Р Е Ш Е Н И Е
№………../31.03.2021 г.,
гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи март през 2021
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 717 по описа за 2021 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435-438 от ГПК по постъпила в СГС чрез ЧСИ Н.М., жалба от длъжника М.А.И. подадена чрез пълномощник адв.И.Г., с вх.№ 086996/07.12.2020 г. на ЧСИ, срещу отказ на ЧСИ Н.М. по постановление от 23.11.2020 г. да прекрати изп.дело № 20138410401460/2013 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат се доводи с жалбата, че са били налице основания за прекратяване на изпълнението по посочения текст, тъй като на длъжника не е била връчвана покана за доброволно изпълнение, последното валидно изпълнително действие било запорно съобщение изх.№ от 18.12.2013 г. до работодателя С.М.ЕООД-неполучено, и след това молба от взискателя от 28.06.2017 г., т.е налице е бездействие 3 год и 6 месеца, в който период не са извършвани никакви изпълнителни действия, и изпълението се счита прекратено на 18.12.2015 г. поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ М.и да прекрати изпълнително дело или да укаже на ЧСИ М.да го прекрати на горепосоченото основание.
Взискател „ЧЕЗ Електро България“ АД не е взел становище по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК по жалбата, ЧСИ Н.М. тоян Я.–чрез помощник ЧСИ Д.Т., счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като от данните по делото и извършваните по него действия, описани в мотивите, е видно, че нямало двугодишен период, през който да не са поискани действия от страна на взискателя или да не са насрочени или извършени действия по изпълнението то ЧСИ, като на ЧСИ било възложено от взискателя още с молбата за образуване на изпълнително дело на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.
СГС, като разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ , и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20138410401460/2013 на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, намира следното :
Жалбата от взискателя е допустима- подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт - постановление от 23.11.2020 г. на ЧСИ, с което е отказал прекратяване на на делото по молба на длъжника, предвид липсата на предпоставките за това по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Проверката по копието от изп.дело сочи, че на длъжника до обжалваното постановление не е връчвана покана за доброволно изпълнение. Налагани са валидно запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в периода до 14.12.2013 г. / книжа до л.84 от изп. дело/. За единствено надлежно връчване на запорно съобщение до работодателя на длъжника – „С.М.“ ЕООД може да се счита това изх.№ 364842/18.12.2013 г., връчено на адреса на работодателя по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, на 10.01.2014 г. / 2 седмици след залепеното уведомление на 27.12.2013 г./. След тази дата 10.01.2014 г. не са извършвани действия по изпълнението- нито по инициатива на взискателя, нито на ЧСИ, които да са годни да прекъснат срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС - ОСГТК по тълк.д. № 2/2013г, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В мотвите на цитираното ТР също е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая не са налице реално извършени изпълнителни действия след налагане на запора към работодателя на 10.01.2014 г. до молбата на взискателя от 28.06.2017 г., като правените от ЧСИ в този период опит да връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение и справка за регистрирани трудови не са в кръга на действия годни да прекъснат срока за перемиране по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по смисъла на горепосоченото ТР на ВКС. Ето защо съдът приема, че 2-годишният срок по чл.433, ал-.1, т.8 от ГПК, считан от 11.01.2014 г. е изтекъл безрезултатно на 11.01.2016 г. поради бездействие на взискателя и на съдебния изпълнител – на който е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, и от 11.01.2016 г. е настъпило прекратяване по силата на закона- чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на изпълнението.
При така изложените съображения, обжалваното постановление следва да бъде отменено. ЧСИ М.следва да прекрати изпълнението поради констатираната от съда перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 11.01.2016 г. СГС не може да извърши исканото действие-прекратяване на изпълнението, вместо съдебния изпълнител в производството по чл.437 от ГПК .
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Н.М. по постановление от 23.11.2020 г. да прекрати изп.дело № 20138410401460/2013 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнителното производство поради настъпило на 11.01.2016 г. основание за това по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.