Р Е Ш Е Н И Е №
7
гр. Сливен, 27.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря Ваня Фърчанова и на прокурора Красимир
Маринов, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 274 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 441 от 08.11.2022 г., постановено по АНД №
20222230201005/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен, е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5777554 на ОД на МВР – Сливен, с
който на Д.М.М., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, и е осъден Д.М.М.,
да заплати на ОД на МВР – Сливен направените по делото разноски в размер на 80
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател Д.М.М., който
чрез процесуален представител го обжалва в
частта за разноските, като в жалбата твърди, че съдът неправилно е присъдил
разноски в полза на ОД на МВР – Сливен. Посочва се, че: в конкретния случай
наказаното лице е разбрало за издадения спрямо него електронен фиш едва на
етап, когато същият му се връчва, а не както е в общия случай със съставяне на
АУАН, т.е. едва на етап, когато вече е наложено наказание,
а не от началния етап, когато ще е лице с ангажирана административнонаказателна
отговорност и ще има право на участие в процеса. Заявява, че не следва да се
присъждат разноски на АНО за това, че в предходната инстанция е бездействал и
не е осигурил възможност на наказаното лице да се ползва от правата си;
разноските били неправилно присъдени и поради това, че липсвали доказателства за
тяхното разходване. Твърди, че разноски по присъдения от съда ред в
производството се дължали единствено на страна в производството, като страни,
съобразно закона, са нарушителят и наказващият орган; администрацията, издала
електронния фиш, макар и призована да участва в процеса, не е страна в
производството пред съд; администрацията не е била конституирана нито като
граждански ищец, нито граждански ответник и не следва да се ползва от правото
на разноски по АПК в производството, за които няма и доказателство, че са били
разходвани, съобразно субсидиарното приложение на ГПК. Моли съда да отмени
постановеното първоинстанционно решение в частта, с която Районен съд – Сливен
е осъдил касатора да заплати разноски на ОД на МВР – Сливен.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител заявява, че оспорва касационната жалба
като неоснователна и моли съда да остави в сила атакуваното първоинстанционно
решение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение и моли съда да
го остави в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт в частта, с която в полза на ОД на МВР – Сливен са
присъдени разноски в размер на
80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да се отговори на
същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 10.04.2022 г. Д.М.М. е управлявал лек автомобил марка „Волво С60“ с рег. № ******* по б. „Б. ш.“ в г. С., със скорост 107 км/час, с приспаднат толеранс от 3%, при ограничение за населено място и максимално разрешена скорост до 70 км/час, въведено с пътен знак В 26 и Т- 2- 2500 метра. Скоростта била установена по надлежния ред с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, разположено към к. „Р.“,. За така установеното административно нарушение е издаден ЕФ серия К № 5777554 на ОД на МВР – Сливен за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е приел: ЕФ е изготвен съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа всички задължителни реквизити; мястото, където е била засечена скоростта на движещото се превозно средство, управлявано от жалбоподателя, било подробно описано; спазени били изискванията на Наредба №8121з- 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Приел е, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Предвид изхода на спора е уважил претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е определил същите в размер на 80 лева и ги е възложил в тежест на жалбоподателя.
Решението,
в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно.
Нормата на чл. 64д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 64д, ал. 4 от ЗАНН, възнаграждение в размер, определен от съда се присъжда в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Актовете, които подлежат на обжалване и протестиране, са посочени в чл. 58д от ЗАНН, сред които е и електронният фиш - в т.4. Размерът на присъденото възнаграждение в случаите по ал. 3 и 4 на чл. 64д от ЗАНН се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, като не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по този ред. Нормата на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от същата, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
От съвкупния анализ на цитираните разпоредби се налага извод, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъждат разноски, когато е защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование; заявена е претенция за разноски; с решението съдът е отхвърлил оспорването или е прекратил производството по делото; ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В производството пред първоинстанционния съд въззиваемата страна - ОД на МВР – Сливен е била представлявана от юрисконсулт, видно от приложено пълномощно /л. 35 от делото на СлРС/, като е взела отношение по предмета на делото, чрез подадено писмено становище и своевременно е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормативната уредба е съобразена от Районен съд – Сливен, който с решението си се е произнесъл по заявената от ОД на МВР – Сливен претенция, като я е уважил, определяйки юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с оглед нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид посоченото, неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за неправилност на решението в обжалваната му част.
Неоснователни са и възраженията на касатора за недължимост на разноски, поради липсата на осигурена възможност да се ползва от правата си в хода на производството по налагане на административното наказание. Връчването на административен акт, в т. ч. санкционен такъв, предпоставя процесуалната възможност на неговия адресат да защити правата си по указания в закона ред и в настоящия случай тази възможност е реализирана. Първоинстанционният съд е приел жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима и е разгледал същата, като се е произнесъл по съществото на спора. С нормата на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, законодателят предоставя на лицата възможност за осъществяване на защита във връзка със санкционния акт. В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш е предоставена възможност за подаване на писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, който разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Видно от представената пред първоинстанционния съд разписка /л. 13 от делото на СлРС/, ЕФ серия К № 5777554 е връчен на касатора срещу подпис на 30.08.2022 г. В процесния случай касационният жалбоподател е предпочел да реализира правата си по съдебен ред и неговото оплакване, както се отбеляза по – горе, е било разгледано от компетентен съд, с което правото на защита е реализирано.
С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата подадена срещу решението в частта за разноските за неоснователна и като такава следва да остави същата без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 441 от 08.11.2022
г., постановено по АНД № 20222230201005/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен,
в частта, с която Д.М.М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на ОД на МВР –
Сливен направените по делото разноски в размер на 80 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.