Номер 43313.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600878 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.
Образувано е по жалба на Д. Д. П. срещу определение от 1.7.2020 г., постановено по
НЧД №1945/2020 г. на СГС, НО, 4 първоинстанционен наказателен състав, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяването на остатъка – в размер на 2 месеца и 2 дни, от общото наказание – в размер
на 1 година лишаване от свобода, определено му по НОХД № 18784/2019 г. на СРС, НО, 10
състав.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първата инстанция за неоснователност
на молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Лишеният от свобода
изразява съжаление за извършеното и твърди, че осъзнава грешката. Моли атакуваното
определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което молбата му за условно
предсрочно освобождаване да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на
въззивна проверка в производство по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил
фактите, които имат отношение към въпросите, подлежащи на разрешаване в
производството:
Осъденият Д. П. търпи наказание, формирано по съвкупност от присъди, определено
на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК – общо в размер на 1 година лишаване от
свобода при първоначален строг режим: по НОХД № 18 784/2019 г. на СРС, НО, 10 състав –
лишаване от свобода в размер на 6 месеца; по НОХД № 4878/2019 г. на СГС, НО, 12 състав
– лишаване от свобода в размер на 1 година.
Лишеният от свобода е постъпил в Затвора С. на 22.12.2019 г., а началото на
изтърпяване на наказанието е 13.3.2020 г. Първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието бил строг. Преместен в ЗО „К.“ на 24.1.2020 г., където е разпределен
първоначално в 4 група, а впоследствие по негово желание е преместен в 9-та група.
Към 1.7.2020 г. (датата на произнасяне на първоинстанционното определение) от това
наказание осъденият е изтърпял 9 месеца и 28 дни, от които 6 месеца и 10 дни
предварителен арест. Остатъкът за изтърпяване към същия период е 2 месеца и 2 дни.
От личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя си в Затвора в гр. С. и
ЗО „К.“, той нито е награждаван, нито е наказван, не е изявявал желание да участва в
организираните мероприятия, нито да работи, пасивен и незаинтересован.
От доклада по чл. 155 от ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е била 98 точки, които не са променени. Дефицити при него са били
наблюдавани в зоните: отношение към правонарушението – не приема присъдата за
справедлива; управление на финанси и начин на живот, злоупотреба с наркотици;
междуличностни проблеми – среща трудности с овладяване на гнева си, импулсивен и
ситуативен. Рискът от вреди за обществото е висок, определен от характера на
престъплението, за което е осъден.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие
следното:
Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на осъдения Д.
П. е налице първата (формална) предпоставка, за да бъде уважена молбата му за условно
предсрочно освобождаване. Обсъждайки наличието на тази предпоставка, градският съд с
основание е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от определеното
му наказание.
Докато по отношение на тази предпоставка между страните не е имало спор, то
становището им относно това дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне, е
било противоположно. Първият съд е възприел тезата на прокурора и на представителя на
началника на Затвора, които са поддържали, че данните в личното досие на осъдения не са
достатъчни, за да се приеме, че той се е поправил. Въззивната инстанция споделя тези
изводи. Освен че се е доверил на отрицателното становище на затворническата
администрация за приложението на чл. 70 от НК, градският съд е направил собствен извод,
че в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на лишения от
свобода и така е извел констатация, че втората предпоставка за предсрочното условно
освобождаване на П. не е налице. За да се съгласи с този негов извод и в съответствие с
разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК въззивният съд се позова на информацията,
предоставена от служителите на затворническата администрация, които са били
ангажирани с корекционния процес на осъдения и са имали преки наблюдения върху
неговото поведение в затвора. От изготвените доклади всъщност е видно, че убедителни
данни за сериозен поправителен процес при осъдения няма. В тази връзка бяха оценени
стойностите на риска от рецидив при него – 98 точки, които определят риска като висок и
непроменен в хода на изтърпяване на наказанието. От значение е проявената пасивност на
лишения от свобода, който не работи, не се включва в живота на затворническата общност,
с което значително намалява шансовете си за поправяне.
Бяха съобразени от състава на САС и дефицитните зони при осъдения, от които е
видно, че той не осъзнава наличните си проблеми, не полага достатъчно усилия за
преодоляване на създадения порочен модел на поведение (индиция, за което са няколкото
престъпления, за които е осъден в условията на съвкупност, както и предишните му
осъждания и пребиваване в затвора). Следва да се отчете и финалното заключение в
доклада на инспектора СДВР Минева, която пряко работи с П. – с оглед отчетените
дефицити в нагласите и поведението му, корекционата дейност с него трябва да се ускори,
за да има възможност при предстоящото напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият Д. П. не е дал
убедителни доказателства за поправянето си, поради което не са налице основанията за
неговото условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно издадено в този
смисъл атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 2 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 1.7.2020 г., постановено по НЧД №1945/2020 г. на
СГС, НО, 4 първоинстанционен наказателен състав, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Д. Д. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на
остатъка – в размер на 2 месеца и 2 дни, от общото наказание – в размер на 1 година
лишаване от свобода, определено му по НОХД № 18784/2019 г. на СРС, НО, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За обявеното определение да бъдат уведомени лишеният от свобода П. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________