Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 1343 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Производството
по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба
на „Т.С.“ЕАД срещу Постановление от 08.12.2020г. за
приети по делото разноски на
ЧСИ Л.М., с район на действие Софийски
градски съд, с peг. № 785 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител след направено възражение е
отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200.00 лева,
както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди неправилност на акта. Излага се, че приетият хонорар от страна на ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава
сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, тъй като включва и
сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за
водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Смята, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от
Наредбата се дължи в случаите когато са налице двете кумулативни предпоставки -
извършено процесуално представителство, защита и
съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, каквито в настоящия случай не са били извършвани от процесуалния представител на взискателя.
С
оглед на горепосоченото счита, че адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10
от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на
взискателя, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и недължимо, тъй като такива
действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Към момента
на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието
по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя,
а след нея други действия не са били извършвани, вкл. никакви процесуални
действия от последния по принудително изпълнение, тъй като от страна на „Т.С.“
ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Длъжникът е изразил становище за неоснователност на жалбата. Възражението си основава на изменение на Наредба №1 МРАВ, влязла с сила от 31.07.2020 г., като се позовава на предприет от него отказ от посочените в молбата изпълнителни способи, посочване на нови такива, както и посочване на конкретни банкови сметки в допълнителна молба, съставляващи отделни действия извършени в хода на изпълнителното дело.
ЧСИ е
изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото са предприети
действия по изпълнение, съответно се дължи възнаграждение не само за
образуване, но и за процесуално представителство и защита.
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1
от ГПК, от лице с правен интерес –длъжника
в изпълнителното производство, срещу акт
на ЧСИ подлежащ на обжалване по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, и следователно е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
По молба
на Л.Н.М. С ЕГН ********** въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 15.09.2020 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание
Съдебно решение по гд № 21992 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 159 с-в/отд., е
образувано изп. дело № 20207850400258 срещу длъжника Т.С. ЕАД С ЕИК *********.
В молбата
си от 16.11.2020 г. взискателят е посочил като изпълнителни способи – запор
върху движими вещи, възбрани върху недвижими имоти, запор върху дружествени дялове.
Изпълнителните способи не са били предприети, тъй като взискателят ги е
изоставил с молба от 19.11.2020 г., като е посочил изпълнителен способ – запор
върху банкови сметки в ЦКБ АД.
По делото е представено платежно нареждане
с № 141DCCA203220506/17.11.2020r., представляващо реално заплатен адв. хонорар
на АДВОКАТСКО С-ЖИЕ „Б.Л. “ в размер на
400.00лв., както и вносна бележка от 16.11.2020г., за
предплатени авансови такси в размер на 75.00лв., като банковия комисион е в
размер на 3.00лв., преводно нареждане № 0200011503859865/28.08.2020г., за такси
от 5.91лв., по издаване на изпълнителен лист .
ПДИ е връчена на дата: 25.11.2020г., като с
вх. № 1805/04.12.2020г. постъпило възражение от длъжника
Т.С. ЕАД, който иска намаляване на адв. възнаграждение до сумата от 200.00лв.
на основание чл. 78 ГПК.
Съгласно уведомително писмо от
ЦКБ АД, във връзка с изпратено от ЧСИ запорно съобщение, банката е превела по
сметка на ЧСИ дължимата сума в пълен размер.
С ПОСТАНОВЛЕНИЕ изх. № 2124/08.12.2020г., при постъпило становище от взискателя Л.Н.М. С ЕГН **********
чрез адв. М.Л.с вх. №
1829/07.12.2020г. ,
възражението срещу радноските е оставено без уважение. ЧСИ е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер
400.00лв са начислени съгласно Наредба № 1 от 31.07.2020г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно: съгласно чл.10, т.1 - 200
лв., за образуване на изпълнително дело, и съгласно чл.10, т.2 - 200.00лв., за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1000лв., срещу която
е подадена настоящата жалба.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и
т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен
при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015
г. на ВКС. Следователно
действието по подаване на молбата съставлява такова по образуване по делото, но
не и за процесуално представителство и защита.
Длъжникът по парично задължение отговаря с
цялото си секвестируемо имущество и взискателят може да избере, към кой
имуществен обект да насочи изпълнението. Той
може да поиска едновременно няколко изпълнителни способа, както и да преминава
от един способ към друг. Длъжникът обаче не може да отговаря и за тези
разноски, които взискателят е напрявил неразумно или безогледно. Длъжникът не
отговаря за тези разноски в изпълнителното производство, които взискателят е
направил за изпълнителни способи, които не са осъществени , защото взискателят
е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ. Изпълнителните
действия, включени в неприложените по тази причина изпълнителни способи се
подчиняват на режима на изоставените от взискателя изпълнителни действия, в
какъвто смисъл Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС, ОСГТК,
така и в Решение № 251 от 05.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 517/2011 г., IV г.о.,
ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
В настоящия
случай преди да е започнало прилагането на посочените от кредитора в молбата за
образуване на изпълнително дело изпълнителни способи, те са били оттеглени. Това
е станало три дни след депозиране на молбата поставяща начало на производството.
Посочен е нов способ – запор върху банкови сметки. Това действие, според настоящата инстанция, следва да се счита като такова за уточняване
на молба за образуване, доколкото тя не може да не съдържа изпълнителен способ,
явяващ се неин задължителен реквизит(чл.426, ал.2). Следователно по делото не
са извършвани действия за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания и на взискателя не се
дължат разноски за за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
С възражението е било
направено искане за изменение на определената по т.26 от ТЗЧСИ оттносно
пропоционална такса, по което искане липсва произнасяне. Следователно в тази
част жалбата е преждевременна, тъй като липсва предмет на обжалване.
Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъждат
разноски.
Страните
не могат да претендират на общо
основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл.
248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с
разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за
разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес
нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за
закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015
г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).
Тъй като предмета на настоящото производство
е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото
от ВКС разрешение.
Воден от горното Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 08.12.2020г. на ЧСИ Л.М. в с район на действие Софийски градски съд, с peг. № 785 на КЧСИ, по изп. дело № 20207850400258, за отказа
да се намалят приетите разноски за
адвокатския хонорар до 200.00 лева, като намалява разноските на 200 лв.
Оставя
без разглеждане жалбата срещу Постановление от 08.12.2020г. за приети по делото разноски на ЧСИ Л.М. в частта относно таксата по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1
седм. срок само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.