Решение по дело №340/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение № 389 от 12.10.2023 г., постановено по АНД № 1605/2023 г. Районен съд Стара Загора потвърдил Наказателно постановление № 24-2300106 от 11.05.2023 г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудова миграция и трудовата мобилност и на осн. чл.78, ал.1 от с.з., било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и дружеството било осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останал административно наказаният, който го обжалва в срок чрез процесуалния си представител адв. Д.. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Поддържа, че неправилно Съдът приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, съотв. при издаването на наказателното постановление /НП/, не били допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формалните изисквания досежно тяхното съдържание. Твърди, че в решението не били изложени конкретни мотиви за липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не била извършена и преценка дали, и доколко наложената санкция не нарушавала принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърляла необходимото за постигане на законовите цели.

Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесното НП. В представено по делото писмено становище, съдържащо съображения по наведените касационни основания и допълнително в с.з. пледира обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300106 от 11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. Претендират се деловодни разноски за пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор дир. „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно призован в с.з., се представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и моли да се потвърди въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на жаленото решение и моли съдът да го остави в сила.

По същество на спора

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Разгледана същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди процесното пред него НП № 24-2300106 от 11.05.2023г., Районен съд – Стара Загора приел от фактическа страна, че при извършена проверка на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора било установено, че на 18.01.2023г. чужденецът, гражданин на трета държава /р. Турция/ У. А., ЛНЧ ********** започнал работа в провереното дружество, за което Дир. „ИТ“ Стара Загора не била уведомена. Тези факти били определени от АНО като нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. До дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН по чл.40, ал.2 от ЗАНН и тя била получена от упълномощено лице. Тъй като на посочената в поканата дата не се явил представител на дружеството, актът бил съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, нарушението било описано идентично, а именно, че при извършени проверки на 08.03.2023г. и 06.04.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, не уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора, писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава /Република Турция/ У. А. с ЛНЧ **********, дата на раждане ***г., който работи по трудов договор № 00000108/ 17.01.2023г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона“, с дата на действително започване на работа – 18.01.2023г., съотв. в нарушение от 26.01.2023г. Въззивният съдебен състав на РС Стара Загора приел описаната фактическа обстановка за установена от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото, които кредитирал изцяло.

От правна страна Съдът посочил, че наказаният несъмнено имал качеството „работодател“ по см. на КТ на лицето У. А., с което сключил трудов договор № 00000108/17.01.2023г. Работникът бил „гражданин на трета държава“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ и поради това работодателят имал задължението, визирано в чл.10, ал.1 от закона, в 7 дневен срок от действителното започване на работа от г-н А., работодателят да уведоми за това ИА „ГИТ“, дир. „ИТ“, гр. Стара Загора. Дружеството не изпълнило това задължение, като съдът посочил, че нарушението било извършено чрез бездействие и в деня, следващ дена, в който изчитал 7 дневният срок, в случая на 26.01.2023г. РС приел, че правилно на това основание била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството. Посочил, че доколкото за това нарушение законът не предвиждал отделна санкционна разпоредба, то приложение намирала общата санкционна разпоредба.

РС още посочил, че от извършената от него служебна проверка за законосъобразността на НП, същият не констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при съставянето на акта и издаване на НП, като административно-наказателното обвинение било формулирано в достатъчна степен пълно, точно и ясно и разбираемо за наказания. Били налице и императивно изискуемите елементи по чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3-4 от ЗАНН. Съдът също възприел, че нямало основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и постановил потвърждаване на процесното наказателно постановление, а с оглед извода за неоснователност на жалбата уважил, искането за разноски на органа и присъдил в негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Касационната инстанция намира въззивното решение за постановено при неправилно приложение на закона и по отношение на него е налице, визирано касационно основание по чл.248, ал.1, т.1 от НПК.

Не се споделя изводът на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.78, ал.1, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е обща и предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. За да приложи посочения административно-наказателен състав АНО се позовава на извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, въвеждащ задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Установява се от представените и приети от въззивния съд доказателства, че санкционираното дружество действително е приело предоставянето на работна сила от турския гражданин У. А. и е сключил с него трудов договор, с начало на действие от 17.01.2023г. На л.35 от въззивното дело е приложено писмо с характер на справка изх.№ 531700-891/ 21.03.2023г., издадено от впд ДИРЕКТОР ОД на МВР – Стара Загора във връзка с постъпило писмено искане от Директора на Дирекция ИТ гр. Стара Загора, /л.34/ за предоставяне на информация относно статута на пребиваване на чужденци, между които е г-н А. /вж. т.1 от искането/. В писмото на л.35 се сочи, че лицето г-н А. с ЛНЧ ********** е с разрешение за пребиваване с № **********, което е със срок от 13.01.2023г. до 12.01.2024г. Копие от издаденото разрешение за пребиваване е налично в кориците на делото на РС, л.22-23. От доказателството на л. 37 допълнително е установено пред РС, че издаденото разрешение за пребиваване на г-н Й. е на осн. чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. Т.е., към датата на сключването на посочения в НП трудов договор № 00000108 от 17.01.2023г., вкл. и към датата, приета от АНО, като такава на извършване на нарушението – 26.01.2023г., чужденецът У. А. е бил законно пребиваващо в страната лице по аргумент на противното от §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ. Съгласно обаче чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, такова лице няма право на достъп до пазара, освен ако не е лице по чл.8, ал.2 от закона, като данни за това не са налице по АНП и пред въззивния съд. От своя страна нормата на чл.10, ал.1 задължава работодателите да уведомят Агенция по заетостта, когато сключат договор с лице гражданин на трета държава, което обаче не само трябва да е законно пребиваващо в Р. България, но и което трябва да има установено в своя полза право на достъп до пазара на труда. Т.е., това, че г-н А. е законно пребиваващо в Р. България лице не е достатъчно, за да е налице задължение за наказаното дружество да изпрати уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, доколкото разрешението за пребиваване в страната на г-г А. е издадено на осн. чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, което изключва по арг. на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ правото на достъп до пазара на труда на това лице. Т.е., с конкретното наемане на работа на този чужденец, който е с разрешение за дългосрочно пребиваване на осн. чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, работодателят „Керасус лоджистик“ ООД няма как да изпълни задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, знаейки, че наетото от него лице e без право на достъп до пазара на труда в страната. С факта на наемане на такова лице обаче дружеството извършва от обективна страна нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, но то е наказуемо на осн. чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ. Ето защо обследваното наказателно постановление, с което по административно обвинение, основано на допуснато от „Керасус Лоджистик“ ООД в качеството му на работодател нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция на основание чл.78, ал.1 от същия закон, се явява незаконосъобразно. Като го е потвърдил, Старозагорският районен съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на закона и е налице визирано от касатора отменително касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 НПК във вр. с 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 24 - 2300106 от 11.05.2023г. като незаконосъобразно. При извод за отмяна на въззивното решение в частта му, с която се потвърждава процесното НП, то на отмяна подлежи и решението в частта му на присъденото в полза на ответника по касацията възнаграждение за юрисконсулт, доколкото същото е в зависимост от изхода на правния спор относно законосъобразността или незаконосъобразността на НП.

При изхода на това делото, а именно отмяна на въззивното решение, своевременно направеното искане на касатора за присъждане на разноски за адвокат и за двете съдебни инстанции, следва да се уважи, като на основание чл.63д от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“, ЕИК *********, сумата от 960 лева, представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби /въззивна и касационна/ и процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 389 от 12.10.2023 г., постановено по АНД № 1605/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-2300106 от 11.05.2023 г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудова миграция и трудовата мобилност и на осн. чл.78, ал.1 от с.з., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2300106 от 11.05.2023 г., издадено от Директор на дир. „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ОООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудова миграция и трудовата мобилност и на осн. чл.78, ал.1 от с.з., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ЕИК *********, сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Председател:
Членове: