Р Е
Ш Е Н
И Е № 260007
гр.Белоградчик,
26.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, І-ви наказателен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 159 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.М.П. ***,
с ЕГН **********, срещу НП № 663/17.02.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което са му наложени: „глоба” в размер
на 100,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213
ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на 100,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ
за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ , както и е постановено на осн.
чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на
нарушението и вещите, послужили за извършването му / съответно 7,00 пр.куб.м.
дърва за горене от вида “дъб” и товарен автомобил м. “ГАЗ 66” с ДКН М 4153 ВХ/, като постановлението се обжалва единствено в
частта, с която е постановено отнемането в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушенията.
В
жалбата си жалбоподателят, твърди незаконосъобразност на АУАН и наказателното
постановление и иска отмяната на последното относно МПС, което е задържано с
оглед отнемането му в полза на държавата, като излага аргументи, че то не е
негово и е ползвано не със знанието и позволението на собственика му. В
с.з. М. П. не се явява лично, но се
представлява от упълномощен адвокат, който подържа жалбата и искането ,
направено с нея, представя съща така и писмени доказателства относно
собствеността на отнетото с НП МПС и застрахователната стойност на същото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но чрез
представляващ я юрисконсулт изразява писмено становище по казуса – а именно, че
е доказано извършването на нарушенията, вината и авторството на деянието, за
които са наложени двете санкции “глоба”, правилно е постановено отнемането на
дървата за огрев и средството за осъществяване на деянията. Според
представителя на въззиваемата страна жалбата на М. П. следва да се отхвърли,
като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери
от фактическа страна следното:
На
14.08.2019 г. , окл.16.30 ч. от свид. И.Б.И. *** било поискано съдействие от
РУ-Белоградчик, относно евентуално нарушение по ЗГ, извършено в землището на с.
Р., обл.В.. На посочената дата, в землището на с. Р., на черен път , на разклона за м.“П. К.“ и м. “Л.“, служител на полицията / В. Т. – РУ-Белоградчик/ спрял за проверка водач на тов. а. м. ”ГАЗ 66” с рег. №
М 4153 ВХ, който обаче след спирането веднага слязъл и побягнал настрани,
укривайки се в гората. В МПС се водели още две лица, останали на място след
спиране на автомобила.
В автомобила се превозвали дърва за
огрев, поради което били повикани служители на РДГ-Берковица. Дошлите на място
свид. И.И. и негов колега Д. Ванков констатирали, че на дървата в спряното МПС
няма поставена КГМ, а от двете пътуващи с МПС лица, но като пътници само, И.
разбрал и ,че не е бил издаван превозен билет за този курс. Св. И. констатирал, в автомобила има нарязани
общо 7 пр. куб. м. дърва за огрев – дъб. На място било повикано и лицето, което
отговаряло за провеждане на сечта – П. И. – лицензиран лесовъд. Той също потвърдил, че не е
издавал превозен билет. Докато след това, в самото с. Р., св. И.И. констатирал наличието на купчина дърва – също 7 пр. куб. м.
дърва, прекарани по-рано същия ден, от групата секачи и водач на МПС, същите
със сега спрените за проверка. Тези дърва обаче били надлежно маркирани и за тях
превозен билет имало, като те били добити в същото сечище, от което се
транспортирани и ненадлежно изкараните дърва.
Св. И.И. установил още, че всички дърва – общо 14 пр. куб. м. са добити
от ненадлежно място – друг имот, а не там където било законното сечище, респ.
за което имало издадено позволително за сеч.
Св. И. Бл. И. , в присъствието на
колегата си Д. Ванков и служителят на РУ-Белоградчик – В. Т., съставил най-напред още на 14.08.19 г. констативен протокол за
установените общо 14 пр. куб. м. дърва, разпоредил задържането на немаркираните
7 пр. куб. м. и автомобила – „ГАЗ 66“ с рег. № М 41 53 ВХ. Автомобилът и
всичките дърва били оставени на отговорно пазене у лицензирания лесовъд П. И.,
а след няколко дни – на 17.08.19 г. на същия било разрешено да прикара МПС със
7-те пр. куб. м. дърва само, до база на ТП-ДГС-Белоградчик до гр. Белоградчик,
и там били предадени на охраната на базата – също за пазене. След като, със
съдействието на полицията, а бил установен избягалият вода на МПС, спряно за
проверка на 14.08.19 г. И. съставил на 19.08.19 г. още един констативен
протокол, за поведението на водача преди спирането му / М. П. – жалбоподателя
/, и решил на същия да бъде съставен АУАН по ЗГ.
На 19.08.2019 г., св. И.Б. съставил
на М. П. и АУАН № 663/2019 г., като свидетел на извършване и откриване на
нарушението и на съставянето на акта, в него бил вписан и се подписал Мл. ПИ В.
Т. от
РУ-Белоградчик. Актът бил съставен за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ,
описани с думи като транспортиране на не маркирани дърва за огрев, без
поставена КГМ и не придружени с превозен билет. П. подписал съставения му акт
и получил копие от него. Не направил
възражения тогава. На 17.02.2019 г. въз основа на акта е издадено обжалваното
НП № 663/2019 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Предвид обстоятелството, че жалбата
е срещу част само от НП, съдът не следва да обсъжда съществото на казуса, но за
пълнота отбелязва, че следва да се приемат за установени вина и авторство на
деянията, приписвани с акта и НП. Жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, излагана в АУАН и НП, респ. не отрича и вината си и авторството към деянията.
Предвид
всичко гореизложено, съдът приема
за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил съставите на
административните нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ.
В чл.273
ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по закона и тази
разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо съдът намира, че
постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушенията – 7,00
пр. куб. м. дърва за огрев – дъб, също е
законосъобразно /при
положение разбира се, че съдът вече прие за доказано извършването на
нарушението, авторството му и вината на извършителя/.
Относно обаче разпореденото
отнемане на средството на извършване на админ.нарушение – МПС, съдът намира, че
същото е неправилно и незаконосъобразно.
В конкретният случай са налице доказателства – справка от регистъра на КАТ при
ОД-МВР-Монтана относно регистрацията на МПС
– товарен автомобил “ГАЗ 66 ” с ДКН М 41 53 ВХ , които установяват, че тази
вещ е чужда – не е собственост на
жалбоподателя./ Същото е видно и от представеното заверено копие от
Свидетелството за регистрация – част І на автомобила./ В специалният
приложим в казуса нормативен акт -
чл.273, ал.1 от ЗГ е предвидено, че
"вещите, послужили за
извършване на нарушението, се
отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са
използвани независимо или против волята на собственика им".
Съдът намира, че е налице хипотезата, установена в чл.273 ал.1 от ЗГ,
недопускаща отнемането на вещта, с която е извършено нарушението, ако се
установи, че е използвана независимо от волята на собственика или против нея.
Съдът приема, че е налице такъв именно случай, респ. не бе доказано от АНО
обратното. Задължение на АНО е да установи безспорно всички факти и
обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно лице, на което се
вменява извършването на админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство
въобще не е изследвано в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган -
обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на нарушението е станало
със знанието или съгласието на собственика или напротив. Санкциониращият орган
не е събирал въобще доказателства дали формалният собственик на вещта е знаел
за ползването му и дали не е давал съгласие за това, т.е. жалбоподателят по
какъв повод и причини е получил чуждото за него МПС, а употребата му – останала ли е дори неизвестна за собственика.
Предвид горното съдът намира, че АНО незаконосъобразно е постановил отнемане в
полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов. а.
м.” ГАЗ 66 ” с рег. № М 41 53 ВХ.
Относно довода от страна на
жалбоподателя –за несъответствие тежестта на нарушенията със стойността
на отнетата вещ – МПС, съдът констатира следното: нормите на чл.20 ал.1 и 4 от ЗАНН, са приложими, респ. съдът следва
да проследи и оцени стойността на предмета на деянието и средството за
извършването му, в случаите само когато средството , “послужило” за извършване
на деянието, е собственост на нарушителя – “принадлежи на нарушителя” казва
законът. В настоящия казус това не е
така, МПС е чуждо, поради което и съдът не следва/ не може и/ да преценява приложим ли е в конкретния
случай чл.20 ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН или не.
По сочените по-горе, мотиви, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в която е
постановено отнемане в полза на държавата на вещта, средство за извършване на
вмененото админ. нарушение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63
ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
663/17.02.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо нарушителя М.М.П. ***, с ЕГН **********,
е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на
вещта, послужила за извършването на нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ -
товарен автомобил м. “ГАЗ 66” с ДКН М 4153 ВХ.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: