Присъда по дело №1618/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 33
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120201618
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 33
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
и прокурора Радостина Ганева Петкова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20212120201618 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. Б. Г., роден на 01.08.1985 г., в гр. гр. Бургас, с
постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № ..., български гражданин,
със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2020 г., в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“, пред № 79, в
посока бул. „Сан Стефано“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „БМВ“, модел „128 И“, с peг. № А 75 82 MX, след употреба на наркотични
вещества - метамфетамин, метадон, установени с техническо средство средство
“Дрегер Дръг Тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, с фабричен № ARLB 0021, проба №
154/20.09.2020 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание
чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
1 /ЕДНА/ ГОДИНА и наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното
наказание една година “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
НАЛАГА за посоченото престъпление, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия Ж. Б. Г., ЕГН **********, наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
1
за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК времето, през което подсъдимият Ж. Б.
Г., ЕГН **********, е бил лишен по административен ред от възможността да
управлява моторно превозно средство, считано от 20.09.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Ж. Б. Г., ЕГН
**********, да заплати 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Бургас.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. тест касета „Дръг тест
5000“ на името на Ж. Б. Г., проба 154, да остане приложена по делото за срока на
съхранението му в архив и да се унищожи по реда на ПАС.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 33/05.07.2021 г. по НОХД № 1618/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Ж. Б. Г., ЕГН **********, с който същият е обвинен за това, че на 20.09.2020 г.,
в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“, пред № 79, в посока бул. „Сан Стефано“, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „128 И“, с peг. № ..., след
употреба на наркотични вещества - метамфетамин, метадон, установено с техническо
средство средство “Дрегер Дръг Тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, с фабричен № ARLB
0021, проба № 154/20.09.2020 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Посочва, че техническото средство е одобрено от МВР и
процедурата по установяване на наркотичните вещества е спазена. Счита, че показанията на
св. П. в частта, че метадонът не е наркотично вещество и не влияе върху управлението на
МПС не следва да се кредитират, доколкото метадонът е изрично посочено в закона, че е
наркотично вещество. Посочва, че подсъдимият е имал възможност да даде кръв, но
доброволно е отказал. При липсата на медицинско изследване се приемат показанията на
техническото средство. По отношение на двете изследвания, направени от подсъдимия след
деянието, следвало да бъдат изключени от материалите по делото, защото не са извършени
по предвидения за това ред. Подсъдимият не е бил реабилитиран към датата на
престъплението, поради което се предлага да бъде признат за виновен, като му се наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, наказание „Глоба” в размер на 500
лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 5
месеца.
Упълномощеният защитник на подсъдимия, счита, че подзащитният му следва да
бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото обвинение. Заявява, че
техническото средство и тестова касета не са надлежно одобрени. Производителят на
техническото средство посочил, че е възможно да има отклонения при извършването на
теста и да даде положителен резултат, поради което и проверката следвало да продължи с
кръвна проба. След като не можели да му вземат кръв, било нормално да откаже да му
вземат кръв от слабините. От извършените две последващи тестувания се установило, че от
лаборатория Тошкина резултата е положителен за метадон, но от лаборатория Лина всичко
било отрицателно. Застъпва, че подсъдимият е бил реабилитиран. При лечението си
подсъдимият нямал указание или забрана за шофиране.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че е готов да поеме всичко,
което съдът установи и не е бягал от отговорност.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Ж. Б. Г. е роден на 01.08....85 г., в гр. Бургас, с постоянен адрес гр.
Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № ..., български гражданин, със средно образование,
1
неженен, не работи, с ЕГН **********.
Същият e правоспособен водач и притежава СУМПС /л. 12/, чийто срок на валидност
е до 01.12.2021 г. До датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил санкциониран за
нарушения по ЗДвП с общо 5 влезли в сила НП и 2 фиша за отделни нарушения на
правилата за движение по пътищата /л. 32-33/.
Подсъдимият е бил осъждан със споразумение от 10.02.2009 г. по НОХД № 375/2009
г. на РС-Бургас за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, с наложено наказание от 6 месеца
лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години, и наказание глоба от 1000 лв., както и
със Споразумение от 08.04.2010 г. по НОХД 71/2010 г. на РС-Бургас, за престъпление по чл.
354а, ал. 3 НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9
месеца при първоначален строг режим, както и наказание „Глоба” в размер на 1500 лева. С
определение от 10.05.2010 г. по НЧД 1756/2010 г. на РС – Бургас, на подсъдимия е
определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца и
„Глоба” в размер на 1500 лева. Видно от писмото на РП-Бургас /л. 41/ наказанието 9 месеца
лишаване от свобода по НЧД 1756/2010 г. на РС – Бургас е изтърпяно на 08.04.2010 г.
Относно наказанието „Глоба” са били издадени два изпълнителни листа, изпратени в ТД на
НАП-Бургас, като на 12.03.2009 г. е образувано изпълнително дело № 1563 по първия
изпълнителен лист /от 10.02.2009 г. по НОХД № 375/2009 г. на РС-Бургас/, а на 27.09.2010 г.
е присъединено вземането по втория изпълнителен лист /от 12.04.2010 г. по НОХД 71/2010
г. на РС-Бургас/. От тогава други действия по изпълнителното производство не са били
предприемани.
През 2018 г. подсъдимият Ж.Г. е постъпил в Метадоно-поддържаща програма към
МЦ „Алфеус“ АИСМП ЕООД - гр. Бургас, като до момента не е прекъсвал лечението си.
Видно от представения договор на л. 39 от ДП подсъдимият е приел да му бъде проведено
субституиращо и поддържащо лечение с метадон хидрохлорид.
На 20.09.2020 г., в гр. Бургас, по бул. „Христо Ботев“, подсъдимият Ж.Г. управлявал
лек автомобил марка „БМВ“, модел „128 И“, с peг. № ..., като в автомобила били и
приятелите му - Г.Г. и П Н.
В същия ден - 20.09.2020 г., свидетелите И.Б. и Д.М. - служители на 01 РУ ОД МВР -
Бургас, били на смяна, като около 09.50 часа спрели за проверка движещия се по бул.
„Христо Ботев“ пред № 79, в посока бул. „Сан Стефано“, л.а. марка „БМВ“, модел „128 И“, с
peг. № ..., управляван от подс. Г.. Подсъдимият имал съмнителното поведение, поради което
свидетелите Б. и М. поискали съдействие от св. Д. - служител в „ПП“ ОД МВР Бургас.
Подсъдимият бил изпробван от св. Р.Д. с техническо средство за наличие на алкохол, като
пробата била отрицателна. Бил извършен и тест с „Дрегер Дръг тест 5000“, с фабричен №
ARLB 0021, като пробата под № 154 на подсъдимия Г., отчела положителен резултат за
наркотични вещества - метамфетамин и метадон. На място бил съставен АУАН №
895400/20.09.2020 г., който бил предявен на подсъдимия и подписан от него без да има
възражения, а свидетелството за управление на МПС с № GEVRE808015Z99HB било иззето.
Съставен бил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества. На подсъдимия Г. бил издаден Талон за изследване № 0067351, като
подсъдимият саморъчно изписал, че приема показанията на техническото средство - Дрегер
Дръг тест 5000 с фабричен № ARLB 0021. Подсъдимият бил задържан и отведен до УМБАЛ
- Бургас за медицинско изследване, където след проведени неуспешни опити да му вземат
кръв от ръката, му предложили да му бъде взета кръвна проба от феморалната артерия
/бедрената артерия/, но същият категорично отказал.
2
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва: от гласните доказателства - от показанията на свидетелите Р.Д. (л.
59 от съдебното производство), Д.М. (л. 58 от съдебното производство), И.Б. (л. 59 от
съдебното производство), Г.Г. (л. 58 от съдебното производство), Т.К. (л. 57 от съдебното
производство), частично от показанията на св. Ж. П. (л. 57-58 от съдебното производство),
както и от обясненията на подсъдимия (л. 59-60 от съдебното производство); от писмените
доказателства - справка за съдимост (л. 12 от съдебното производство), документи от ТД на
НАП-Бургас (л. 31-32, 50-55 от съдебното производство); протоколи от съдебно заседание
(л. 33-40 от съдебното производство), писмо от БРП ведно с приложенията (л. 41-48 от
съдебното производство), АУАН (л. 9 от ДП); протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или техни аналози (л. 10 от ДП), талон за медицинско изследване (л.
11 от ДП), свидетелство за правоуправление на МПС и свидетелство за регистрация (л. 12-13
от ДП), протокол за медицинско изследване (л. 14-17 от ДП), протокол за техническа
проверка на техническо средство (л. 18 от ДП), проба (л. 21 ДП), дневник за отразяване на
резултатите от използване на тестове/системи за установяване на наличието на наркотични
вещества (л. 22 от ДП), списък на служителите, запознати с методическите указания относно
реда за установяване на употребата на наркотични вещества (л. 23 от ДП); методически
указания за работа с техническо средство (л. 24-27 от ДП), ръководство за работа с
техническо средство (л. 28-31), справка за нарушител (л. 32-33 от ДП), приемо-предавателен
протокол (л. 35 от ДП); разписка (л. 36 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 37-38
от ДП), договор (л. 39 от ДП), писмо (л. 42 от ДП), заповед за задържане (л. 53 от ДП),
заповед за определяне на техническите средства за извършване на проверки за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество (л. 75 от ДП); от веществените доказателства - 1 бр.
тест касета от техническо средство "Drager Drug Test 5000" ("Дрегер Дръг тест 5000") с
фабричен № ARLB 0021, проба № 154/20.09.2020 г.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на тримата разпитани полицейски
служители – св. Р.Д., св. Д.М. и св. И.Б., като не констатира противоречия,
непоследователност или нелогичност. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното
от тези трима свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост.
Свидетелите Д.М. и И.Б. са преки свидетели-очевидци на инкриминираното деяние, като и
двамата са възприели подсъдимият да управлява лекия автомобил, същият е бил спрян за
проверка и как след това при направен тест е била отчетена положителна проба за употреба
на наркотични вещества – метамфетамин и метадон. Показанията им се подкрепят от
изложеното от св. Р.Д., който непосредствено е извършил проверката с техническо средство
и също потвърждава, че уредът е отчел положителна проба за метамфетамин и метадон. И
тримата свидетели установяват, че подсъдимият е бил отведен в УМБАЛ - Бургас за
медицинско изследване, където след многократни неуспешни опити да му уцелят вената от
ръцете, поискали да му бъде взета кръвна проба в областта около слабините, но същият
отказал категорично. Изложеното от тези трима свидетели се подкрепя допълнително и от
показанията на св. К. и приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или техни аналози, талон за медицинско
изследване и протокол за медицинско изследване. Поради гореописаните причини съдът
изцяло се доверява на показанията на тези свидетели и гради правните си изводи на
изложеното от тях.
Съдът кредитира и показанията на св. Г.Г., който потвърждава, че на процесната дата
и място е бил заедно с подсъдимия в управлявания от него автомобил, както и че е била
извършена полицейска проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.
3
Показанията му напълно кореспондират с вече обсъдените показания на полицейските
служители и на изготвените писмени доказателства.
Съдът взе предвид в основаните им части и показанията на св. Ж. П., която установи,
че подсъдимият е пациент на Медицински център „Алфеус“, както и че с метадона се
лекуват само хероиново зависими хора. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, че
метадонът не е наркотично вещество, доколкото това обстоятелството е изрично
регламентирано в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от
обясненията на подсъдимия, който признава за управлението на автомобила, за включването
му в метадоновата програма и приемането на метадон, както и за отказа да даде кръв.
Въпросните самопризнания не са изолирани и категорично не са единствен източник на
обвинителни доказателства, поради което и няма пречка съдът да ги вземе предвид при
изграждане на вътрешното си убеждение. Въпросните самопризнания напълно
кореспондират и с показанието на техническото средство.
Съдът кредитира приложеното по делото веществено доказателство, като изготвено и
приобщено по съответния ред, поради което го цени изцяло.
Съдът кредитира всички описани по-горе писмени доказателства по делото. Същите
са изготвени по предвидения за това ред и форма, като страните не изложиха никакви
доводи против тяхната достоверност. Съдът също не констатира такива пороци, поради
което и цени всички писмени доказателства.
По отношение на представените от подсъдимия на ДП две лабораторни изследвания
/л. 64 и 65 от ДП/, съдът намира, че доколкото вземането на пробите и изследването на
резултатите от тях е станало извън предписанията на Наредба № 1 от ....07.2017 г., то
посочените писмени доказателства, отразяващи резултатите от изследванията, се явяват
негодни да установят факта на употреба /или не/ на наркотичните вещества. С оглед на това
и не се ценят от съда при установяване на фактическата обстановка.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК, за което е предаден на съд.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/...83 г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лек автомобил БМВ 128 И, с
peг. № ..., който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на §
4
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за
придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство /aнализатор/ “Дрегер Дръг Тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/, с
фабричен № ARLB 0021, проба № 154/20.09.2020 г., безспорно се установява, че
подсъдимият е бил употребил наркотични вещества – метамфетамин и метадон,
представляващи наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), във връзка с Приложение
№ 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, и Приложение № 2 - Списък II - Вещества с висока степен на
риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, към чл. 3, т. 1 и 2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Надлежния ред за установяване на употреба на наркотични вещества е този, залегнал
в Наредба № 1 от ....07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която е действала към датата
на деянието, като в чл. 1, ал. 3 изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. Това води до извода, че използването на техническо средство е
еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от
11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о.). Следователно за да бъде осъществен
състава на чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква употребата на наркотично вещество от водача да
бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № 1 от ....07.2017 г., който ред
гарантира обективност и достоверност на резултата.
В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно техническо
средство се е установило наличие на наркотични вещества у водача Ж.Г.. В този случай чл.
3, ал. 2 от Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба за контрол да
издаде талон за медицинско изследване. Спазвайки този ред св. Р.Д. е издал талон за
медицинско изследване, в който е отразено, че подсъдимият приема показанията на
техническото средство и се е подписал. В Наредбата не се съдържа задължение за водача да
се яви в медицинското заведение или ако се яви - задължително да даде кръвна проба.
Същият може както да откаже да получи талона, така и да не се яви в медицинското
заведение или въпреки явяването си може да откаже да даде кръвна проба. Именно във
връзка с тези хипотези в Наредбата са разписани правилата по чл. 6, ал. 9 съгласно която
разпоредба, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа
на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване
на проби за изследване. В тази хипотеза, отказът се отразява писмено от лекаря върху
протокола за медицинско изследване и отново употребата на алкохол/наркотично вещество
се установява въз основа на показанията на техническото средство.
В конкретния случай подсъдимият е нямал възражения по отношение на приетата в
АУАН фактическа обстановка, че е управлявал превозно средство след употреба на
метамфетамин и метадон (посочил е "нямам възражения"), приел е показанията на теста,
подписвайки се на протокола за проверка и талона за изследване, а в последствие и напълно
5
съзнателно е отказал да даде кръв за изследване, което е надлежно удостоверено и с подписа
на св. Т.К.. Това от своя страна означава, че употребата на наркотични вещества
законосъобразно е можело да се установи само въз основа на показанията на техническото
средство (арг. от чл. 3а от Наредбата). Въпреки това на подсъдимия му е дадена възможност,
ако желае - да даде кръвна проба и да оспори показанията на техническото средство. Това е
предвидената и в закона възможност за подлагане на тест на достоверността на показанията
на техническото средство чрез съответното медицинско изследване (Решение №
160/04.12.2020 г. по н.д. № 583/2020 г. на ВКС, I н.о), а не чрез последващи допълнителни
изследвания на урината, извън регламента, залегнал в Наредбата. Видно от протокола за
медицинско изследване и от показанията на свидетелите - Р.Д., Д.М. и И.Б., обаче
подсъдимият е декларирал пред медицинското лице, че не желае да даде кръвна проба. След
като е отказал да предостави кръв за изследване, в пълно съответствие с наредбата,
употребата на наркотични вещества е била установена въз основа на показанията на
техническото средство.
Възраженията на защитата относно мястото от където е предложено да се вземе
кръвната проба, се явяват неоснователни, доколкото пробата може да се вземе от различни
места на тялото, като едно от тях е именно от феморалната артерия. В този смисъл е
ирелевантно обстоятелството от къде обичайно се взема кръв за изследване, тъй като в
конкретния случай е било невъзможно съответния специалист да вземе кръв от ръката. От
разпита на св. К. се установява, че една от причините за това е да не може да се немери вена.
С оглед на това няма нищо необичайно, при наличие на обективни причини, кръвната проба
да се вземе от друго място на тялото, в това число и от бедрената артерия.
Развитите от защитата на подсъдимия доводи за неспазване на процедурата за
установяване управление на МПС след употреба на наркотични вещества, съдът намира
също за неоснователни. Съгласно разпоредбата на ал. 5 от Наредбата, тестовете, с които се
установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед
на министъра на вътрешните работи. Със Заповед № Із-789/12.04.2010 г. министърът на
вътрешните работи е определил техническите средства за извършване на проверка за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, сред които е и
“Дрегер Дръг Тест 5000” /Dreger Drug Test 5000/. Видно от представения по делото протокол
за сервизна проверка /на л. 18/ техническото средство Dreger Drug Test 5000 е било
технически изправно. По отношение на втория компонент от системата за вземане на проби
от слюнката (тестовият комплект) – тест касетата Dreger Drug Test 5000 SТК7, тя не подлежи
на самостоятелно отделено одобряване, съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредбата, поради
което и направените възражения от защитата за използването на този консуматив се явяват
неоснователни. Tест-касетите на самостоятелно основание не подлежат на одобрение, тъй
като те са част и приложение към одобрено техническо средство (Решение № 67 от
27.03.2017 г. на ОС - Бургас по в. а. н. д. № 128/2017 г.). Ето защо, видно и от постигнатия
положителен резултат от теста – доказана е употребата на метамфетамин и метадон, което
не би било възможно ако не са спазени правилата за правилно експлоатиране на
техническото средство. В случая по делото няма и ни най-малка индиция за погрешно
отчетен положителен резултат, нещо повече уредът е отчел не едно, а две наркотични
вещества, поради което и съдът изключва сочената от защитата хипотетична възможност за
грешка в конкретния случай.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Г. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотичните вещества – метамфетамин и метадон, както и че с действията си
6
същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но
въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е
употребил наркотични вещества. По отношение на възражението, че по метадоновата
програма е нямал указание/забрана за шофиране, съдът намира, че това обстоятелство се
явява ирелевантно, предвид на това, че подсъдимият е бил наясно с процедурата по лечение
с метадон и че представлява наркотично вещество, респ. същият е съзнавал забраната да се
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, но въпреки това съвсем съзнателно
е управлявал въпросния автомобил.
За съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена
употреба от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла на от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредбата, без
значение от вида, количеството, процентното съдържание на наркотичното вещество,
времето на неговата употреба, както и на въздействието, което то е оказало върху неговото
състояние и реакции при управлението на МПС (Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по
н. д. № 34/2016 г., III н. о.). Констатираният факт на налично в организма на водача
наркотично вещество по време на управление на МПС е достатъчен, за да обоснове правна
характеристика на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК (Решение № 10 от 21.02.20... г. на БАС
по в. н. о. х. д. № 268/2018 г.). Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил
повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило
(Р № 81 от 15 .05.2018 г. по н.д. 237/2018 г. на ВКС, III н.о. ). С оглед горното е ирелевантно
дали подсъдимият е имал някакви видими признаци, сочещи, че е под влияние на
наркотично вещество или не. Щом безспорно се установява, че той е употребил тези
вещества и след това е шофирал, то и правилно поведението му е квалифицирано като
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и „Глоба” от
петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК, и наказание „Лишаване от право”.
На първо място съдът следва да посочи, че по осъждането на подсъдимия е настъпила
пълна реабилитация по право по реда на чл. 88а НК. Това е така, доколкото наказанието по
НЧД 1756/2010 г. на РС – Бургас лишаване от свобода за срок от 9 месеца е изтърпяно на
08.04.2010 г., а съгласно чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК пълната реабилитация е
настъпила на 08.04.2015 г. Относно наказанието „Глоба” са били издадени два изпълнителни
листа, изпратени в ТД на НАП - Бургас, като на 12.03.2009 г. е образувано изпълнително
дело № 1563 по първия изпълнителен лист /от 10.02.2009 г. по НОХД № 375/2009 г. на РС -
Бургас/, а на 27.09.2010 г. е присъединено вземането по втория изпълнителен лист /от
12.04.2010 г. по НОХД 71/2010 г. на РС - Бургас/. От тогава други действия по
изпълнителното производство не са били предприемани. Съгласно мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС - разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК
дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при
образувано изпълнително производство. Образуването на изпълнително производство по
своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да
тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК – т.е. от последното изпълнително действие (27.09.2010 г. – с
разпореждането за присъединяване на вземането (л. 52 от делото), е започнала да тече
обикновена давност от две години, която е изтекла на 27.09.2012 г. и в рамките на която не
7
са били извършени никакви действия по изпълнението, които да я прекъснат. От тази дата
наказанието „Глоба” е станало неизпълнимо и съгласно постановките на въпросното
тълкувателно решение започва да тече срокът за реабилитация, който на основание чл. 88а,
ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е две години и настъпва на 27.09.2014 г. С оглед на което
настоящият състав счита, че на 08.04.2015 г. е настъпила пълна реабилитация по право.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете чистото му
съдебно минало (реабилитиран е). Други смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира. Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се отчете недобрите
характеристични данни за подсъдимия, изводими както от множеството нарушения по
ЗДвП, за които е бил санкциониран, така и от факта, че същият все пак е извършил
предходни деяния, свързани с придобиване и опит за придобиване на хероин, за които макар
и реабилитацията да заличава последиците от осъждането, не може да заличи факта на
извършване на противоправните деяния, което неминуемо повишава обществената му
опасност.
С оглед всичко казано по-горе и отчитайки както смекчаващите, така и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
в минималния предвиден в закона размер от 1 /една/ година „Лишаване от свобода” и
„Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер (реабилитиран е), а срокът на наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от 3 /три/ години.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК –
когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание „лишаване от право”. При определяне на конкретния срок, през който
подсъдимият следва да бъде лишен от това право, съдът отчита, че управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества, потенциално застрашава живота и здравето на
всички участници в движението, както и че до настоящия момент подсъдимият е
санкциониран за нарушения по ЗДвП, т.е. това не му е първо нарушение на правилата за
движение по пътищата. Всичко това кара съдът да приеме, че времето, през което
подсъдимия следва да се лиши от възможността да управлява МПС следва да е в един
сравнително по-продължителен период, а именно в размер на 12 месеца, който срок по
мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на извършеното
и извършителя. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, следва да се приспадне времето, през което подсъдимият
Ж. Б. Г. е бил лишен по административен ред от възможността да управлява моторно
превозно средство, считано от 20.09.2020 г.
Въпреки, че за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” за срок до 3 г., с оглед забраната по чл. 78а, ал. 7 НК, неприложим се
8
явява институтът на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в своята съвкупност, в пълнота
би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства
предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание
биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Бургас сумата от 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист. Други разноски в хода на производството няма сторени.
По веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство - 1 бр. тест касета „Дръг тест
5000“ на името на Ж. Б. Г. проба 154, което поради характеристиките си и на основание чл.
111, ал. 1 от НПК, следва да остане приложено по делото в срока на съхранение на същото,
след което да бъде унищожено с него съгласно правилата на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
9
Съобщи за изтекли лични данни