Присъда по дело №854/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260002
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 17 май 2024 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720200854
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер                Година 2022          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                II-ри нак.състав

На  осми февруари                         Година 2022

 

в публично заседание в следния състав:

 

                          Председател: ПЕТЯ КОТЕВА

                       

    1.Е.Т.  

               Съдебни заседатели:

                                      2.М.Т.

 

Секретар: ДАНИЕЛА БЛАГОЕВА

Прокурор: АДЕЛИНА АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от съдия КОТЕВА НОХ дело00854 по описа за 2020 год.,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият К.П.И.- роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, ****и гражданин, с висше образование, работещ като „******  *******“ към „******  **“ ЕООД, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2019г., в с. Драгичево, общ. Перник, в ресторант „Драгичево“, чрез нанасяне на ритник в областта на ляв долен крайник /подбедрица/ е причинил на С.И.С. средна телесна повреда - многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание  „лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца.

На осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

ОСЪЖДА подсъдимия К.П.И. да заплати на частния обвинител С.И.С., с ЕГН ********** сумата от 1000лв./хиляда лева/, представляваща направени разноски по делото във връзка с ангажирането на повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия К.П.И. да заплати по сметка на ОД на МВР - Перник, сумата от 694,08лв. /шестстотин деветдесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на Бюджета на съдебната власт/ по сметка на Районен съд - Перник/ сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Пернишки окръжен съд.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 260002 от 08.02.2022г. по  нохд № 00854/2020г. на Районен съд Перник:

С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на К.П.И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2019г. в с. Драгичево, общ. Перник, в ресторант „Драгичево”, чрез нанасяне на ритник в областта на ляв долен крайник (подбедрица) е причинил на С.И.С. средна телесна повреда-многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца.

Съдебното производство е разгледано по общия ред, който е регламентиран в НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от събрания доказателствен материал се налага несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае К.И. за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода над средния размер, което предлага да е около четири години и на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

По делото е конституиран като частен обвинител пострадалия С.И.С.. Неговият повереник – адв. Г.Т. от ПАК, пледира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и подсъдимият следва да бъде признат за виновен по него. Претендира за присъждане на частния обвинител  на направени от същия разноски в хода на наказателното производство.

Подсъдимият К.П.И. в хода на съдебното следствие дава обяснения. Не се признава за виновен за деянието за което е обвинен. Твърди, че не е удрял пострадалия.

Защитата на подсъдимия – адв. Л.А. от ПАК и адв. З.К. от КАК, моли за признаване на подзащитният им за невиновен. Излага доводи, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че  К.И. е извършител на деянието, за което е обвинен. Твърди, че не е установен механизма на причиняване на телесната повреда, а именно, че тя е получена в следствие на нанесен удар с крак от страна на  подсъдимия, а не при залитане или падане на самия пострадал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.П.И. е роден на ***г***. Работи на длъжност „******  *******” в „******  **” ЕООД. Осъждан е.

Подсъдимият К.И. ***. През 2019г. изпълнявал функциите на управител  в търговски обект – ресторант „Драгичево”, находящ се в центъра на селото. Той се познава с частния обвинител С.И.С., който живее в същото населено място, и бил в добри отношения с него.

На 16.03.2019г., около 21:30 часа пострадалият С.С., заедно със свидетелите И.С.С. и П.П.Ц.,***. Компанията се настанила на маса, разположена непосредствено след входа, в близост до намиращия се в заведението пулт за музика. Подсъдимият периодично сядал на тяхната маса, тъй като се познавал и с тримата. Четиримата консумирали алкохол, като разговаряли помежду си с нормален тон. Пострадалият неколкократно ставал да танцува в близост до масата. На стол правел и стойка на ръце, което упражнение можел да изпълнява. Клиенти на заведението, сред които и частния обвинител, сами усилвали звука на музиката. Това подразнило подсъдимия.

Малко преди полунощ, С.С. се намирал изправен в близост до пулта за музика, когато К.И. слязъл по стъпалата от стълби от второто ниво на заведението, откъм страната на бара, и целенасочено се отправил към пострадалия. Частният обвинител бил с лице към подсъдимия, когато той го наближил и го упрекнал за музиката в заведението, след което К.И. с крак нанесъл удар в областта на долната трета на лявата подбедрица на С.С.. В резултат на този сблъсък пострадалият извикал силно с нескрита болка в гласи си, като загубил равновесие и паднал на земята. Опитал се да стане, но установил, че левият му крак е неустойчив. Св. И.С. свалил гуменият ботуш, с който частният обвинител бил обут, тъй като кракът започнал да се подува. Той се обадил на телефона за спешни повиквания 112 и съобщил за инцидента. Пострадалият бил изведен извън ресторанта с помощта на свидетелите И.С., П.Ц. и Р.А. - клиент в заведението. Тъй като на подадения сигнал по спешния телефонен номер, не се отзовал своевременно медицински екип за оказване на помощ, С.С. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, гр. София с лек автомобли, който бил управляван от св. К.Й.Б.. В болничното заведение, след като била извършена оперативна интервенция на левия долен крайник на постарадалия, същият бил изписан на 18.03.2019г. с окончателна диагноза -  многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в долната  й трета (в диафизарната им част).

От назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска и комплексна тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че многофрагментното счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета е причинило на С.С. трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които изведе следните изводи:

Между страните не са спорни времето и мястото на получаване на инкриминираното телесно увреждане на св.С.С., а именно, че това е станало вечерта на 16.03.2019г. в ресторант „Драгичево”, намиращ се в с. Драгичево, общ. Перник, където пострадалият е бил клиент, а подсъдимият е изпълнявал функциите на управител на заведението.

Не се спори по делото за медикобиологичния характер на травматичното увреждане за пострадалия, отразено в приложените по делото медицински документи, а именно, че многофрагментното счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета реализира трайно затруднение на движенията на левия крак за около 7-8 месеца, което  отговаря на увреждане по смисъла на чл. 129 от НК - средна телесна повреда. В тази насока са заключенията на приетите без оспорване в тази им част съдебномедицински експертизи.

Спорните моменти по делото са механизма на извършване на деянието  и неговия автор.

Според държавното обвинение и повереника на частния обвинител подсъдимият чрез нанасяне на ритник в областта на подбедрицата на левия долен крайник на С.С. е причинил увреждането с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, което се оспорва от  страна на подсъдимия и неговата защита, според които не е доказано по несъмнен и категоричен начин както че увреждането е получено в резултат на директен удар с крак, така и че това е било извършено от К.И..

Съдът, за да изведе гореописаната фактическа обстановка досежно механизма на извършване на деянието и неговия автор условно обособи три групи свидетели: първата група е от свидетели-очевидци на нанесения от подсъдимия удар с крак по лявата подбедрица на пострадалия и свидетел, което е възприел ситуацията непосредствено след нанесения удар, втората група е от свидетели, които не са очевидци на инцидента, но чрез показанията си подкрепят изложените обстоятелства от първата група, третата група включва лица, които са изпълнявали трудови функции в заведението и клиенти на същото, чията маса е била разположена на второто ниво в заведението, в близост до бара на ресторанта.

В първата група свидетели неминуемо се включват свидетелите С.С., И.С., П.Ц. и Р.А..

Показанията на С.С. заслужават доверие, тъй като са детайлни, последователни и безпротиворечиви. Същите еднозначно описват поведението на подсъдимия, който в момента в който частния обвинител се е намирал в близост до пулта за музика, целенасочено се е отправил към него и от непосредствена близост му е нанесъл удар с крак в предната част на лявата му подбедрица. По отношение на тези обстоятелства показанията на пострадалия не търпят промяна през цялото наказателно производство. Факт е, че С. участва в съдебното производство като частен обвинител, но това не може да послужи като единствено основание за игнориране на неговите показания. Категоричността на изложеното от него относно нанесения му удар от подсъдимия и отсъствието на противоречия с показанията на свидетелите И.С. и П.Ц. убедително налагат извод за истинността на разказаното от пострадалия. Същевременно съдът прецени, че показанията на И.С. и П.Ц. представляват важно доказателствено средство в наличната доказателствена съвкупност, тъй като тези свидетели са преки очевидци, които са възприели непосредствено удара нанесен от подсъдимия по крака на пострадалия. Съдебният състав ги кредитира напълно, тъй като са непредубедени, последователни и безпротиворечиви. Свидетелите И.С. и П.Ц. са били на масата на частния обвинител, намираща се в близост до пулта за музика, поради което и заеманата от тях позиция им е позволила да възприемат непосредствено поведението на подсъдимия. Св. И.С. е разказал, че К.И. се е приближил към пострадалия и в момента в който двамата са били един срещу друг е нанесъл удар с крак по лявата подбедрица на частния обвинител. Той категорично свидетелства, че именно в резултат на този удар пострадалият е паднал на земята. Св. П.Ц. пресъздава същата обстановка, обяснявайки, че конфликтът е станал заради звука на музиката в заведението, която клиентите по собствено желание пускали от намиращия се в близост до тяхната маса пулт. Съдът кредитира прочетените в хипотезата на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК показания на св.П.Ц., дадени в производство по чл. 223 от НПК и оформени в протокол за разпит от 07.09.2019г. по чнд № 01286/2019г. по описа на Районен съд Перник, в частта в която той категорично е потвърдил, че лично е видял, че подсъдимият е ритнал с крак пострадалия в долната част на  крака, тъй като лицето дава житейски логично обяснение, че прочетената част от неговите показания, са дадени в по-близък период от време от извършване на деянието, поради което и същият е имал ясен спомен за възприетите от него факти.  

Съдът не намери, че показанията на св. И.С. и на св. П.Ц. следва да се считат за неистиниски и да се елиминират от доказателствената съвкупност само на базата, че лицата са в родствена връзка с пострадалия, тъй като от една страна тяхното родство с частния обвинител не е близко (братовчеди), а от друга - в такава родствена връзка св. П.Ц. е и със самия подсъдим. Същевременно предвид последователноста и категоричността на показанията на И.С. и П.Ц. относно нанесения от К.И. удар с крак в областта на долния крайник на св. С.С., съдът няма съмнение в тяхната правдивост. В същото време техните показания кореспондират не само с тези на пострадалия, но и с разказаното от св. Р.А., чийто показания съдът кредитира с доверие. Същият не е заинтересован от изхода на делото, тъй като е свидетелствал, че се намира в добри отношения с подсъдимия, като едновременно с това непосредствено е възприел обстоятелствата, свързани с възникналата ситуация веднага след като К.И. е нанесъл удара с крак по левия крайник на пострадалия, поради което съдът намери неговите показания за правдиви, безпристрастни и съответни на кредитираните свидетелски показания на С.С., И.С. и П.Ц., както и на заключенията на допълнителната и на комплексната съдебномедцинска експертизи. А., чиято маса се е намирала в близост до мястото на инцидента, категорично е заявил, че  непосредствено  след като е чул, че пострадалият „изпищя”, слухово е възприел същият да казва: „Краси ме ритна, крака, крака”. Свидетелства, че веднага се е обърнал и е видял, че в непосредствена близост до падналия на земята частен обвинител, се е намирал К.И.. Съдът дава вяра на показанията на св. Р.А., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и оформени в протокол за разпит от 13.08.2019г. по чнд 01285/2019г. по описа на Районен съд Перник, които надлежно са приобщени  към доказателствените източници чрез прочитането им по реда на  чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК в съдебно заседание на 30.09.2020г. в частта относно обувките, с които е бил обут подсъдимия по време на процесния инцидент, както и относно обстоятелството, че подсъдимият е бил с лице към пострадалия, като около тях не е имало хора от перосонала на заведението, тъй като чрез тези си показания свидетелят с най-висока степен на достоверност, непредубеденост и последователност възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел. За да кредитира с доверие обсъдените показания на св. А. настоящият състав, освен  че ги намери за логични, последователни и в кореспонденция с показанията на свидетелите С.С., И.С. и П.Ц., счете, че тяхната достоверност е обусловена и от факта, че те са дадени в много по-кратък период след извършване на деянието, когато споменът за събитията е бил по-ярък и отчетлив в сравнение с последващото им депозиране повече от година по-късно. В този смисъл са и самите обяснения на св. А., чрез които той категорично е заявил, че поддържа прочетените части, които са дадени по реда на чл. 223 от НПК, което е обяснил с оглед на изминалия период от време от момента на инцидента до депозирането на показанията  в хода на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие, което както отбеляза съдът по-горе, намира за логично, предвид индивидуалните възможности на отделните лица за запаметяване и съответно възпроизвеждане във времето на събития, на които са присъствали.

Показанията на тази условно определена от съда група свидетели - С.С., И.С., П.Ц. и Р.А., съдебният състав цени за обосновани и безпротиворечиви, предвид интерпретираните от тях еднопосочни факти и то от лица, намиращи се в непосредствена близост до инцидента, които обективно са могли да възприемат изцяло или част от инкриминираните действия на подсъдимия. Същите са ясни, категорични и взаимнодопълващи се. Те разкриват ситуация, напълно идентична на гореописаната обстановка.

Съдът намира за неоснователни направените възражения от защитата на подсъдимия, че при преценка на  показанията на пострадалия и на лицата от неговата компания следва да се отчете, че тези свидетели са били повлияни от поетия алкохол, тъй като по делото не се събраха обективни данни, които да налагат извод, че физическото състояние на С.С., И.С. и П.Ц. е било по-различно от нормално такова. Вярно е, че С.С. периодично е ставал от масата, танцувал е, правел е стойки на ръце, което  е едно обичайно и естествено поведение на клиент в нощно заведение. В тази насока са и прочетените, по искане на защитата на подсъдимия, показания на св. Г.С.М. – посетител в ресторанта, дадени по реда на чл. 223 от НПК и оформени  в протокол от 14.08.2019г. по чнд № 1287/2019г. на Районен съд Перник в частта, в която той подробно и последователно е обяснил, че е видял, че пострадалият е правил стойки на ръце, но с категоричност е заявил, че С. не е падал на земята. М. определя като нормално поведението на частния обвинител. Решително отрича да е видял последният „да се занася,  да се бута в столовете”. Едновременно с изложеното, съдът счита за необходимо да отбележи, че защитата на подсъдимия твърде едностранчиво акцентира на употребения алкохол от страна на посочената група свидетели, опитвайки се да постави под съмнение доказателствената стойност на техните показания, като некоректно игнонирира обстоятелство, че процесната вечер алкохол е консумирал и самия подсъдим. Това се установява не само от показанията  на С.С. („дойде К., донесе си чаша”), И.С.(„К. също пиеше алкохол, имаше чаша”), Р.А., П.Ц., но и от показанията на Г.С.М., който също е бил клиент в заведението.

За да предостави своя кредит на доверие на горепосочените свидетели, съдът отчете и приобщените в хода на съдебното производство други доказателства и доказателствени средства, които подкрепят обсъдените показания на тази условно определена група свидетели. Проверено е съдържанието на подадения сигнал от св. И.С. към телефона за спешни повиквания 112, като е предявен на страните чрез изслушване на съдържанито на предоставения от Дирекция „Национална система 112” СД диск, съдържащ звукозапис на проведения разговор. Същият установява, че непосредствено след инцидента е било съобщено не само, че на клиент на ресторанта е бил  счупен крака, който е бил назован  по  име, а именно, че това е С.С., но и много ясно и категорично е обяснено, че това не е станало в резултат на падане, а от действие на физическо лице – „Шефа счупи…крака”. Житейски логично е И.С., който непосредствено е възприел нанесения от К.И. удар в областта на лявата подбедрица на пострадалия, след като лично е свалил гуменият ботуш, с който последният е бил обут, и е видял особеното физическо положение на увредения крак, да открои по възпроизведения начин от аудиофайла именно подсъдимият като извършител, предвид безспорно установеното, че деецът е изпълнявал функциите на управител на ресторанта. Съдържанието на подадения сигнал до оператора на тел. 112 е в синхрон с показанията на горепосочената  първа група свидетели, което допълнително аргументира достоверността им относно авторството и механизма на причиняване на процесното телесно увреждане.

Показанията на С.С., И.С., П.Ц. и Р.А. в пълна степен съответстват на заключенията на допълнителната и комплексната съдебномедицински експертизи и непоколебимо подкрепят възприетия от съда механизъм на причиняване на инкриминираното телесно увреждане на пострадалия, а именно че същото е причинено от удар с крак, който е бил силен и е бил нанасен в областта на лявата подбедрица на пострадалия именно от подсъдимия. Категоричната експертна оценка на вещите лица от комплексната съдебномедицинска експертиза за начина на получаване на травмата на пострадалия  потвърждават съобщения от първата група лица механизъм на причиняване на увреждането, като по този начин съдът провери отново достоверноста на техните показания.

 По отношение на назначените в досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие  съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска експертизи съдът изведе следните изводи:

По отношение на съдебномедицинската и допълнителна съдебномедицинска експертизи вещото лице д-р Ч. е изяснил в хода на съдебното  следствие, че и в двете заключения е извел извод, че от медицинска гледна точка механизма на получаване на травмата е директен удар, като при изготвянето на първата експертиза не се е ангажирал със становище за обстоятелствата, начина и средството, при които е получено процесното  увреждане, предвид събрания към този момент доказателствен материал. Именно в резултат на това в заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза е изложил два варианта относно механизма на получаване на травмата. В единия вариант е приел, че  травмата може да е причинена от удар върху крака, а във втория -  от удар при който крака се е ударил в нещо. В изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза вещото лице е приело, че травмата е получена в резултат на удар с твърд тъп предмет със значителна по интензитет травмираща сила, като при проведения му разпит в хода на съдебното следствие е пояснило, че този си извод е извел след като се е запознал с допълнителните данни, които разследващия орган е събрал при разпита на  свидетелите П.Ц. и И.С.. Съдът кредитира изводите на вещото лице по допълнителната съдебномедицинска експертиза, тъй като същите са изведени след проведени допълнителни действия по разследването, при които чрез разпита на  свидетели-очевидци са събрани еднопосочни доказателства за нанесен от подсъдимия удар с крак в областта на лявата подбедрица на пострадалия.

От комплексната съдебномедицинска експертиза се установява, че базирайки се на медицинските данни относно локализацията и вида на счупването -  многофрагментно, разположено в долната трета на подбедрицата с разместване на костните фрагменти в диафизарната им част, вещите лица са извели своя категоричен експертен извод, че се касае за травма получена в резултат от директен удар, с посока на травмиращата сила напречно на надлъжната ос на подбедрицата и е възможно конкретната травма да бъде получена при нанасяне на удар с крак в областта на долната трета на подбедрицата. При проведения разпит в хода на съдебното следствие експертите категорично са защитили своето заключение. Отговаряйки на въпросите на страните в процеса, компетентно и еднопосочно са пояснили, че процесното счупване е получено именно в резултат на директния начин, предвид специфичното счупване на костта. Липсата на външни охлузвания или други специфични травми по меките тъкани покриващи подбедрицата експретно са изяснили с установените обективни данни по делото, че пострадалият е бил обут с  гумени ботуши, които в конкретния случай са се явили като преграда между травмиращия агент, причинил травмата, и меките тъкани покриващи подбедрицата. Извели са извод, че не са установени данни за заболявания на частния обвинител, които в някаква степен да са спомогнали за описаните травмични увреждания на костите в областта на лявата подбедрица.

Настоящият състав приема, че анамнезата за процесното увреждането, която е вписана в медицинските документи, съставени непосредствено след приема на пострадалия в  спешния кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов”, гр. София - „паднал”, не разколебава изведения извод за установения по-горе механизъм на причиняване на травмата, тъй като тази анамнеза няма пряка доказателствена стойност както за характера на увреждането, така и за механизма на неговото причиняване. И след като в първичния медицински документ, който е лист за преглед  на пациент № 037939 от 01:14 часа на 17.03.2019г., е била вписана посочената анамнеза, без значение при какви обстоятелства е станало това, то същата не подлежи на промяна при изготвяне на последващите медицински документи, свързани с проследяване на историята на заболяването за което пациентът се лекува. Това е причината същата анамнеза да е възпроизведена и в епикризата, удостоверяваща приключването на лечебния процес в здравното заведение за пострадалия. Увреждането на С.С., което е с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, да е причинено от падане, обаче, категорично се оборва от показанията на посочената по-горе първа група свидетели, които еднопосочно кореспондират с изводите на комплексната съдебномедицинска експертиза, защитени по категоричен и компетентен начин при устните разяснения на вещите лица. В проведеното съдебно заседание на 08.09.2021г. експертите обосновано и подробно  са обяснили, че механизма на процесното счупване е директен удар, който е много характерен за така наречената бампер фрактура, със счупване на костта на три места, едно от които е специфично – една средна триъгълна част, който костен фрагмент от обективните медицински данни е установен и при частния обвинител и наличието на който доказва, че в процесната зона е бил нанесен директен удар.

По делото не е налично нито едно доказателство, сочещо, че при изпълнение на някоя от стойките на ръце, пострадалият е паднал на земята. Не са налице данни за контакт на подбедрицата на пострадалия с конкретен предмет при падане. Напротив самия С.С. добросъвестно свидетелства, че често правел такива физически изпълнения, което навежда на индиция, че е  притежавал необходимите практически умения за това.

Представените от защитата медицински документи, сред които и осем броя болнични листове удостоверяващи, че подсъдимият е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 04.06.2018г. до 30.11.2018г.  с диагноза „Други спонтанни руптури на връзка в колянната става  в дясто. Състояние след операция. ФТР”, както и такъв от 10.12.2018г. до 07.02.2019г. с диагноза „Изкълчване на коляното в дясно” не могат да обосноват извод, че И. не е бил във физическо състояние да нанесе процесния удар с крак по пострадалия, тъй като от една страна се касае за травма на И., която е получена в момент, който е отдалечен от датата на извършване на инкриминираното деяние, а от друга -  нито един от разпитаните свидетели не сочи данни за физически дискомфорт и за изначална невъзможност деецът в пълен обем да извършва физически действия със своя долен крайник.

От анализирните по-горе показания на Р.А. се установи, е подсъдимият е бил обут с „официални обувки заострени отпред”, като същевременно ударът е бил нанесен по предната повърхност на подбедрицата на пострадалия, т.е. на място, където костта почти опира до кожата и няма мускулатура, в какъвто смисъл са устните разяснения на вещото лице д-р Ч.в с.з. на 26.05.2021г., което води до извод, че К.И. е бил във физическа възможност да нанесе  процесния удар, в резултат на който е причинил многфрагментното счупване на костите на лявата подбедрица. В този ред на съждения съдът счита за необходимо да акцентира и на обстоятелството, че при нанасянето на удара разстояние между подсъдимия и пострадалия е било малко, което безспорно е допринесло за завишения интензитет на сблъсъка.

 С оглед на  изложеното съдебният състав счете за  неоснователно искането на защитата за назначаване на съдебномедицинска експертиза на подсъдимия, с оглед изследване на възможността той да нанесе удар с крак по подбедрицата на пострадалия, в резултат на който да причини инкриминираното увреждане, поради което същото остави без уважение.

Към втората група свидетели съдът отнесе лицата Г.С.М. и К.Й.Б.. Същите не са очевидци на инцидента, но чрез показанията си подкрепят изложените обстоятелства от първата група свидетели.

Г.М. свидетелства, че същата вечер е бил в заведението. Дава обективни разяснения какво е било поведението на пострадалия и на подсъдимия в ресторанта, преди той да го напусне. Твърди, че и двамата са консумирали алкохол. Обяснява, че С.С. е танцувал до пулта за музика, както и че се е качвал на стол, но е категоричен, че лицето не е падало на земята. С оглед изясняване на начина по който пострадалия е танцувал, защитата на подсъдимия е иницирала прочитане по реда на чл. 281, ал.1, т.1  от НПК на показанията на св. М., оформени в протокол от 14.08.2019г. по чнд № 1287/2019г., в частта в която е разказал, че С.С. е правил „стойки” върху земята и върху стол. Това е потвърдено от св. Г.М., който недвусмислено и прямо е заявил, че не е видял пострадалият да пада на земята, както и „да се занася, да се бута в столовета”. Макар и М. да не е станал свидетел на инкриминираното деяние, той добросъвестно обяснява, че на следващия ден е разбрал, че подсъдимият е ритнал С.С., в резултат на което е счупил крака на пострадалия, което е в синхрон с доказателствения материал, коментиран по-горе в настоящите мотиви, на който съда даде вяра като достоверен.

От показанията на К.Б., който е транспортирал пострадалия до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД,гр. София се установява, че лицето е възприело физическото състояние на пострадалия непосредствено след инкриминирания случай. Б. е категоричен, че пострадалият е заявил, че е имало физически сблъсък от страна на подсъдимия. Показанията на Б. изцяло кореспондират със заявеното от първата група свидетели, с изготвените съдебномедицински експертизи и с приобщената по делото медицинска документация. Ето защо съдът кредитира неговите показания, които макар и да не произтичат от очевидец на събитието, установяват косвени и контролни доказателства, които също допринасят за установяване на обективната истина по делото. Придаването на съществено значение от защитата на подсъдимия на обстоятелството на кое лице са се обадили по телефона, за да бъде траспортиран пострадалия с автомобил до болнично заведение (дали на Б., каквито твърдения е въвел в прочетените показания от досъдебното производство или са се обадили на момичето, с което той е бил, в какъвто смисъл е свидетелствал в хода на съдебното следствие), както и акцентирането върху заявеното от свидетеля, че не поддържа в тази част прочетените показания, тъй като това му е било указано от разследащия орган, съдът намира за несъществено, тъй като касае обстоятелства, които не са релеванти за фактическата обстановка. Това не компроментира останалата част от показанията му, доколкото Б. изясни, че за да даде в досъдебното производство в горния смисъл показания, единствената причина е била, че момичето на което са се обадили по телефона не е било в полицейското управление. По делото  не са налице данни дори и за индиция, че полицейски служители са повлиявали на свидетели при даване на показания, свързани с излагане на обстоятелства, релевантни към съставомерността на инкриминираното деяние, поради което и опита от страна на защитата на подсъдимия да наведе съмнение в обективността и добросъвестноста на показанията на св. Б., съдът прие за  некоректен анализ.  

Към третата група свидетели съдът включи А.С.С., К.П.К., Е.С.Ж. и Р.Б.К.. Първата е от персонала на заведението и е била на работа същата вечер. К. е приятелка на С. и в края на вечерта й е помагала при измиване на чашите в заведението. Последните двама  - посетители  в ресторанта, чиято маса се е намирала на второто ниво н заведението, като същите са допуснати като свидетели в хода на съдебното производство по искане на защитата на подсъдимия.

 Св. А.С. разказва, че въпросната вечер е била в ресторанта, където работела като барман. Била зад бара, намиращ се на второто ниво на заведението, когато разбрала, че  има пострадал човек. Твърди в хода на съдебното следствие, че към този момент подсъдимият е бил в кухнята, която се намира до бара. Заявява, че първа е отишла до С.С., като не е видяла пострадалият да е бил на земята. Твърди, че към този момент подсъдимият не е бил сред намиращите се около частния обвинител лица. Тези показания се оборват от показанията, които тя е дала по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство. Същите са оформени в протокол за разпит от 07.08.2019г. по чнд  № 01288/2019г. по описа на Районен съд Перник, на което процесуално-следствено действие е присъствал и защитник на К.И.. След тяхното прочитане  в хипотезата на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК, в частта къде се е намирал пострадалия и подсъдимия към момента в който тя е чула викове, С. е заявила, че поддържа прочетените й показания, тъй като с оглед отминалото време няма ясен спомен за инцидента. В прочетените показания свидетелката разказва впечатленията си от състоянието на пострадалия, който е видяла, че е бил паднал на земята. Противоречиво обяснява къде се е намирал подсъдимия към този момент, тъй като първоначално излага предположение, че заедно с него е отишла към пострадалия („мисля, че заедно с К. отидохме”), след което излага обстоятелства, че когато е слязла по стъпалата от стълби от второто към първото ниво в заведението е видяла, че К.И. е бил в „тълпата…. Не съм видяла, в кой момент е дошъл”. Съдът не кредитира с доверие показанията на тази свидетелка предвид вътрешната им противоречивост. Прие, че те не дават достоверна интерпретация на случилите се събития, предвид дългогодишните близки отношения с подсъдимия и служебна зависимост, поради което намери нейните показания за пристрастни и не ги кредитира с доверие.

Съдът не се довери на показанията и на останалите трима свидетели от тази група, в частта в която твърдят, че И. е бил в помещение на второто ниво на ресторанта, когато някой е извикал, че има пострадало лице, отричайки да е имало съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, тъй като счете същите за необосновани и хаотични. Св. Е.Ж. твърди, от една страна, че  е разбрал „впоследствие …, че някой се  е ударил, ударен ли е не знам”, че не може да си спомни къде се е намирала св. А.С., която познава и е била на работа в ресторанта, но голословно и немотивирато заявява, че когато е станало „струпването на хора” подсъдимият е дошъл „откъм бара, от кухнята, там някъде”.

Св. Р.К. е допуснат като свидетел в хода на проведеното на 29.06.2020г. разпоредително заседание по искане на защитата на подсъдимия, при режим на довеждане. Поради излагани различни причини неговия разпит е проведен в с.з. на 08.02.2022г., когато е приключило съдебното следствие. Въпреки изминалият дълъг период от време предвид отдалеченост във времето на инкриминираното деяние - приблизително преди три години, прави впечатление нелогичността в неговите показания и странни от житейска гледна точка точни спомени само за определени обстоятелства, свързани със защитната версия на подсъдимия, а именно, че последният не е бил в залата на ресторанта, когато пострадалия  е „паднал” на земята, което води до неубедителност на този доказателствен източник. Същевременно месторазположението на масата на която са седели свидетелите Ж. и К. – на второто ниво в заведението, и техният ъгъл на наблюдение, което не е било непрекъснато към пулта за музика, където е станал инцидента, съпоставени със съществуващите отношения на познанство с подсъдимия налагат извод за лична заинтересованост на двамата свидетели от благоприятно приключване на наказателното производство срещу подсъдимия, което води до извод за недостоверност на техните показания в коментираната част, които имат за цел единствено да подкрепят защитната версия на К.И..

Излагайки съображения за пристрастност на третата група свидетели, поради познанство с подсъдимия, съдът счита за необходимо да отбележи, че при анализа на условно обособената като първа група свидетели също отчете факта, че част от посочените лица са близки познати на пострадалия, но кредитира техните показания, тъй като тези лица са преки очевидци на случилото се между подсъдимия и пострадалия и са единни относно главния факт по обвинението – нанасянето на удар с крак от подсъдимия по лявата подбедрица на С.С.. Същевременно показанията на първата група свидетели кореспондират и са в логическа връзка с производните доказателства установени от втората група свидетели, поради което съдът прие, че те не са тенденциозно ориентирани, а отразяват истинността на обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние.

Като аргумент, за да  не кредитира с доверие показанията на третата група свидетели, настоящата инстанция посочва, че това е не само поради приятелски отношения на свидетелите с подсъдимия и заради вътрешната противоречивост на техните показания, но и поради тяхното несъответствие с останалия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност, вкючително и че не отговарят на обективната истина за полученото от пострадалия телесно увреждане, установено категорично от експретното становище на вещите лица от приетите съдебномедицински експертизи.

За пълнота на анализа на гласните  доказателствени източници съдът маркира по отношение на показанията на св. К.Т.Д. и на св. И.Е.Л., които процесната вечер са седели на  масата на Е.Ж. и Р.К., че същите не съдържат факти, които да са значими за правилното решаване на спора, тъй като лицата са заявили, че са напуснали ресторанта преди инцидента. Чрез тези показания се потвърждават единствено безспорно установените по делото фактически констатации относно присъствието на подсъдимия и на пострадалия в заведението, но не и за участието на подсъдимия в инкриминираното посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия.

Съдът анализира и обясненията на подсъдимия, като отчете  тяхната двойнствена функция, тъй като  те са доказателствено средство съгласно чл. 115 от НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение, поради което може да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, без да носи наказателна отговорност за тяхната неистинност. Именно с оглед посочената двойнствена функция достоверността на обясненията на подсъдимия относно фактите от предмета на доказване съдът оцени на общо основание в съвкупност  с всички други доказателствени средства. Съобразявайки това принципно положение настоящият състав прие като недостоверна тази част от неговите обяснения, която е в противоречие с други доказателствени средства, което е основание да се дискредитират твърденията на подсъдимия. Прецени, че те са недостоверни в частта в която отрича да е нанасял удар с крак по лявата подбедрица на пострадалия, поради явното им противоречието с кредитираните гласни доказателствени средства на условно обособените като първа и втора група свидетели и експертните заключения на съдебномедицинските експертизи. Не могат да се приемат за истински твърденията му, че е направил „всичко възможно същата вечер да изясним обстоятелствата какво се е случило”, тъй като той е имал ясно съзнание за последиците от нанасения от него удар по крака на пострадалия, предвид  непосредственото събуване на гумения ботуш, с който е бил обут С.С., видимото физическо  състояния на левия му крак и транспортирането с лек автомобил от св. К.Б. на частния обвинител към болнично заведение. Недостоверно е даденото от К.И. обяснение, че ако е предполагал, че към него ще бъдат отправени обвинения, че е счупил крака на пострадалия, то той е щял да прегледа записите от камерите за видеонаблюдение в заведението, тъй като това е в явно противоречие с неговото твърдение, че още на следващия ден след инцидента съпругата на частния обвинител е отишла в ресторанта и е разговаряла с персонала именно във връзка с инкриминирания инцидент. Не заслужават вяра изложените съждения от подсъдимия в хода на последната му дума по чл. 297 от НПК, че „най-вероятно впоследствие са решили, че от мен може да се изкарат някакви пари…той го заяви още в началото, че иска 10 000 лева”, тъй като същите са част от защитната теза, изградена чрез неговите обяснение, на която безспорно той има право.

Съдът съобрази данните съдържащи се в приетите като писмени доказателства медицински документи, справка за съдимост и удостоверение на Районна прокуратура Перник, ведно със справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата на РБългария,  които установяват данни за регистрирани към настоящия момент и на други противообществени прояви на подсъдимия, за които за внесени обвинителни актове както следва: в СРС – за престъпление по чл. 210, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, и в СГС – с обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С оглед на изложеното съдът намира, че авторството и механизма на причиняване на уврежднето с характер на средна телесна повреда са доказани по безспорен и категоричен начин.

От правна страна:

С оглед установена по-горе фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият К.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2019г. в с. Драгичево, общ. Перник, в ресторант „Драгичево”, чрез нанасяне на ритник в областта на ляв долен крайник (подбедрица) е причинил на С.И.С. средна телесна повреда-многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца.

Несъмнено е, от обективна страна на деянието, че с действията си по нанасяне на удар с крак в областта на лява подбедрица подсъдимият е причинил средна телесна повреда на пострадалия, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца (по смисъла на т.10 от Постановление №3 от 27.09.1979г.,Пленум на ВС). Налице е причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилото увреждане, тъй като именно в резултат на удара на подсъдимия с крак в лявата подбедрица на пострадалия му е причинена описаната травма.

От обективните действия на подсъдимия, предвид интелектуалното и волевото им съдържание,  съдът изведе извод, че той е действал виновно, с пряк умисъл да извърши деянието, тъй като ударът, който е нанесъл на пострадалия е бил достатъчно силен и с конкретна насоченост – към лявата подбедрица в долната трета, поради което и в съзнанието на К.И. е била отразена възможността с този удар да причини реално възникналия престъпен резултат. Това не го е възпряло да нанесе ритника, поради което и съдебният състав прие, че деецът е искал настъпването на общественоопасните последици от извършването на деянието.

Причини за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му отношение към зачитане на телесната непрокосновеност на другите членове на обществото.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия съдът отчете следните индивидуализиращи обстоятелства:

Прие, че степента на обществена опасност на извършеното деяние е относително по-ниска в сравнение с други деяния от този вид, тъй като отчете начина на извършване на престъплението, подбудите за неговото осъществяване, вида на причинената телесна повреда и последиците от нея, както и липсата  на нанесени на пострадалия други по-леки телесни увреждания.

Съдът отчете като завишена обществената опасност на самия подсъдим, предвид наличието на следните отекчаващи отговорността обстоятелства: обремененото съдебно минало на дееца, както и факта, че от приетите като писмени доказателства удостоверение на Районна прокуратура Перник и справка от Унифицираната информационна система на прокуратурата на РБългария се установява, че към настоящия момент са налице данни и за други регистрирани противообществени прояви на лицето, за които за внесени обвинителни актове в СРС – за престъпление по чл. 210, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, и в СГС – с обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, които съдът цени като лоши характеристични данни. Като  смекчаващи отговорността обстоятелства прие социалния статус на лицето, което е трудово ангажирано и сравнително нетежките последици за здравето на пострадалия.

Предвид изложеното съдът намери, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което и при условията на чл. 54 от НК наложи на К.И. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдебният състав счита, че така определено наказание е справедливо и е достатъчно за оказване на нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.

Налагане на наказание лишаване от свобода за срок от около четири години, какъвто размер в хода на съдебните прения предложи държавното обвинение, съдът намери за завишен и несъответстващ на конкретната противоправна проява. В тази насока следва да се отбележи безспорният факт, че нито едно от предходните осъждания на К.И. не е за престъпление, свързано с незачитане на здравето и телесната неприкосновеност на личността, поради което и тяхната роля не следва да бъде надценявана при определяне на наказанието за процесната деятелност на лицето. Същевременно съдебният състав не установи нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от тях да е с изключителен характер, за да доведат до приложение на чл. 55 от НК, поради което  и най-леко предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко.

Съдът изведе извод, че не са налице кумулативно предвидените в чл. 66 от НК предпоставки за отлагане за изтърпяване на наложеното наказание, като съображенията са следните:

 За осъждането по нохд № 661/2011г. на Районен съд Самоков, въпреки че към момента на извършване на деянието, което е предмет на настоящето производство, да е бил изтекъл определения изпитателен срок, не е настъпила пълната реабилитация по чл. 88а от НК, поради което не е налице първото условие визирано в чл. 66, ал.1 от НК – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Предвид изложеното и основание  чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови наложеното с настоящата присъда наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Този извод се налага, тъй като в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 57, ал.1, т.2, б. „а”, „б” и „в” от ЗИНЗС за определяне на първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното на наказание. Не са налице и изключенията по чл. 57, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като в делото не се съдържат данни подсъдмият да се е укривал в хода на наказателното производство.

По разноските:

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.П.И. да заплати съответните разноски както следва:

1. В полза на частния обвинител С.И.С., ЕГН ********** сумата от 1000.00 лв (хиляда лева), представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждения, с оглед приложения на л. 210 в досъдебното производство договор за правна защита и съдействие;

2. По сметка на ОД на МВР Перник сумата от 694.08 лв (шестотин деветдесет и четири лева и осем стотинки), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство. Разноските са дължими за изплатени възнаграждения на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи съгласно постановления на разследващия орган, приложени на л. 107, 152,174, 177 и 180, с включен ДДС.

3. В полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от 650.00 лв (шестотин и петдесет лева), представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие (постановени с протоколни определения на съдебния състав в с.з. на 26.05.2021г. и на 08.09.2021г.).

Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ