Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 129
гр.Свищов,
28.05.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 27.05.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д.1252/2018 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********
, седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт , ет. 2, офис
4, представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт А.Б.против З.З.И. . Твърди, че ответника З.З.И. имал сключен договор за паричен заем от
28.12.2017г. със „С.К.“АД № 103072, с който заемодателя му предоставил
сумата от 500лв. Съгласно посочения договор длъжникът се задължил да върне
сумата от 570,07лв., включваща главница и договорна лихва, на 34 равни седмични
вноски, в срок до 23.08.2017 г. Заемателят се задължил да предостави на
заемодателя и обезпечение на задължението в тридневен срок от подписване на
договора. Тъй като това не е сторено, длъжникът дължи неустойка в размер на
392,02лв. на 34 равни седмични вноски. Съгласно договора в случай, че длъжникът
забави заплащането на падеж на 4 погасителни вноски, настъпва предсрочна
изискуемост на основание чл.7, ал.4 от договора, при което длъжника дължи
главницата, дължимата до момента договорна лихва, обезщетение за забава и
дължими неустойки – за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата по
договора сума. Така на 01.02.2017г. кредиторът начислил неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 186,62лв., представляваща 20% от сумата 933, 09 лева,
представляваща сбор от оставащи главница, договорна лихва и неустойка, дължими
до края на срока на договора. Съгласно договора в случай, че заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава, считано
от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие. По договора е длъжникът е заплатил
сумата от 29лв. С приложение №1 от 31.10.2018 г. към Договор от 31.10.2017 г.
кредиторът цедирал вземанията си н. "А.З.С.Н.В.” ЕАД. Длъжникът бил
уведомен с уведомително писмо за извършената продажба на задължението,
изпратено с известие за доставяне. Длъжникът не предприел действия по заплащане
на дължимото, като сумата, която дължи е в общ размер на 1204,32лв., включваща
непогасената главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение договорно
задължение, неустойка за предсрочна изискуемост, обезщетение за забава. За задължението подали заявление
по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 913/2018г. на СвРС била издадена Заповед
за изпълнение №539/3.09.2018г. за сумата 487,07 лв. ( четиристотин осемдесет и седем лева и 07ст.) - главница; 66,23 лв. (
шестдесет и шест лева и 23ст.) –
договорна лихва от 11.01.2017г. до 23.08.2017г. (падеж на последната
погасителна вноска); 379,79 лв. (триста седемдесет и девет лева и 79 ст.) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.01.2017г. до
23.08.2017г. ( падеж на последна погасителна вноска); 186,62 лв. (сто осемдесет
и шест лева и 62 ст.) – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 01.02.2017г.; 84,61 лева (осемдесет и четири лева и 61ст.) –
обезщетение за забава за периода от 02.02.2017г. ( денят следващ дата на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението – 31.08.2018г.; законна лихва от подаване на заявлението –
31.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението .Съобщението
до длъжника се счита за връчено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след
дадени указания ищецът е подал настоящият иск. Моли съда да осъди ответника да
му заплати претендираните суми, както и направените разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният
представител на ответника адв.Х.Т. е
подал писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца . В
качеството си на особен представител твърди, че шрифтът на Договора, както и
приложенията са изписани на шрифт по-малък от 12, което на основание чл.22 от ЗПК прави договора недействителен. За съдебно заседание на 27.05.2019г. ищецът е
представил Договор за паричен заем № 103072 от 28.12.2016г. и Общи условия към
договора в оригинал и не възразява на
назначаване на съдебно –техническа експертиза, която да отговори какъв е вида,
формата и размера на използвания шрифт.След преглед на представените документи
, особеният представител не поддържа искането.
По друго
производство в РС Свищов е установен актуален адрес на З.З.И.-***, като на същия са връчени книжата по делото и е редовно призован за
съдебно заседание на 27.05.2019г. Ответникът не се явява, без да сочи
уважителни причини и не взема становище
по иска.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №539/3.09.2018г. по ч.гр.д. 913/2018г. на СвРС - З.З.И. следва да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД сумата 487,07 лв. ( четиристотин осемдесет и седем лева и 07ст.) - главница; 66,23 лв. (
шестдесет и шест лева и 23ст.) –
договорна лихва от 11.01.2017г. до 23.08.2017г. (падеж на последната
погасителна вноска); 379,79 лв. (триста седемдесет и девет лева и 79 ст.) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.01.2017г. до
23.08.2017г. ( падеж на последна погасителна вноска); 186,62 лв. (сто осемдесет
и шест лева и 62 ст.) – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 01.02.2017г.; 84,61 лева (осемдесет и четири лева и 61ст.) –
обезщетение за забава за периода от 02.02.2017г. ( денят следващ дата на
предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението – 31.08.2018г.; законна лихва от подаване на заявлението –
31.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
По делото не се спори, че З.З.И. е
сключил Договор за паричен заем № 103072 от 28.12.2017г. със „С.К.“АД. Видно от
приложения Договор е
предоставена в заем парична сума в размер на 500,00
лева. Съгласно същия длъжникът се задължил да върне сумата от
570,07лв., включваща главница и договорна лихва, на 34 равни седмични вноски, в
срок до 23.08.2017 г. Заемателят се задължил да предостави на заемодателя и
обезпечение на задължението в тридневен срок от подписване на договора. Тъй
като това не е сторено, длъжникът дължи неустойка в размер на 392,02лв. на 34
равни седмични вноски. Съгласно договора в случай, че длъжникът забави
заплащането на падеж на 4 погасителни вноски, настъпва предсрочна изискуемост
на основание чл.7, ал.4 от договора, при което длъжника дължи главницата,
дължимата до момента договорна лихва, обезщетение за забава и дължими неустойки
– за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата по договора сума.
Така на 1.02.2017г. кредиторът начислил неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 186,62лв., представляваща 20% от сумата 933, 09 лева, представляваща
сбор от оставащи главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на
срока на договора. Съгласно договора в случай, че заемателят забави плащането
на дължима погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава, считано от датата
на настъпване на забавата до окончателното изплащане в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие. Ответникът е усвоил сумата , което не се оспорва.Гаранция
за това е и че е започнал да си изплаща вноските , като е заплатил 29,00лева,
които са приспаднати, след което престанал да обслужва кредита си. Този факт не
се оспорва от ответника.
Видно от представеното Приложение №1 от 31.10.2018 г. към Договор от
31.10.2017 г. кредиторът „С.К.“АД цедирал вземанията си н. "А.З.С.Н.В.”
ЕАД. Длъжникът бил уведомен с уведомително писмо за извършената продажба на
задължението, изпратено с известие за доставяне. Длъжникът не предприел
действия по заплащане на дължимото, като сумата, която дължи е в общ размер на
1204,32лв., включваща непогасената главница, договорна лихва, неустойка за
неизпълнение договорно задължение, неустойка за предсрочна изискуемост,
обезщетение за забава. Договорът за цесия е с предмет- прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо
/каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, с постигане на съгласие, вземането преминава
от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на
вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните
отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с
постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално
определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно,
за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото
съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото
прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.
По отношение на длъжника обаче цесионният договор има действие, когато цесията му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С изрично пълномощно законният представител на „С.К.“АД
е упълномощил „А.з.с.н.в. “ ЕАД уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят
на адресната им регистрация по местоживеене или на друг адрес , посочен за
връзка в договора. С аналогично съдържание е и чл.4.5 от Договор за цесия от „А.з.с.н.в. “ ЕАД да уведомява длъжниците, съгласно чл.99 ал.3
от ЗЗД.
По силата на това пълномощно, „А.з.с.н.в. “ ЕАД е изпратила уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/103072
от 15.11.2018г.,като с
известие за доставяне е върнато с отметка „получателят се
е преместил на друг адрес“. Ищецът изпратил второ
уведомително писмо с куриерска фирма
„Лео експрес“. Същото, видно от товарителница №68087078 е върнато с отбелязване, че получателят не обитава
адреса, а на телефона е грешен или непълен.
По същия начин е
процедирано и при връчване на исковата молба, в приложенията към която се
съдържа уведомление за извършената цесия. Едва на 8.05.2019г. на ответника са
връчени лично всички документи по делото.
Съдът приема, че ищцовото
дружество е направило всичко необходимо за надлежното връчване на уведомително писмо, указващо извършената
цесия и следва да се приеме , че длъжникът е уведемен. Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента / в случая за това е упълномощен изрично цесионира/ да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая няма твърдения, че З.З.И. е изпълнил на стария кредитор „С.К.“АД .
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че между „С.К.“АД и З.З.И. е налице валиден Договор за паричен заем № 103072 от 28.12.2017г., по силата на който ответникът е
усвоил сума 500,00лева, като се
е задължил да върне сумата от 570,07лв.,
включваща главница и договорна лихва, на 34 равни седмични вноски, в срок до
23.08.2017 г. Заемателят се задължил да предостави на заемодателя и обезпечение
на задължението в тридневен срок от подписване на договора. Тъй като това не е
сторено, длъжникът дължи неустойка в размер на 392,02лв. на 34 равни седмични
вноски. Съгласно договора в случай, че длъжникът забави заплащането на падеж на
4 погасителни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на основание чл.7, ал.4
от договора, при което длъжника дължи главницата, дължимата до момента
договорна лихва, обезщетение за забава и дължими неустойки – за предсрочна
изискуемост в размер на 20 % от дължимата по договора сума. Така на 1.02.2017г.
кредиторът начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 186,62лв.,
представляваща 20% от сумата 933, 09 лева, представляваща сбор от оставащи
главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. Платена е само сумата от 29,00
лева, след което длъжникът изпаднал в забава и кредитът е обявен за изискуем. С
Приложение № 1, вземането е прехвърлено н. „А.з.с.н.в. “ ЕАД, заедно с всички привилегии, обезпечения.В приложението задължението на ответника З.З.И. е описано под №1652 и към дата
31.10.2017г.е в размер 1163,01лева, от които
487,07 лева- остатък от главница и останалата сума –лихва и неустойка.
С оглед на
гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и доказан , поради което следва да се уважи.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
на 75,00лева, от които 25,00лева –ДТ и 50,00лева –юрисконсултско възнаграждение,
както и направените в исковото производство разноски в размер на 533,00 лв., от които 25,00лева
–ДТ, 158,00лева- депозит за особен представител и 350,00лева –юрисконсултско
възнаграждение,
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че към 30.08.2018 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд и към настоящия момент) в
полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, офис – **************, представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори съществува
вземане против З.З.И. с ЕГН ********** *** за сумата 487,07 лв. (
четиристотин осемдесет и седем лева и
07ст.) - главница; 66,23 лв. ( шестдесет
и шест лева и 23ст.) – договорна лихва от 11.01.2017г. до 23.08.2017г.
(падеж на последната погасителна вноска); 379,79 лв. (триста седемдесет и девет
лева и 79 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 11.01.2017г. до 23.08.2017г. ( падеж на последна погасителна вноска); 186,62
лв. (сто осемдесет и шест лева и 62 ст.) – неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 01.02.2017г.; 84,61 лева (осемдесет и четири лева и
61ст.) – обезщетение за забава за периода от 02.02.2017г. ( денят следващ дата
на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението – 31.08.2018г.; законна лихва от подаване на заявлението –
31.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението ,съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 539/3.09.2018 г. по ч.гр.д. № 913/2018 г. на Свищовския
районен съд.
ОСЪЖДА З.З.И. с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, офис – **************,
представляван от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори сумата 75,00лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 533,00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: