№ 50
гр. Нова Загора , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220**0768 по описа за 2020 година
Производството е по чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София **00, район„Оборище“, бул.„Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 20**58040, считано от
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115**1316),
представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Д. Б. Г., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно с peг. №
7725/27.06.2017 г. по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус, със съдебен адрес/адрес на
призоваване - гр.Стара Загора, бул.„М. М. Кусев“ № 8, ет.4 против А. А. П. с ЕГН
********** и постоянен адрес - ***, ***, ***, ул.„***“ № ** с правно основание: чл.79, ал.1
от ЗЗД, с цена на иска: 551.81 лв., от които: 386.77 лв. - главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до
изплащане на вземането; 165.04 лв. - санкционна лихва за забава върху главницата от 386.77
лева за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на **.06.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитор и А. А. П. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Твърди
се, че съгласно този договор, „Банка ДСК“ ЕАД била отпуснала на А. А. П. с ЕГН
**********, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се бил
осигурил, чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 500 лв. с месечна падежна
дата всяко 20-то число на месеца. Кредитът се усвоявал и погасявал, чрез разплащателна
сметка за целите на картата № 23615832.
Неразделна част от Договора били Условията за издаване и обслужване на
1
плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Условията“) и Общите
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят бил получил и приел с
подписването на Договора.
Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева:
- усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към
датата на сключване на Договора за кредит бил 21,95 % годишно (0,06 % на ден). Лихвата се
начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите условия).
При забава в плащанията се дължала добавка за забава в размер на 5 процентни пункта.
Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години. Падежната дата за
погасяване на задължението била 20-то число на месеца, минималната сума за револвиране
на кредита била 3 %. Съгласно т.** от Допълнителните разпоредби на Общите условия
„минималната сума за револвиране“ била определена сума, която клиентът бил длъжен да
внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от
натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Съгласно чл.17 от Общите условия Банката издала кредитната карта със срок на
валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да
използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок
на валидност, а Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за
прекратяване на договора, съгласно Общите условия.
Съгласно чл.25 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със
срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка
ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в Общите
условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява
усвоения от него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че
Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална
сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на
определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от
ползвания кредит.
В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не
револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановявало и
цялото задължение, формирано към падежната дата, започвало да се олихвява с лихва в
размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако
клиентът погасял изцяло дължимото до края на следващия пети гратисен период, правото за
ползване на кредита се възстановявало. Ако това не се случело, вземането на Банката за
целия използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл.31 от Общите
условия).
На следващо място, съгласно чл.33 от Общите условия, при нарушаване на
задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД имала право да превърне
кредита в предсрочно изискуем.
2
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на
минимални суми за револвиране на кредита, считано от 20.12.2016 г.. кредиторът „Банка
ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от
Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ
номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и
с район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 27.04.2018 г. при условията на
чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК, била обявила на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното ищеца прилагал копие от същата.
В исковата молба се твърди също, че на 14.05.2019 г., по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила пакет
от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
изтекли лихви, в това число и вземането, възникнало от сключеният между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и А. А. П., като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.
В подкрепа на гореизложеното, ищеца прилагал писмено потвърждение от цедента
„Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за станалото с Договор за покупко-
продажба на вземания от 14.05.2019 г. прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-
предавателен протокол към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.05.2019 г.
В исковата си молба ищецът посочва, че на базата на изрично пълномощно,
предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД, бил изпратил от името на цедента уведомително
писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А. А. П. с ЕГН **********, а като
доказателство, че уведомлението е било изпратено до ответника-кредитополучател, ищецът
прилагал копие от препоръчано писмо PSFABG00DJX6W, изпратено чрез „Български пощи“
ЕАД с обратна разписка. Уведомлението за цесия, адресирано до кредитополучателя, било
изпратено на посочения в Договора за кредит адрес по местоживеене на длъжника.
Изтъква се, че за промяна на адреса не са уведомявани от длъжника (нито те, нито
предишния кредитор - Банката), каквото било изискването, съгласно условията на Договора
за кредит. От представеното копие било видно, че пратката не е била връчена на получателя,
тъй като същият не пребивавал на посочения адрес. В исковата молба се навежда, че от така
създалата се ситуация, се потвърждавало принципното възприятие в българското право, че
никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Съгласно нормите на
чл.94, ал.1 и чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тези норми били създадени в публичен интерес включително за
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като
ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като бил напуснал вписания в съответните
регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него
съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следвало да
извлича позитиви от това обстоятелство. В този смисъл, ищцовото дружество считало, че
длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си
кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Сочи, че нямало пречка
цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се
касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и задължителната практика на
ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
Ищцовото дружество моли съда при евентуалност да приеме, че ответникът е бил
уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо -
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
3
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС:
Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2008 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Ищецът заявява, че предвид гореизложеното, в качеството си на цесионер и
кредитор по отношение на посоченото вземане срещу ответника А. А. П. с ЕГН **********,
счита че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, поради което:
I. Моли съда да осъди ответницата А. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София **00, район„Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19,
ет.2 следните дължими и изискуеми суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., а именно:
- 386.77 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;
- 165.04 лева - санкционна лихва за забава по чл.31 от Общите условия върху
главницата от 386.77 лева за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба.
Основанието на иска било следното:
- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищцовото дружество
неизпълнение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от **.06.2016 г.;
- Настъпила изискуемост на кредита, съгласно разпоредбите на Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г. и
Общите условия, неразделна част от него, обявена на кредитополучателя с Нотариална
Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на Нотариус
Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - и
връчена на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК.
Сочи се, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за
револвиране на кредита, считано от 20.12.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД е обявила предсрочната
изискуемост на кредита на кредитополучателя А. А. П. с връчване на гореописаната
нотариална покана на 27.04.2018 г.
Върху изискуемата главница в размер на 386.77 лв. се дължала санкционна лихва за
забава по чл.31 от Общите условия, в размер на 26,95 % годишно (редовният лихвен
процент от 21,95 % + наказателна надбавка за забава от 5 %) за периода от датата на
обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
II. При условията на евентуалност ищцовото дружество предявява следния
осъдителен иск:
Моли съда, в случай че отхвърли осъдителния иск по пункт I като неоснователен,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредитополучателя, то молим въз
основа на изложението от него факти и обстоятелства в исковата молба, да прием, че
процесного вземане, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г. е окончателно изискуемо, поради
настъпил краен падеж с дата - **.06.2019 г.
Ищцовото дружество моли съда, да осъди А. А. П. с ЕГН **********, да заплати на
4
„ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София **00, район„Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 (като частен
правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД) следните дължими и изискуеми суми но Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
**.06.2016 г., а именно: 386.77 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на
вземането;
Посочва се, че основанието на иска било следното:
- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищцовото дружество
неизпълнение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от **.06.2016 г.;
- Настъпила окончателна изискуемост на вземането за усвоената и неиздължена
главница, съгласно разпоредбите на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г. и Общите условия, неразделна част
от него.
Съгласно чл.25 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със
срокът на валидност на кредитната карта. В случая срокът за ползване на кредита бил 3
години и изтичал на **.06.2019 г. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК,
поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, предвидено в Общите
условия, а именно: неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява
усвоения от него кредитен лимит.
В исковата молба се твърди, че към датата на подаване на исковата молба в съда,
срокът за ползване на кредита бил изтекъл и били настъпили основанията за прекратяване
на Договора, за което кредитополучателят бил уведомен и с връчване на препис от
настоящата искова молба. Поради това ответникът дължал заплащане на усвоената и
непогасена от него главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ищцовото дружество моли съда му бъдат присъдени направените от него в
настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 300 лв., съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Представя и моли съдът да приеме като писмени доказателства заверени копия от:
Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“) от 14.05.2019 г.; Извлечение
от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия; Писмено потвърждение за
извършената цесия; Пълномощно, предоставено от цедента „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за
извършената цесия; Уведомително писмо с баркод * PSFABG00DJX6W *, ведно с Известие
за доставяне с баркод * PSFABG00DJX6W *.
С исковата молба се твърди, че с посочените доказателства ще се установява
активната легитимация на ищеца по делото.
Представят се още: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.; Общи условия, Условия за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
Нотариална Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на
5
Нотариус Николай Бъчваров, с per. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова
Загора, Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 24355**5 от
31.08.2018 г.
С исковата молба ищцовото дружество твърди, че с тези доказателства установява
обстоятелствата, относно съществуването на вземането и неговия размер.
Ищецът моли съда, да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от
вещо лице - счетоводител, което след запознаване с писмените доказателства по делото и
след като извърши проверка в счетоводството на „Банка ДСК“ ЕАД (Цедент) и на ищеца, да
отговори на поставени от него въпроси.
Ответникът, чрез особен представител адв.М.А. от АК - Сливен и в срока по чл.131
от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск, с който заявява, че
предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни и недоказани, по
следните съображения:
По силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица, сключен между ответницата и Банка ДСК на **.06.2016 г.,
банката била предоставила на клиента/ответника револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който осигурява чрез кредитна карта в размер на 500 лева.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора за кредит, кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора бил 21,95 % годишно или 0,06 % на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в BGN/6 месечен EUROBOR
за карти в EUR и USD в размер на 0,594 %), които индекси, при отрицателни стойности, се
приемали със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 21,55 %. Годишният процент
на разходите бил 24,30. Общата дължима сума била 561.42 лв., съгласно чл.1, ал.З от
договора за кредит. Към договора за кредит било представено Приложение D5, съгласно
което изчисленията били направени при допускането, че общият размер на кредита бил
усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и щял да се погасява на 12 месечни вноски,
като разходите оставали неизменни до края на срока, както и че кредитът ще се издължава,
съгласно условията и срока на Договора за кредит. Представен бил погасителен план и ГПР,
от който било видно, че револвиращия кредит ще се погасява на равни месечни вноски с
увеличаваща се вноска по главница и намаляваща вноска по лихва.
Видно от договора за кредит било посочено, че неразделна част от него били
Общите условия на кредитодателя, които били приети от кредитополучателя.
На второ място в договора за кредит не било посочено, че неразделна част от
договора бил погасителен план с посочена падежна дата и размер на месечна вноска. Не
ставало ясно и не били налице доказателства за предоставянето на паричната сума, нейното
усвояване, предаването, респективно получаването на кредитната карта от страна на
ответницата.
В отговора на исковата молба се твърди, в случай, че ищеца твърди, че Общите
условия били задължителни за кредитополучателя/ответницата в настоящото производство,
то тогава в чл.18, ал.З от Общите условия на Банка ДСК изрично било записано, че клиента
потвърждавал получаването на картата и плика с ПИН-а с подписа си в декларацията за
предаване/връщане на банковата карта, като се твърди, че доказателства в тази насока
липсвали.
Твърди се, ищеца не представял доказателства за установяване предаването,
респективно получаването на кредитната карта, такова удостоверяване липсвало и в
договора за кредит, съобразно изискването на „Общите условия“ на Банка ДСК, както и не
6
се установявало и от другите доказателства, представени с исковата молба.
В отговора на исковата молба се твърди, че договора за кредит бил недействителен
на основанието по чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като договорът предвиждал
два различни начина на олихвяване на заемната сума - веднъж фиксирана като размер лихва
и дължима сума в края на 12 месечния период (561.42 лева за една година), и втори път - с
различни годишни проценти в зависимост от точността на изпълнението. Липсвал ясно
посочен критерий (условия) за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам и на
размера на дължимите за погасяване суми, които били в пряка зависимост от метода по
който банката изчислява лихвения процент.
Твърди, се че била налице недействителност на договора за кредит.
Недействителността на договора се релевирала, заради неспазване на изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК - в договора били предвидени различни лихвени проценти, липсва
посочване на последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
На следващо място, се твърди, че за ответницата не можело да се приеме, че е била
уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, тъй като
от нотариалната покана било видно, че тя не ѝ била връчена лично.
В договора отсъствала изрично уговорена дата на прекратяване, респ. дата на краен
падеж на всички вземания по договора, единствената уговорка за крайна дата била
посочването в Общите условия за издаване и обслужване на кредитната карта, че същата
има срок на валидност, изтичащ в последния ден на месеца/годината, посочени върху
лицевата ѝ страна.
Съгласно чл.17, ал.2 от Общите Условия картата не се преиздавала, в случай, че до
края на месеца, предхождащ този, в който изтича срокът на валидност, клиентът подаде
писмено искане за прекратяване на договора (каквото липсва) или са налице условията на
чл.87, ал.1 от Общите условия – твърди, се че по делото нямало представени документи в
тази насока.
От изложеното по-горе можело да се направи извод, че не се установявало нито
предсрочна изискуемост на сумите по договора за кредит, нито изтичането на срока, нито
настъпването на друго основание кредиторът да търси плащане на всички дължими суми.
В отговора на исковата молба се твърди, че представения договор за цесия от
14.05.2019 г., по силата на който вземането на „Банка ДСК“ ЕАД по договора е прехвърлено
на ищеца бил нищожен, поради нарушение на чл.99, ал.1 от ЗЗД. При потребителските
кредити, вземането на кредитор можело да бъде прехвърлено на трето лице, съгласно чл.26
от Закона за потребителския кредит, само при положение, че тази възможност била изрично
предвидена в договора за кредит. В настоящия случай договора за кредит не предвиждал
такава възможност - липсвала клауза, предвиждаща бъдеща възможност „Банка ДСК“ ЕАД
да прехвърля вземанията си, поради което особения представител на ответника в отговора
на исковата молба заявява, че счита, че договора за цесия от 14.05.2019 г. е нищожен в
частта си, с която процесното вземане било прехвърлено, доколкото същото не можело да
бъде прехвърлено по силата на закона /чл.26 от ЗПК/, като счита, че последиците на
нищожен договор не могат да легитимират ищеца като кредитор на претендираното вземане
и от този договор ищеца не можел да черпи права.
На основание изложеното в отговора на исковата молба, особения представител на
ответника моли съда, да отхвърли така предявените искове като неоснователни и
недоказани.
7
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
моли съда да уважи предявеният иск изцяло като основателен и доказан и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание назначения от съда особен представител на ответницата по
делото А. А. П. – адв.Маргаритка Александрова от АК - Сливен, моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан, на основанията изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
14.05.2019 г., Приложение № 4 - Детайли относно обработването на лични данни на
администратора – ОТП Факторинг България ЕАД, Пълномощно, Писмо от „Банка ДСК“
ЕАД до до „ОТП Факторинг България“ ЕАД относно потвърждаване настъпило
прехвърляне на вземанията по договора, с дата на прехвърляне – 11.06.2019 г., Приемо-
предавателен протокол от 11.06.2019 г., писмо до А. А. П. относно Договор за покупко-
продажба на вземания, Информация относно обработването на личните данни на Длъжници
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, Известие за доставяне с получател А. А. П., Пощенски
плик, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от **.06.2016 г., Общи условия по Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК в сила от 25.04.2016 г., Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК,
Приложение А15 – Преференции по банкови карти, Погасителен план и ГПР, Потариална
покана с изх. № 05-20-00261/23.02.2018г. от „Банка ДСК“ ЕАД до А. А. П., Разписка за
връчване на нотариална покана акт 118 том I общ. Рег. № 1204 от 16.03.2018 г. по архива на
Нотариус Николай Бъчваров с рег. № 416 на НК, извлечение от счетоводни книги на „Банка
ДСК“ ЕАД за сметка № 13/24355405 от 31.08.2018 г. по Договор за кредит №
13/24355405/**.06.2016 г., Пълномощно, Декларация за предаване/връщане на Банкова карта
/приложение А14/ от А. А. П., Пълномощно, Вносни бележки.
Безспорно е установено, че на **.06.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор
и А. А. П. с ЕГН: **********, като кредитополучател е сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който
банката е отпуснала на ответницата в производството А. А. П., револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурил, чрез кредитна карта /DSK
MAXICARD/ в размер на 500 лева с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца.
Кредитът се усвоявал и погасявал чрез разплащателна сметка за целите на картата №
23615832, а неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК и Общите
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК, които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.
Съгласно условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева: усвоената
част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит е 21.95 % годишно (или 0,06 % на ден). Лихвата се начислява ежедневно
върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите условия). При забава в
плащанията се дължала добавка за забава в размер на 5 процентни пункта, а срокът на
валидност на кредитната карта 3 години. Падежната дата за погасяване на задължението
8
била 20-то число на месеца, а минималната сума за револвиране на кредита 3%, която
съгласно т.** от Допълнителните разпоредби на Общите условия е определена сума, която
клиентът е длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период и се изчислявала
като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Съгласно чл.17 от Общите условия Банката е издала кредитната карта със срок на
валидност, предвиден в Условията, а в конкретния случай - 3 години,през който период от
време клиентът можел да използва картата, а след изтичането на срока на валидност се
издава нова карта, с нов срок на валидност. Банката обаче не преиздава картата при наличие
на някое от основанията за прекратяване на договора, съгласно посочените Общите условия.
Срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на кредитната карта,
съгласно чл.25 от Общите условия. Кредитната карта не е била преиздавана от Банка ДСК,
поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия,
а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя, да погасява усвоения от
него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че
Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална
сума за револвиране (в случая 3%), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на
определен срок след падежната дата (гратисен период - 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от
ползвания кредит.
В случай на 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, ако клиентът не
револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и
цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер
на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако
клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия - пети гратнсен период, правото за
ползване на кредита се възстановява. Последното не се случило и поради това вземането на
Банката за целия използван кредитен лимит станало окончателно изискуемо съгласно
разпордбата на чл.31 от Общите условия и тя пристъпила към принудително събиране на
вземанията си по съдебен ред.
Друга клауза от Общите условия, а именно чл.33 от тях гласи, че при нарушаване на
задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем.
Поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за
револвиране на кредита, считано от 20.12.2016 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил
санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия към
Договора за кредит, и видно от приложеното и прието като доказателство по делото копие
на Нотариална Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на
Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова
Загора, връчена на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК, е обявила
на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Безспорно се установи също, че на 14.05.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД е сключен Договор за покупко-продажба на вземания от
14.05.2019 г., представен по делото, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности изтекли
лихви, включително и тези, възникнали от сключеният Договор за издаване и обслужване на
9
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., за което е
представено и писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, както и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договор за
покупко-продажба на вземания от 14.05.2019 г.
С изрично пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила цесионера - ищеца
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, да изпрати от името на цедента уведомително писмо за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя А. А. П. с ЕГН **********, видно от
копие от препоръчано писмо PSFABG00DJX6W, изпратено на посочения в Договора за
кредит адрес по местоживеене на длъжника, чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна
разписка, с отбелязване, че пратката не е била връчена на получателя, тъй като същият не
пребивава на посочения адрес.
С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението,
съдът назначи на вещото лице С.К. С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, която бе
представена в срок.
В заключението си, прието от страните и съда, вещото лице е установило следното:
1. На основание Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от **.06.2016 г. на А. А. П. по сметка
BG04STSA93000023615832 сумата от 505.12 лв., както следва:
2. Кредитополучателят А. А. П. на основание на посочения по-горе Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016
г. усвоила в рамките на отпуснатия лимит сума от 505.12 лв., чрез теглене в брой и
плащане на съответните такси по дати както следва:
№Вид операцияДатасума
1Такса за издаване на карта14.06.2016г.9.00 лв.
2Теглене на АТМ17.06.2016г.50.00 лв.
3Такса теглене на АТМ на Банка ДСК ЕАД17.06.2016г.6.50 лв.
4Теглене на АТМ20.06.2016г.200.00 лв.
5Такса теглене на АТМ на друга банка20.06.2016г.11.00 лв.
6Теглене на АТМ21.06.2016г.**0.00 лв.
7Такса теглене на АТМ на Банка ДСК ЕАД21.06.2016г.8.00 лв.
8Плащане на ПОС21.06.2016г.20.00 лв.
9Плащане на ПОС22.06.2016г.**.00 лв.
**Плащане на ПОС23.06.2016г.8.52 лв.
11Теглене на АТМ27.06.2016г.50.00 лв.
12Такса теглене на АТМ на друга банка27.06.2016г.6.50 лв.
13Теглене на АТМ27.06.2016г.20.00 лв.
14Такса теглене на АТМ на друга банка27.06.2016г.5.60 лв.
Обща сума: 505.12 лв.
3. За погасяване на кредита от страна на А.П. били внесени 80.85 лв. Внесените суми
били достатъчни за погасяване на минималните суми за револвиране на вноските за
месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2016 г. Вноските за месец
август 2016 г. и ноември 2016 г. били внесени с по 1 месец закъснение.
4. Последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е било извършено
на 20.12.2016 г. След тази дата не били внесени 5 бр. вноски в размер на 73.76 лв.
10
Ползването на кредита било преустановено на 20.04.2017 г.
5. Санкционната лихва за забава по чл.31 от Общите условия върху неизплатената
изискуема главница по кредита, която е в размер на 386.77 лв. за периода от
27.04.2018 г. до 25.06.2020 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ е в размер
на 228.74 лв.
Като забележка и в заключението си и в последното открито съдебно заседание,
вещото лице е посочило, че в исковата молба размерът на санкционната лихва бил посочен в
размер на 165.04 лв. – или претендираната от ищеца сума се явявала с 63.70 лв. по-малко от
действителния размер на санкционната лихва, който вещото лице е установило, изготвяйки
експертизата.
6. Определянето на лихвения процент, видовете и начина на прилагането му били
регламентирани в Глава Х на общите условия за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК. Банката извършила олихвяването на
процесния кредит в съответствие с изискванията на чл.35, чл.36, чл.40 и чл.62 от
горепосочените Общи условия.
В последното по делото открито съдебно заседание на 25.03.2021 г. ищеца „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, редовно призовано - за него се явява юрк.Д. Б. Г., редовно
упълномощена от по-рано.
Ответника А. А. П., редовно призована чрез назначения от съда особен
представител адв.М.А. А. от АК-Сливен - не се явява, за нея се явява особения
представител -адв.Маргарита Александорва А. от АК-Сливен.
Вещото лице С.К. С., редовно призован - лично се явява.
Страните посочват, че приемат заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
като процесуалния представител на ищеца моли съда да се произнесе с решение с което да
уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан, а особения представител на
ответника, моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен съобразно изложените в отговора на исковата молба съображения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между „Банка ДСК“ ЕАД –
кредитор и кредитополучателя А. А. П.. Налице са и договорни отношения между третото
лице – кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на вземането с договор за цесия, по
силата на който ищцовото дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в
това число валидно ли е сключен договора между цедента и ответника, за размера на
дължимите от ответника суми, за уведомяването му, че има смяна на кредитора.
11
Съответно в тежест на ответника бе да докаже дали е налице частично или пълно
изпълнение на договорните задължения по процесния договора за посочения период.
Видно от представените доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза,
съдът счита, че ищцовата страна се явява изправната страна по делото, предоставяйки
договорената на **.06.2016 г. между страните сума под формата на кредитна карта, а
съответно ответницата ги е усвоила изцяло за периода от 14.06.2016 г. до 27.060.2016 г., след
която дата няма постъпило плащане от страна на последната. С внесените от А.П. 80.85 лв.
са погасени последстващите падежирали вноски, като последното плащане на минимална
сума за револвиране на кредита е извършено на 20.12.2016 г., а след тази дата не били
внесени 5 бр. вноски в размер на 73.76 лв., поради което съгласно договореното, ползването
на кредита е преустановено на 20.04.2017 г.
Ответницата в настоящото производство се е съгласила и е подписала Общите
условия към процесния договор, а съгласно разпоредбата на чл.31 и чл.33 от тях
предоставения кредит, вземането на Банката е станало изискуемо и тя е изпратила на
кредитополучателя Нотариална Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018
том 1 № 1204 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие
Районен съд Нова Загора, връчена на 27.04.2018 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал.
1 от ГПК, с която обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Видно от приложените доказателства, на базата на изрично пълномощно, цесионера
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратил от името на цедента „Банка ДСК“ ЕАД
уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А.П. с препоръчано
писмо *PSFABG00DJX6W* OTPF, чрез „Български пощи“ ЕАД, на заявеният от нея адрес
за кореспонденция, който видно от материалите по делото не е променян.
Относно всички наведени възражения от страна на особеният представител на
ответницата в настоящото производство – адв.Маргарита А., съдът счита, че следва да бъдат
отхвърлени, тъй като няма събрани доказателства в подкрепа на направените възражения.
Напротив - от приетата и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се доказа, че твърденията на ищцовата страна се явяват основателни
и доказани. Нещо повече – макар, че е налице надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост, дори и чрез връчването на съдебните кница по делото на особения
представител на ответницата, въз основа на изложените факти и обстоятелства, както и
приложените доказателства, съдът намира, че процесното вземане, произтичащо от Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
**.06.2016 г. е окончателно изискуемо, поради настъпил краен падеж с дата - **.06.2019 г. (с
което ответницата е била изначално запозната), а същевременно датата на депозиране на
исковата молба в Районен съд – Стара Загора е 25.06.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само на изправната страна по договора.
При тези съображения предявеният осъдителен иск срещу ответницата в настоящото
производство за посочените в исковата молба суми по процесния Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.,
поради настъпила иобявена предсрочна изискуемост на вземането е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
12
По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск,
поради настъпил краен падеж с дата – **.06.2019 г., съдът не следва да се произнася, тъй
като се е произнесъл по предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД -
поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата А. А. П.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 50.00 лв. –
държавна такса за образуване на делото, 300.00 лв. – депозит за възнаграждение за особен
представител, 253.50 лв. – депозит за възнаграждение за вещо лице и 300.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, А. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес
- ***, ***, ***, ул.„***“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София **00, район „Оборище“, бул.„Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 20**58040, считано от
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115**1316),
представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, В КАЧЕСТВОТО
МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМИТЕ: 386.77 лв. /триста осемдесет и шест лева и седемдесет и
седем стотинки/ - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., сключен между А. А. П. с ЕГН
********** и „Банка ДСК“ ЕАД /ЦЕДЕНТ/, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на настоящата искова молба – 25.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и
165.04 лв. /сто шестдесет и пет лева и четири стотинки/ - санкционна лихва за забава по
чл.31 от Общите условия върху главницата за периода от датата на обявяване на
изискуемостта - 27.04.2018 г. до 25.06.2020 г. - датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. А. П. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, направените в
настоящото производство съдебноделоводни разноски в размер на 903.50 лв. /деветстотин
петдесет и три лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13