О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна, .09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Георги
Йовчев в.ч.т.д. №464 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на Д.Г.Д. от гр.Шумен срещу определение
№224/13.08.2020 г., постановено по т.д. №85/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с
което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят
счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на
закона и необоснованост. Навежда доводи за това, че отказът от освобождаване за
заплащане на държавна такса препятства достъпа му до правосъдие. Моли за отмяна
на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.
275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №85/2019 год. по
описа на ОС – Шумен е образувано по
предявен от Д.Г.Д. от гр.Шумен
против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 60 000 лв.
С исковата молба, жалбоподателят е
сезирал съда с искане за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна
такса и разноски в производството, която е оставена без уважение с обжалваното
определение.
За да остави без уважение искането за
освобождаване, съдът е приел, че не са налице предпоставките за признаване в
полза на ищеца на липсата на достатъчно средства да заплати дължимата държавна
такса за производството, като същевременно е констатирал наличие на доходи,
позволяващи заплащане на такси и разноски.
Преценката за наличието на
предпоставките за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по
смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се
извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние
на молителя, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост,
възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното му задължение за внасяне на такси и разноски за
производството по делото.
От представената в първоинстанционното
производство декларация за имуществено състояние се установява, че
жалбоподателят Д. е неженен, физически здрав, намира се в активна трудоспособна
възраст и в трудово правоотношение, по което получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 880 лв.
Горната фактическа установеност налага
извода за неоснователност на молбата за освобождаване от заплащането на
държавна такса и разноски за исковото производство пред ОС – Шумен.. В
практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за
освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в интерес на
определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност да
ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга
страна, когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за
определен период от време само известни затруднения за страната – задължена да
я заплати, но същата като разход не е непосилна за същата, предпоставките
на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице.
/Определение № 183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д.
№ 707/2012 г./.
Декларираните обстоятелства относно
липсата на доходи, респективно средства за заплащане на държавна такса, са в
разрез с горепосочените данни, от които може да се направи извод за наличие на
възможност за заплащане на дължимата държавна такса в размер от 2400 лева и
съпътстващите производстввото разноски.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че жалбоподателят не са от категорията на лицата, за
които заплащането на държавна такса в размер на 2400 лв. е непосилно, респ.
останало е недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на молителя
да заплати същата. Ето защо, като е оставил молбата за освобождаване от
държавна такса без уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно
определение, което следва да бъде потвърдено.
Следва да се
посочи, че по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такси и разноски не се дължат
от ищците по искове за непозволено увреждане от престъпление, за което има
влязла в сила присъда.
Доколкото в гражданския процес само по
изключение в посочените в чл.124, ал.5 от ГПК случаи, може да се установява
дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива
(прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая не са налице,
то при наличие на твърдения, че вредоносното деяние, вероятно осъществява
състав на престъпление, както и че разследването срещу конкретно лице вече е
започнало, то едва след приключване на наказателното производство, било то с
постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и
постановяване на присъда, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде
разрешен.
Преюдициалното
престъпно обстоятелство е временна пречка за надлежното упражняване правото на
иск, поради което ако действително се установи, че е налице висящо досъдебно
производство срещу евентуалния причинител на вредоносното деяние,
производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП, като при
наличие на влязла в сила присъда, задължението за внасяне на определената
държавна такса, би отпаднало.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Г.Д. от гр.Шумен срещу определение
№224/13.08.2020 г., постановено по т.д. №85/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с
което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса и разноски в производството, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: