№ 8564
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110104493 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. К. срещу ***, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че
ищцата не му дължи сума в общ размер на 1 146.34 лв., представляваща начислено
задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в ****, с кл. № ****, за
периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2018 г. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че ответникът претендира от нея процесната сума, която фигурира
по партидата на имота в информационната система на дружеството, както и че тя я е
оспорила, но служители на дружеството са заявили, че ако не се издължи, вземането ще бъде
събрано със съдебен изпълнител. Възразява, че не дължи сумата поради липса на
облигационна връзка с ответника, тъй като е само обитател на процесния имот и няма
качеството на потребител по силата на закона. Оспорва реалната доставка на услугата.
Оспорва размера на задължението при твърдения, че не е правен регулярен отчет, не са
спазени нормативните изисквания при отчитането на общия водомер и на индивидуалните
водомери на адреса, а задължението е начислено въз основа на показанията на
несертифицирано средство за търговско измерване. Релевира възражение за изтекла 3-
годишна погасителна давност по отношение на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
прави признание на иска. Моли разноските по делото да се възложат на ищцата на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждането му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сума в общ
размер на 1 146.34 лв., представляваща начислено задължение за предоставени В и К услуги
за имот, находящ се в ****, с кл. № ****, за периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2018 г.
1
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство.
В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на В и К услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от
приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото
производство вземане като дължимо в своята система. С оглед на това за ищцата е налице
правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането
– наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги
между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а
също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува. В случая обаче ответникът се отказва от защита по предявения иск, като го
признава изцяло. Ето защо искът е основателен.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ответникът прави признание на иска и по делото липсват
доказателства за предприети от него конкретни действия, които да са провокирали неговото
завеждане, съдът намира, че с поведението си той не е станал причина за предявяване на
иска. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че вземането се води дължимо в
неговата система, защото този факт макар да обуславя наличие на правен интерес за ищцата
от предявения иск с цел внасяне на яснота в техните отношения, не представлява обусловен
от поведението на кредитора повод за неговото предявяване. Не следва друг извод и от това,
че дружеството е издало справка, включваща процесното задължение, най-малкото защото
справката е издадена по изрично искане на ищцата. Същевременно по делото не са
представени доказателства в подкрепа на ищцовото твърдение, че тя е поискала отписване
на задължението по давност, с което ответникът не се съобразил. При тези съображения
съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищцата не се
дължат разноски. Ответникът, от своя страна, не претендира такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Т. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ****, не дължи на ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****, сума в общ размер на 1 146.34 лв., представляваща начислено задължение
за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в ****, с кл. № ****, за периода от м.
09.2017 г. до м. 11.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3