№ 178
гр. Нова Загора, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100614 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., чрез
пълномощник адв.Н. К. от АК - Сливен против Ю. М. А. с ЕГН ********** от с.Езеро,
общ.Нова Загора, обл.Сливен с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска 998.03
лв., включващо главница от 851.51 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.05.2017 г. - 31.03.2021 г., мораторна лихва от
146.52 лева, начислена към дата 01.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -30.12.2021 г.
Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати разноските от заповедното и
настоящото производство.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за
недвижим имот, находящ се в с.Езеро, общ.Нова Загора, обл.Сливен, който бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода.
Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск
Ю. М. А. с абонатен № 55333.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като
след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно
общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички
потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в забава и дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния
период.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение
в срок на задълженията.
Поддържа се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на
доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г.,
независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“ одобрени с
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
1
фактуриране“. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора“, поради което ищцовото дружество
претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за
страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане
на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било
образувано ч.гр.д.№ 1411/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото
постъпило възражение /наличието на хипотезата на чл.47, ал.5 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск
за установяване на вземането.
Твърди се, че за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г. ищцовото дружество
доставило питейна вода в процесния имот, за който имало открита партида на името на
ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и
консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на
ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и
Канализация – Сливен” ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от
сметки възлизали на: главница – 851.51 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г., мораторна лихва
върху главницата – 146.52 лв., натрупана към дата 01.11.2021 г. или общо сумата от 998.03
лв. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.20 лв.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че
ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и да го осъди да му заплати направените разноски в
заповедното и настоящото производства.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор на предявения
срещу нея иск.
В последното по делото открито съдебно заседание се явява само процесуалния
представител на ищцата адв.Н. К. от АК – Сливен, който поддържа предявения иск и моли
същия да бъде уважен, като счита че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответника е редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище делото да се разгледа в негово
отсъствие, не се явява в съдебно заседание, поради което моли съда да постановит
неприсъствено решение по делото. Представя списък на разноските и претендира
направените разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземанията си ищецът е представил следните писмени
доказателства: Ч.гр.д.№ 1411/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора; Квитанции за
платени държавна такса, Списък на разноските; Адвокатско пълномощно, Фактура за
процесуално представителство; Платежно нареждане за адвокатски хонорар; Фактури за
периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Ю. М. А. с ЕГН ********** и адрес:
с.Езеро, общ.Нова Загора, обл.Сливен. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед №
882/30.12.2021 г. за сумата 851.51 лв., представляваща главница, за периода от 01.05.2017 г.
до 31.03.2021 г., сумата 146.52 лв., представляваща лихва за периода от 01.07.2017 г. до
01.11.2021 г., както и 26.20 лв. – разноски за държавна такса в заповедното производство.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК
оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за
2
издадени фактури за период от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г., на адрес: с.Езеро, общ.Нова
Загора, обл.Сливен, Аб. № 55333.
Заповедта е била връчена на длъжника П.П.А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на
25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД е депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу П.П.А. за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. Образувано е дело, изпратено по подсъдност на Районен съд - Нова Загора.
С исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Ю. М. А. с ЕГН **********, че дължи
сумата от 998.03 лева, като от тях 851.51 лв. - главница и 146.52 лв. - мораторна лихва.
По делото са приложени фактурите, които ищцовото дружество е издало на
ответника за периода от от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че между страните
съществували договорни отношения във връзка с доставка на питейна вода. Ищецът бил
добросъвестен в изпълнение на договорните си задължения докато ответницата не
изпълнила своите, като не била заплатила за голям период от време доставената й и
консумирана от нея питейна вода. За вземането си ищцовото дружество подало заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, но са му били дадени указания в
едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си, заради подадено писмено
възражение от ответника, че не дължи сумите по заповедта. Следователно е предявен иск с
правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже размера на вземането си.
В тежест на ответната страна бе да представи доказателства за изпълнение
задълженията си към ищцовото дружество изцяло или частично.
Ответницата не е депозирала писмен отговор по предявения срещу нея иск и не се
явява в открито съдебно заседание.
От представените и приети от съда писмени доказателства, безспорно се установи,
че между страните са съществували договорни отношения във връзка с доставка на питейна
вода и такава е била доставяна.
На съда не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че ответната
страна е изплатила задължението си частично или изцяло дължимите във връзка с това суми.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор по предявения
срещу нея иск, не се явява в съдебно заседание и не прави искане, делото да се гледа в нейно
отсъствие.
В последното по делото открито съдебно заседание адв.К. поддържа предявения иск
и моли съда да се постанови неприсъствено решение, като счита че са налице условията за
постановяване на такова.
Съдът намира, че в действителност са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Същата не е представила отговор на исковата молба, не се e явила в съдебно заседание по
делото и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. От своя страна
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им
в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане № 1019 от 26.04.2022 г.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените суми.
3
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер. С оглед
уважаването на исковата претенция, следва ответницата да бъде осъдена, да заплати на
ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер на 26.20
лв., както и направените по настоящото производство разноски в размер на 385.00 лв., от
които: 25.00 лв. - държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд - Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. М. А. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *****, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., СРЕЩУ Ю. М.
А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, за СУМАТА: 998.03 лв.
/деветстотин деветдесет и осем лева и три стотинки/, от които: 851.51 лв. /осемстотин
петдесет и един лева и петдесет и една стотинки/ – главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2021 г. в имот
находящ се в с.Езеро, общ.Нова Загора, обл.Сливен по Аб.№ 55333, както и 146.52 лв. /сто
четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата
01.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Ю. М. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, СУМАТА 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляващи
направените разноски по ч.гр.д.№ 1411/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА Ю. М. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, СУМАТА 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ – разноски по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4