РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110109688 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№
17255/01.07.2021 г. от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено, че ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН
**********, с адрес 9000 В. дължи сумата от 68.16 лв. (шестдесет и осем лв. и 16 ст.)
- незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г.,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16858233001 от
дата 13.12.2017. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури № №
**********/22.05.2018 г., **********/22.06.2018 г., **********/23.07.2018 г.,
**********/23.08.2018 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор
за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК №206234/14.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 16556/2020 г. на
РС-Варна.
Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
Ищцовото дружество се легитимира като кредитор на ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
1
вземанията „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Ищецът излага, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, ЕИК: ********* и ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН ********** бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16858233001 от дата
13.12.2017. г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 26.99 лева, като срокът на договора бил 24
месеца, или до дата 13.12.2019 г. Въз основа на сключения договор били издадени
фактури №**********/22.05.2018 г., №**********/22.06.2018 г.,
№**********/23.07.2018 г. и №**********/23.08.2018 г., за периода от 22.04.2018 г. до
22.08.2018 г. По-конкретно:
- фактура №**********/22.05.2018 г. с начислена за отчетен период 22.04.2018 -
21.05.2018 сума в размер на 29.57 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart
L+ и приложимите към него отстъпки - 22.49 лева, CMC-2.15 лева ДДС ставка 20% -
4.93 лева, платима в срок 08.06.2018 г.;
- фактура №**********/22.06.2018 г. с начислена за отчетен период 22.05.2018 -
21.06.2018 сума в размер на 29.35 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart
L+ и приложимите към него отстъпки - 22.49 лева, CMC-1.97 лева ДДС ставка 20% -
4.89 лева, дължими в срок до 09.07.2018 г. - фактура № **********/23.07.2018 г. с
начислена за отчетен период 22.06.2018 -21.07.2018 сума в размер на 26.99 лв. /с ДДС/,
от които: за Месечен абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки - 22.49
лева; ДДС ставка 20% - 4.50 лева, платима в срок 08.08.2018 г.
- фактура №**********/23.08.2018 г. с начислена за отчетен период 22.07.2018 -
21.08.2018 сума в размер на 2.57 лв. /с ДДС/, платима в срок 08.09. 2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
Сочи, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца 05/2018, 06/2018, 07/2018, и 08/2018 на стойност 68.16
лв. (шестдесет и осем лв. и 16 ст.). Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната.
2
Твърди, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната, съгл. чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43,
т.1, като твърди, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски
номер №16858233001 на дата 22.09.2018 г. крайна фактура №**********.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 24.08.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Излага, че в конкретния случай ответникът ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН ********** е
подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала е избраните услуги, не е
изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това
си поведение е изпаднала в забава. Издадена ѝ е фактура, която не е заплатена в срок.
Ответникът в предоставения му срок за отговор на исковата молба по чл.
131 от ГПК чрез назначения му от съда особен представител излага следното
становище за неоснователност на ищцовата претенция:
На първо място счита, че ответницата ЕЛ. ИВ. АНД. не е била в облигационни
отношения с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. В условия на
евентуалност, счита, че дори да се приеме, че е налице валидно облигационно
правоотношение, не е доказана вината на ответницата за прекратения договор с
мобилния оператор, като липсват представени доказателства, видно от които да се
установи, че същият е уведомил абоната, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора, както й че е изпратил на абоната покана за доброволно
плащане за претендиралата сума.
На второ място, оспорва твърдението на ищеца, че са били издадени посочените
в исковата молба и непредставени към нея фактури, а представените като
доказателства месечни сметки не отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти, като в тях не са предадени функции,
свързани с получаване на стоки и услуги и не установяват, че „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е доставила въпросната услуга и достъп до
мобилната мрежа на потребителя. Определя въпросните сметки като частни
свидетелстващи документи, изготвени от „Българска телекомуникационна компания"
3
ЕАД и удостоверяващи изгодни за него факти, от които ищецът, позовавайки се и на
договора за цесия, иска да черпи права, като сочи, че същите не носят подписа на
ответницата, поради което не могат да обусловят неизпълнение от страна на ЕЛ. ИВ.
АНД. по сключения с нея и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и неговото прекратяване, поради
наличие на виновно поведение от страна на абоната. В допълнение отбелязва, че
цитираните от ищеца и неприложени по делото фактури представляват едностранно
издадени от дружеството документи, неподписани от ответницата, не удостоверяват по
категоричен начин предоставянето на процесиите далекосъобщителни услуги.
Отбелязва, че фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява
материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е основание за плащане
на цената на една стока/услуга, а цената се дължи не защото е издадена фактура, а
защото е извършена услугата и именно затова купувачът дължи плащането само при
извършена услуга.
На трето място отбелязва, че общите условия на мобилния оператор, при които е
сключен процесният договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, не са
подписани от ответницата, поради което не я обвързват.
На следващо място сочи, че е неоснователно твърдението на ищеца, че
вземането на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД против ответницата в
размер на 68.16 лева, представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 22.04.2018 г. - 22.08.2018 г. е било прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД на „С. Г. Груп" ООД, а в последствие от „С. Г.
Груп" ООД на ищеца „ЮБЦ" ООД, тъй като не е представено описаното в Договора за
цесия Приложение № 1. Също така сочи, че в представеното по делото Потвърждение
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, в което е
посочено, че „С. Г.Груп" ООД има правата на кредитор по отношение на вземането в
размер на 68.16 лева спрямо ЕЛ. ИВ. АНД., прехвърлено с договор за цесия от
16.10.2018 г., не е посочено кое е лицето, положило подпис за „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и в тази връзка не може да се направи преценка
дали това волеизявление произтича от упълномощен представител на дружеството
мобилен оператор, поради което твърди, че с въпросното потвърждение не се доказва,
че „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило вземането в размер
на 68.16 лева на „С. Г.Груп" ООД. Освен това навежда твърдения, че представеното
извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. не доказва
вземане, тъй като това приложение няма нищо общо с първоначалния договор за цесия
от 16.10.2018 г. и не би могло да се приеме, че изявленията в потвърждението за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и в представено извлечение от приложение №1 към договора за цесия
от 01.10.2019 г. индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в тях
4
физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се
индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено, като сочи, че за
подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в извлечението от
приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., че прехвърляното вземане
произтича „от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената
цесия от 01.10.2019 г." и такава индивидуализация не може да бъде направена и от
горецитираното потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, в което е посочено само името и
ЕГН на лицето, както и размера на вземането. Твърди, че не е индивидуализиран и
характерът на задължението доколкото, видно от представения договор в рамките на
възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно
естество - за месечен абонамент и за ползвани услуги, неустойки и др. Също така
обръща внимание, че представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от
приложение № I към договор за цесия от 01.10.2019 г.", съставен на 10.06.2021 г., не е
издаден от представител на цедента, а от представител на цесионера - Юлиян
Цампаров, поради което счита, че не представлява писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на дадено вземане. След като не изхожда от представител на
цедента, то не е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на
конкретно негово вземане към „ЮБЦ".
В допълнение излага, че представеното „Извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г." страда от пороци, които не биха могли да бъдат
отстранени по пътя на тълкуването, тъй като в него е посочено „в изпълнение на чл. 6,
ал. 5 от договор за цесия от дата 01.10.2019 г.", а в представения договор за цесия от
01.10.2019 г. няма така разпоредба.
Отделно излага, че в разпоредбите на представения договор за прехвърляне на
вземане от 01.10.2019 г. като страна фигурира основно цесионера, както следва: в чл. 3
от същия е посочено: „ЦЕСИОНЕРЪТ прехвърля вземанията в чл. 1, описани в раздел
I, Приложение № 1 - Списък на вземанията, неразделна част от настоящия договор на
ЦЕСИОНЕРА", като не става ясно как цесионерът прехвърля вземания, които не са
негови; в чл. 4 (3) „ЦЕСИОНЕРЪТ декларира, че е собственик на вземанията, обект на
настоящия договор" - не става ясно как цесионерът декларира този факт, при условие,
че собственик на вземанията е цедентът; чл. 6 (1) „ЦЕСИОНЕРЪТ се задължава да
предаде на ЦЕСИОНЕРА намиращите се у него документи...", чл. 6 (2)
„ЦЕСИОНЕРЪТ се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне,
както и да упълномощи ЦЕСИОНЕРА да извършва уведомяване на длъжниците..", като
и тук не става ясно как едновременно цесионерът се задължава да уведоми длъжниците
за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи себе си да извърши уведомяване
на длъжниците; чл. 6 (4) ЦЕСИОНЕРЪТ се задължава, по искане на ЦЕСИОНЕРА, да
му предостави писмено потвърждение за извършеното прехвърляне...".
5
Излага още, че съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, посоченото „извлечение",
като частен документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето, което го
е подписало, е направило посоченото в него изявление, но счита, че това изявление не
може да обвърже съда да приеме за установен твърдения факт. Отделно от горното
отбелязва, че това „извлечение" е негодно доказателство по смисъла на ГПК, тъй като
направените в него изявления имат характера на свидетелски показания, а съгласно чл.
164, ал. 1, т. 5 ГПК са недопустими свидетелски показания за установяване на писмени
съглашения, в които страната, която ангажира показанията е участвала. В допълнение
посочва, че представеното от ищеца пълномощно към исковата молба, не може да
породи действие, тъй като липсват данни, кое лице е упълномощено от „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, както и във връзка с кой договор за прехвърляне
на вземане/цесия/ следва „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да бъде
представлявана.
Отделно от горното оспорва факта, че цесията е породила действие по
отношение на ответницата, поради липсата на уведомяването , тъй като съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отношение довода на ищеца, че уведомление за цесия до ответницата следва
да се счита за връчено с исковата молба, излага, че действително съдебната практика
приема, че такова връчване в хода на процеса поражда действие и редовно уведомява
длъжника за цесията, но това не се отнася за случаите, при които исковата молба и
уведомлението за цесия се връчват на особен представител, тъй като последният може
да получава само процесуални изявления, но не е и материалноправни, каквото
безспорно е уведомлението за извършена цесия. Тъй като по делото няма и
доказателства както за датата на изпращане, така и за връчване на това уведомление на
длъжника, счита че на ответницата не е била надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на вземането от цесионера, поради което цесията не е произвела действие
спрямо нея и същата не дължи плащане на задължението, произтичащо от процесния
договор за далекосъобщителни услуги в полза на ищеца - цесионер.
Отделно от горното, излага, че с приложеното към исковата молба уведомление
ответницата също не би могла да бъде уведомена за извършените цесии, тъй като от
една страна, изпращането на уведомление за цесия до ответницата за прехвърлянето на
вземането на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД към Е.А. на „С.Г.Груп"
ООД с договора за цесия от 16.10.2018 г. не установява включването на вземането на
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД към ответницата в Приложение № 1,
съответно и прехвърлянето на това вземане от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД на цесионера „С. Г.Груп" ООД, а от друга приложеното уведомление
страда от пороци, които не биха могли да бъдат отстранени по пътя на тълкуването - в
6
заглавната му част като негови автори са посочени управителите на две дружества: „С.
Г.Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, а уведомлението е подписано само от едно лице, като
не става ясно управител на кое дружество е то. Излага, че действително управителят на
„С. Г.Груп" ООД може да уведоми ответницата за двете цесии в качеството му на
пълномощник на цедента „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и в лично
качество като цедент по втората цесия, но изявление на управителя на ищцовото
дружество не би имало подобно действие, тъй като не е упълномощен от нито един от
двамата цеденти.
По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д.№16556/2020 г.
Видно от същото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № №206234/14.01.2021 г., с която е разпоредено ЕЛ.
ИВ. АНД., ЕГН ********** да заплати в полза на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 68.16 лв. (шестдесет и осем лв. и 16 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г., дължими по повод
на валидно действал договор с клиентски номер 16858233001 от дата 13.12.2017. г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, за което са издадени фактури № № **********/22.05.2018 г.,
**********/22.06.2018 г., **********/23.07.2018 г., **********/23.08.2018 г., което
вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г.
Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г.
По делото е представен договор 1685823313122017-42440518 от 13.12.2017 г.,
сключен между ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК *********, с който на ответницата е предоставен мобилен номер
********* по план Smart L+при месечна абонаментна такса в размер на 26,99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца.
Също така са представени: 1/ сметка **********/22.05.2018 г. на стойност 24,64
лв. без ДДС (29,57 лв. с ДДС), от които месечна абонаментна такса 22,49 лв.(24,99 лв. -
2,50 лв. отстъпка) и 2,15 лв. SMS за периода от 22.04.2018 г. до 21.05.2018 г.; 2/ сметка
********** от 22.06.2018 г. на обща стойност от 24,46 лв. без ДДС (29,35 лв. с ДДС),
от които месечна абонаментна такса 22,49 лв.(24,99 лв. - 2,50 лв. отстъпка) и 1,97 лв.
SMS за периода от 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г.; сметка №12580525624 от 23.07.20189
г. на стойност 22,49 лв. (26,92 лв. с ДДС), от които месечна абонаментна такса 22,49
7
лв.(24,99 лв. - 2,50 лв. отстъпка) за периода от 22.06.2018 г. до 21.07.2018 г.
Представена е и декларация от ЕЛ. ИВ. АНД., че са й връчени общите условия
на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД
От ответника е оспорено възникването на договорна връзка между „БТК“АД и
Е.А.. Съдът намира, че с оглед на представения договор за предоставяне на мобилни
услуги, може да се приеме, че ЕЛ. ИВ. АНД. през процесния период е била потребител
на мобилни услуги по мобилен номер ********** с доставчик „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД при уговорена месечна абонаментна такса в
размер на 26,99 лв., поради което се дължи и нейното заплащане, независими дали
абоната е потребявал реално мобилни услуги през отчетния период. За процесния
период от три месеца общата сума, дължима от абоната за абонаментни такси се
равнява на 80,97 лв. Ищецът в настоящия случай търси сумата от 68,16 лв.
Възражението на ответника, че не са издадени фактури, а издадените месечни
сметки не представляват фактури и не съдържат задължителните реквизити за
фактурата, поради което не е възникнало задължение за плащане на начислените суми,
съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно чл. 113, ал.3, т.1 от ЗЗД издаването
на фактура не е задължително, когато получателят на стоката или услугата е данъчно
незадължено физическо лице, какъвто именно е настоящият случай.
От ответника е оспорено и качеството на кредитор на ищеца като на първо
място е оспорено, че не е индивидуализиран характерът на задължението, т.е неговото
основание, което е било предмет на първата сделка, като е посочено само име, ЕГН на
длъжника и размер на вземането.
Видно от представения с исковата молба договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
„С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 – заличен търговец към момента е, че с него
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД прехвърля на С.Г. ГРУП“ ООД,
ЕИК148062016 вземания, произтичащи от договорите, описани в Приложение №1 към
този договор, срещу цена, като ще бъде определена в Приложение №1, изпратено
заедно с уведомление от Цедента до Цесионера и дължима от цесионера.
Съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че процесното
вземане на „БТК“ АД е прехвърлено с договора за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение
№1 към него. В тази връзка от ищеца е представен на електронен носител екселски
файл, съдържащ списък на лица и размер на вземания, между които и ответницата.
Този документ обаче няма автор, тъй като не е подписан с електронен подпис, нито е
със защитено съдържание. За да се приеме, че именно това е списъкът на вземанията
по смисъла на Договора за цесия и представляващ Приложение №1 следваше същият
да изхожда, ако не от двете страни по договора, то поне от цедента. Тъй като, както се
посочи, липсва подпис на документа, не може да се установи неговият автор, а поради
8
което и факта, че същият представлява именно Приложение №1 към договора за цесия
от 16.1.2018 г.
Впечатление освен това прави в представения договор за цесия от 16.10.2018 г.,
че положеният подпис за цедент на всички страници на договора, освен на последната
е на друго лице, а не на управителя Атанас Добрев. Същото води до съмнения, че
последната страница и останалите страните от представения документ, действително
съставляват единен документ.
Приложено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД
(л. 9), с което на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД се потвърждава, че описаните по-долу
вземания са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на С.Г.
ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 по силата на договор за прехвърляне на вземания
46000008855/16.10.2018 г., като е посочено, че с подписването потвърждават, че
цесионерът има правата на кредитор по отношение на описаното вземане към
длъжника ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН ********** в размер на 68,16 лв. Посочено е, че
информацията за конкретното вземане представлява извлечение от приложение №1
към договора за цесия от 16.10.2018 г., като с подписването на документа
потвърждават, че цесионерът е упълномощен от Цедента да уведомява Длъжниците, от
името на цедента и за сметка на цесионера за прехвърлянето на вземанията срещу
тях. Документът е подпечатан с печат на „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и подписан, но не е посочено, кое е лицето положило подписа – нито като име,
нито като качество. Подписът обаче, е като този на управителя на БТК ЕАД – Атанас
Добрев. Така посоченото вземане не е индивидуализирано по основание, поради което
не може да се установи със сигурност, че вземането е идентично на процесното. Или
дори и да се приеме, че това потвърждение изхожда от правоимащо лице, то не
съставлява уведомление до длъжника за извършената цесия, както и не може да
установи за какво точно вземане по основание се отнася.
Представен е и договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 01.10.2019 г., по
силата на който С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 прехвърля на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* всички вземания, предмет на Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016 (л.21). Тук също прави впечатление различието в
подписа положен за цедент в този договор от името на „С.Г.Груп“ ООД и положеният
за цесионер в предходния договор, при все че е посочено и в двата договора, че се
сключват чрез управителя Султанка Цампарова.
На л.8 се намира Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от
01.10.2019 г., в което е посочено вземане в размер на 68,16 лв. от ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН
**********. Същото обаче (въпреки че е посочено, че изхожда от С.Г. ГРУП“ ООД,
ЕИК148062016) не изхожда от цедента С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016, а само от
9
цесионера „ЮБЦ“ ЕООД, като е подписано именно от неговия управител (Юлиян
Цампаров). И тук вземането не е конкретизирано по основание, а само по размер.
Също така основателни са и възраженията на ответника и по отношение на посоченото
основание за издаване на това Приложение №1, като е посочено чл. 6, ал.5 от договора
за цесия от дата 01.10.2019 г., каквато разпоредба липсва в този договор. Същото води
до съмнение в основанието, въз основа на което е издадено извлечението от
Приложение №1, както и принадлежността му именно към представения в настоящото
производство договор от 01.10.2019 г.
Представено е Уведомление за цесия от „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, представлявано от Атанас Добрев – изпълнителен директор, в
качеството му на цедент по договора за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез
пълномощника „С.Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016, представлявано от Султанка
Цампарова, и от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Цампаров,
в качеството му на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. Въпреки че съществува
неяснота кой точно е издателят на това уведомление то носи единствено подписа на
Султанка Цампарова, поради което следва да се приеме, че същото изхожда от „С.Г.
Груп“ ЕООД, в посоченото му качество на пълномощник на „БТК“ ЕАД като цедент
по договора от 16.10.2018 г. и евентуално в лично качество като цедент по договора от
01.10.2019 г. Съдът намира, че това уведомление не може да произведе действие към
момента, тъй като считано от 17.12.2019 г. „С.Г. Груп“ ЕООД не съществува, тъй като
е заличен търговец и следователно не би могло да отправя каквито и да било
правнорелевантни волеизявления, нито от свое, нито от чуждо име, при все че и
пълномощията, дадени му от „БТК“ ЕАД също са се прекратили със заличаването му.
Няма налично пълномощно по делото, което да дава право на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД да
извършва уведомления на длъжниците от името на заличения търговец, респ. от името
на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, поради което съдът намира, че
ищецът не разполага с възможността да извърши уведомяване на длъжника в рамките
на настоящото производство, за която и да е от двете цесии. Съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Или в светлината на изложеното цесията няма как да породи действие
спрямо длъжника, тъй като не му е съобщена по надлежния ред нито преди
настоящото производство, нито в хода му.
Или в контекста на изложеното до тук, в настоящото производство нито се
установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното вземане е било
предмет на цесиите от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. (поради липса на представено
Приложение 1 към тези договори и поради липса на индивидуализация на вземането
към ЕЛ. ИВ. АНД. изобщо), нито длъжникът да е редовно уведомен за която и да е от
извършените цесии, за да могат те да породят действие спрямо него.
10
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не успя да докаже, че е носител на
спорното право, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. “България” № 81, вх.
В, ет. 8 срещу ответника ЕЛ. ИВ. АНД., ЕГН **********, с адрес 9000 В. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 68.16 лв. (шестдесет и осем лв. и 16 ст.), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.04.2018 г. до 22.08.2018 г.,
дължима по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16858233001 от
дата 13.12.2017. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури № №
**********/22.05.2018 г., **********/22.06.2018 г., **********/23.07.2018 г.,
**********/23.08.2018 г., и което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД от своя страна го е прехвърлило
на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №206234/14.01.2021 г. по ч.гр.д.№
16556/2020 г. на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11