Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Ангелина Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2173/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на „М. Мес“ ООД, гр.Варна, ул.“Д-р
Б.“ бл.** вх.* ап.*, чрез адв.А.Х. ***, партер против РА № Р-03000319003741-091-001/12.05.2020г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 178/31.08.2020г.
на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството за ревизираните
данъчни периоди са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви за
забава. Жалбоподателят счита обжалвания РА незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изведени
фактически констатации, по съображения подробно изложени в жалбата;
ревизиращият орган не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от
значение за ревизионното производство; неправилно органът по приходите е
извършил ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, приемайки, че са налице данни за
укрити доходи; това, че частично не е представена счетоводна документация
относно фактурите, изброени в РД не е обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК;
изразява несъгласие с констатациите относно размера на използваната надценка
при твърдяните продажби към 31.12.2017г. и 31.12.2008г.; събраните от
ревизиращия орган доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин
реалното извършване на доставките на стоки по спорните неосчетоводени фактури;
изводите на ревизиращите органи относно наличието на реални доставки между „М. мес“ ООД и неговите доставчици по процесните
фактури са напълно необосновани; недоказано е от страна на ревизиращите, че
стоките по тези фактури са получени от „М. мес“ ООД, съответно, че са били предмет на
последващи облагаеми доставки. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора,
чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е
обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството по
издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000319003741-020-001/18.06.2019г.,
изменена със ЗВР № Р-03000319003741-020-002/28.11.2019г. Предметът на ревизията
са задължения на „М. мес“ ООД по ЗДДС за
периода от 01.01.2017г. до 31.05.2019г., както и корпоративен данък за 2017г. и
за 2018г.
Извършената ревизия е
приключила със съставен Ревизионен доклад №
Р-03000319003741-092-001/13.04.2020г., на основание чл.117 от ДОПК от
ревизиращите органи по приходите, съдържащ предложение за установяване
данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за
просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е
издаден Ревизионен акт № Р-03000319003741-091-001/12.05.2020г., с който на „ М.
мес“ ООД за ревизираните данъчни периоди
са определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 75 495.81лв.-
главница и 12010.56лв. - лихва и корпоративен данък по ЗКПО в размер на
14 905.79лв. - главница и 1821.93лв. лихва.
Данъчният субект е обжалвал
ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция
”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 178/31.08.2020г. го е
потвърдил.
По валидността на
акта:
При дължимата пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА,
съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи,
че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на
ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения
от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и
ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е
била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по
смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В
съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на
чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК.
Същите са предоставени и на електронни носители и не са оспорени от жалбоподателя.
Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното
производство, така и не тези, подписали РА.
Предвид горното, съдът
намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
В хода на ревизията е установено,
че през ревизирания данъчен период дружеството извършва търговска дейност –
търговия на едро и дребно с месо и месни продукти в търговски обекти в
гр.Варна.
В хода на ревизията с оглед
установяване на обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството,
са извършени процесуални действия, които са описани подробно в раздел ІІ на ревизионния
доклад и при които е установено следното:
1. Констатирано е наличие на
издадени данъчни фактури за продадени стоки на жалбоподателя от „Джей ви ен“
ЕООД, „Панаком лимитед“ ООД, ЕТ“ Джи-Ай-Ж. И.“, „Вивекта БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД,
„Милки груп био“ ЕАД, „Нова търговска компания 2004“ АД, които са включени в
дневниците за покупки с два пъти ползван данъчен кредит.
2.По отношение на фактурите,
издадени на жалбоподателя от „Вивекта БГ“ ЕООД и „М. месо“ ЕООД през 2019г. е установено, че по тях
е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, но не са намерили отражение в
счетоводната отчетност на жалбоподателя.
3.Органите по приходите са
установили издадени на жалбоподателя фактури през 2017г. и 2018г. от „Вивекта
БГ“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „Милки груп био“ ЕАД, „Нова търговска компания 2004“ АД,
„Бартлинк интернешънъл“ ООД, „Екопродукт“ ЕООД, „Баш“ ООД и „М. “ ООД, които не
са отразени в счетоводен регистър на сметка 302. Изискана е информация от
дружествата, издали тези фактури, които с писма са потвърдили тяхното издаване
на „М. мес“ ООД.
4.В хода на ревизията е
установено, че за 2018г. видно от гл.книга и оборотна ведомост са отчетени
разходи за външни услуги в размер на 144726.17лв., за които не са представени
документи. Поради това е формиран извод, че тези разходи не са документално
обосновани по смисъла на чл.77 ал.1 от ЗКПО – разходи, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство.
5. Установено е, че фактура №
**********/07.12.2017г., издадена от „Баш“ ООД и фактура №
**********/30.08.2017г., издадена от „Бартлинк интернешънъл“ ООД са
осчетоводени от жалбоподателя, въпреки, че не са издадени на него, а на друг
получател.
6. Органите по приходите са
констатирали също така, че ревизираното дружество не е отразило данъчни
документи, в това число кредитни известия в дневниците за покупки, издадени от
„Вивекта БГ“ ЕООД за м.08.2018г., м.12.2018г. и за м.05.2019г.
Въз основа на направените
констатации е направен извод, че са налице е обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2
от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и по чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК-
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на дължимите осигурителни вноски, са
унищожени не по съответния ред.
На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното дружество е връчено Уведомление изх.№ Р-03000319003741-113-001/03.02.2020г.,
с което е уведомено, че основата за облагане с данък върху добавената стойност
и за корпоративен данък ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Връчено е и ИПДПОЗЛ изх.№ Р-03000319003741-040-002/03.02.2020г. за предоставяне
на документи и писмени обяснения за ревизираните периоди, както и доказателства
във връзка с уведомлението-декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В указания
срок не са представени доказателства, не е взето становище и не са представени
декларации по образец.
1. Относно
констатираното двукратно упражняване на данъчен кредит по фактури, описани в
табличен вид на стр.59 от РД и отказаното от органите по приходите право на
приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т.1 и чл.68, ал.1 т.1 от ЗДДС
общо в размер на 4320.45лв. за д.п. м.03.2017г., м.09.2017г., м.11.2017г., м.12.2017г.
и за д.п.м.01.2019г.
От справка в
информационния масив на НАП, програмен продукт дневници за покупките, подадени
от „М. мес“ ООД /стр.1438/ се
установява, че първата фактура, посочена в таблицата на стр.59 № **********/07.03.2016г.,
издадена от „В.“ ЕООД е отразена в дневника покупките за данъчен период
м.03.2016г. и за данъчен период м.03.2017г. Аналогични са обстоятелствата за
още пет фактури, издадени от „В.“ ЕООД
№№ **********/08.03.2016г.,**********/09.03.2016г.,
40004744/28.03.2016г., *********/31.05.2016г. и *********/06.06.2016г.
През
м.09.2017г. за втори път е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по
фактура № **********/22.08.2017г., издадена от „Вивекта БГ“ ЕООД.
През
м.11.2017г. за втори път е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по
фактура № **********/20.10.2017г., издадена от „Нова търговска компания 2004“
АД.
През
м.12.2017г. за втори път е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по
фактури № **********/07.09.2017г. и № **********/29.09.2017г., издадени от
„Панаком лимитед“ ООД.
През данъчен
период м.01.2019г. за втори път е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит по фактури №№ **********/24.02.2019г., **********/23.02.2018г. и
**********/09.02.2018г., издадено от „Милки груп био“ЕАД, както и по фактура №
**********/21.03.2018г., издадена от „Вивекта БГ“ ЕООД.
Предвид
двукратно упражнения данъчен кредит по изброените по – горе фактури
ревизиращите органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по тези
фактури, на основание чл.71 т.1 и чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС в размер на общо
4320.45лв.
Жалбоподателят
оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни; твърди, че липсват
доказателства потвърждаващи тези изводи на ревизиращия орган, поради което
неправилно са приложени разпоредбите на чл.71 т.1 и чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС.
Съдът намира
жалбата в тази чест за неоснователна.
Съгласно
чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени
от него стоки или услуги по облагаема доставка. Нормата на чл.71 т.1 от ЗДДС,
казва, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато
притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и
115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на
стоки или услуги, по които лицето е получател.
По искане на жалбоподателя по делото е
допусната съдебно счетоводна експертиза – първоначална и допълнителна. От
заключенията на вещото лице, неоспорени от страните и възприети от съда като
компетентно и обективно дадени се установява следното: дублирани са покупките
по фактурите, издадени през 2017г. и 2018г., но в използвания от вещото лице
файл липсва информация за 2016г.; от регистрите Дневник на сметка 302 Материали
и сметка 304 стоки за 2017г. и 2018г. не е възможно да се установи дали
данъчните основи по процесните фактури са отразени двукратно, като причината за
това е състоянието на счетоводството и вида на счетоводните регистри, а именно
липса на идентифицираща аналитична информация.
2. Относно
отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9371.55лв. по
17броя фактури, издадени през м.01 и 03.2019г. от „Вивекта БГ“ ЕООД и „М. месо“ ЕООД.
Ревизиращите органи са
констатирали, че стоките, предмет на тези фактури са получени от ревизираното
дружество, но не са заведени като материални запаси и не са използвани за
облагаеми доставки.При проверката е установено, че в отчета за приходи и
разходи за 2019г. дружеството е отчело само приходи от услуги, но не и приходи
от продажби. Поради това ревизиращите органи са приели, че стоките по процесните
фактури, отразени през 2019г. в дневниците за покупки с право на приспадане на
данъчен кредит, но не отразени в счетоводството на дружеството няма да бъдат
използвани за облагаеми доставки и поради това, на основание чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит.
Жалбоподателят оспорва горните
изводи; това, че са отчетени в бъдеще и след ревизирания период приходи от
продажба на услуги не следва да се приема, че стоките са ползвани за дейност,
различна от упражняваната основна такава; няма пречка за определени периоди от
време дружеството да извършва и друга дейност.
Съдът намира жалбата в тази част
за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.69
ал.1 т.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните
от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице,
му е доставил или предстои да му достави.
От представената с преписката
справка на задълженото лице /счетоводен баланс-актив/ се установява, че
дружеството няма никакви налични активи, от което може да се направи извод за
спиране на неговата дейност. Представената справка актуално състояние на всички
трудови договори показва, че към 31.12.2018г. са били прекратени всички трудови
договори на „М. мес“ ООД. От
счетоводните регистри на дружеството е видно, че стоките по процесните фактури
не са били отразени счетоводно, а са включени само в дневниците за покупки с
цел упражняване на право на приспадане на данъчен кредит т.е. стоките са
получени, но не са заведени счетоводно. Поради това правилно с РА по тези
фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит.
3. По отношение отказано право на
приспадане на данъчен кредит в размер на общо 14 515.91лв./ т.6.3 от
жалбата/ не са изложени никакви конкретни възражения, а е направена препратка
към тези по т.6.2 от жалбата. Поради това, съдът намира жалбата и в тази част
за неоснователна, по мотивите изложени в т.2 от решението.
4. Жалбоподателят оспорва изводите
на ревизиращите органи за наличие на основания по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, като неправилни и незаконосъобразни; неправилно органът по приходите е
извършил ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, приемайки, че са налице данни за
укрити доходи; твърдението за неотчетени покупки не може да бъде доказано, без
да е извършена проверка на стоковите наличности в обектите на дружеството; към
31.12.2017г. и 31.12.2018г. ревизираното дружество е разполагало с налично
количество месо и месни продукти; това, че частично не е представена счетоводна
документация относно фактурите, изброени в РД не е обстоятелство по чл.122 ал.1
т.4 от ДОПК;
Съдът намира жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 122
ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не
е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.-
налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са
използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване
на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за
ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е
намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122
ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за
облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя
срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може
да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството
по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
В настоящият случай органът по приходите
в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 - налице
са данни за укрити приходи или доходи и т.4 - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
С оглед изискванията на чл.124 ал.1 ДОПК е изготвено уведомление до задълженото
лице, че поради наличие на обстоятелство по чл.122 от ДОПК основата за облагане
за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, което е надлежно
връчено на ревизираното лице.
Органът по приходите е
приел, че търговецът през ревизираните данъчни периоди, не е отразил в
счетоводството си част от покупките на
стоки и съответно не е отчел продажбите от тяхната реализация. За да определи задълженията на
жалбоподателя по ЗДДС за ревизирания период с обжалвания РА се е позовал на
приобщените към ревизията доказателства, събрани при извършена проверка –
дневници за покупки, счетоводни регистри, главни книги;
оборотни ведомости, резултати и документи, предоставени от доставчиците.
Представените от ревизираното дружество документи са само част от необходимите
счетоводни документи, за редовно водено счетоводство.Това е констатирало и
вещото лице, което в заключението се е посочило, че за 2019г. липсват
счетоводни регистри, а така също липсва идентифицираща аналитична информация.
Установеното от съдебно графологичната експертиза обстоятелство, че
неподписването на фактурите от получател или подписването им от лице, различно
от представляващия не е основание да се коригира установения с обжалвания РА
резултат. От събраните по делото доказателства се установи, че във връзка с
връчените им ИПДПОЗЛ доставчиците в изпратените от тях отговори са потвърдили,
че са издали на жалбоподателя сочените фактурите. От страна на доставчиците са
представени пътни листи, приемо-предавателни протоколи, сертификат за произход
на стоката, товарителници, стокови разписки и др.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че в случая се установи, че жалбоподателят е получател на стоки по процесните фактури,
съответно е продал същите и реализирал облагаем оборот, както е приел органът
по приходите. Органът по приходите е извършил насрещни проверки на доставчиците,
при които е проверил счетоводните записвания и фактурите, по които е приел, че има доставки. Съдът намира, че
събраните в хода на ревизията документи са достатъчни, за да обосноват извода
на органа по приходите, че през ревизирания данъчен период дружеството е
получател на стоки по фактури, които не е осчетоводил, респективно, че е
получател на недеклариран доход от продажбата на тези стоки.
Правилен е и извода за
наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи
или доходи и по т.4 - -
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане. Граматическото
тълкуване на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума
"данни" води до извода, че за да се приеме наличието на тази хипотеза
е достатъчно да са налице индиции, а не категорични доказателства за укрити
приходи или доходи. В конкретния случай, документите, събрани от органа по
приходите в хода на ревизията от доставчиците на ревизирания субект индицират,
че той е получател на стоки по фактури, които не е осчетоводил, респективно не
е осчетоводил прихода от реализацията на тези стоки. Следователно основанието
на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК се подкрепя
от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията. При това
положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите
констатации в РА, в това число и по отношение на определената надценка, установена
в нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но
доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на
пълно и насрещно доказване.
Липсата
на подпис за получател по някои от фактурите, само по себе си не е
обстоятелство изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 7, ал. 1 от ЗСч не
съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката.
Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за
регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане
при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се
изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска
операция от регистрирани по ЗДДС данъчни
субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на
фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява
частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и
начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се
подписва от него. В това се изразява материалната й доказателствена сила.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят не е оборил фактическите
констатации в РА и РД.
Предвид
горното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава
следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.
С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането на
ответната страна за присъждане на ю.к. възнаграждение за двете инстанции се
явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно
обжалвания материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждение е
3572.34лв. и следва да се присъди в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. Мес“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Д-р Б.“
бл.** вх.* ап.*,представлявано от Н. К.К. и П. Г. П. против РА № Р-03000319003741-091-001/12.05.2020г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 178/31.08.2020г.
на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството за ревизираните
данъчни периоди са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО общо в размер на
90401.60лв. и лихви за забава в размер на общо 13832.49лв.
ОСЪЖДА „М. Мес“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Д-р Б.“
бл.** вх.* ап.*, представлявано от Н.
К.К. и П. Г. П. да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата 3572.34лв / три хиляди петстотин седемдесет
и два лева и 34ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Административен съдия: