Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./…………………………………,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
тричленен състав, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове: 1.
Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина Георгиева
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия М.
Иванова- Даскалова КАХД №1870 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите
от АПК. Образувано е по повод постъпили:
1/ касационна жалба вх.№6551/29.04.2021г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София срещу Решение №489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен съд –Варна в частта, с която ГД„Изпълнение на наказанията“–София е осъдена да заплати на П.И.И. с ЕГН ********** сумата от 444лв. за обезщетение
за неимуществени вреди за периода 10.01.2019г. до 22.01.2019г., от 01.04.2019г.
до 04.04.2019г., от 07.05.2019г. до 10.05.2019г., от 03.06.2019г. до 05.06.2019г.,
от 25.11.2019г. до 28.11.2019г., от 18.05.2020г. до 20.05.2020г. и от
03.07.2020г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.10.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
й изплащане;
2/ касационна
жалба вх.№6697/07.05.2021г. от П.И.И. срещу Решение №489/19.04.2021г. по адм.
дело №2371/2020г. по описа на Административен съд –Варна в частта, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу ГД„Изпълнение на наказанията“–София иск за
присъждане на обезщетение в размер над 444лв. до 20000лв. за неимуществени
вреди за периодите от 10.01.2019г. до 22.01.2019г., от 01.04.2019г. до
04.04.2019г., от 07.05.2019г. до 10.05.2019г., от 03.06.2019г. до 05.06.2019г.,
от 25.11.2019г. до 28.11.2019г., от 18.05.2020г. до 20.05.2020г. и от
03.07.2020г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.10.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане;
3/ частна
жалба вх.№11156/23.07.2021г. от адв. Т.С. срещу Определение №1740/13.07.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен съд–Варна, с което е изменено Решение №489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен съд–Варна в частта
за разноските, като ГД„Изпълнение на наказанията“-София е
осъдена да заплати на адв.Т.С. сумата от 30лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., вместо първоначално присъдените
25лв. и е отхвърлено искането за присъждане на сумата над 30лв. до 360лв. с
ДДС.
В касационна жалба вх.№ 6551/29.04.2021г.
на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София се твърди, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът стигнал до
погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка,
установените обстоятелства и обективната истина. В решението не била преценена
доказателствената тежест на събраните доказателства при формиране на извода за
изпълнен в цялост фактически състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като ищецът
не доказал нито един от елементите му. Съдът не обсъдил доказателствата в
тяхната взаимна връзка и не е установил действителните факти от значение за
делото. Неправилно не отчел, че от ответника по иска са предприети възможните и
разумни действия, за да се осигурят на П. оптимални условия по време на престоя
му в Ареста в гр.Добрич, както и че не са установени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, които да са довели до целенасоченото му
поставяне в неблагоприятни условия. Въпреки това съдът неправилно приел, че на
ищеца са причинени неимуществени вреди. В производството по делото не били
ангажирани доказателства за промяна в психологическото състояние на ищеца, не
били събрани и доказателства за наличие на действия или бездействия на
администрацията, насочени към предизвикване на вреди върху психиката му.
Неправилно и несправедливо бил осъден ответника с решението, без да са ангажирани
доказателства, които да свидетелстват, че ищецът е претърпял вреди по време на
престоя си в ареста. Развиват се подробни съображения във връзка с прилагането
на чл.284 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. Оспорва се размера на присъденото
обезщетение като несправедлив. В писмено становище се поддържа касационната
жалба по доводите изложени в нея. Претендират
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба на ГД„ИН“
- П.И. поддържа отговора вх.№7662/25.05.2021г. депозиран от пълномощника му, в който
я счита за неоснователна. Намира за правилен извода на съда, че следва да се
ангажира отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Развиват се доводи идентични с изложените в касационната жалба на П.
срещу решението в частта на отхвърлената претенция.
В касационната жалба вх.№6697/07.05.2021г.
подадена от П.И. се твърди,
че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира
се отмяната му на основание чл.209 т.3 от АПК. Правилно било установено, че по
отношение на П.И. са налице незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на следствения арест в гр. Добрич, с които са нарушени чл.3 от ЗИНЗС, но неизчерпателно било определено кои са тези бездействия. Неправилно бил
определен характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В противоречие с чл.52 от ЗЗД и актуалната практика на ЕСПЧ било определено обезщетение
от 12лв. на ден престой в ареста. В производството било допуснато нарушение на
процесуалните правила, като било оставено без уважение искането за събиране на
доказателства за установяване какви са били битовите материални условия в
ареста в гр. Добрич. Съдът не обсъдил в цялост събраните доказателства и поради
това решението не било мотивирано. Част от констатациите на съда били непълни,
което се отразило на присъденото обезщетение. В жалбата са изложени твърдения и
обширни доводи срещу приетото от съда, че е бил настанен в различни спални
помещения през различни периоди от време. Поддържа твърденията, че в нито едно
от тях не му е осигурена минимално изискуемата площ от 4кв.м; че липсата на
осигурено в ареста в гр. Добрич място за престой на открито го лишило от възможност
за двигателна активност; че всички спални помещения са били без прозорци и
нямало достъп на дневна светлина и свеж въздух, което представлявало пряко
нарушение на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС. Въпреки събраните доказателства за
извършена дезинсекция на помещенията, тя била крайно неефективна, а освен това
в тях нямало санитарен възел и течаща вода. Оспорва извода на съда, че не е
доказано твърдението в исковата молба, че е бил лишен от възможността да ползва
общия санитарен възел и бил принуден да удовлетворява естествените си нужди в
шише в килията. Счита, че неправилно в решението съдът не обсъдил част от
оплакванията му, а постановил, че в останалата част твърдяните
незаконосъобразни действия не се установяват. Прави сравнение на присъдени с
други решения обезщетения на ден и счита, че му е присъдено обезщетение в
размер по-нисък от справедливия, като моли да му бъде присъден по-висок размер.
Иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен
за сумата над 444лв. до 2000лв. и да му бъдат присъдени направените разноски
по представения списък.
В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата.
Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК, които моли да бъдат присъдени.
Ответникът по касационната жалба на П.И. – ГД“ИН“ я оспорва изцяло.
Претендира отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска
изцяло.
В
частна жалба вх. №11156/23.07.2021г. подадена от адв. Т.С. се твърди, че Определение
№1740/13.07.2021г. за изменение на решението в частта за разноските е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. В него не били изложил мотиви за преценката,
че молбата за присъждане на сумата над 30лв. е неоснователна. Адвокатът твърди,
че е съобразил размера на предявената претенция с желанието на доверителя си и това
не следвало да води до неадекватно заплащане на труда му. С оглед частичното
отхвърляне на исковата претенция и оказаната по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата безплатна правна помощ, възнаграждението присъденото в полза на
адвоката не трябвало да е под минимума от 300лв. в Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска
се отмяна на определението в частта, с която е отхвърлена молбата за изменение
на Решение №489/19.04.2021г. в частта на разноските над сумата 30лв. до пълния
претендиран размер от 360лв. с ДДС.
Ответникът
по частната жалба ГД“ИН“ не депозира становище по твърденията и исканията в
нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за
неоснователност на касационните жалби и предлага
решението на Административен съд-Варна да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. По отношение на
частната жалба дава заключение за основателност на същата.
Настоящият състав на
Административен съд - Варна, след като прецени доводите на страните и установеното
от събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
И двете касационни жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.211,
ал.1 от АПК от
страните в първоинстанционното производство, които са активто легитимирани и с правен
интерес за оспорване на първоинстан-ционното решение в съответната му част.
Разгледани по същество, касационните жалби
са неоснователни.
Съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС решението на
административния съд по иска за обезщетение подлежи на касационно оспорване по
реда на глава ХII от АПК пред тричленен състав на същия съд. По аргумент от
чл.218 от АПК касационния състав обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон следи и служебно. Оплакванията в двете касационни жалби са,
че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на производствените правила и необоснованост- основания за отмяна по
чл.209, т.3 от АПК.
Решението по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен съд–Варна
е
валидно и допустимо.
То е постановено след законосъобразно проведено
производство по подадена на 27.10.2020г. от П.И.И. искова молба с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да му заплати сумата от 20 000лв. за обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в периодите 10.01.2019г. до 22.01.2019г.,
от 01.04.2019г. до 04.04.2019г., от 07.05.2019г. до 10.05.2019г., от 03.06.2019г.
до 05.06.2019г., от 25.11.2019г. до 28.11.2019г., от 18.05.2020г. до 20.05.2020г.
и от 03.07.2020г. до 08.07.2020г., които били причинени от незаконосъобразни
бездействия на администрацията и длъжностни лица на ареста към Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ в гр.Добрич, които се изразявали в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и
възможност за естествено проветряване в спалното помещение; липса на постоянен
достъп до санитарен възел; липса на течаща вода в помещенията, в които е
настаняван; невъзможност за пълноценен сън и почивка; невъзможност за
двигателна активност; лоши битови и санитарно-хигиенни условия; липса на
възможност за поддържане на елементарна хигиена; липса на чисти чаршафи;
наличие на дървеници и хлебарки в помещенията. Обезщетението се претендира
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 27.10.2020г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът
твърдял, че площта която е обитавал в спални помещения № 8, № 13 и № 9 е била
по-малка от изискуемата от 4 кв.м; че те не са били оборудвани с мебели, освен
с легла /вишки/; че били без прозорци, което препятствало достъпа на дневна
светлина и свеж въздух. Стените на помещенията били мръсни, мухлясали и влажни,
миризмата била лоша, липсвали кошчета за боклук. Не било извършвано почистване
и дезинфекция на спалните помещения. В тях имало хлебарки и дървеници, от които
имал ухапвания и белези. Не бил провеждан престой на открито и нямало осигурен
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като той и другите се налагало
да използват пластмасови бутилки за уриниране и то пред други лица. Не били
предоставяни пособия за поддържане на лична хигиена. Къпането се осъществявало
два дни в седмицата в рамките на няколко минути, тъй като топлата вода не
стигала за всички. Предвид бездействието на служители в администрацията на
ареста в гр. Добрич ищецът твърдял, че е бил поставен в неблагоприятни условия,
които уронили човешкото му достойнство и породили чувство на страх,
незащитеност и малоценност. Влошило се общото му здравословно състояние,
появили се депресия и тревожност. Преживените негативни емоции, дискомфорт и
унижение довели до съществена и трайна промяна на личността му и му се отразили
в емоционален план. Счита, че с бездействията си служители на Ареста в гр. Добрич
нарушили чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.3 от ЗИНЗС.
Въз
основа на преценка по отделно и в съвкупност на доказателстватасъбрани по
делото първоинстанционния съд намерил исковата молба за частично основателна и
доказана и постановил по адм. дело №2371/2020г. Решение №489/19.04.2021г., с което осъдил Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията"–София да заплати на П.И.
обезщетение
в размер на 444 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 10.01.2019г.
до 22.01.2019г., от 01.04.2019г. до 04.04.2019г., от 07.05.2019г. до 10.05.2019г.,
от 03.06.2019г. до 05.06.2019г., от 25.11.2019г. до 28.11.2019г., от 18.05.2020г.
до 20.05.2020г. и от 03.07.2020г. до 08.07.2020г., както и законовата лихва
върху тази сума, считано от 27.10.2020г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил иска за присъждане на
обезщетение в размер над 444лв. до 20000лв. със съответната лихва.
Касационният
състав намира решението по адм. дело №1870/2021 г. по описа на Административен съд -Варна за подробно
мотивирано, като правните изводи в него са обосновани с фактическите
установявания за релевантните факти и обстоятелства, които са направени въз
основа на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е
съобразил периодите през които ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност
в килията- общо 37 дни, поради които и с оглед установените други факти и
обстоятелства, направил извода че е доказано твърдението за поставянето му в Ареста
в гр.Добрич в условия унижаващи човешкото му достойнство. Отчел е характера и
интензитета на породените от това страдания и негативни преживявания и съобразно
чл.52
от ЗЗД и критериите за справедливост е определил дължимото
обезщетение при обстоен анализ на правно значимите факти и обстоятелства и
постановил, че следва претенцията за заплащане на обезщетение в размер на
сумата от 444лв. да бъде уважена, като я присъдил ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в
останалата част намерил исковата претенция за неоснователна и недоказана и
законосъобразно я отхвърлил. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба
на П.И. за допуснати нарушения на материалния закон, че обезщетението е
определено в противоречие с чл.52 от ЗЗД и актуалната практика на ЕСПЧ. Неоправдано
е оплакването в касационната жалба на И., че съдът не е съобразил актуална
съдебна практика на ЕСПЧ, че не е приложил правилно елементите от фактическия
състав на чл.1
от ЗОДОВ и по тази причина решението било необосновано. Първоинстанционният
съд е процедирал правилно, като приложил директно чл.3
от ЕКПЧ, като
приложил стандартите за защита на правото по чл.3
от ЕКПЧ по отношение на ищеца и размерът на дължимото
обезщетение е съобразен изцяло с установените от доказателствата релевантни
обстоятелства. Съобразен е както периодът, през който е търпяно нарушението,
конкретните факти, свързани с претърпените от ищеца морални страдания през
времето на нарушението и последиците за психическо състояние на ищеца, като
отчел липсата на доказателства за настъпили неимуществени вреди от друг
характер.
Неоснователно се
твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила при събирането на доказателствата, тъй като оставил без
уважение искането на ищеца чрез оглед на Ареста в град Добрич да бъдат събирани
доказателства за установяване на битовите условия там. Релевантните във връзка битовите условия факти и
обстоятелства са установени чрез надлежно събрани писмени и гласни
доказателства, които правилно са преценени от решаващия състав. В чл.171 ал.2
от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства,
допустими по ГПК. Вещи лица, оглед или освидетелстване съдът може да назначава
и служебно. Доколкото производството е исково съгласно препращането от чл.144
от АПК към ГПК, в чл.204 ал.1 от ГПК е разписано, че по молба на страните или
по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или на недвижими вещи
или освидетелстване на лице…“, т.е. изцяло в преценката на съда е дали е
необходимо извършване на оглед или не по конкретното дело. В случая в съдебното
заседание проведено на 06.04.2021г. представителят на ищеца е поискал
извършване на оглед на Ареста в град Добрич. Съдът в съответствие с
процесуалните правила взел становището на представителите на ответника и на
прокуратурата по това искане. Те заявили, че делото е попълнено с достатъчно
доказателства – писмени и гласни, от които се установява какви са били
условията в следствения арест в град Добрич, поради което считат, че оглед не е
необходим. Първоинстанционният съд правилно намерил искането за допустимо и
относимо, но го оставил без уважение, тъй като не било необходимо извършване на
оглед на Ареста в град Добрич, предвид събраните достатъчно писмени и гласни
доказателства за условията там в периода, през който ищецът е бил настанен там.
Този извод кореспондира с приетите по делото няколко писмени справки от
Районната служба „Изпълнение на наказанията“-гр.Добрич с данни за размерите на
помещенията, в които е бил настанен ищеца през исковите периоди, с описание на
условията в тези спални помещения: броя на настанените в тях лица; оборудването
им и мебилировката в тях; за постелъчното бельо и периода на изпирането му; данните
за извършените дезинсекции и санитарен контрол; за осветлението в тях; за вентилацията
им при липсата на прозорец; за липсата на течаща вода и санитарен възел и т.н.
Правилно е отчетено заявеното в показанията на разпитания по делото свидетел за
условията в ареста и с оглед изяснената фактическа обстановка при тези писмени
и гласни доказателства е счетено, че са установени условията в ареста пред
визираните периоди в килиите, в които е бил ищеца и не е било необходимо
извършване на оглед на ареста, вкл. с оглед изминалото време от исковия период
до съдебното заседание, в което искането е направено.
С оглед изложеното не са допуснати нарушения при събиране и
преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и
прилагането на законовите норми. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Правилно
в производството е разпределена доказателствената тежест между страните при
съобразяване на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и презумпцията в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Съобразно тези разпоредби на ответника са дадени указания за представяне на
доказателства за фактите и обстоятелствата които твърдят, че са изпълнили
задълженията си и условията в ареста през исковите периоди са различни от
твърдяните от И. в резултат от предприетите действия от служителите на Ареста в
град Добрич и администрацията на ответника. В Решението са обсъдени всички
представени от ответника доказателства, които основно са писмени, преценени са в
съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства и с изявленията на
страните. При отчитане на твърденията на ищеца и на ответника за фактите и
обстоятелствата и изявленията на представителите им от съдът са направени
фактическите установявания, описани по-горе, въз основа на които съгласно
чл.220 от АПК касационният съд преценява правилността на приложението на
закона.
В съответствие с презумпцията в чл.284, ал.5
от ЗИНЗС и установеното от фактическа страна правилно и обосновано в решението
е направен извода, че са доказани твърденията на И. и не е опровергано с
доказателствата ангажирани от ответника, че са налице незаконосъобразни
фактически бездействия на администрацията на следствения арест в град Добрич,
изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на естествена
светлина и проветрение, неосигуряване на условия за двигателна активност и
престой на открито, липса на санитарен възел и аспирация в спалните помещения
/в килиите/, наличие на дървеници в тях и т.н. Правилно и законосъобразно е
преценено, че пребиваването на И. през исковия период е било в килии с
недостатъчна жилищна площ, което е в противоречие с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС,
приложим на основание чл.240 от ЗИНЗС. В съответствие с фактите по делото първоинстанционният
съд преценил, че не е имало обособено място за разходка и престой на открито,
поради липса на техническа възможност за това, както и че задържаните лица са
извеждани от килиите само за да използват общата баня и тоалетна, което е в
нарушение на чл.256, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът
изложил подробни мотиви и защо заключил, че не е спазен чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС, тъй като килиите не разполагат с прозорци, които да осигуряват
непосредствен достъп до свеж въздух и естествена светлина. Съдът е изложил съображения
и във връзка с извода за наличието на дървеници в килиите, което е наложило
многократната дезинсекция, както за липсата на санитарни помещения в килиите в
нарушение на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС.
Правилно и
законосъобразно е направен извода в оспорваното решени, че по делото не се
установява от доказателствата на ищеца да не му е бил осигуряван достъп до
общите санитарни помещения, че той е бил принуден да удовлетворява нуждите си в
бутилка в килията, че не са му били осигурени спално бельо и санитарни
материали. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя този извод на
първоинстанционния съд и препраща към
мотивите в решението в тази част изцяло на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“–София за
недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства и при правилно
приложението на чл.284,
ал.5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Ареста в гр. Добрич, където е пребивавал през исковия период. Тези условия са
несъответни на каквито и да е, дори
минимални критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията на ответника задължения за
създаване на условия за местата за задържане под стража и за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ не водят до неоснователност на предявения
иск, при установените условия на живот, които не
покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата
по делото липса на минимални хигиенно-битови условия – липса на 4кв.м на
жилищна площ за ищеца в килията, липса на прозорец за достъп на слънчева
светлина и на чист въздух, липса на място навън за извеждане за каре, липсата
на течаща вода в килията и на възможност за посещаване на тоалет към нея и др. несъмнено
предпоставят извод за осъществено унизително отношение, за уронване на човешкото
достойнство на ищеца, както правилно е
прието в обжалваното решение. Поради това неоснователни са оплакванията в
касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, че решението в
частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано.
По
отношение на оплакванията и несъгласието с определения и присъден с оспореното
решение размер на обезщетението от 444лв и отхвърлянето на исковата претенция
за сумата над 444лв. до 20000лв., настоящия състав достигна до извода, че са
определени правилно, в съответствие с доказаните неимуществени вреди, законосъобразно
и в унисон с практиката на ЕСПЧ. В Решението първоинстанционният съд изрично се
позовава на практиката на Съда по правата на човека по чл.3 от ЕКПЧ, която
изисква от държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието
си при условия, които съответстват на зачитането на човешкото достойнство, като
начинът на изпълнение на мярката не следва да излага лицето на отчаяние или изпитание,
които да надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в
затвора. По отношение на практическите изисквания налага чрез спазването на
законовите изисквания да се гарантират здравословното и душевното състояние на
лишените от свобода, респ. на задържаните под стража. Основателно
първоинстанционният съд взе предвид изявленията и доказателствата ангажирани от
страните и заключил, че по делото е безсъмнено доказано, че битовите и
санитарните условия в ареста в гр.Добрич са лоши и надвишават неизбежното ниво
на страдание, присъщо на задържането под стража, че излизат извън прага на
строгост по чл.3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл.43, ал.2 от
ЗИНС, поради което постановил, че И. следва да бъде възмезден за причинените му
неимуществени вреди с присъждане на сума в размер, определен от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Правилно първоинстанционният
съд приложил чл.284,ал.2 от ЗИНЗС съгласно който в случаите по чл.3, ал.2 трябва
да се отчете кумулативното въздействие върху ищеца на: условията при които е
бил задържан под стража; продължителността на престоя му в тези условия,
степента и характера на претърпените от него вреди и др. обстоятелства, които
имат значение за определяне на съответния на вредата размер на обезвреждащото
обезщетение. Обосновано при установеното от доказателствата обстоятелство, че престоят
на ищеца в ареста в гр.Добрич е бил общо 37 дни през различните периоди, той е
приет за незначителен и неблагоприятните условия, в които е бил ищецът, не са
съществували трайно, но причинените му неимуществени вреди са значителни, тъй
като битовите условия в Ареста в град Добрич са били много лоши. По аргумент от
това съдът счел за по-висок интензитета на страданието на ищеца и му присъдил
обезщетение в размер на 12лв. за всеки ден на престоя му в ареста, т.е. общо
444лв. обезщетение за цялото време на пребиваването му там. Това се явява
обезщетение в размер малко над 6 евро на ден. Както подробно се е мотивирал
първоинстанциянният съд, това обезщетение над 6 евро на ден се явява средно
аритметичния среден размер на обезщетенията присъдени от ЕСПЧ по дело Stella
and Others v.Italy в размер на 8 евро на ден за лоши условия в Италия и по
делото Domjan v. Hungary обезщетение в размер между 4 и 5,3 евро на ден за лоши
условия в Унгария.
Настоящият
състав напълно споделя съображенията на предходната инстанция, че обезщетението
в размер на 12лв. /представляващи 6,1355 евро/ на ден е съответно на жизнения
стандарт в България, справедливо и достатъчно за компенсиране на причинените на
ищеца неимуществени вреди за процесния период, произтекли от нарушение на
забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл.3 от
Конвенцията. Правилно в решението е посочено, че в така определения размер на
обезщетението за ден, то отговаря на изискванията на Европейският съд по
правата на човека в осъдителните решения срещу България по дела относно
оплаквания по чл.3 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека поради
лошите условия при задържане под стража или изтърпяване на наказание за
присъждане на съответни и справедливи обезщетения, каквито не са когато
определения размер е изключително нисък.
Обосновано
първоинстанционният съд постановява, че обезщетението в размер на 444лв. е
справедливо за обезвреда на причинените на ищеца емоционални и физически
притеснения и неудобства през исковия период от 37 дни общо през 2019 и 2020г.,
включително с оглед жизнения стандарт в България. През 2019г. и 2020г.
месечната минимална работна заплата за страната е съответно 560лв. и 610лв., а
месечното обезщетение за временна нетрудоспособност на работещите с това
възнаграждение е 448лв., респ. 488лв. Поради това изцяло обосновано, правилно и
законосъобразно, с оглед конкретните установявания за релевантните в случая
факти и обстоятелства исковата претенция на И. е уважена до сумата от 444лв., а
за претендираната сума над 444лв. до 20000лв. исковата претенция е отхвърлена.
С
оглед изложеното касационните жалби се явяват изцяло неоснователни, тъй като не
се установи основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК на оспореното с тях
решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на
спора исканията в касационните жалби за присъждане на разноски са
неоснователни.
Постъпилата
частна жалба от адв. Т.С. срещу Определение №1740/13.07.2021г. по адм. дело
№2371/2020г. по описа на Административен съд–Варна, с което е изменено Решение
№489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен
съд–Варна в частта за разноските, като ГД„Изпълнение на наказанията“-София е
осъдена да заплати на адв.Т.С. сумата от 30лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. с включени първоначално
присъдените 25лв. и 5лв. данък по ЗДДС и е отхвърлено искането за присъждане на
сумата над 30лв. до 360лв. с ДДС е допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилен
и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за приложимост на
принципа на съразмерността при определяне на възнаграждението на адвоката,
въпреки предоставената на ищеца безплатна правна помощ по чл.38 от Закона за
адвокатурата, с оглед специалните разпоредби за този вид искови производства в
ЗИНЗС и уредбата в общия ЗОДОВ. Съгласно
чл.286, ал.3 от ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, когато е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В същият смисъл е и текста на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в който е предвидено ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Правилно
първоинстанционният съд е взел предвид тази приложима правна уредба в конкретното
исково производство и съразмерно с уважената част от 444лв. на исковата
претенция за 20 000лв. определил за заплащане от ответника ГД“ИН“-София на
адвокат Т.С., която е представлявала ищеца безплатно на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата сумата в размер на 25лв. без ДДС, съобразно уважената
част от иска, като с оглед своевременно направеното искане за изменение на
решението в частта за разноските и ангажираните доказателства за наличие на
регистрация на адвокат Т.С. по ЗДДС, съдът изменил решението си и й присъдил сумата
от 30лв., с включване на 5лв. ДДС към присъденото възнаграждение. Настоящият
състав не установи наличие на основание за отмяна на Определение
№1740/13.07.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен
съд–Варна, поради което то следва да бъде оставено в сила.
По делото не се установиха доказателства за
внасяне от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София на дължимата държавна такса във връзка с
подадената от тях касационна жалба срещу първоинстанционното решение, поради
което този пропуск следва да бъде отстранен с решението и ГД „Изпълнение на наказанията“
– София следва да се осъди да заплати по сметката за държавни такси на
Административен съд – Варна сумата от 12,50лв. за държавна такса за настоящата
инстанция.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен съд - Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1740/13.07.2021г. по адм. дело №2371/2020г.
по описа на Административен съд–Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София да заплати по сметката за държавни такси на
Административен съд – Варна сумата от 12,50лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ за държавна такса за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.