Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000
гр.Айтос, 08.01.2021 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 518 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление: ***, със законен представител Д.К.К., с Лнч: ******, заедно с М.С., с Лнч: ******, чрез пълномощник Адвокатско дружество «Герова и Петкова», Булстат: *********, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против С.Ф.Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
С исковата молба ищцовото дружество моли да бъде прието за установено спрямо ответника Я., съществуването на вземането на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление: ***, със законен представител Д.К.К., с Лнч: ******, заедно с М.С., с Лнч: ****** в размер на 187.71 лева /сто осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, от които: - 49.95 лева /четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, с издадени фактури № **********/15.12.2018 г., № **********/15.01.2019 г., № **********/15.02.2019 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.02.2019 г.; - 137.76 лева /сто тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги по Договор за мобилни услуги от 08.12.2018 г., с издадена Крайна фактура № **********/15.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление - 30.01.2020 г. до изплащане на задължението.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и на осн. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** против ответника С.Ф.Я., съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 93/2020 год. на РС-Айтос. В подаденото заявление е изложено, че вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключен договорен абонамент от 08.12.2018 г. между него и «Теленор България» ЕАД, за мобилен номер ***, като неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с № **********/15.12.2018 г., № **********/15.01.2019 г., № **********/15.02.2019 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.02.2019 г. и издадена Крайна фактура № **********/15.04.2019 г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 93/2013 г. на РС- Айтос. Ицецът претендира заплащане на направените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски. Към момлба вх. № 261644/2020г. прилага списък по чл.80 от ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът С.Ф.Я. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Назначеният особен представител адв.Т. Р.Х. – БАК представя отговор, с който не оспорва допустимостта на претенцията. Не заявява доказателствени искания и не възразява по приемане на представените от ищеца писмени доказателства. Като принципна позиция, при липса на осъществена връзка с отв.Я. моли за отхвърляне на иска като оспорва размера на определената неустойка. В условията на евентуалност и в случай на уважаване на ищцовата претенция моли за редуциране на размера й до уговорения между страните размер, съобразно условията на представения договор.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 682/30.01.2020 г. на РС-Айтос ищцовото дружество «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД е поискало
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против ответника С.Ф.Я.
– в качеството на длъжник по сключен договорен абонамент от 08.12.2018 г. между страните за мобилен номер ***.
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 93/2020 г. по описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането.
По повод заявения спрямо ответника иск, съдът
намира, че същият е допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Предвид установената от писмените доказателства фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно правоотношение пo сключен между страните Договор за мобилни услуги от 08.12.2018 г., с първоначален срок на договора 24 месеца (в
сила от 08.12.2018г. и изтичащ на 08.12.2020г.). Не се спори относно факта, че вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключен договорен абонамент от посочената дата - 08.12.2018
г. между отв.С.Я. и «Теленор
България» ЕАД, за мобилен номер ***, като неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по размер и основание
в издадени от него и неоспорени от ответната страна фактури
с № **********/15.12.2018 г., № **********/15.01.2019 г., №
**********/15.02.2019 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.02.2019 г., с издадена Крайна фактура № **********/15.04.2019 г. за претендираната в общ
размер сума от 187,71лв., от която:
- 49.95 лева
/четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
с издадени фактури №
**********/15.12.2018 г., № **********/15.01.2019 г., № **********/15.02.2019
г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.02.2019
г.;
- 137.76 лева
/сто тридесет и седем лева и седемдесет
и шест стотинки/ - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент.
B настоящия случай ищецът в качеството на кредитор
е изпълнил задължението си пo процесния
договор, като досежно размерът на претендираната
неустойка се е позовал на общите условия
на договора, съгласно които неустойката е
в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният ѝ размер
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
конкретния случай, предвид факта, че
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок е по-дълъг от три
месеца, неустойката е изчисленана база трикратния
размер на стандартния месечен абонамент.
С установяване съществуването на главното вземане в размер на 187,71 лв., съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки ангажираните с исковата молба писмени доказателства /неоспорени от ответника/. Лихвата за забава, вследствие забавено плащане по процесния договор основателно се претендира от дата 30.01.2020г., когато е входирано заявление по ч.гр.дело № 93/2020г. и съответно е дължима до окончателно изплащане на дължимото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно уважаване на иска, ответникът Я. следва да заплати от ищцовата страна съдебно- деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 560,00 лева, от които: 355,00 лева направени в настоящото производство и тези в хода на заповедното производство - от 205,00 лева.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземането на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския
регистър, воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление: ***, със законен представител Д.К.К., с Лнч: ******, заедно с М.С., с Лнч: ****** против С.Ф.Я., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** по издадена по ч.гр.дело № 93/2020 г. на РС-Айтос Заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 187.71 лева /сто осемдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки/, от които: - 49.95 лева /четиридесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ –
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, с издадени фактури № **********/15.12.2018 г., №
**********/15.01.2019 г., № **********/15.02.2019 г. за периода от 15.11.2018
г. до 14.02.2019 г.; - 137.76 лева /сто тридесет и седем лева и седемдесет и
шест стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги по Договор за мобилни услуги от 08.12.2018 г., с издадена Крайна фактура
№ **********/15.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на
подаване на заявлението в
Айтоски районен съд - 30.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Ф.Я., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лева, от
които: 355,00 лева в настоящото
производство и направените
в хода на заповедното производство разноски от 205,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: