№ 31290
гр. С, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20231110116118 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. А. срещу „фирма“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В
отговора на исковата молба е релевирано възражение за отвод на неподсъдност на спора,
което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ бр. бр. 65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г.), исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Разпоредбата на чл. 113 ГПК
не разграничава специалната подсъдност според вида на исковете на потребителя, като
потребителското качество следва от вида на сделката, предмет на производството по делото
(така Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК,
Определение № 626 от 20.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2018 г., II т. о., ТК,
Определение № 607 от 15.02.2019г. по гр.д. № 250/2019г. по описа на Софийски апелативен
съд, ТО, 6 с-в). В конкретния случай според наведените в исковата молба твърдения,
ищецът претендира от ответника суми по потребителски договори по смисъла на чл. 113
ГПК. Поради което има качеството на потребител.
От изготвената от съда служебна справка НБДН се установи, че постоянният и
настоящ адрес на ищеца е в гр. С, ж.к. С, № 47. Поради тези съображения съдът намира, че
компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд – гр. С.
Ищецът е представил писмени документи, които са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че
е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.11.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
пР.ат страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от
отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача: вещото лице, след като се
запознае с документите по делото и извърши справка в счетоводството на ответника да
отговори: по сключените от ищцата Договор за заем с клиентски № 768-СФ-28.05.2020г. и
Договор за заем с клиентски № 770-СФ-29.05.2020г. има ли начислени наказателни лихви
съгласно чл. 2.6 и в какви размери, както и същите дали са били заплатени. Определя
депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В Д П,
със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за липса на местна
подсъдност.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от М. М. А. срещу „фирма“ ООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите на чл.
2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от: 1) Договор за заем с клиентски № 768-СФ-28.05.2020г. и 2)
Договор за заем с клиентски № 770-СФ-29.05.2020г. са нищожни като противоречащи на
ЗКНИП и ЗЗП, както и като нарушаващи добрите нрави, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 714 лева по Договор за заем с клиентски № 768-СФ-28.05.2020г. и 7 493,50 лева по
Договор за заем с клиентски № 770-СФ-29.05.2020г., като недължимо платени суми по
нищожни договорни клаузи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на исковата молба- 29.03.2023г., до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че между него и ответникът „фирма“ ООД в качеството на
заемодател били сключени два броя договора за заем по Закона за кредитите за
недвижимите имоти на потребители (ЗКНИП), както следва: Договор за заем с клиентски №
768-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски номер № 770-СФ-29.05.2020г.
Поддържа, че за обезпечения на вземанията по договорите била сключена договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 100, том I, peг. № 1872, дело № 85 от 2020г. от
29.05.2020г., вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 26556 под акт № 31 том XVI дело
19774 от 29.05.2020г. върху следните недвижими имоти – 1) самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №68134.1003.104.1.11, с адрес: гр. С, район Т, ж.к. „С“, ул. Д № 47, ет. 5,
представляващ апартамент № 11, с площ от 121,52 кв.м., заедно с мазе № 8 със застроена
площ от 7,62кв.м., както и 4.989 % идеални части от общите части на сградата и 2)
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68134.1003.104.1.14, с адрес: гр. С, район
Т, ж.к. „С“, ул. Д № 47, ет. 6, представляващ апартамент № 14, с площ от 121.52 кв.м, заедно
с мазе № 14, със застроена площ от 11,71 кв.м., както и 5.038 % идеални части от общите
части на сградата. Твърди, че в периода от 28 юни 2021г. до 09 декември 2022г. е извършила
плащания в полза на „фирма“ ООД общо в размер на 46 123,50 лева. Издадена била
референция с изх. № 142/05.12.2022г. от ответника, където било посочено, че размерът на
задълженията на заемополучателя към 09.12.2022г. възлиза на 44 777,76 лева, от които 25
000,00 лв. дължима главница; 19 277,76 лв. – договорна лихва, неустойка за забава и 500,00
лв. такса за заличаване на ипотека и удостоверение. Поддържа, че на 09 декември 2022г.
страните сключили договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който ответникът се
съгласил, че в случай на заплащане на сумата от 39 040,26 лева от заемополучателя,
ипотеката ще бъде заличена. С молба от 13 декември 2022г. ответникът заличил договорната
ипотека, обезпечаваща вземането му по процесините два броя договори за заем, след като
ищцата заплатила сума в размер на 39 040,26 лева. Ищецът поддържа, че клаузите на чл. 2.6
и чл. 4.2, букви „б“ и „в“ от сключените договори за заем са нищожни. Счита, че клаузите са
уговорени в противоречие със закона, доколкото противоречат на императивните
разпоредби на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП. Освен това счита, че същите противоречат на
добрите нрави, доколкото предвидената неустойка нарушавала предвидените функции, като
2
довеждала до неоснователно обогатяване в полза на ответника. Освен това намира, че
посочените клаузи противоречат и на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите. С
уточнителна молба от 19.04.2023г. е посочено, че по договор за заем с кл. № 768-СФ-
28.05.2020г. от 28.05.2020г. претендираната сума е в размер на 714 лева, а по договор за
заем с кл. № 770-СФ-29.05.2020г. от 29.05.2020г., претендираната сума е в размер на 7493,50
лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Релевирано е възражение за местна подсъдност, като
искането е делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на РС- гр. В. Сочи, че
между страните били сключени два договора за заем от 28.05.2020г. и 29.05.2020г., като
ищецът бил просрочил задълженията си и по двата договора. Поддържа, че дружеството не
е увеличавало лихвеният процент по двата договора за заем, респ. текстовете по чл. 4.2, б.
„б“ и „в“ да са били прилагани. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не се е
променял през целия период на договора, като договорената възнаградителна лихва била във
фиксиран годишен процент в размер на 20 %. Клаузата на чл. 4.2 предвиждала, че
дружеството единствено е имало възможност да увеличи лихвата по кредита, но че
всъщност то не се е възползвало от тази възможност. Поддържа, че съгласно чл. 29, ал. 9
ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута,
определена с постановление на МС. Размерът на законната лихва бил 10 %, поради което
възраженията относно обявяване на клаузата за нищожна били противоречиви и
неоснователни, доколкото договорената лихва била далеч под определения с правната норма
минимум. Изложени са съображения, че уговорената в договорите възнаградителна лихва
представлява възнаграждение, което дружеството като финансова институция, която по
занятие отпуска заеми, получава като насрещна престация срещу отпускането на конкретния
заем. Тя представлявала и печалбата, която дружеството реализирало в рисковата дейност,
която извършвало. Не оспорва, че била издадена референция с изх. № 142/05.12.2022г., в
която бил посочен общ размер на задълженията по сключените два договора за заем в
размер на 39 040,26 лева със срок на плащане – до 16.12.2022г. За издаване на референцията
ищецът е следвало да се заплати сума в размер на 50 лева. В референцията било посочено,
че се дължи и сума в размер на 500 лева, представляваща такса за заличаване на ипотека
съгласно ОУ към договорите за заем. Изложени са подробни съображения, че сключените
договори са индивидуално уговорени. Сочи, че дружеството е предоставило на М. А.
персонализирана информация в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните нейни
договори. Преддоговорната информация била предоставена на 15.05.2020г. /14 дни преди
сключване на договорите за заем/. На следващо място, твърди, че уговореното с чл. 2.6 от
двата договора за заем задължение не е задължение за лихва, а представлява наказателна
лихва за нарушаване на сроковете за плащане, представлява задължение за неустойка, която
има за цел да обезщети вредите, причинени на кредитора от забавеното изпълнение на
парично задължение. Поради което не представлявала скрита възнаградителна лихва поради
различния характер на вземането и различния юридически факт, от който се пораждала, а
именно- от неизпълнение от страна на заемополучателя. Поддържа, че съгласно чл. 41, ал. 3
и ал. 4 от ЗКНИП кредиторът има право на обезщетение или неустойка при предсрочно
погасяване на договор за кредит, като именно в съответствие с правната норма била и
уговорката за дължима неустойка. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по исковете с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД - че между страните са сключени два договора за заем, както и че същите съдържат
клаузи за неустойки с посоченото съдържание; 2) по исковете с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на
ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
3
договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните
законови разпоредби и добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че между страните са сключени договор за заем с
клиентски № 768-СФ-28.05.2020г. и договор за заем с клиентски № 770-СФ-29.05.2020г. с
посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение възражението за
местна неподсъдност на спора пред СРС подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните, в останалата част определението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4