с всички събрани в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие писмени и гласни доказателства , самопризнанието на подсъдимия ,
направено в хода на досъдебното производство, приема следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Н.К.Т. е роден на *** ***, ***, български гражданин, с адрес: с. Я.,
обл. К., ул.”И. В.” № **, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
С Решение на КРС по гр.д № 225/2015 г. по описа на
КРС е издадена Заповед за защита от домашно насилие №9/26.03.2015 г. срещу
подсъдимия Н.Т.. С цитираната заповед е
задължен подсъдимият да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо своята баба –Г.Ц.Т., отстранен е от
жилището в с.Я., което е обитавал заедно с нея за срок от 18
месеца, както и да доближава същото жилище, местоработата и местата за социални
контакти и отдих, посещавани от св. Т., отново за срок от 18 месеца.
Такава заповед за защита от домашно насилие е
издвавана спрямо подсъдимия и в един по-ранен момент – през 2013 г/ гр.д.
2757/2012 г./
Въпреки издадената поредна заповед за защита от
домашно насилие срещу подсъдимия поведението му не се променило и той продължил
да идва в дома на своята баба и да
упражнява спрямо нея физически и психически тормоз. Постоянно искал
пари и когато не получел такива ставал
агресивен. По данни на близките лицето е наркозависимо.
Такова било поведението му и на 01.12.2016 г.,
когато отново отишъл в с. Ябълково, в
жилището, което обитавал заедно със своя баща и своята баба. Поискал пари и тъй като неполучил,
започнал отново да се заканва на баба си , да я бие и да крещи, с които си
действия не е изпълнил предписанията на горната заповед.
От приложената справка за съдимост е видно, че
обв.Т. многократно е осъждан, вкл. и за прест.по чл.296,ал. 1 НК.
Видно от събраните по делото писмени
доказателствени средства адресът , на който живее семеството на подсъдимя е
посещавано многократно от служители на РУ на МВР Кюстендил по повод подавани
сигнали от св. Г.Т. и К.Т. за агресивно
поведение на подсъдимия спрямо тях.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва по безспорен начин от събраните в хода но досъдебното производство писмени
и гласни доказателствени средства, както и изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели –Г.Т., К.Т. и Р.Л..
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намери,че подсъдимият Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
Обект на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК са обществените
отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъпление са именно тези
отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване
законодателството в страната, с което изпълнителното деяние е довършено.
Престъплението е формално и не се изисква за осъществяването му настъпване
на определен противоправен резултат.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината с пряк
умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК-деецът е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Подсъдимият Т. е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
целял е настъпването им и не е искал да ги предотврати, видно от поведението му
преди и след извършване на деянието.
Преценката дали постановената забрана е била нарушена или не,следва да се
извърши с оглед особеностите на всеки отделен случай, а не може да има спор,че отправяйки
закани за побой спрямо св. Г.Т. и
упражнявайки спрямо нея физическо насилие подсъдимият е попаднал в обхвата на забраната.
В разпоредбата на чл. 296, ал.1, предл.2 от НК е предвидена
наказателна отговорност за този който не изпълни заповед за защита от домашното
насилие,с която заповед се налага ограничителна мярка-тази предвидена в разпоредбата
на чл.
5 от ЗЗДН. Следва да се посочи,че в разпоредбата на чл. 296, ал.1 от НК законодателят използва
термина "заповед за защита от домашно насилие"по общо като няма
предвид единствено съдебния акт и реда по чл. 15
от ЗЗДН. Под заповед за защита от домашно насилие следва да се разбира
всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН,с който
на дадено лице се налагат някой от предвидените в този закон мерки за защита
независимо от правното основание, реда за издаването, възможност за обжалване и
др.в противен случай би се стигнала до неизпълнение на съдебен акт по който
едно лице би останало несанкционирано.
Подсъдимият Т. е знаел горната заповед и свързаните с нея обстоятелства и въпреки това е отишъл в дома на св. Т. и отново е упражнил спрямо нея физическо насилие.
Като причина за деянието съдът приема незачитането на правните норми,
регламентираните обществени отношения,свързани с правораздаването в страна ни,
неуважението и липсата на респект към собствените родители.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При обсъждане на обстоятелствата имащи значение за определяне на наказанието
по вид и размер, съдът взе предвид следното :
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете, доколкото не намери
такива. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете – липсата на
съдействие от страна на подсъдимия в хода на разследването; опитът му да се
отклони от наказателно преследване,
изразено в укриването му след
привличането му в качеството на обвиняем по ДП№ 98/2017 г. на РУ Полиция
Кюстендил; изключителната дързост, арогантност, озлобление, с които системно се отнася към близките си;
данните / множество докладни записки, приложени към ДП/ за наличие и на други подобни случаи. Н. |Т. е осъждан
многократно , като едно от осъжданията му е именно за такова престъпление – по
чл. 296, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът не констатира наличие на
многобройни и изключително смекчаващи вината обстоятелства налагащи
приложението на чл.
55 от НК.
Водим от горното и на осн.чл. 54
от НК, като съобрази обществената опасност на подсъдимия, която съдът
приема за висока предвид извършеното от него и подбудите за извършването на
престъплението, имотното състояние, както и всички други обстоятелства имащи
отношение за индивидуализиране на наказателната отговорност, обществената
опасност на деянието и ефекта от него, съдът определи наказанието лишаване от свобода в размер на „ 1 година, което
наказание прецени че следва да бъде изтърпяно ефективно.
Настоящото деяние подсъдимият е извършил в
3 –годишния изпитателен срок на друго наложено му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца.
Горното наложи отложеното с този
изпитателен срок наказание ЛСВ за срок
от 8 месеца да бъде приведено в изпълнение и да бъде изтърпяно отделно от
наложеното с настоящата присъда наказание, при условията на чл. 59, ал.1 от НК.
По отношение режима, при който Т. следва да изтърпи така наложеното му наказание по настоящото дело, както и
приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 1355/2016 г. по описа на КРС,
съдът взе предвид следното: доколкото не са налице предпоставките на чл. 57, ал.1,
т.2 и 3 от ЗИНЗС , то наказанието „
лишаване от свобода“ подсъдимият следва да изтърпи при първоначален режим „
общ“.
Съдът счете, че в този вид и размер наказанието ще изиграе своята
възпираща,превантивна и възпитателна роля и целите визирани в чл.
36, ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Председател: