Р
Е Ш Е
Н И Е №
116
гр. Бургас, 25.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско
дело №1478 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от Д.Г.Г., ЕГН ********** ***
лично и като управител и едноличен собственик на капитала на „Даником“ ЕООД гр.Бургас срещу „ЕВН
БЪЛГАРИЯ Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК *********, с които се иска ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди от търговеца в размер на 6356.65 лева и имуществени вреди в
размер на 1500 лева и неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,
нанесени на физическото лице Г., причинени в резултат на непозволено увреждане
по реда на чл.49 и сл ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на увреждането-16.10.2012г. до окончателното изплащане на същите.
Твърди
се в исковата молба, че на 16.10.2012г., се взривил трансформатор на ТП,,Поща“,
собственост на ,,ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, находящ
се в гр.Б, ул.,,Х К“№*.
Вследствие на взрива, били причинени имуществени и неимуществени вреди в
значителни размери. Стопанисваният от Д.
Г., магазин бил частично разрушен, а оборудването и стоката- изцяло
погинали. Засегнато било и жилището й, разположено в по- отдалечена част на сградата.
Посочва
се, че било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител, за
това, че на 16.10.2012г.***, чрез взрив унищожил сграда на горепосочения
адрес(престъпление по чл.333 от НК). С постановление на прокурор на Окръжна
прокуратура- Бургас за частично прекратяване на наказателното производство,
изх.№5940112/15.07.2013г., същото било прекратено.
С постановление
за прекратяване на наказателното производство, изх. 0106988/11.08.2013г. на
БРП, било прекратено производството по ДП №01-1549/12г. по описа на Първо РУП
на МВР- Бургас. С горепосоченото постановление, било установено, че са налице
достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.216 ал.6 вр. ал.5
НК (унищожаване и повреждане на чуждо имущество, като с деянието са причинени
значителни вреди), но същото се преследвало по частноправен ред. Уточнява се
също така, че в мотивната част на последното
прокурорско постановление, като непосредствена причина за възникване на взрива,
била посочена повредата на трансформатора, работил в режим на температурен
дефект (повишена температура), поради извършена смяна на предпазители от
служители на ,,ЕВН Електроразпределение“ЕАД- С Р С и Р П Ж. Същите подменили
предпазителите(единствената защита на трансформатора), като вместо
необходимите, поставили такива от 32А и 31.5А, което значително влошило
функциите им.
Излага
се в исковата молба, че техниците не извършили детайлен оглед на
трансформатора, който съгласно чл.114 ал.3 т.2 от Наредба №4/09.06.2004г., бил
задължителен. Неизвършването на оглед довело до повредата на трансформатора и
било в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат и претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Посочва се, че вследствие нанесените щети, бил
извършен ремонт на стопанисвания от ищцата, магазин за бельо, поради което
търговският обект не функционирал според преназначението си за периода от
16.10.2012г. до 01.04.2013г, но
дължимият месечен наем в размер на 150 лв. бил заплащан(общо 900лв.). За
напълно унищожената в магазина стока, ответното дружество заплатило сума в
размер на 6 913.30лв., съставляваща стойността на наличностите към момента
на деликта, (изчислена по балансова стойност към
момента на завеждането й).
Навеждат се доводи, че били налице пропуснати
ползи, изразяващи се в нереализиране на бракувана вследствие на взрива стока,
съхранявана в складови помещения на ЕВН. Ответникът заплатил сумата от
6 913.30лв. При реализация на
стоката с минимална търговска надценка 150% , пропуснатите ползи възлизали на
10 369.95лв. Дължимата от ответника сума за пропуснати ползи била в размер
на 3 456.65лв.
На обезщетяване подлежал и нереализираният
оборот за периода 01.10.2012г.- 31.03.2013г., който, изчислен на база на
печалбата, реализирана предходната година, бил в размер на 2000лева.
Ищцата заявява, че освен имуществените вреди,
претърпени в качеството й на търговец, е претърпяла и такива като физическо
лице, поради обстоятелството, че жилището й се намирало на ул.,,С №*. След подадено от нейна
страна заявление №14619/ 22.10.2012г., бил съставен протокол. За една част от
вещите, ищцата получила обезщетение, но
невъзстановени останали щетите, касаещи следната битова техника:телевизор ,,LG“,42 инча; хладилник с фризер, марка,,ЕDESSA“, готварска печка с котлони ,,Раховец“.
Същата счита, че следвало да бъде обезщетена и за стойността на горните движими
вещи, на стойност 1500лева.
Претендира неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие взрива на трансформатора и
последвалите опустошения в сградата. Ищцата посочва, че преживяла изключително
силен стрес, станала емоционално нестабилна -раздразнителна, нямала спокоен
сън, реагирала на всеки шум. Поради влошаване на състоянието, потърсила помощ
от психиатър, който поставил диагноза ,,постравматично
стресово разстройство“. Последвала хоспитализация за периода от 01.07.2014г.***,
като до настоящия момент се лекувала с поддържаща медикаментозна терапия. За
горните болки и страдания, претендира присъждане на обезщетение в размер на
20 000лева.
Излага още, че преживяла емоционално
натоварване поради несигурността, тъй като с дейността от разрушения магазин,
същата издържала семейството си.
Наред с горното, непосредствено след взрива на
трансформатора, ищцата получила и дихателни проблеми, които се хронифицирали. След посещение при пулмолог,
й била поставена диагноза ,,хронична обструктивна белодробна болест с остра респираторна
инфекция на долните дихателни пътища“. За описаните болки и страдания, ищцата
претендира обезщетение в размер на 10 000лева.
Отговорността на ответното дружество
произтичала от наличието на трудово- правна обвързаност между него и преките причинители на взрива на
трансформатора- С С и Р Ж. Посочва, че траснформаторът бил
собственост на ,,ЕВН Електроразпределение “ЕАД, за която поддръжка и безопасна
работа отговаряло ответното дружество.
Ответното дружество е
депозирало отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявените
искови претенции. Потвърждава обстоятелството, че на 16.10.2012г. около
03.05часа е възникнала експлозия в партерния етаж на сграда, находяща се на ул.,,Х К“№*в гр.Бургас- в помещение с изграден
трафопост с диспечерско наименование ,,Поща“- собственост на ЕVN България
Електроразпределение ЕАД. Нанесени били щети на движимо и недвижимо имущество.
Вследствие експлозията били разрушени две стоманобетонни плочи, представляващи
таван на трафопоста(към изби и обособени търговски обекти); стени и врати, намиращи се към ул.,,Х К“. Посочва,
че съгласно даденото експертно мнение, експлозията е настъпила в приземния
етаж. За термичните въздействия свидетелствали следите от обгаряне и тъмните
петна по стените. Касаело се за експлозия с бързо протичащ процес на горене,
поради възпламеняване на запалителна смес от газ и въздух. Непосредствено след
експлозията имало предпоставки за разразяване на локални малки пожари.
Пояснява, че на същия
трафопост бил извършен ремонт през м. март 2012г., а на 30.03.2012г.,
монтираната трансформаторна машина 320 КVA била подменена с нова 400 КVA, производство на фирма
,,Леми Трафо“ЕООД, гр.Перник. Подробно описва
техническите данни на новия трансформатор. Производителят потвърждавал с
декларация (с приложено анализно свидетелство
№1102049), че трансформаторът бил напълнен с неупотребявано минерално масло тип
,,PRISTA TRAFO A“, производство на ,,Приста
Ойл“ АД.
Твърди, че на 15.10.2012г.,
около 23.53 часа, настъпило земно съединение по кабелна линия ,,Акация“ от ПС
,,Рибари“. При възникналата повреда задействала земна защита в подстанцията и
изключила извод ,,акация“, вследствие на което се получили пренапрежения.
Предвид конструктивните особености на този тип трансформатори, както и
наличието на комутационни пренапрежения, настъпило високоомно земно съединение между комутатора и капака.
Вследствие разразилата се електрическа дъга и висока вътрешна температура на
намотките, казанът на трансформатора получил обемно разширение, което довело до
допълнително намаляване нивото на трансформаторно масло в него- вероятна
причина и за пукнатини в мястото на заварките в долната му част, както и
спукването на изолатор на фаза А.
Излага се още в отговора на
исковата молба, че по данни от постановление от 12.07.2013г. за частично
прекратяване на наказателното производство на Окръжна прокуратура- Бургас, се
установило, че на 15.10.2012г., електрозахранването в жилищната сграда на
ул.,,Х К“№*било прекъснато два пъти
през деня, с цел профилактика на извод ,,Елин Пелин“ в подстанция ,,Рибари“.
Около 23.53 часа, в трансформатора, намиращ се в трафопоста възникнало междувитково късо съединение в едната бобина на трансформатора.
Счита, че причината за възникване на повредата, въпреки проведените следствени
действия, не можела да бъде категорично определена. Възможно било това да се
дължи на намаляване количеството на маслото в трансформатора или наличие на
минимална теч, както и на обстоятелството, че в същото време от подстанция
,,Рибари“ възникнало изключване на извод ,,Акация“.
Съгласно експертното мнение,
най- вероятната причина за късото съединение била комбинация от гореизброените
фактори.
Поддържа се твърдение, че ТП,,Поща“ бил
поддържан в съответствие с техническите правила и норми.
Ответникът изразява несъгласие с направеното
от ищцата тълкуване на фактите, изложени в прокурорския акт. Посочва, че
съгласно чл.3 от Наредба№4 за техническа експлоатация на електрообзавеждането,
последната не се прилагала за енергийни уредби и електрически мрежи,
експлоатирани от електроразпределителни дружества. За последните се прилагала
Наредба№9.
Излага твърдение, че монтираният трансформатор
бил с мощност 400KVA.
Към момента на взрива, за такъв тип и за такава мощност трансформатори не
съществувало изискване за оборудване с газопропускателен
клапан и газово реле. В техническата спецификация на ,,ЕVN България
Електроразпределение “ЕАД
били спазени всички нормативни изисквания за доставка на такъв тип съоръжения.
Горният тип трансформатори били предвидени за експлоатация в
затворена(херметична) система, като наличието на предпазни клапани можело да
доведе до разхерметизиране. Неправилното
функциониране на предпазния клапан, не било изключено да доведе до изхвърляне
на трансформаторно масло през него и /или ,,засмукване“ на въздух в казана на
трансформатора.
Твърди, че от 289 броя, доставени трансформатори през 2011г. ,с
производител ,,Леми Трафо“, в авариен режим и в
експлоатация били въведени 153 броя. От тях имало констатирани повреди по 28
броя (приблизително 10% от общото доставено количество). Предвид горното, се
касаело за конструктивен дефект при тази партида трансформатори.
Навежда доводи, че в
постановените прокурорски актове, неправилно били детерминирани приложимите
нормативни актове.
Оспорва твърденията,
изложени в исковата молба, за действия на служителите на ответното дружество- С
С и Р Ж, несъответстващи на нормативните изисквания
за поддръжка на трансформатори или техни бездействия, в причинна връзка с
възникналата авария.
Във връзка с претенцията
излага аргументи, че с поведението си, ищцата допринесла за настъпване на
вредата, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД. Същата имала възможност да продаде вещите,
находящи се в магазина, тъй като били годни за употреба. Не съществувала пречка
помещението да функционира според предназначението ( намирало се на достатъчно
отдалечено от взрива място)- търговски обект.
Счита, че ищцата не положила
грижа на добър стопанин, за да може търговското й предприятие да продължи да
работи, да няма загуби и пропуснати ползи. Стоката, напълно годна за употреба
била предадена на ответното дружество, с искане
да бъде заплатена пазарната й равностойност. Друга част от нея била
дарена от ,,Даником“ ЕООД на А В К и П Д Д (договори за дарение от 03.11.2012г.).
Намира
претенцията за имуществени вреди за неоснователна и прекомерна по
размер. Оспорва твърдението на ищцата, за заплащане на наем в размер от 150
лева за периода от 16.10.2012г. до 01.04.2013г. Оспорва представените с исковата
молба разходни касови ордери. Излага съображения.
Навежда доводи за неоснователност и на
претенцията за заплащане на пропуснати
ползи.
Във връзка с
претенцията за заплащане на 1500 лв.- битова техника, твърди, че вещите били
годни за употреба, поради което ответникът не дължал плащане.
Претендираната от
ищцата сума за обезщетение на неимуществени вреди била прекомерна по размер и
недоказана.
Заявява, че съгласно утвърдената практика на
съдилищата относно отговорността по чл.49 от ЗЗД, същата настъпвала след като
натоварено лице при или по повод изпълнение на възложената му работа причини
виновно вреди на пострадалия. Подробно изброява задължителните предпоставки за
осъществяване фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Пояснява, че тази отговорност
имала гаранционно- обезпечителна функция и произтичала от вината на
натоварените с извършването на работата лица. В настоящия случай, работниците
нямали вина за причинените вреди, нито били действали противоправно. Предвид
горното, заявява че не бил налице
състава на чл.49 от ЗЗД, поради което отговорността на ответното дружество не
следвало да бъде ангажирана.
Излага подробни съображения и във връзка с предявената от ищцата претенция
по чл.50 от ЗЗД, посочвайки
задължителните законови предпоставки за осъществяване на фактическия състав.
Счита, че в настоящия случай не се установявало бездействие от страна на
собственика или лицето, упражняващо надзор, нито причинна връзка между него и
настъпването на вредите. Вредите не били пряка и непосредствена последица от
това, че собственикът или този, който бил длъжен да упражнява надзор, са
бездействали.
Направено е искане по чл.219
ал.1 ГПК, което съдът е намерил за допустимо и основателно и конституирал ,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“АД; „ИНТЕРКОМПЛЕКС“ООД и ,,ЛЕМИ- ТРАФО“ЕАД, като трети лица-
помагачи на ответника ,,ЕVN България
Електроразпределение “ЕАД.
,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“АД и ,,ЛЕМИ- ТРАФО“ЕАД в писмени становища излагат доводи за
неоснователност и недоказаност на исковете.
Съдът е допуснал изменение
на исковата претенция, с която се претендира присъждане на имуществени вреди от
ищцата, в качеството и на физическото лице, чрез намаляване на нейния размер до
сумата от 825 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Около полунощ на 15.10.2012г. срещу 16.10.2012г. изгорял един
от високоволтовите предпазители
в трафопоста на ТП „Поща“, находящ се на ул. „Х К“ №* в гр.Бургас.
Захранването на трафопоста било изключено и на място изпратена група от двама
дежурни електротехници- С С
и Р Ж, които подменили изгорелия предпазител от 32А с такъв от 31.5А и
поискали включване на захранването от п.с.“Рибари“. За този тип трансформатори
с мощност 400 квт, предпазителите трябвало да са от 20-25А. Служителите на
ответното дружество напуснали помещението без да извършат проверка за
състоянието на трансформатора, като малко след тръгването им започнали процеси
по интензивно изпаряване на масло, повишаване на налягането в казана и изтичане
на масло. От високото налягане казана на трансформатора се раздул и единият от
изолаторите, в резултат на повишената температура се спукал, като започнало
интензивно изтичане на масло и пари, което повишило допълнително температурата
в устройството. Нивото на маслото се понижило до по-малко от 10% от
необходимото количество от 300 л.-около 25л. Изпаренията на масло в комбинация
с въздуха образували взривна смес, която достигнала критична концентрация и
около 03.00 часа след полунощ се стигнало до поява на дъга между повредения
високоволтов проводник на повредения изолатор и корпуса на трансформатора и последвал
взрив.Силата на взрива била толкова голяма, че предизвикала разрушаване на
бетонната плоча на първия етаж, намиращ се непосредствено над трафопоста, както
и помещението на самия трафопост и прилежащите към него партерни помещения. В
резултат на аварията възникнали щети и повреди в помещението, ползвано под наем
от „Даником“ ЕООД гр.Бургас, на което дружество ищцата е
едноличен собственик.
Веднага
след инцидента в Окръжна прокуратура гр.Бургас било образувано наказателно
производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.333 НК. С постановление от 12.07.2013г. досъдебното производство било частично
прекратено и материалите изпратени на Районна прокуратура гр.Бургас.
С постановление за
прекратяване на наказателното производство, изх. 0106988/ 11.08.2013г. на БРП,
било прекратено производството по ДП №01-1549/12г. по описа на Първо РУП на
МВР- Бургас, ДП №2852/13г. по описа на БРП.Представителят на държавното
обвинение констатирал, че са налице достатъчно доказателства за извършено
престъпление по чл.216 ал.6 вр. ал.5 НК (унищожаване
и повреждане на чуждо имущество, като с деянието са причинени значителни
вреди), но същото се преследва по частноправен ред.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от заключението, на която се установява, че на
16.10.2012г. ищцата е била обгазена
в резултат на настъпил
пожар, като е получила остра
респираторна инфекция на долните
дихателни пътища. Въпросната инфекция
била провокирана и свързана
с инцидента, тъй като Г. имала хроничен бронхит и в резултат на вдишването на изгорели газове и пари се
нарушил локалния имунитет
на лигавицата. След инцидента била хоспитализирана с диагноза хронична
бронхообструктивна белодробна
болест, което заболяване се характеризирало със затруднено дишане и пристъпи, които ще продъжават цял
живот и следва да бъдат лекувани с медикаменти. Според вещото лице
състоянието на това заболяване е с песимистична
прогноза, доколкото няма
как болната да се излекува.
Съдебно-медицинският експерт
е констатирал също така, че ищцата е лекувана в Център за психично здраве гр.Бургас през
2014г. с диагноза травматично стресово
разстройство.
Заключението на вещото
лице е обективно, безпристрастно
и пълно, поради което съдът го
цени без резерви.
В хода
на производтството е назначена и техническа
експертиза, чието становище, неоспорено от страните, настоящият състав счита за
компетентно, вярно и изчерпателно. Подробно са описани причините за настъпване
на аварията, които според експерта в областта на електротехниката се дължат на
настъпване на късо междувитково съединение, пораждащо
загряване на високоволтовите бобини на трансформатора. В резултат на това се
повишила температурата на маслото и
налягането на парите, които при определена концентрация с въздуха
образували взривна смес. Получената дъга между волтовия проводник на изолатора
и корпуса на трансформатора предизвикала запалване на взривната смес и
настъпване на взрив. Вещото лице е анализирало задълбочено и подробно
конструктивните особености на типа трансформатор, какъвто е и авариралия като е
категорично, че същите не са в причинна връзка с настъпилата авария, нито пък
събитието е възникнало в резултат на проблеми свързани с материалите или
изработката му или други фабрични дефекти. Експертът пояснява също така, че
трансформаторът от процесния вид не е снабден със
газова или диференциална защита и това към момента на възникване на инцидента
не е било задължително изискване. Единствената защита на устройството от този
вид се явяват високоволтовите предпазители. В тази връзка вещото лице заявява
категорична позиция, че при това положение при изключване на предпазителя оглед
на трансформатора е задължително да се извърши, тъй като това е единственият
способ и начин на защита от авария по устройството. По този повод при
активиране на същата длъжностните лица от ответното дружество е трябвало задължително
да проведат горепосочените действия, което не било извършено, а веднага след
като сменили предпазителя, поискали включването на трансформатора под
напрежение. Освен това техниците С С и Р Ж подменили изгорелия
предпазител 32А с такъв 31.5А, вместо да поставят предпазител от 20-25А. Това
на практика значително ограничило възможността за защита на трансформатора при
възникване на авария и създало предпоставки за ускорено развитие на процесите
по повишаване на наляганото и настъпване на взрива като краен резултат.
Заключението
по изготвената техническа експертиза съдът кредитира изцяло, като счита, че
вещото лице задълбочено, мотивирано и изчерпателно е отговорило на всички,
поставени от страните въпроси.
Съдът е
приел и цени без забележки и заключението на съдебно-оценъчната експертиза.
Вещото лице е посочило справедливата пазарна стойност на вещите, предмет на
оценка, като същевременно е констатирало, че телевизор марка „LG“ и хладилник с фризер марка „EDESSA“ не са
непоправимо повредени и са годни за експлоатация, с изключение на готварската
печка марка „Раховец“. За вещите намиращи се при
ответника вещото лице установило, че са прибрани в чували, нови са и са годни
за употреба.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Свидетелката
А К споделя, че е съсед на ищцата, която
живеела във вход „Г“ на кооперацията, находяща се на
ул.“Съгласие“ в гр.Бургас и стопанисвала, освен това магазин на партерния етаж
в същата сграда. Разказва, че в резултат на взрива магазинът, ползван от Г. бил
силно повреден, като конкретните поражения били в задната част на същия, а
стоката намираща се в помещението била изцяло унищожена. Споменава,че имало и
повредени електроуреди в апартамента на
последната. В продължение на 6 месеца магазинът на ищцата не работел и се
наложило да бъде подпомогната финансово, за да започне работа. Посочва, че Г.
след инцидента изпаднала в голяма депресия и се променила много, като се
наложило да ползва психиатрична помощ, включително консултации с психолог.
Свидетелката
К си спомня, че след инцидента магазина на ищцата бил сериозно повреден, като
се спира подробно на неговото състояние в деня
на взрива. Ищцата не работила дълго време след случилото се- 5-6 месеца,
изпаднала в нервна криза и депресия. Г. се променила като човек, започнала да
посещава често лекари, включително психолог, имала и дихателни проблеми. Освен
това имала финансови затруднения.
Д П
разказва, че е собственик на помещението, ползвано от Г.. Категоричен е, че го
отдавал под наем и получавал наемна цена и по времето, през което обекта не
работил, поради извършвания в него ремонт.
В
показанията си свидетелят Я В посочва, че трафопостът е поддържан, като на това
съоръжение се извършват обходи и огледи на всеки шест месеца. Споменава, че
лично е провел оглед на процесния трафопост, като
това направил и в деня след аварията и не успял да установи на какво се дължи
взрива.
Свидетелят
С заявява, че работи в ответното дружество като монтьор и в това си длъжностно
качество извършвал проверка на трафопостове, включително и на процесния. Споделя, че на 16.10.2012г. е настъпила авария в
ТП“Пощи“, като заедно с колегата му Р Ж посетели мястото и установили изгорял
предпазител на машината. Тъй като според него това била стандартна повреда
сменили същия и 15-20 минути след това си тръгнали. Не установили нищо друго нередно,
нивото на маслото и температурата, според него били нормални, като не били
констатирани външни течове. Свидетелката
Я С. твърди, че познава ищцата и е комуникирала с нея нееднократно с цел да и
бъдат възстановени щетите по повод на инцидента. Разказва какви са били
пораженията след взрива в помещението, наето от Г.. Спомня си, че стоките,
които са били в магазина са платени на ищцата и понастоящем се намират в „ЕВН
България Електроразпределение“ АД.
Показанията
на свидетелите съдът намира за достоверни и последователни, като ги цени
изцяло.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
делото не се спори, че на 16.10.2012г. е настъпила авария и последвал взрив на
трансформатор на ТП “Пощи“ Бургас, собственост на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, находящ се в гр.Бургас
на ул.“Х К“ №*.
Заявява се обаче от ответника, че трансформаторният пост е поддържан в
съответствие с техническите правила и норми и причината за възникване на
инцидента не може да бъде определена категорично. Оспорват се освен това
изложените в исковата молба твърдения, че действията или бездействията на
служителите- С и Ж са в причинна връзка с възникване на аварията, както и че в
действащата към момента на инцидента нормативна уредба е предвидено задължение
за извършване на оглед при задействане на защита на трансформатор и такова не
може да се изведе, включително по тълкувателен път.
В случаите, когато
непозволеното увреждане е престъпление по НК, постановената присъда от
наказателния съд (и приравнените й от НПК актове – споразумение и решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание), са задължителни за гражданския съд, който разглежда последиците, относно
изпълнителното деяние, противоправността и вината (чл.300 от ГПК). В настоящия
случай не е постановен съдебен акт от вида на изброените по-горе, а
постановление за прекратяване на наказателното производство, ето защо ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност (противоправно
деяние, извършено от ответника, виновно поведение, характер и размер на вредата и
причинно-следствена връзка между тях).
Първият
от предявените искове от ищцата се основава на фактическия състав на чл.49 ЗЗД- за вредите, намиращи се в причинно-следствена
връзка с поведението на наетите от ответника по трудово правоотношение лица С С и Р Ж, които са преките виновни причинители на
злополуката. Съгласно
разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. За да възникне отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия – в случая на ищеца;
вредите да са причинени от лице, респ. лица, на които по чл.49 ЗЗД – ответникът е възложил работа; вредите
да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника; работникът да има вина за причинените вреди. В случая, вината се
търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия.
Съдът намира, че по делото е проведено
съответното доказване и е безспорно установено, че аварията е в резултат на
виновно и противоправно поведение на лицата С и Ж-
служители
на ответника, осъществено под формата на незаконосъобразно действие и укоримо бездействие. Не се спори, че двамата са били в
трудово- правни отношения с „ЕВН България
Електроразпределение“ АД и в деня на инцидента са посетили ТП“Пощи“, където
сменили предпазителя на трафопоста. От събраните по делото множество писмени
доказателства е ясно, че още при подаване на сигнала до ответника за възникнал
проблем с електрозахранването в сградата е съобщено за силна миризма, шум и
вибрации в кооперацията, който факт сам по себе си е следвало да провокира
много по внимателен и щателен оглед на съоръжението. Такъв обаче не е извършен,
в противен случай би била направена констатацията за повишено налягане в казана
и намаляло ниво на маслото в машината. Служителите на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД се задоволили просто да установят, че е изгорял
предпазителя, без да проверят детайлно състоянието на трафопоста, изследвайки
останалите негови компоненти и части, след което го подменили с нов. Този нов автоматичен
прекъсвач бил 31.5А, вместо такъв от 20-25А, което значително ограничило възможността за защита на трансформатора при
възникване на авария и създало предпоставки за ускорено развитие на процесите
по повишаване на наляганото и настъпване на взрива като краен резултат.
Техниците несъмнено е следвало да бъдат запознати с конкретните параметри на
трансформатора и да съобразят обстоятелството, че последният не е снабден с
газова или диференциална защита, като подходят с повишено внимание, доколкото
единствения способ за предпазване на устройството от аварии се явявал
високоволтовия предпазител. Вместо това и без извършване на подробен оглед
двамата поискали включването на трансформатора под напрежение. Такъв извънреден
оглед не е проведен и след възстановяване на електрозахранването в сградата,
тъй като при това положение електромонтьорите безспорно са щели да установят
видими признаци и предпоставки за настъпване на авария с устройството. С
действията си по подмяна на предпазителя с такъв, който не съответствал на типа
на трансформатора двамата нарушили разпоредбата на чл.835 т.1 от Наредба №3 от
09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии, а с бездействието си да извършат оглед на устройството, провеждането на
който да удостоверят с издаване на съответния протокол допуснали неизпълнение
на предписанията на чл.728 ал.1 от Наредба №9 от 09.06.2004г. за техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи.
Двамата
електротехници са действали виновно.
Вината при непозволеното увреждане представлява психическото отношение на дееца
към собственото му противоправно поведение и неговите резултати. Деецът може да
съзнава или не вредоносния резултат, но да се съгласява с него. Важното е, че
служителите на ответника не са действали адекватно и не са съобразили
действията си с възможността от настъпване на инцидент.
На
следващо място отговорността за непозволено увреждане е отговорност за причинен
вредоносен резултат. Той може да се прояви в имуществената сфера на постаралия
под формата на претърпени загуби като повреждане или унищожаване на имуществото
или пропуснати ползи. Приема се, че правилото на чл. 82 ЗЗД, което посочва кои
вреди подлежат на обезщетяване при други облигационни отношения, има действие и
за деликатната отговорност. В правната доктрина у нас няма спор по този въпрос,
че и при деликатната отговорност на обезщетяване подлежат действително
претърпените вреди –damnum emergens,
и пропуснати ползи - lucrum cessans.
Друг
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е наличие на причинна
връзка между противоправното деяние и вредите. Вредите трябва да бъдат
последица от противоправното деяние. Връзката между тях трябва да бъде пряка и
те да са в съотношение на причина и следствие.
По
мнение на съда наличие на причинна връзка между действията и бездействията на служителите
на ответника и настъпването на претендираните от
ищцата имуществени вреди не може да бъде установена, тъй като същите не са
пряка и непосредствена последица от допуснала авария. Това се отнася за
имуществените претенции на Г. в качеството и на „Даником“
ЕООД гр.Бургас и като физическо лице.
На
първо място е недоказано настъпване на имуществени вреди за ищцата, изразяващи
се в платен от търговеца наем за магазин в размер на 900 лева. От една страна
трябва да се отбележи, че тези разходи се дължат на основание договора за наем,
сключен между ищцата и свидетеля Д П в качеството му на наемодател, независимо
от факта на настъпилото увреждане, поради което и не се намират в причинна
връзка с него и не са негова пряка и непосредствена последица. От друга страна
важно е да се каже, че единствено и само по волята на ищцата този договор за наем
е продължил действието си след аварията, докато помещението не е могло да се
ползва по предназначение и това обстоятелство изключва възможността претендираните щети да се намират в причинна връзка с
инцидента. Като не е поискала прекратяване на договора, поради неизпълнение на
чл.3 от страна на наемодателя Г. е предпочела да заплаща месечната сума за наем
на помещението, но тази последица не е настъпила в резултат на непозволеното
увреждане.
Неоснователни
и недоказани са претенциите на ищцата- търговец за заплащане на сумата от
3456.65 лева пропуснати ползи от продажбата на стока и реализиране на търговска
надценка на същата. На първо място недоказано е останало твърдението на Г., че
се касае за бракувана и негодна стока, доколкото от ангажираните в хода на
производството доказателства се вижда, че последната е била годна за употреба и
понастоящем се намира на съхранение в склад на ответника. Следователно отново
лично решение на ищцата е било да получи сумата от 6 913.30 лева за същата
и по този начин да се лиши от възможността да я реализира, чрез продажба в
магазина за бельо, със съответната печалба. Дори да се приеме, че стоката е
била негодна за употреба /каквито доказателства не са ангажирани/, то по
никакъв начин не е установено от търговеца- ищец какво количество бельо въобще
би могло да се реализира за процесния период, както и
какъв действително размер на търговска надценка е прилаган в търговската и
дейност. Всичко казано по-горе важи и за претенцията в размер на 2000 лева,
представляваща изчислена печалба от обичайната търговска дейност при минимална
надценка за период 01.10.2012г.-31.03.2012г. Освен това така и не става ясно
какъв е размерът на оборота за предходната година, каква е печалбата и как
точно се стига до формиране на сумата от 2000 лева, поради което и искът в тази
му част е неоснователен и недоказан.
На
отхвърляне подлежи като недоказано и искането за присъждане на обезщетение в
размер на 825 лева за претърпени от ищцата в качеството и на физическо лице
имуществени вреди в резултат на нанасяне на непоправими повреди по следните
движими вещи: телевизор ,,LG“,42
инча; хладилник с фризер, марка,,ЕDESSA“, готварска печка с котлони
,,Раховец“,
намиращи се в апартамента и. На първо място не са ангажирани убедителни
доказателства в подкрепа на становището, че е налице причинна връзка между твърдяните дефекти на вещите и настъпването на деликта. Констатация за наличие на дефекти на вещите е
направило вещото лице, изготвило назначената оценъчна експертиза, но в никакъв
случай не е формулиран извод, че повреждането се дължи на инцидента. От друга
страна експертът оценител е заявил, че вещите са годни за експлоатация и не са
непоправимо повредени. Каква е степента на повреждане, в какъв размер и подлежи
ли същата на обезщетяване са факти, които са останали недоказани в процеса. По
изложените съображения искът на Г. за присъждане на обезщетение в размер на 825
лева трябва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Във
връзка с казаното и предвид изтъкнатите вече доводи и аргументи за липса на
причинна връзка между противоправното деяние и твърдяните вреди и поради недоказаност размера на същите
неоснователен се явява и предявеният иск по чл.50 ЗЗД, с който се претендира
присъждане на обезщетение за нанесените на ищцата имуществени вреди, в
качеството и на търговец и физическо лице, в посочените по-горе размери.
Претенцията за присъждане на
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, в
резултат на инцидента и предизвиканите повреди в сградата и имота, който
последната ползвала съдът намира за доказана по своето основание, поради което на обезвреда подлежат тези от тях,
претърпени от ищцата, които са пряка и непосредствена последица от поведението
на виновните лица в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая, неимуществените вреди се
изразяват в болки, страдания
и неудобства, понесени от ищцта, като резултат от
настъпилата авария. Като последица
от взрива Г. е претърпяла психически травми и стрес, довели до промяна в поведението и реакциите
и, като се наложило прилагане на специализирано лечение. Ищцата е лекувана в
Център за психично здраве гр.Бургас, където през лятото на 2014г. е приета с
диагноза посттравматично разстройство и пребивавала 20 дни. Изписана е с
продължаване на медикаментозно лечение. Установи се също така, че в резултат на
инцидента ищцата е била обгазена и получила остра респираторна инфекция на
дихателните пътища, което заболяване е с песимистична прогноза, тъй като
последната ще продължава да получава пристъпи, които следва да се лекуват с брохноразширяващи препарати цял живот. Както вече се посочи
по-горе инцидентът е в резултат на поведението на С С и Р Ж, причинили при
изпълнението на възложената им от ответника работа виновно вреди,които в
конкретния случай трябва да се квалифицират като неимуществени такива. Налице е
причинна връзка между аварията и влошеното здравословно състояние на
пострадалата Г., която се установява както от приобщените по делото писмени
доказателства, така и от събраните гласни такива. Неоснователно е направеното
от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, доколкото по делото не са установени
и доказани конкретни действия на последната, довели като последица до понесените
от нея неимуществени вреди.
При това положение и като бъде отчетен факта
на причинените на последната в резултат на деликта
страдания и неудобства, бавното протичане на възстановителните процеси, свързани
с психичното състояние на ищцата, както и песимистичната прогноза относно
развитието на заболяването на дихателните пътища съдът счита, че адекватно на
получените неимуществени вреди се явява обезщетение в размер на 15 000
лева, до която сума претенцията се явява основателна и доказана.
В
обобщение на казаното, предявеният против „ЕВН
България Електроразпределение“ АД
иск за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното деяние следва да бъде уважен за сумата от 15 000
лева, като за разликата до претендираното обезщетение
от 30 000 лева претенцията трябва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид основателността на иска по
чл.49 ЗЗД за обезщетение на неимуществените вреди изразяващи се в претърпени
болки и страдания в резултат на деянието не следва да се разглежда претенцията
по чл.50 ЗЗД, в частта и за обезвреда на
неимуществените вреди, понесени от пострадалата.
По повод направеното искане и на
основание чл.78 ал.1 ГПК, съдът намира, че ответникът „ЕВН България Електроразпределение“ АД, следва да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 1670 лева за
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
На ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1519 лева.
Претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в настоящото производство от страните са в размер близък
или равен на минималния такъв, предвиден в НАРЕДБА
№ 1 от
9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и направените
възражения за прекомерност на същите трябва да се оставят без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроразпределение“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Христо Данов“ №37 да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 15 000/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
в резултат на настъпила на 16.10.2012г.***, находящ
се на ул.“Х К“ №*, ведно със
законната лихва върху уважената част от претенцията, считано от 16.10.2012г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение на неимуществени вреди в частта му до предявения размер от 30 000/тридесет
хиляди/лева.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени на основание чл.49 ЗЗД за осъждане на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Христо Данов“ №37 да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 825 лева, представляваща обезщетение за претъпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в непоправимо повреждане на следните движими
вещи: телевизор ,,LG“,42 инча; хладилник с фризер, марка,,ЕDESSA“, готварска печка с котлони ,,Раховец“, ведно със
законната лихва, считано от момента на увреждането и за осъждане на ответника
да заплати на „Даником“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********
сумите от 900 лева- наем за магазин, пропуснати ползи, произтекли от
невъзможността да се реализира печалба при продажбата на погиналата стока в
размер на 3456 лева и пропуснати ползи от печалбата от обичайната дейност на
търговеца в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на увреждането.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на
основание чл.50 ЗЗД за осъждане на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул. „Христо Данов“ №37 да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 825 лева представляваща обезщетение за претъпените от нея имуществени
вреди, изразяващи се в непоправимо повреждане на следните движими вещи: телевизор ,,LG“,42 инча; хладилник с фризер, марка,,ЕDESSA“, готварска печка с котлони ,,Раховец“, ведно със
законната лихва, считано от момента на увреждането и за осъждане на ответника
да заплати на „Даником“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********
сумите от 900 лева- наем за магазин, пропуснати ползи, произтекли от
невъзможността да се реализира печалба при продажбата на погиналата стока в
размер на 3456 лева и пропуснати ползи от печалбата от обичайната дейност на
търговеца в размер на 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от
търговеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на увреждането.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроразпределение“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Христо Данов“ №37 да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 1670 лева/ хиляда шестстотин и седемдесет лева/, представляваща
направените от ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН ********** *** и „Даником“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК ********* да заплатят на „ЕВН България Електроразпределение“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Христо Данов“ №37 направените в настоящото
производство разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 1519
лева /хиляда петстотин
и деветнадесет лева/
Решението е постановено при участието на
,,ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“АД;
„ИНТЕРКОМПЛЕКС“ООД, ЕИК ********* и ,,ЛЕМИ- ТРАФО“ЕАД, ЕИК ********* като трети
лица- помагачи на ответника ,,ЕVN България Електроразпределение “ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: