Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София,17.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на седми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при участието на секретар Хр.
Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Станимира И. въззивно гражданско дело
№ 1755 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 298094/10.12.2019г. по
гр.д. № 67266 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 75-ти състав са
отхвърлени исковете , предявени с искова молба вх. № 2028797/18.10.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК********със седалище
и адрес на управление:***, офис-сграда „********офис 4 срещу Т.И.Р., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: *** с правно основание на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за
потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Т.И.Р., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумата от 972,98лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 26.10.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за кредит
„Бяла карта“ № 418387/24.09.2017г..; сумата от 60,82лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода
от 16.04.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от 194,60лв.,
представляващи неустойка за периода от 06.05.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от 80лв., представляващи такси разходи за
събиране за периода от 06.05.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от 120лв. , представляваща такса разходи
за дейност на служител; сумата от 133,12лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 06.08.2016г. до 26.10.2017г..,
вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от
07.11.2014г. и Приложение № 1/10.03.2017г. към него, за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 76138/2017г. по описа на СРС.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5214779/20.12.2019г. по регистъра на СРС от ищеца
„А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ********,
в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че събраните доказателства установявали, че
процесните вземания са му прехвърлени с валиден договор за цесия, Приложение №1
индивидуализирало вземанията, представените първа и последна страница от него,
извлечението за процесното вземане били достатъчни за този извод. Ответникът не бил оспорил доказателствената
им сила и районният съд не можел да обоснове решението си с невъведени от
ответника възражения. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Т.И.Р., ЕГН ********** чрез
назначение му по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител, в
предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в
обжалваната част е правилно. Посочил е, че с отговора на исковата молба оспорил всички
предстадвени с искова молба писмени доказателства и районинят съд можел да
обоснове решението си въз основа на тези оспорвания. Особеният представител е
претендирал възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. №
2028797/18.10.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „********офис 4
срещу Т.И.Р., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: *** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от
Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, да признае за
установено, че Т.И.Р., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК********заплащане на сумата от 972,98лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 26.10.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за кредит
„Бяла карта“ № 418387/24.09.2017г. с кредитодател „А.Ф.“ООД, ЕИК ********;
сумата от 60,82лв., представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 16.04.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от 194,60лв., представляващи неустойка за
неосигуряване на поръчителство за периода от 06.05.2016г. до 06.06.2016г.;
сумата от 80лв., представляващи
такси разходи за събиране за периода от 06.05.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от
120лв. , представляваща такса
разходи за дейност на служител; сумата от 133,12лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 06.08.2016г. до 26.10.2017г..,
вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от
07.11.2014г. и Приложение № 1/10.03.2017г. към него, за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 76138/2017г. по описа на СРС, като му
се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „А.Ф.“ООД,
ЕИК ******** сключило с ответника договор за потребителски револвиращ кредит от
1200лв. , усвояван чрез кредитна карта и така му била предоставена, уговорени
били възнаградителни лихви от 43,2%
годишно, лихви за забава в размер на законна лихва за забава, такси за събиране
на задълженията, такси за ползване на картата, неустойки, годишен процент на
разходи от 45,9%. Главницата и възнаградителната лихва , таксите за ползване на картата следвало
да се погасят на вноски. Ответникът бил усвоил главница от 1456,67лв. в периода от 03.10.2014г. до 21.03.2015г.,
дължал възнаградителна лихва от 821,55лв.
за периода от 04.10.2014. до 06.06.2016г. , не платил задълженията в срок и
следвало да осигури поръчителство при всяка забава, но не го направил и така
дължал неустойка от 10% от усвоена и непогасена главница, като такава била начислена
в размер на 2224,20лв. за периода от
06.11.2014г. до 06.06.2016г. В тежест на ответника било и задължението поради
забавата да заплати 15% от максималния кредитен лимит, не платил същото в срок,
поради което и дължал по 2,50лв. на ден забава като такси за събиране на
вземанията, така на ответника били начислени 500лв. такси за разходи за събиране на вземанията за периода от
10.01.2015г. до 06.06.2016г.Настъпила автоматично предсрочна изискуемост и така
ответникът дължал 120лв. такса за
разходи за служител, който да администрира дейността по извънсъдебно
събиране на сумите. Забавата за плащането на сумите по договора настъпила и
ответникът дължал обезщетение за забава
в размер на 133,12лв. С Приложение № 1/10.03.2017г. към рамков договор за
цесия от 07.11.2014г. му била прехвърлено процесното вземане, за същото
ответникът бил уведомен с писмо, за което ищецът имал пълномощия от
кредитодателя, евентуално същото било приложено към исковата молба и с
връчването й следвало да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията.
Ответникът Т.И.Р., ЕГН ********** чрез
назначения му на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че цесията не била валидно съобщена на длъжника,
задълженията били погасени по давност, оспорил е всички документи представени с
исковата молба. Особеният представител е претенедирал възнаграждение.
По делото е приложено заповедно дело
№ 76138/2017г., съгласно което по заявление вх. № 3082628/26.10.2017г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Т.И.Р.,
ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК********972,98лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 26.10.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за кредит
„Бяла карта“ № 418387/24.09.2017г. с кредитодател „А.Ф.“ООД, ЕИК ********; сумата
от 60,82лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 16.04.2016г. до 06.06.2016г.;
сумата от 194,60лв., представляващи неустойка
за периода от 06.05.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от 80лв., представляващи такси разходи за събиране за периода от
06.05.2016г. до 06.06.2016г.; сумата от 120лв.
, представляваща такса разходи за дейност на служител; сумата от 133,12лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 06.08.2016г. до 26.10.2017г.., вземания за което са
прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с договор за цесия от 10.03.2017г, съдебни
разноски от 81,23лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на
21.09.2018г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението,
че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е
представил на 18.10.2018г.
По делото е приет договор за кредит „Бяла
карта“ № 418387/24.09.2017г., носещ подпис за страните по него, съгласно който „А.Ф.“ООД се е задължило да предостави на Т.И.Р. револвиращ кредит от 1200лв. за 2 години ,
усвояван чрез кредитна карта срещу
задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума и да плати договорна
възнаградителна лихва от 43,20% годишно, начислени допълнително
такси и неустойки до 2-ро число на месеца с годишен процент на разходите от
49,24%. С чл. 11 от договора е предвидена възможност за предсрочно погасяване
на договора. С чл. 20 договора е посочена неустойка
от 10% от усвоената главница за неизпълнение на задължението по чл. 15 от
договора в срок от 3 дни след падеж на всяко неплатено задължение да се
представи обезпечение чрез поръчителство от физическо лице, отговарящи на определени
условия –да е над 21г. и с осигурителен доход от поне 2000лв. , да работи по
трудово правоотношение от поне 6 месеца по безсрочен договор; ако има кредитна
история тя да е със статус „Редовен“ в централния кредитен регистър на БНБ; да
не е поръчител или кредитополучател по действащ договор с А.Ф.“. Съгласно чл.
21 от договора задълженията по него стават автоматично предсрочно изискуеми при
неизпълнение на в два последователни месеца на задължението по чл. 12 от
договора за плащане на поне 15% от кредитния лимит при всяка забава. Съгласно
чл. 21,ал. 4 от договора при забава на плащанията се дължи законна лихва за
забава. Съгласно чл. 21, ал. 5 от договора при забава на плащанията по договора
или на тези по чл. 12 от договора кредитодателят начислява по 2,50лв. за всеки
ден на забава като разходи за действия по събиране на задълженията. Съгласно чл. 21, ал. 6 от договора при
предсрочна изискуемост на задълженията кредитодателят
начислява 120лв. като разходи за действия на служител, който осъществува и
администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задълженията. Съгласно чл. 19 от договора кредитополучателят
може да се откаже от договора в срок от 14 дни от сключването му. Съгласно чл.
17, т.3 от договора кредитодателят може да прехвърли вземанията по договора на
3-то лице. Като обезпечение по чл. 14 от договора са посочени издаване на запис
на заповед от кредитополучателя и учредяване на залог върху трудовото му
възнаграждение по договора с център „Фонд за лечение на деца“.
Приет
е рамков договор от 07.11.2014г. съгласно който „А.Ф.“ООД се е съгласило да
прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД ликвидни и изискуеми вземания по договори за
потребителски кредити, като вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1,
като дата на прехвърляне е дата на подписване на Приложение № 1, като продавачът
издава писмено потвърждение за сключената цесия. Съгласно чл. 4.5. купувачът от
името на продавача писмено уведомява длъжника за цесията.
Приети
са стр.1 и стр. 4, както и извлечение от
Приложение № 1/10.03.2017г. към договора от 07.11.2014г., с подписи на страните по него, сочещо
задължение на ответника по договор за
кредит № 418387/24.09.2017г с лимит по карта от 1200лв. , непогасена
усвоена главница от 972,98лв. ;
неустойка 194,60лв., непогасена такса инкасатор 120лв., непогасена лихва . от
60,82лв.; непогасена такса събиране от 80лв., непогасена лихва за забава от 75,06лв.
Прието
е потвърждение от 10.03.2017г., с което
„А.Ф.“ООД е потвърдило, че е прехвърлило по договора за цесия с ищеца
вземанията по Приложение №1/10.03.2017г.
Прието
е пълномощно от . 24.08.2015г. с което А.Ф.“ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.”АД
от негово име да уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по
договорите за кредит сключени с А.Ф.“ООД , които са прехвърлени с договора за
цесия от 07.11.2014г.
Прието
е писмо от 14.03.2017г. от „А.Ф.“ООД чрез
„А.з.с.н.в.”АД до ответника, с което е уведомен за прехвърляне на задълженията
му по договор № 418387 към А.з.с.н.в.”АД, като е посочена банкова сметка ***,
както и че може да ги плати в „Изи Пей” с посочен номер на задължението и общ
размер на сумата.
Прието
е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника е върнато като непотърсено, а писмото изпратено чрез Лео
Експрес“ се е върнало с отбелязване, че на адреса няма никой, телефоненномер е
закрит.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки по система на ищеца и тази на „А.Ф.“
ООД е посочило, че като задължения по договора на ответника са начислени
главница от 1456,67лв.,
възнаградителна лихва от 821,55лв.,
неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 20 от договора в размер на 2224,20лв.; такса от 120лв. за служител по чл. 21, ал. 6 от
договора ; такса от 500лв. за
извънсъдебно събиране по чл. 21, ал. 5 от договора; лихва за забава от
75,06лв. По договора до 10.03.2017г. била
платена сумата от общо
3694,02лв., като тя била отнесена от кредитодателя за погасяване на
главница от 483,69лв., възнаградителна лихва от 760,73лв., неустойката за
неизпълнение на чл. 20 от договора в размер на 2029,60лв. , таксата по чл. 21, а 5 от договора в размер на 420лв. непогасени останали процесните
вземания. Лихва за забава за процесния период била 133,13лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени, вземанията са индивидуализирани по основание и по размер.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл. от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за
потребитеския кредит „договорът за
потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема за установено
по делото, че на 24.09.2014г.
между „А.Ф.“ООД и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, като
А.Ф.“ООД се е задължило да предостави на ответника за 2 години револвиращ потребтелски кредит от 1200лв. усвояван
с кредитна карта срещу задължение на кредитополучателя да върне усвоена сума и
плати възнаградителна лихва от 43,20% годишно, до 2-ро число на следващия месец
при годишен процент на разходите от 45,90%. Договорът носи подпис на страните
по делото и съдържа задължителните реквизити по Закона за потребителския кредит
(ЗПК), не нарушава императивните правила на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК,
така уговорените съглашения не противоречат на добрите нрави, клаузите не
заобикалят закона и не са неравноправни.
При обикновена проверка от външна страна на прието копие на договора се
установява, че същите съответстват на изискванията на чл. 10 от ЗПК - четими са
лесно, няма ползване на чужд език, препятстващ възприемането на съдържанието на
договора. Договорът сочи ясно задължението , вноската е ежемесечна като
включва всички текущи задължения към този момент и падежа им, което с оглед
характера на договора – револвиращ
кредит, съдът приема че е допустимо. В случая лихвата е с фиксиран процент и не
е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Такова
изискване съгласно чл. 11, ал1, т.11 от ЗПК е поставено само при при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, какъвто не е случая. Не е
установено вноската да не включва погасяване на главница, поради което и не е
било необходимо извлечението по чл. 11, ал.1 т. 13 от ЗПК. Размер на уговорената
възнаградителна лихва и на годишния процент на разходите не надхвърля
максимално допустимия размер по ЗПК. Този размер не противоречи на добрите
нрави, клаузите не представляват уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Този извод
се обосновава при съобразяване на обстоятелството, че кредита реално не е
обезпечен с имущество различно от това на длъжника, срок на договора.
Последното служи за обезпечение на задълженията на кредитодателя и без да се издава запис на
заповед и без да с учредява залог върху трудовото му възнаграждение. Отделно,
такива обезпечения по делото не е установено да са дадени. При така възприето и
като съобрази спецификата на дейността на небанковите институции, различията
при набирането на средства, които да се предоставят като кредит в сравнение с
банките, момент на сключване на договора, средният лихвен процент по банковите
кредити и на законната лихва за забава към този момент – септември 2014г., то
съдът приема, че уговореният размер на възнаградителната лихва е съобразен с
типичните за тази лихва функции. Договорът съдържа уговорена възможност за предсрочно
погасяване на кредита, както и възможност на кредитополучателя да се откаже от
договора и условия за същото, сочи и възможност за прехвърляне на вземанията на
3-то лице.
По делото се установи от прието по делото неоспорено
от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е усвоил
1456,67лв. по договора , че възнаградителна лихва по договора е в размер
на 821,55лв. за процесния период.
При
така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало
вземане на А.Ф.“ ООД към ответника за
заплащане на главницата от 1456,67лв. и
на възнаградителна лихва от 821,55лв. Падеж на същите е настъпил преди
подаване на заявлението и същите са били изискуеми.
По
делото е установено, че ответникът е платил
сумата от 3694,02лв. по договора. С тази сума съдът приема, че е погасено
задължението за главница и за
възнаградителна лихва. Плащането е установено от вещото лице по
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и съдът го кредитира изцяло
като неоспорено от страните по делото, неопровергано от събраните по делото
доказателства. Действително, вещото лице е посочило, че платената сума кредитодателят е отнесъл за
погасяване на начислени допълнително на ответника задължения по договора – за неустойка по чл. 20 от договора за
непредставяне на обезпечение в размер от 2029,60лв.; за такси за събиране извънсъдебно на вземания включително
и за дейността на служител за извънсъдебно събиране. Съдът приема, че по делото
не е установено валидно възникнало задължение на ответника по договора за
кредит за плащане на неустойка по чл. 20 от договора и таксите по чл. 21, ал. 5
и ал. 6 от договора, поради което и отнасянето на платени суми за погасяване на
такива задължения е било неправилно. За валидността на тези клаузи с оглед съответствието със закона и добрите
нрави, както и за равноправния им характер съдът следи служебно, тоест не е нужно да има оплакване за същото, за да
разполага съдът с правомощие да извърши проверка за съответствието им. Клаузите
по договора, уговарящи дължимостта на неустойката по чл. 20 от договора и на
таксата по чл. 21, ал. 5 и ал. 6 от
договора са нищожни, поради което и отнасянето на част от платени суми за
погасяване на същите е неправилно направено от кредитодателя. Неустойката така, както е договорена не съответства на типичните за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. В случая задължението за
изпълнение на което е сключена неустойката, е осигуряване на обезпечение чрез договор за поръчителство с физическо лице,
което да отговаря на специални условия, банкова гаранция. Неизпълнението на
това задължение би могло да доведе до затруднения при събиране на вземанията по
договора за заем и от там за претърпяване на вреди. Характер и размер на тези
вреди са определящи при преценката за валидността на клаузата за неустойка с
оглед на типичните й функции по чл. 92 от ЗЗД. В случая не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да може да обоснове извод
за съответствие на уговорения размер на неустойката от 10% от
усвоена сума с тези вреди, поради което и съдът приема, че така уговорената
неустойка е нищожна като излизаща извън присъщите й функции. Отделно, в случая вземането за
неустойка е уговорено с договор за потребителски кредит и императивните
разпоредби на чл. 143 от ЗЗП намират приложение. Клаузата в договора, с която е
предвидено потребителят да дължи
неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение е уговорена във вреда
на длъжника и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Кредиторът е длъжен да направи преценка на възможността на
кредитополучателя да върне кредита, съответно да даде надлежно обезпечение на
предоставения му кредит. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери
поръчители и то които да отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на
същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на
кредитодателя да проучи предварително финансовото състояние на потребителя , да
изиска обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към
сключването му и така се постигне целта на и съображение 26 от Директивата да
не се допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от
неизпълнение на това задължението на
кредитодателя в патримониума на потребителя е неравноправна клауза , водеща до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя, тази клауза
противоречи на типичните за неустойката санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, поради което и правилно районният съд е приел, че тя е
нищожна.
Разходите и
таксите за извънсъдебно събиране на просрочени задължения
е уговорено с договор за потребителски кредит от 24.09.2014г. и императивните разпоредби на чл. 143 от ЗЗП намират
приложение. Приложени намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит
в сила от 12.05.2010г. в редакция към ДВ ,бр. 35/23.07.2014г. Съгласно
разпоредбите на чл. 10а и на чл. 33,
ал.2 ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, която не може да надвишава
законната лихва. В случая претенцията е за такси и разходи, уговорени и направени поради забава на плащанията по договора за
кредит, поради което приложими са както чл. 10а от ЗПК, така и чл. 33 от ЗПК.
Последните са императивни правни норми и нарушението им с клаузи от
договор води до нищожността на тези клаузи поради нарушение на закона и
за тях съдът следи служебно. В случая съдът приема, че уговорените такси за
събиране на просрочени задължения не са за допълнителни услуги по договора за
кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя
на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и
за охраняване на неговите интереси , която дейност е свързана с управлението на
кредита. При така възприето съдът
приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение на чл. 10а от ЗПК. Съдът
приема, че клаузи в договор за потребителски кредит, уговарящи дължимост на
разходите и таксите за събиране на просрочени задължения е в нарушение и на чл.
33 от ЗПК. Това е така, защото основанието на тези разходи и такси е забавата на
изпълнението на задължения на потребителя. Законодателят с разпоредбата на чл.
33 от ЗПК е ограничил възможните неблагоприятни последици при такива хипотези
за потребителя. При забава на изпълнение на задължения е възможно за
потребителя да възникне само
задължение за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава. В случая претенцията е с
основание „забава“, но не е за законна
лихва за забава, а за направени разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения, уговорено по
съглашение по договор за потребителски кредит. При така установеното съдът
приема че това съглашение противоречи на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК. С оглед гореизложеното съдът приема, че клаузи по договора за
потребителския кредит, уговарящи при забава за изпълнение на задължения от
потребител то договор за потребителски кредит
кредитополучателят да дължи плащане на такси и разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения
противоречат на императивните разпоредби на чл. 10а и на чл. 33 от ЗПК, поради което и са нищожни.
При
така възприето съдът приема че по
договора не са останали непогасени чрез плащане валидно възникнали задължения
по договора. Това е така, защото валидното възникнало задължение за плащане на
такива е само за главница от 1456,67лв.,
възнаградителна лихва от 821,55лв.,
тоест общо 2278,22лв., а платена сума по договора за кредит е 3694,02лв., Лихва за забава от 75,06лв. е за периода от 06.06.2016г.
до 10.03.2017г., но не е установено по делото към този момент да е имало
изпадане в забава, защото плащанията на суми по-големи от размер на усвоена
сума и на начислена възнаградителна лихва
са били извършени преди началния момент на процесния период за забава.
Дори да се приеме, че ответникът е бил изпаднал в забава на тези плащания в
забава и дължи сумата от 75,06лв. като лихва за забава до 10.03.2017г. / което
е последният възможен момент да са извършени плащанията съгласно заключението
по ССчЕ/, то и при тази хипотеза платена сума по договора е била достатъчна, за
да покрие и това задължение. След 10.03.2017г. не е установено ответникът да е
бил в забава, защото към този момент вещото лице по счетоводната експертиза е
установило, че вече е била платена сумата от общо 3694,02лв., която надхвърля
валидно възникналите задължения по договора.
При
така установеното съдът приема, че по делото не е установено съществуване на
непогасено задължение по договора за кредит, поради което исковете са неоснователни на това основание и
безпредметно е по делото да се изследва валидността на прехвърлянето на
вземането и съобщаването му, съответно възражението за недължимост на
задълженията поради погасителна давност.
С
оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд макар и по други мотиви, то решението на
СРС следва да се потвърди в обжалваната част..
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото разноските следва да се оставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият
не е направил разноски и такива не му се следват.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 298094/10.12.2019г. по гр.д. № 67266 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 75-ти състав в обжалваната част..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.