О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №
42
гр.Кюстендил, 02.10.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 121
по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.144 АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Производството
по делото е образувано по молба вх. № 3215/11.08.2023г.
на В.С.Н. ***, предявена чрез пълномощника му адв. К.А. от АК - Хасково, за изменение
на
решение № 156 от 17.07.2023г.,
постановено по делото в частта относно
разноските. Сочат се основания за
недопустимост на съдебния акт на
касационната инстанция в частта, с която е отменено въззивното решение в частта на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение, дължими от Агенция „Пътна инфраструктура“, или
евентуално за неправилност на съдебния акт в тази част поради противоречие с
приложимия закон. Претенцията е за
изменение на касационното решение, като
се остави в сила решението на районния съд в частта за присъдените разноски. Извън горното, с
депозираната молба се иска изменение на постановеното по настоящото дело
решение, като се присъдят деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение за касационното производство, които се
считат за дължими и доказани.
Ответникът
– началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез
пълномощника си по делото юрк Д.Р., подава писмен отговор със становище
за неоснователност на предявеното искане.
Административният
съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема
следното:
Искателят В.С.Н., чрез пълномощника си адв. К.А., е подал жалба срещу НП № BG27012022/5800/P8-56 от 13.07.2022год. , издадено
от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 800,00лв., на основание чл.179,
ал.3а от
ЗДвП. По жалбата е образувано АНД № 1006/2022г. по описа на Районен съд
– Дупница, в което нарушителят е
представляван от адв. К.А. от Адвокатско дружество „Л и п“ по силата
на сключен договор за правна помощ от
20.09.2022г. и писмено пълномощно. Видно е, че е договорено възнаграждение в
размер на 600,00лв. без ДДС, а от приложена фактура № 592/20.09.2022г. и преводно нареждане от същата дата се
установява, че възнаграждението в размер на 720,00лв. е заплатено в полза на адвокатското дружество от „М“ ЕООД.
С решение № 117/30.03.2023г. по АНД № 1006/23г., районният съд е отменил оспореното НП и е осъдил АПИ да заплати на В.С.Н. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 576,00лв., колкото е минималният размер
според чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което правило е
приложено във връзка с възражението по
чл. 63д, ал.2 от ЗАНН на пълномощника на АНО.
Срещу решението на
районния съд е предявена касационна жалба от АНО, по която е образувано
КАНД № 121/2023г. по описа на
Административен съд – Кюстендил /настоящото дело/. Нарушителят, чрез адв. А. е
депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата, а преди
насроченото съдебно заседание на 05.07.2023г. , и молба
вх. № 2813/04.07.2023г. с искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, ведно със списък на разноските. Към молбата са
приложени: договор за правна помощ от
12.05.2023г., сключен между В.Н. и Адвокатско дружество „Л и п“ с предмет
- изготвяне на отговор по касационната жалба и представителство по делото пред
Административен съд - Кюстендил, срещу възнаграждение в размер на 600,00лв. без
ДДС; разписка от 12.05.2023г., с
която В. С.Н.
удостоверява, че Б А в качеството си на
законен представител на „М“ ЕООД е
получил от него сумата от 720,00лв. за да я преведе по банкова сметка *** „Л и
п“ във връзка с договор за правна помощ
от 12.05.2023г.; фактура № 921/16.05.2023г. и преводно нареждане от 16.05.2023г.,
от които се установява, че възнаграждението в размер на 720,00лв. е заплатено на адвокатското дружество от „М“
ЕООД.
В
с.з. на 05.07.2023г., пълномощникът на касатора прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. С решение № 156 от 17.07.2023г., постановено по делото,
касационната инстанция е оставила в сила оспореното решение № 117
от 30.03.2023г. на
Районен съд – Дупница по АНД № 1006/2022год. в частта, с която е
отменено Наказателно
постановление № BG27012022/5800/P8-56 от 13.07.2022год. на началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ и е
отменила решението в частта, с която е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на В.С.Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576,00лв. Във връзка с последния диспозитив, са формирани
мотиви, че разноските по делото на районния съд не са направени от страната в съдебното производство, а от трето лице
- „М“ ЕООД, поради което заплащането им
от АНО е недължимо и оспореното решение
в тази част е неправилно. По същите съображения е прието, че
на нарушителя не се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Касационното
решение е съобщено на искателя чрез пълномощника
му, на 04.08.2023г., а молбата за изменение на решението е постъпила на 11.08.2023г.
При установените обстоятелства и след
преценка за допустимостта на предявеното искане, съдът счита същото за процесуално
недопустимо в частта, с която се иска изменение на касационното решение, като
се остави в сила решението на районния съд в частта за присъдените разноски. Производството
по чл.
248, ал. 1 ГПК, приложимо по
препращане с чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143
и чл.144 от АПК, по делата по
реда на ЗАНН, е такова за изменение или допълнение на постановено решение в
частта за разноските, т.е. производството има за предмет пререшаване на въпроса
за размера на присъдени разноски или допълване на решението при пропуск на съда
да се произнесе по отговорността за разноските. В случая, не е налице нито
една от хипотезите по чл.248, ал.1 от ГПК и молбата на
искателя в тази част е
недопустима поради липса на предмет. Решението на Административен съд – Кюстендил
е постановено в производството по
касационно оспорване на решение на районен съд, а видно от касационната жалба, АНО
оспорва съдебния акт изцяло, вкл. и в частта за разноските, поради което
наведените от пълномощника на молителя доводи за недопустимо произнасяне от
касационната инстанция по отношение на дължимостта и размера на присъдените в полза на нарушителя разноски, е
неоснователно. Обратно на тезата
на адв. А. в подадената молба, следва да
се посочи, че в случая за АНО е налице процесуална пречка /а не процесуална възможност/ да иска по
реда на чл.248, ал.1 от ГПК, изменение на решението в частта за разноските,
доколкото с въззивното решение е отменено
наказателното постановление и е
уважено направеното възражение от юрк Р.
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С решението, чието изменение
се иска, касационната инстанция в съответствие с предявената жалба, е упражнила
контрол по отношение на въззивния
съдебен акт изцяло и констатирайки
неправилност на същия в частта за разноските, е постановила отмяната му в тази
част. Недопустимото е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, касационният съд да извърши повторна проверка на съдебния акт
на районния съд, вкл. в частта за разноските. Молбата на пълномощника на нарушителя в частта, с която
се иска изменение на касационното решение, като се остави в сила решението на
районния съд в частта за присъдените
разноски, следва да се остави без разглеждане.
Искането на В.Н. в частта за изменение на касационното решение
в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е постъпило от страна
в съдебното производство, приложила
по делото списък на разноските, и в
срока по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК
вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Разгледано
по същество, искането е частично
основателно.
Касационният съд, с решението чието изменение е поискано, е приел, че независимо от
изхода по делото, на ответника по касация /искател в настоящото
производство/ не се следват деловодни разноски поради това, че същите не са направени от него като страна в
съдебното производство, а от трето лице - „М“
ЕООД. При формиране на горните мотиви,
съдът е пропуснал да обсъди приложената към молбата на адв. А. разписка от 12.05.2023г., с
която В. С.Н. удостоверява, че законен представител на „М“ ЕООД е получил от
него сумата от 720,00лв. за да я преведе по банкова сметка *** „Л и п“ във връзка с договор за правна помощ от
12.05.2023г. Горната разписка, преценена в съвкупност с представените фактура № 921/16.05.2023г. и преводно нареждане от
16.05.2023г., установяват плащане на договореното адвокатско
възнаграждение в
размер на 720,00лв. за изготвяне на
отговор на касационната жалба и процесуално представителство на
страната в касационното
производство. Обстоятелството, че
разноските за адвокатско възнаграждение
са платени
не от самата страна, а от
трето лице - „М“ ЕООД, е без значение при преценката за дължимостта им от насрещната
страна с оглед изхода на спора. Релевантни за тази преценка са
фактът на заплащане на разноските за сметка на страната и това, че са послужили за нейното участие в процеса, т.е. за нейното представителство по делото. В
случая горните две обстоятелства са надлежно доказани с договора за правна
помощ от 12.05.2023г., представената разписка от 12.05.2023г. /такава липсва по делото пред районния съд/ и с издадената
въз основа на горните документи, фактура
№ 921 от 16.05.2023г. Процесните
разноски за доказани и са дължими
от ЮЛ, в чиято структура е АНО,
предвид изхода в касационното производство. Искането на страната за изменение на постановеното
решение в тази част е основателно.
Във връзка с възражението на пълномощника на АНО по чл.63д, ал. 2 от ЗАНН и след преценка на действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът присъжда в полза
на искателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 576,00лв., колкото е
минималният размер според правилото на чл.18,
ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Пълномощникът на страната е представил пред
касационния съд отговор на касационната жалба, а от анализа на неговото съдържание е видно,
че се преповтарят оплакванията от
въззивната жалба. В проведеното съдебно заседание, ангажираният адвокат не е
присъствал и е представил молба със становище за поддържане на доводите в
отговора и с цитиране на съдебна практика. Изводите са, че защитата на страната
пред касационния съд се свежда единствено до отговор на касационната жалба,
който съдържа с аргументи, изложени във въззивното производство. Дължим е
съдебен акт, с който на осн. чл.248,
ал.1 от ГПК следва да се измени постановеното решение по настоящото дело и да
се присъдят в полза на искателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 576,00лв., платими от АПИ – София.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 156 от 17.07.2023г. на
Административен съд – Кюстендил, постановено по КАНД № 121/2023г., в
частта за разноските, като осъжда Агенция
„Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул. „Никола Петков“ № 86, да заплати на В. С. Н. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в касационната производство в размер на 576,00лв.
Оставя без разглеждане искането на
В.С.Н., предявено с молба вх. № 3215/11.08.2023г., в частта за изменение на
решение № 156 от 17.07.2023г.
на Административен съд - Кюстендил, постановено
по КАНД № 121/2023г., в частта, с която е отменено решение № 117/30.03.2023г.
на Районен съд – Дупница по АНД № 1006/2022г. в частта на присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение, дължими от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.