Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Русе, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Пламен Петков
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
100 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Г.Г.Т., чрез адв. Н., против решение № 93/21.02.2023
г. по а.н.д. № 2297/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен
фиш серия К, №4771182, издаден от ОД МВР- Русе, с който на оспорващата, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ѝ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
В касационната жалба се твърди, че й е било нарушено
правото на защита, тъй като не е било обсъдено възражението относно
обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено мястото и действащото
ограничение на скоростта, респ. пътния знак за конкретния пътен участък.
Липсвала информация за пътя на който е извършено нарушението, както и „схема за
организация на движението“, от която да е видно, че ограничение на скоростта
съществува. Не е обсъдено от въззивната инстанция възражението, че техническото
съоръжение, с което е установено нарушението, не е било годно. Решението на
въззивния съд противоречало на мотивите на ТР № 1/26.02.2014 г. на ОСС на ВАС.
Иска се отмяна на въззивното решение и на потвърденото НП. Претендират се
разноски.
Ответникът – ОДМВР – Русе, чрез юрк.
Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено от
въззивния съд, че на 23.04.2021 г., в 8.44 часа, Т. управлявала лек автомобил
марка “Форд”, модел „Фиеста” с рег. № *******, нейна собственост, по
бул.”Липник” в гр.Русе в посока центъра на града със скорост 52км/ч при
разрешена такава максимална 40км/ч, въведена с пътен знак В26. Тази фактическа
обстановка е приета за доказана по
категоричен начин от събраните по делото доказателства.
От правна страна съдът е приел, че
нарушението е установено, същото било правилно индивидуализирано. Прието е, че
електронният фиш отговаря на абсолютно всички изисквания, досежно съдържанието
и формата му, дадени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Мястото на нарушението е гр.
Русе, което напълно достатъчно да обуслови спазването на правилата за
определянето му, а от протокола за използване на АТС е виден и конкретният път,
по който се е движила наказаната - бул.”Липник” в гр. Русе, както и посоката
ѝ на движение. Спазени са и всички правила на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и
измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото
предназначение.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
създава облекчен ред за налагане чрез електронен фиш на административно
наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство.
Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено в същата разпоредба и в
случая то е спазено. От формална страна електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална по отношение на изискванията към съдържанието на електронния фиш и
съответно има приоритет пред общите норми от ЗАНН, въвеждащи реквизитите на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното
постановление (НП) – ср. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН като е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Съгласно изложеното ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Следователно електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (във вр. чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Законодателят
не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и НП нито по отношение
на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП),
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Реквизитите на ЕФ изискват само
точно посочване на часа на извършване на нарушението, но не и посочване на
точното място на извършване на нарушението и мястото на пътния знак, чието
въвеждащо ограничение на скоростта е санкционирано като неспазено.
Твърдението, че поради липсата на тези
реквизити в ЕФ е допуснато нарушение, поради противоречие в изискванията,
въведени с тълкувателен акт по смисъла на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, също е
неоснователно. Мотивите на тълкувателните актове на ВКС и ВАС нямат правнообвързваща
сила за разлика от мотивите на решенията на КС (вж решение № 13861/17.10.2019
г. по адм. д. № 6662/2019 г. на ВАС, 5-чл. състав; ТР № 5/13.12.2016 г. по
тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС).
По преписката са приобщени данни от които са
видни датата и часът на нарушението, ограничението за скорост, моментната
скорост на автомобила, точното му местоположение (посочени са координати),
както и снимка на превозното средство по време на извършване на нарушението.
В проведеното о.с.з. на 18.01.2023 г. съдът
е изискал от АНО снимка на автоматизираното техническо средство както и
информация къде е заснето нарушението в гр. Русе от което да се съобрази
наличието на ограничение от 40 км, въведено с пътен знак Б26, като се посочи и
мястото на знака, ограничаващ скоростта на движение. От ответника е представена
официална справка, в която се посочва, че нарушението е било заснето на бул.
„Липник“ № 133 срещу входа на сектор „Пътна полиция“ в посока на движение ул.
„Иван Ведър“. Ограничението на скоростта е въведено с пътен знак Б26, който е
поставен вдясно на тротоара срещу оградата от където започва двора на сектор
ПП. Нарушението е установено с АТСС, което е трайно позиционирано в служебен
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ….и липсва снимка на техническото средство като
автомобилът е бил позициониран на бензиностанция „Петрол“. Отделно от това
писмо по делото е представен протокол за използване на АТСС рег. № 1085р-405 в
който също е направено отбелязване, че системата се използва при наличие на
пътен знак Б26. Съдържанието на тези официални документи не е било оспорено от
жалбоподателя, поради което съдът обосновано е кредитирал сведенията в тях,
приемайки, че нарушението е извършено при изяснена фактическа обстановка.
Действително, разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда,
приложена към съставения протокол, каквато в случая липсва в представената пред
РС преписка. Настоящият съдебен състав счита обаче, че това нарушение не е от
категорията на съществените, което на самостоятелно основание да обоснове
отмяна на крайния акт. Това е така, тъй като, както е прието и от РС, събраните
доказателства безспорно установяват използваното АТСС и мястото на поставянето
му, снимка на заснетото от АТСС и режимът му на работа. Т.е. установени са
всички относими към констатираното нарушение факти.
Относно твърдението, че техническото
средство, с което е констатирано нарушението, е било използвано сред срока на
валидност, съобразно удостоверение за одобрен тип средство за измерване – до
24.02.2020 г. при нарушение, извършено през 2021 г., съгласно фикцията по чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, продължават да се считат такива от
одобрен тип.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното и на осн. чл. 22,, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
93/21.02.2023 г. по а.н.д. № 2297/2022 г. на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА Г.Г.Т. с адрес *** да заплати на ОДМВР
- Русе сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |