Решение по дело №2506/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2469
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 30 май 2018 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20183110102506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Варна, __.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                           

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

                                                       

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 2506 по описа за 2018 г.:

 

Производството по делото е образувано по предявен от П. ЕООД, *** срещу Е.Т.С. ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 826 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на разноски в производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар, от която 40 лв. платена държавна такса по молба по чл. 390, ал. 1 ГПК и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство и сумата от 66 лв. такси по изп. дело № 201778760403339 по описа на ЧСИ Д З за образуване на изп. производство, изготвяне и връчване на книжа и налагане на запор, посочени във фактура **********/06.06.2017г. с район на действие Окръжен съд – Шумен и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, в резултат на неизпълнение на задължение на ответника по договор за търговска продажба на стоки, сключен на 13.11.2015г. да заплати цената на доставени гуми на падежа – 13.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищецът П. ЕООД твърди, че страните по делото са били обвързани от договор за търговска продажба на стоки, по силата на който търговецът е поел задължение да предаде на Е.Т.С. ЕООД гуми на стойност 351, 60 лв. с ДДС, във връзка, с който е издадена фактура № **********/13.11.2015г. с падеж на задължението за плащане – 13.12.2015г. Вещта, предмет на продажбеното отношение, е предадена на купувача, но на падежа – 13.12.2015г. Е.Т.С. ЕООД не е заплатил цената, вкл. и след изпращане на покана за доброволно изпълнение.

Неизпълнението на задължението за плащане е заставило продавача да депозира молба за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, по която е образувано производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар. Молбата е уважена и е издадена обезпечителна заповед, е наложен запор на вземания на Е.Т.С. ЕООД по банкови сметки в ** АД. В това производство молителят е извършил разноски в размер на 400 лв., от които 40 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатски хонорар.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед и молба на взискателя, съдебният изпълнител Д З, с район на действие Окръжен съд – Шумен, е образувал изп. производство и наложил запор върху вземания на длъжника.

В това производство ищецът е заплатил сумата от 66 лв. с ДДС, вкл. такса за образуване - 20 лв., за изготвяне и връчване на съобщение – 20 лв. и за налагане на запор сумата от 15 лв., а за осъщественото процесуално представителство ищецът е заплатил на пълномощник адвокатски хонорар в размер на 360 лв.

В деня, следващ налагане на запора ответникът е заплатил цената на доставената стока – гуми в размер на 351, 60 лв., но не и сторените в двете производства разноски, представляващи вреди, намиращи се в причинно – следствена връзка от неизпълнение на задължение на Е.Т.С. ЕООД по договор за търговска продажба на стоки, сключен на 13.11.2015г. да заплати цената на доставени гуми на падежа – 13.12.2015г.

Поради погасяване на дълга обезпечението е отменено служебно от съда, който го е допуснал, на осн. чл. 390, ал. 3 ГПК, а запорът, наложен от съдебния изпълнител – вдигнат.

Изложеното е обусловило и правният интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 82 ЗЗД за заплащане на вреди от неизпълнение на договорно задължение.

В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 18.04.2018г., ответникът **** ЕООД, не е депозирал писмен отговор.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Ангажираните писмени доказателства установяват по категоричен начин изложените в исковата молба твърдения, а именно, че в имуществената сфера на ищеца са настъпили вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на сумата от 826 лв., включваща разноски в производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар, от която 40 лв. платена държавна такса по молба по чл. 390, ал. 1 ГПК и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство и сумата от 66 лв. такси по изп. дело № 201778760403339 по описа на ЧСИ Д З за образуване на изп. производство, изготвяне и връчване на книжа и налагане на запор, посочени във фактура **********/06.06.2017г. с район на действие Окръжен съд – Шумен и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, явяващи се пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение за плащане на продажната цена на доставена стока на падежа по договор за търговска продажба.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, тъй като искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в претендирания размер.

При този изход на спора в полза на ищеца П. ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер възлиза на 410 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Е.Т.С. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. ЕООД, *** сумата от 826 лв. /осемстотин двадесет и шест лева/, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на разноски в производство по ч.гр.д. № 613/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар, от която 40 лв. платена държавна такса по молба по чл. 390, ал. 1 ГПК и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство и сумата от 66 лв. такси по изп. дело № 201778760403339 по описа на ЧСИ Д З за образуване на изп. производство, изготвяне и връчване на книжа и налагане на запор, посочени във фактура **********/06.06.2017г. с район на действие Окръжен съд – Шумен и 360 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, в резултат на неизпълнение на задължение на ответника по договор за търговска продажба на стоки, сключен на 13.11.2015г. да заплати цената на доставени гуми на падежа – 13.12.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 82 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Е.Т.С. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П. ЕООД, *** сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: