Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и двадесет и втори май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 2506 по описа за 2018 г.:
Производството по делото е образувано по
предявен от П. ЕООД, *** срещу Е.Т.С.
ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 82 ЗЗД за заплащане
на сумата от 826 лв., претендирана като обезщетение
за вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на разноски в
производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар, от
която 40 лв. платена държавна такса по молба по чл. 390, ал. 1 ГПК и 360 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното
производство и сумата от 66 лв. такси по изп. дело №
201778760403339 по описа на ЧСИ Д З за образуване на изп.
производство, изготвяне и връчване на книжа и налагане на запор, посочени във
фактура **********/06.06.2017г. с район на действие
Окръжен съд – Шумен и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в изпълнителното производство, в резултат на неизпълнение на
задължение на ответника по договор за търговска продажба на стоки, сключен на
13.11.2015г. да заплати цената на доставени гуми на падежа – 13.12.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В исковата молба ищецът П. ЕООД твърди, че
страните по делото са били обвързани от договор за търговска продажба на стоки,
по силата на който търговецът е поел задължение да предаде на Е.Т.С. ЕООД гуми
на стойност 351, 60 лв. с ДДС, във връзка, с който е издадена фактура №
**********/13.11.2015г. с падеж на задължението за плащане – 13.12.2015г.
Вещта, предмет на продажбеното отношение, е предадена на купувача, но на падежа
– 13.12.2015г. Е.Т.С. ЕООД не е заплатил цената, вкл. и след изпращане на
покана за доброволно изпълнение.
Неизпълнението на задължението за плащане е
заставило продавача да депозира молба за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 327,
ал. 1 ТЗ, по която е образувано производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа
на Районен съд – Нови пазар. Молбата е уважена и е издадена обезпечителна
заповед, е наложен запор на вземания на Е.Т.С. ЕООД по банкови сметки в ** АД. В това производство молителят е извършил разноски в
размер на 400 лв., от които 40 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатски хонорар.
Въз основа на издадената обезпечителна
заповед и молба на взискателя, съдебният изпълнител Д З,
с район на действие Окръжен съд – Шумен, е образувал изп.
производство и наложил запор върху вземания на длъжника.
В това производство ищецът е заплатил сумата
от 66 лв. с ДДС, вкл. такса за образуване - 20 лв., за изготвяне и връчване на
съобщение – 20 лв. и за налагане на запор сумата от 15 лв., а за осъщественото
процесуално представителство ищецът е заплатил на пълномощник адвокатски
хонорар в размер на 360 лв.
В деня, следващ налагане на запора
ответникът е заплатил цената на доставената стока – гуми в размер на 351, 60
лв., но не и сторените в двете производства разноски, представляващи вреди,
намиращи се в причинно – следствена връзка от неизпълнение на задължение на Е.Т.С.
ЕООД по договор за търговска продажба на стоки, сключен на 13.11.2015г. да
заплати цената на доставени гуми на падежа – 13.12.2015г.
Поради погасяване на дълга обезпечението е
отменено служебно от съда, който го е допуснал, на осн.
чл. 390, ал. 3 ГПК, а запорът, наложен от съдебния изпълнител – вдигнат.
Изложеното е обусловило и правният интерес
от предявяване на осъдителен иск по чл. 82 ЗЗД за заплащане на вреди от неизпълнение
на договорно задължение.
В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на
18.04.2018г., ответникът **** ЕООД, не е
депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
Ангажираните писмени доказателства установяват
по категоричен начин изложените в исковата молба твърдения, а именно, че в
имуществената сфера на ищеца са настъпили вреди под формата на претърпяна
загуба от заплащане на сумата от 826 лв., включваща разноски в производство по
ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар, от която 40 лв.
платена държавна такса по молба по чл. 390, ал. 1 ГПК и 360 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство и
сумата от 66 лв. такси по изп. дело № 201778760403339
по описа на ЧСИ Д З за образуване на изп. производство,
изготвяне и връчване на книжа и налагане на запор, посочени във фактура
**********/06.06.2017г. с район на действие Окръжен
съд – Шумен и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в изпълнителното производство, явяващи се пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на задължение за плащане на продажната цена на доставена стока на
падежа по договор за търговска продажба.
Съдът като взе предвид, че с връчените на
ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, тъй като искът е доказан по основание
и размер и следва да бъде уважен в претендирания
размер.
При този изход на спора в полза на ищеца П.
ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, чиито размер възлиза на 410 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 238, ал.1
и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.Т.С.
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. ЕООД, ***
сумата от 826 лв. /осемстотин двадесет и
шест лева/, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна
загуба от заплащане на разноски в производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа
на Районен съд – Нови пазар, от която 40 лв. платена държавна такса по молба по
чл. 390, ал. 1 ГПК и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в обезпечителното производство и сумата от 66 лв. такси по изп. дело № 201778760403339 по описа на ЧСИ Д З за
образуване на изп. производство, изготвяне и връчване
на книжа и налагане на запор, посочени във фактура **********/06.06.2017г. с район на действие Окръжен съд – Шумен и 360 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното
производство, в резултат на неизпълнение на задължение на ответника по договор
за търговска продажба на стоки, сключен на 13.11.2015г. да заплати цената на
доставени гуми на падежа – 13.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 20.02.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Е.Т.С.
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. ЕООД, ***
сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: