Определение по дело №4498/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 197
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20192120204498
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  … / 05.02.2020 год.            град Бургас

 

                   

Бургаският районен съд                    ХV наказателен състав

На 05.02.2020 година

В закрито заседание в следния  състав :

                                         Председател :  ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                           Съдебни заседатели :    1.

                                                                  2.

Секретар ....................................................................................................

прокурор ……….......................................................................................

като разгледа докладваното от съдията Грънчев

НЧД № 4498 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК. Образувано е по жалба на „Атлантик С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, „Св.Климент Охридски”№36, ЕИК: ********* , в качеството му на ощетено юридическо лице , представлявано от управителя С.Г.С против постановление от 26.09.2019 г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното  производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-444/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, вх. № 4333/2015 год., пор. №1457/2016 год. по описа на БРП водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,  за това, че на 25.06.2013 год., в гр.Бургас противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел на основание договор за наем на моторно превозно средство и полуремарке от 13.05.2011 год., а именно влекач марка „Мерцедес Актрос 1840” с рег.№ *****, с двигател № WDB9540321K242252 и рама № 54192300009389 и товарно бордово полуремарке марка „Кроне СДП 24” с рег.№ *****, собственост на „Атлантик С.” ЕООД, ЕИК *********, с управител С.Г.С от гр.Бургас.

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението.

С постановление от 26.09.2019 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производството, като е приел, че не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер. В обстоятелствената част на постановлението е описана установената чрез процесуално-следствените действия фактическа обстановка.

Фактическата обстановка е приета, след като са извършени множество процесуално-следствени действия. След излагане на фактическа обстановка е извършен анализ на установените факти. Обсъдени са доказателствените средства и събраните чрез тях доказателства. Подробно са анализирани показания на всички свидетели по делото. Установените факти са анализирани поотделно и в съвкупност с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.

След анализирането на всички обстоятелства по делото прокурорът е стигнал до правния извод, че липсват каквито и да е преки или косвени доказателства за извършено престъпление обсебване. 

 

Наказателното производство се прекратява за втори път от наблюдаващия прокурор. С определение №2165/22.12.2017 година по  НЧД № 5649 по описа за 2017 година Бургаският районен съд е отменил постановлението и дал задължителни указания по приложението на закона. Определението на съда и потвърдено с определение №21/19.01.2018 година по  НЧД № 53 по описа за 2018 година на Бургаският окръжен съд. При допълнителното разследване са изпълнени указанията на съда и са проведени оперативно-издирвателни мероприятия за откриване местонахождението на товарния камион и ремаркето. Проведеното разследване не е дало резултат и не е установено местонахождението им.  

Съдът не споделя становището на прокурора за липса на състав на престъпление и за прекратяване на наказателното производство.

Прокурорът е приел, че в хода на досъдебното производство не е установен протокол, от който да е видно на коя дата, в присъствието на кои лица, къде и в какво състояние са предадени товарния автомобил и ремаркето. Този извод на прокурора е незаконосъобразен и не почива на установените факти по делото. В хода на разследването са приобщени към делото доказателства за водено гражданско дело от „Атлантик С.“ ЕООД срещу „Виа транс БГ“ ЕООД, представлявано от свид.Щ.С.П.. С Решение № 1077 от 25.06.2013 год. по гражданско дело №928/2013 год. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 25.06.2013 год. „Виа транс БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Атлантик С.“ ЕООД, сумата от 15100 лева, представляваща наемна цена за периода месец май 2011 год. до 08.10.2012 год. по договор за наем от 13.05.2011 год. на МПС - влекач марка „Мерцедес Актрос 1840“ с рег.№ ***** и товарно бордово полуремарке „Кроне СДП 24“ с рег.№ *****, сумата от 700 лева, представляваща сборна мораторна лихва върху посочената по-горе сборна главница за наемна цена за периода от 05.11.2011 год. до 07.02.2013 год., сумата от 8700 лева, предявена като частично вземане от вземане в общ размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за продължилото въпреки противопоставянето на наемодателя ползване на вещите за периода от 08.10.2012 год. до 07.02.2013 год., след прекратяване на наемния договор, ведно със законната лихва върху присъдените главници за наемна цена и обезщетение, начиная от 08.02.2013 год. до окончателното плащане.

Със съдебното решение „Виа транс БГ“ ЕООД е осъдено да предаде на „Атлантик С.“ ЕООД, владението върху отдадените под наем със сключения между страните договор за наем на МПС от 13.05.2011 год. движими вещи - влекач марка „Мерцедес Актрос 1840“ с рег.№ ***** и товарно бордово полуремарке „Кроне СДП 24“ с рег.№ *****.

С решението на съда дружеството на П. е осъдено да заплати наемната цена на автомобила и също така е осъдено да върне обратно вещите, които е владеело. Решенията на съдилищата са задължителни за всички органи, организации и граждани.  Със силата на пресъдено нещо е решен този гражданскоправен въпрос. От това следва, че автомобилът и ремаркето са били във владение на П..

Освен съдебното решение по делото са налице и свидетелски показания  на свидетелите Н.Г. и С.К., от които показания става ясно, че те са видели П. да управлява автомобила и прикаченото към него ремарке. Свидетелите знаят от С., че той е предоставил на П. товарния камион и ремаркето, а в последствие научили, че са били продадени. В тази насока са показанията и на свидетеля С., който в разпита си на досъдебното производство обяснява подробно кога, при какви обстоятелства, къде е предал товарния автомобил и ремаркето на П..

На следващо място следва да се имат  предвид и приложените към делото документи, а именно: сключените на 9-ти май 2012 година споразумение между „Атлантик С.“ ЕООД  и „Виа транс БГ“ ЕООД и споразумение  от осми октомври 2012 година между „Атлантик С.“ ЕООД и „Виа транс БГ“ ЕООД за уреждане на отношенията между двете дружества. Тези документи сочат, че към този момент П. е владеел вещите, предмет на договора, защото иначе не би  сключил такива споразумения за изплащане на наемна цена и за придобиване на собствеността върху товарния автомобил и ремаркето. От изложените по-горе доводи следва извода, че обстоятелствата относно предаването на автомобила и ремаркето във владението на П. са безспорно установени и за това не би следвало да има никакви съмнения.  

 Съдът не споделя и изводите на прокурора, за това, че между дружествата са налице само гражданскоправни отношения. Наличието на гражданскоправни отношения не изключва съществуването и на наказателноправни такива. Прокурорът е приел, че поведението на П. не осъществява признаците на престъплението обсебване. Приел е, че липсата на вещите, все още не означава, че има извършено престъпление. Сочи се, че не са събрани категорични доказателства действията на П. да са били продиктувани от желанието за противозаконно  разпореждане с чужди движими вещи. Аргументира се с това, че в хода на разследването не са установени  каквито и да е било действия на разпореждане на П.  с процесните вещи. Прокурорът приема за  установена липсата на камиона и ремаркето, но счита, че тази липса не е достатъчна за да бъде търсена наказателна отговорност от П..

 

Съдът не  споделя изводите на прокурора, че относно П. не са установени каквито и да е било действия за разпореждане с процесните вещи. Действително преки доказателства не са установени, но от показанията на свидетеля Х. - полицейски служител, който е провел разговори с П. се установява, че П. е съобщил на полицейския служител, за това, че е предал камиона и ремаркето за скрап. По време на разговора П. е дал противоречиви показания за местонахождението на камиона и на ремаркето.

Не се споделя извода на прокурора и за това, че отказът да се върне вещта не е установено да е противозаконен. Този отказ е противозаконен, тъй като срещу дружеството на П. е постановено съдебно решение, с което той като негов представляващ е бил задължен да върне на „Атлантик С.“ ЕООД наетите от него вещи. За изпълнението на съдебното решение е образувано изпълнително производство и са изпратени са покани за доброволно изпълнение, които П. не е изпълнил. Следователно отказът му е противозаконен, защото не е изпълнил влязло в сила съдебно решение, с което е задължен да следва законосъобразно поведение.

В заключение следва да се обобщи следното: Макар, че отношенията са между две търговски дружества за наем П. като физическо лице е упражнявал  фактическа   власт върху товарния автомобил и ремаркето. Той като представляващ дружеството е бил длъжен при прекратяване на договора да върне съответните автомобил и ремарке.

 

В прекратителното постановление е прието, че липсват доказателства и за наличието на субективните признаци на престъплението, а именно П.  да е искал да се разпореди с владените от него чужди вещи.

 Тези изводи са неоснователни. П. е съзнавал, че той получава камиона и ремаркето на правно основание  - договор за наем. Въпреки, че срещу него е постановено съдебно решение, по което е осъден като управител на търговското дружество да предаде владението на процесните вещи, които той фактически е владеел не е сторил това. Както беше посочено по-горе този отказ е противозаконен, защото според съдебното решение той е задължен да върне на дружеството на С. товарния автомобил и ремаркето. П. е съзнавал това, тъй като същият е уведомен за съдебното решение и за образуваното изпълнително дело, но въпреки това противозаконно не е върнал камиона и ремаркето на законния им собственик.

В крайна сметка това, че не е открит камиона и ремаркето и в хода на разследването не са установени вещите не означава, че делото следва да бъде прекратено. Ако не са събрани достатъчно доказателства, които да уличават П. и дадат основание да му бъде предявено обвинение. най-малкото означава, че производството следва да бъде спряно до издирване на камиона и на ремаркето или установяване на други доказателства, които дават цялостна яснота върху деянието, което е предмет на разследване.

 

По делото не са извършени всички възможни  следствени действия. Това, което все още може да се направи е автомобилът и ремаркето да бъдат обявени за общодържавно издирване, както и да се провери  в гранично-пропускателните пунктове дали товарен автомобил и такова ремарке със съответната регистрация се  напускали пределите на Република България. 

 

Поради изложените аргументи съдът счита, че по делото не са извършени всички възможни следствени действия. Постановлението е незаконосъобразно е следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 26.09.2019 г. на Районна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното  производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-444/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, Вх. № 4333/2015 год., пор. №1457/2016 год. по описа на БРП и връща делото на прокурора за извършването на посочените в обстоятелствената част на определението процесуално-следствени действия..

Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския окръжен съд в седемдневен срок, считано от съобщаването му.

 

 

                                                                               СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала

С И