№ 7513
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110158866 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 234449/01.11.2022 г., подадена от Е. а. С., ЕГН
**********, с искане с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН за налагане на мерки за защита
по ЗЗДН срещу бившия съпруг на молителката - С. С. С., ЕГН **********, за извършени от
него спрямо молителката и спрямо детето на страните – С. С. С., ЕГН **********
/конституирано по делото като пострадало лице/, актове на домашно насилие, както следва:
на 04.10.2022 г. в 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, гр. София, ответникът разговарял с
директорката на училището – А. Т., като на разговора е присъствала и класната
ръководителка на детето – М. Д., и е крещял, че не получавал информация за детето, че
детето имало проблеми и той ще разкаже където трябва; молителката и детето разбрали за
проведения разговор на 05.10.2022 г. На последната дата молителката получила обаждане от
номер **********, ползван от класната ръководителка - М. Д.. Молителката набрала номера
на класната ръководителка в 11,54 часа в присъствие на детето, тъй като по това време
обядвали заедно, като разговорът бил осъществен на високоговорител, и така детето чуло
същия. Класната ръководителка разказала посоченото по-горе, случило се на 04.10.2022 г.
Детето заплакало и попитало молителката защо не е спряла ответника и докога той ще го
тормози, притеснило се и изпитало срам от ситуацията; на същата дата ответникът отишъл и
на работното място на молителката и е разговарял с изпълнителния директор, което тя
разбрала в разговор с него, проведен на 01.12.2022 г., в 11,14 часа, в който разговор
ответникът й съобщил, че е отишъл на работното й място, говорил е направо с
изпълнителния директор и му е казал всичко за нея. Твърдят се и системно извършени
предходни актове на домашно насилие /извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН/, изразяващи се в
обиди и заплахи спрямо молителката в текстови съобщения и телефонна комуникация, част
от които на 04.07.2022 г. Твърди се и предходен акт на домашно насилие спрямо детето през
2018 г., когато ответникът изкривил врата на детето, държейки го много силно, както и
системни обиди спрямо детето, че има криви жълти зъби. В съдебно заседание поддържа
1
молбата за защита.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата, като не оспорва да е баща на
конституираното по делото дете, както и не оспорва, че на 04.10.2022 г. е бил в 41 ОУ „Св.
Патриарх Евтимий“, гр. София и е разговарял с директорката, като в края на разговора е
била извикана и класната ръководителка на детето. В хода на разговора ответникът заявява
да е казал, че не получава информация за детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено като безспорно, че молителката Е. а. С., ЕГН **********, и
ответникът С. С. С., ЕГН **********, са родители на детето С. С. С., ЕГН **********,
както и обстоятелството, че на 04.10.2022 г. ответникът е отишъл в 41 ОУ, разговарял е с
директорката А. Т., като на част от разговора е присъствал и класният ръководител М. Д., че
в хода на разговора ответникът е казал, че не получава информация за детето.
От решение на л. 7 от делото, се установява, че молителката и ответникът са бивши
съпрузи, като сключеният между тях граждански брак е прекратен с развод поради сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие с влязло в сила на 12.11.2014 г. съдебно решение.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на
насилие.
По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетели А. Т. - директор
на 41 ОУ, и М. Д. – класен ръководител на детето С. С..
По делото са постъпили писма от ДСП-Красно село и ДСП-Бургас, в които е посочено, че
социални работници са правили многократни опити да се свържат с майката, които са
останали безуспешни, в телефонен разговор майката е съобщила, че се намира при
родителите си в Бургас, като при проверка в електронна среда за междурегистров обмен
Regix е установено, че детето е записано в 4 „а“ клас в Частно средно бизнес училище
„Талантите“, гр. Пловдив. Предвид горното по делото не е представен социален доклад.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие и за защита на низходящ на молителя, поради което съгласно чл.8, т.1 и т.
2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
Молбата за защита е насочена срещу бивш съпруг на молителката и баща на пострадалото
лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по
същата съгласно чл. 3, т. 1, предл. второ, и т. 4 ЗЗДН. Молителката твърди, че на 04.10.2022
г. ответникът е извършил актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на
01.11.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е
допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че ответникът и молителката са бивши съпрузи, както и че
2
ответникът е бащата на детето С..
В представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са описани подробно
твърдените актове на домашно насилие по същия начин, по който са изложени и
твърденията за тях в сезиращата съда молба за защита. Съдът обаче намира, че
декларираните от молителката данни се опровергават в частта относно фактите, свързани с
извършените от страна на ответника действия при осъществения от него разговор с
директора на 41 ОУ, част от който в присъствието на класния ръководител на детето. Това е
така, тъй като в показанията си св. Д., които съдът кредитира като обективни и
последователни, заявява, че на въпросната среща ответникът е дошъл в училището да се
уведоми за това как се справя детето – дали идва на училище, как се справя и други въпроси,
свързани с детето, като не е имало нито заплахи от страна на бащата, нито обиди, нито
същият е повишавал тон в присъствието на тази свидетелка. В показанията си св. Д. сочи, че
е позвънила на майката в същия ден следобед, за да й разкаже за проведения с бащата
разговор, като в отговор на това майката е заявила, че нямат право да дават на бащата
информация за детето. Показанията на св. Д. опровергават декларираните от молителката
обстоятелства в молбата, както по отношение на датата, на която се сочи в молбата св. Д. да
е съобщила на молителката за посещението на ответника в училището, така и по отношение
на твърденията, че същият е крещял и е отправил неверни обвинения спрямо молителката,
че не получавал информация за детето, че детето имало проблеми и той щял да разкаже
където трябва за това. Предвид изложеното съдът намира, че достоверността на
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 2 ЗЗДН е опровергана и не дава вяра на
декларираните в същата обстоятелства изцяло.
Тук следва да се посочи, че показанията на св. Т. съдът не кредитира, тъй като тази
свидетелка няма ясни спомени относно хронологията на събитията, които пресъздава в
показанията си, поради което и съдържат противоречия. Св. Т. сочи, че не помни датата, на
която е проведен разговорът с ответника, като при провеждането му детето вече не учело в
това училище. Впоследствие заявява, че не помни дали разговорът е проведен преди
отписването на детето от училище или след това. Заявява също, че разговорът се е провел в
края на миналата учебна година /2021/2022/, а детето е било отписано в началото на
октомври 2022 година. По тези съображения и предвид липсата на ясни спомени у св. Т.
съдът не кредитира нейните показания.
Други доказателства по делото не са събрани.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна,
и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна
защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски не е направена от нито една от двете страни,
поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството
в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на ненавършилите
пълнолетие деца, за които се търси защита, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН същите не
дължат заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН с вх. № 234449/01.11.2022 г., депозирана от
Е. а. С., ЕГН **********, срещу С. С. С., ЕГН **********, за защита на Е. а. С., ЕГН
3
**********, и на С. С. С., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие
от 04.10.2022 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Е. а. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4