Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..06.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Дарина Баева,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1574 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Д.Д.Д., ЕГН **********,срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.,Джеймс Баучер" № 87, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило на
09.04.2016г. ПТП, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на събитието - 09.04.2016 г. до окончателното й
изплащане; както и сумата в размер на 5
141,39 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, извършени
като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 09.04.2016г. събитие,
ведно със законната лихва върху нея, считано от изпадане на ответното дружество
в забава - 15.08.2018г.
В
исковата молба се твърди, че на 09.04.2016
г. на републикански път Ш-9004 е настъпило ПТП с участието на л. а. „***"
с per. № ***, управляван от С.П.С., и л. а. „***" с per. № ***, управляван от И.И.И.,
вследствие на което е пострадала Д.Д.Д.. Инцидентът настъпил поради навлизане
на л.а. „***" в насрещната пътна лента, където реализирал ПТП с движещия
се по нея л.а. „***" с per. № ***, управляван от И. И.. Ищцата Д.Д. като пътник на предна дясна седалка
в л.а. „***" с рег.№*** получила
телесни увреждания.
За настъпилото ПТП било образувано ДП № 2103/2016 г.
по описа на IV РУ на МВР - Варна, пр. пр. № 4624/2016г. по описа на РП - Варна.
Образуваното НОХД № 4006/2017 г. по описа на PC - Варна, 32 състав, НО приключило
с присъда, с която С.П.С. бил признат за виновен за настъпване на процесното
ПТП. Поради обжалване на присъдата било образувано ВНОХД № 360/2018г. по описа
на ОС-Варна, приключило с решение № 153/31.05.2018г., с което присъдата била
изменена единствено в частта относно размера на наложеното наказание.
При
настъпилото ПТП ищцата изгубила съзнание, била откарана по спешност и
хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, като й била поставена
следната диагноза: Травматичен шок. Съчетана травма - глава, таз, крайници.
Контузио капитис. VLC капитис. Фрактура орбите синистре. Фрактура ацетабули
декстра. Фрактура феморис диафизари декстра. Фрактура радий ни локо типико
декстра. Поставена е гипсова имобилизация на дясна предмишница. Впоследствие
била преместена и хоспитализирана за продължаване на лечението в Клиника по
ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, като й била
поставена следната диагноза: Счупване на тялото (диафизата) на бедрената кост,
закрито вдясно. Счупване на ацетабулума. Множество счупвания на костите на
дясна предмищницата - счупвания на дясна улна и десен радуис в дистална трета с
дислокация. Д.Д. претърпяла оперативни интервенции, изразяващи се в открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация фемур, открито Наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, таз, открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация радиус и улна, ексцизия на лезия на друга мека тъкан, трансплантация
на кожа. На 03.08.2016г. и повторно на 15.08.2016г. била приета и хоспитализирана
за провеждането на рехабилитационни процедури в СБР „Родопи" - гр.
Рудозем, като й била поставена следната диагноза: последици от счупване на
бедро, счупване в областта на гръдния кош, корема, седалището и таза, множество
счупвания на бедрената кост, физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателния апарат. На 08.02.2017г. Д.Д. била приета и хоспитализирана
за планово оперативно лечение в МБАЛ „Еврохоспитал" ООД - гр. Варна, била
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в отстраняване от костта на
имплантирани уреди /плака/ - радиус и улна. На 25.04.2017г. претърпяла нова
оперативна интервенция, изразяваща се в отстраняване от костта на имплантирани
уреди /заключващ анатомичен бедрен пирон/ - от дясна бедрена кост. На
19.10.2016г. ищцата била освидетелствана от ТЕЛК със 74 % трайно намалена
работоспособност.
Твърди се, че
тези травматични увреждания са обусловили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, трайно затруднение движенията на десен горен крайник за
период от около 4 месеца, трайно затруднение движенията на десен долен крайник
за период от около 1 година, трайно затруднение движенията на таза за период от
около 1 година, обезобразяване на други части на тялото /дясна подбедрица/ и
представляват средни телесни повреди, както и разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Твърди се, че Д.Д.
е търпяла болки и страдания през продължителен период, като лечебният и
възстановителен период продължавал и към настоящия момент. Все още изпитвала
негативните последици от уврежданията, които се твърди, че със сигурност ще
изпитва през целия си живот.
Във връзка с
лечението си пострадалата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение и медикаменти, в общ размер на 5 141,39 лева,
както следва:
1. Фактура
№ **********/11.04.2016г., изд. от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД - 3030,00
лева - за медицински изделия съгласно талон;
2. Талон
за платена такса от 12.04.2016г., изд. от „МБАЛ „Света Дина - Варна" АД -
17,40 лева - за потребителска такса;
3. Фактура
№ **********/14.04.2016г., изд. от ЕТ „Фармаком - Що Куманов" - 3,73 лева
-за медикаменти;
4. Фактура
№ **********/17.04.2016г., изд. от „Фарма Окръжна' ЕООД - 5,50 лева - за
медикаменти;
5. Фактура
№ **********/18.04.2016 г., изд. от „Екос Медика" ООД - 276,00 лева;
6. Фактура
№ **********/19.04.2016г., изд. от „Сияна Миланова'! ЕООД - 20,86 лева - за
медикаменти;
7. Фактура
№ **********/21.04.2016г., изд. от „Лиафарм" ООД - 27,07 лева - за
медицински изделия;
8. Фактура
№ **********/24.04.2016г., изд. от „Лиафарм" ООД -10,86 лева - за
медицински изделия;
9. Фактура
№ **********/26.04.2016г., изд. от „Лиафарм" ООД - 7,97 лева – за
медикаменти;
10. Фактура
№ **********/03.05.2016г., изд. от „ЛиафармГ ООД - 12,55 лева - за медицински
изделия; 11. Фактура № **********/04.05.2016 г., изд. от „Лиафарм- ООД -
3,45 лева - за медикаменти;
12. Фактура
№ **********/06.05.2016г., изд. от ЕТ „Фармаком 4- Иво Куманов"- 12,00
лева - за медицински изделия;
13. Фактура
№ **********/06.05.2016г., изд. от „Лиафарм* ООД - 15,84 лева - за медицински
изделия;
14. Фактура
№ **********/09.05.2016г., изд. от „Амуей Румъния Маркетинг" СРЛ - 91,24
лева - за медикаменти;
15. Фактура
№ **********/10.05.2016г., изд. от „Лиафарм" ООД Ь 4,64 лева - за медицински
изделия;
16. Фактура
№ **********/12.05.2016г., изд. от „Лиафарм" ООД 4- 9,94 лева - за
медицински изделия;
17. Фактура
№ **********/13.05.2016 г., изд. от „Лиафарм" ООД 4- 7,97 лева - за
медицински изделия;
18. Фактура
№ **********/16.05.2016 г., изд. от „К-крес" ЕООД - 85,03 лева – за
медицински изделия;
19. Талон
за платена такса от 16.05.2016 г., изд. от „МБАЛ „Света Анна - Варна" АД -
40,60 лева - за потребителска такса;
20. Фактура
№ **********/18.05.2016 г., изд. от „Фармедия“ ООД - 8,64 лева - за медицински
изделия;
21. Фактура
№ **********/19.05.2016 г., изд. от „Лиафарм" ООД 4 6,50 лева - за
медицински изделия;
22. Фактура
№ **********/24.05.2016 г., изд. от „Фармедия"! ООД - 15,81 лева - за
медицински изделия;
23. Фактура
№ **********/03.06.2016 г., изд. от „Фармедия"^ ООД - 15,81 лева - за
медицински изделия;
24. Фактура
№ **********/07.06.2016 г., изд. от „Бел ком инвест" ЕООД - 9,50 лева - за
медицински изделия;
25. Фактура
№ **********/14.06.2016 г., изд. от „Фармедия“ ООД - 7,91 лева - за медицински
изделия;
26. Фактура
№ **********/15.06.2016 г., изд. от „Бел ком инвест:" ЕООД - 14,80 лева -
за медикаменти;
27. Фактура
№ **********/26.08.2016 г., изд. от „СБР - Родопи" ЕООД - 1 250,00 лева -
за рехабилитационни процедури;
28. Касов
бон от 09.02.2017 г., изд. от „МБАЛ Еврохоспитал" ООД - 50,00 лева - за
избор на екип;
29. Касов
бон от 25.04.2017 г., изд. от „МБАЛ Еврохоспитал" ООД - 50,00 лева - за
избор на екип;
30. Фактура
№ **********/03.05.2017г., изд. от „Юнисофт Солкмцънс" ЕООД - 29,77 лева -
за медикаменти.
Сочи се в исковата молба, че водачът на л. а. „***"
с per. № ***- С.П.С. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/116000235398/07.01.2016г. със срок на валидност от 07.01.2016 г. до
06.01.2017 г., издадена от ЗД „Бул Инс" АД. Със заявление №
ОК-301793/14.05.2018 г. пред ЗД „Бул Инс" АД била предявена претенция за
заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, но ответното дружество отказало да изплати обезщетение.
С
допълнителната искова молба се оспорва направеното в отговора възражение за
съпричиняване, както и възраженията срещу размера на претенцията а неимуществени
вреди. Сочи се, че механизмът на ПТП и факта на причинените увреждания се
установява от влязлата в сила присъда срещу деликвента.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л. а. „***" с per. № ***. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва претенцията
за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед
икономическото положение в страната.
Предявен е от ответника ЗД
„БУЛ ИНС" АД срещу третото лице
– помагач С.П.С. - водач на л. а. „***"
с per. № ***обратен иск за заплащане на сумата 30 000 лв. като частичен от общ
размер от 105 200 лв. Твърди се по обратния иск, че с влязлата в сила
присъда е прието, че деликвентът е причинил ПТП в пияно състояние със
съдържание на алкохол в кръвта от 3,29 промила, което дава основание на
застрахователя да отправи регресна претенция на основание чл.500, ал.1 от КЗ.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК третото лице – помагач и ответник по обратния иск С.П.С. е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове по размер и прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата поради непоставяне на предпазен колан.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приет е за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване факта на настъпване на ПТП на
09.04.2016г. в гр.Варна между МПС - лек автомобил “***“ с рег. № ***с водач С.П.С. и л.а. „***“ с рег. №***, факта,
че срещу водача на гореописания автомобил е било образувано НОХД №4006/2017г.
по описа на 32 наказателен състав на ВРС, по което с присъда от 15.01.2018г. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„А", вр.ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК; както и наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил “***“ с рег. № ***.
Приет е по делото заверен препис от присъда от 15.01.2018г. по НОХД №4006/2017г.
по описа на 32 наказателен състав на ВРС, с която С.П.С. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А", вр.ал.1, б.“Б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Като
доказателство по делото са приети констативен протокол за оглед на местопроизшествие
от 09.04.2016г., протоколи за разпит на свидетели в хода на досъдебното
производство, медицинска документация за спешна помощ и лечение на Д.Д.,
издадена от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, както и епикризи от МБАЛ „Света Анна
– Варна“ АД /Отделение по анестесиология и интензивно лечение и Отделение по
ортопедия и травматология/, от СБР „Родопи“, от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД и
експертно решение от 19.10.2016г., с което е определена 74 % ТНР. Представени
са също фактури за закупени медицински изделия и медикаменти, издадени през
периода от 11.04.2016г. до 03.05.2017г.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено въз основа на материалите
по делото, медицинската документация и преглед на пострадалата, се установява
причинно-следствена връзка между настъпилото на 09.04.2016г. ПТП и описаните в
исковата молба травматични увреждания, а именно счупване на дясна хълбочна кост
в областта на ямката на тазобедрената става, счупване на дясна бедрена кост,
счупване на костите на дясна предмишница в долна трета, мекотъканен дефект в
средно-долна трета на дясна подбедрица, причиняващ значителна деформация,
контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване в основата на дясна орбита,
разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузни рани в областта на дясно
коляно. Според вещото лице към настоящия
момент костите са зараснали, ограничените движения в дясна гривнена става нямат
функционално значение, но могат да се появят болки при по-големи физически натоварвания;
ограничените движения в дясна глезенна става нямат значение при бавно ходене,
но силно затрудняват бързото ходене и правят почни невъзможно бягането,
мекотъканния дефект на дясна подбедрица ще остане за цял живот. Относно
прогнозите за въстановяване вещото лице заявява, че ограничените движения в
дясна гривнена и глезенна става могат да се подобрят незначително с
рехабилитация, счупването на тазовата кост може да доведе до ранно развитие на
артрозни промени, каквито може да настъпят и при по.големи натоварвания на
дясната гривнена става. Според вещото лице разходите по представените по делото
фактури са направени във връзка с лечението на пострадалата.
Според заключението на вещото лице по автотехническата част процесният
автомобил е бил снабден с предпазен колан на съответното място и ищцата е била
с поставен предпазен колан с оглед механизма на удара и получените от нея
травми, които биха били по-големи при непоставен предпазен колен, тъй като
нямаше да се отвори и предпазната въздушна възглавница.
По искане на ищцовата страна като свидетел са разпитани Д.И.Ж. и Д.Н.Д., баба
и баща на пострадалата. От показанията им се установява, че след инцидента
ищцата била в реанимация около седмица, след като й направили операциите, я
преместили на друг етаж в болницата, където баба й се грижела за нея поне 40
дни, тъй като била неподвижна, на легло. Свидетелката заявява, че през това
време Д. била много разстроена, притеснявала се дали ще проходи, стряскала се и
говорела насън. Изпитвала силни болки и се налагало постоянно да й поставят
обезболяващи, изпитвала силен страх от автомобили, който продължава и към
момента. След изписването била в количка, проходила с патерици чак след 5-6
месеца, като през това време били проведени два курса рехабилитация – 10 дни в
гр. Варна и 1 месец в Рудозем, но и към настоящия момент не можела да движи
пълноценно крака си в коляното. От
показанията се установява също, че на крака на пострадалата са останали белези,
които вероятно няма да се заличат цял живот и които са причина за притеснения и
тревоги.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава
в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „***"
с per. № ***и „Бул Инс"
АД се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на
инцидента за процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество. През процесния период
водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката
“гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия
да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Влязлото в сила решение по чл. 78а НК
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязла в сила присъда по НОХД №4006 по описа за 2017г. С.С. е признат за виновен в това, че на 09.04.2016г. при управление на МПС е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А", вр.ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1
от НК, с което е причинил по непредпазливост на Д.Д. средни телесни повреди: счупване
на дясна хълбочна кост в областта на ямката на тазобедрената става, обусловило
трайно затруднение движенията на десния крак за около 12 месеца, счупване на
дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десния крак
за около 12 месеца, счупване на костите на дясна предмишница в долна трета,
обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период от около
3-4 месеца, счупване на дясна лакътна кост, обусловило трайно затруднение в
движенията на дясната ръка за около 2 ½ - 3 месеца, мекотъканен дефект в
средно-долна трета на дясна подбедрица, причиняващ значителна деформация, като
деянието е извършено в пияно състояние, с конц. На алкохол в кръвта 3,29 на
хиляда.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат
причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната
връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е
получило увреждания, които
са
описани
в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и ПТП на 09.04.2016г. От
проведения клиничен преглед вещото лице е установило, че към настоящия момент костите
са зараснали, но ограничените движения в дясна гривнена става могат да станат
причина за болки при по-големи физически натоварвания; ограничените движения в
дясна глезенна става силно затрудняват бързото ходене и правят почти невъзможно
бягането, а деформациите на дясна подбедрица ще останат за цял живот.
От показанията на разпитаните свидетели, кредитирани изцяло поради тяхната
непротиворечивост и непосредственост, се установява, че след инцидента ищцата е
прекарала продължително време в болница за операции и следоперативно лечение,
като през този период е била неподвижна и е изпитвала силни болки, както и
силна тревога относно бъдещото си възстановяване. Прекарала е продължителен
възстановителен период, от който 5-6 месеца се е придвижвала с количка, а около
година и половина с патерици. Продължително време не искала да излиза, все още
изпитвала страх от пътуване в автомобил, както и постоянни притеснения поради
деформацията на дясното бедро. Тези нарушения са
обусловили и негативна промяна в начина й на живот, социалната й реализация,
особено значима предвид възрастта на пострадалата.
Въз основа на
горното съдът намира за доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
По претенцията
за имуществени вреди: извършването на разходите се установява от представените
фактури и касови бонове, като наличието на пряка и непосредствена връзка с
деликта се установява от заключението на вещото лице, според което описаните
във фактурите разходи са извършени във връзка с претърпяните от ищцата
травматични увреждания. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният
иск за обезщетяване на направените разходи за медикаменти и медицински
консумативи е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 5 141,39 лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските
показания се установява, че травмите и продължителният период на възстановяване
са причинили болки и страдания на пострадалата и са обусловили състояние на
дискомфорт, причинен както от невъзможността да се обслужва самостоятелно, така
и от притесненията до каква степен ще се възстанови. Наличните и към момента
ограничения в движенията на увредените стави, както и белезите и деформациите
на десния крак, които според вещото лице ще останат цял живот, също налагат
извода за изпитван стрес и подтиснатост. Установеното от вещото лице
кореспондира напълно със свидетелските показания, съгласно които пострадалата
през периода на възстановяване не е искала да излиза от дома си и да се вози в
кола, продължителната липса на социални контакти й се отразила негативно.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били
причинени физически увреждания – множество телесни повреди, довели до болки и
страдания през продължителен период от време,
намира, че предявеният от Д.Д. иск е основателен за сумата от 80 000
лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. При
определяне на този размер съдът
отчита изпитаните от ищеца болки и страдания по време на оздравяването, при
наличието на добри компенсаторни механизми на ищцата предвид на младата й
възраст, но и същественото нарушение в ритъма на живот, обусловено от продължителен
период на лечение и възстановяване, наличните и към момента нарушения в
движенията, обуславящи ограничения в допустимите дейности, както и деформации
до степен на обезобразяване на засегнатия крайник, които ще останат през целия
й живот.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, с което е допринесла за настъпване
на вредите от ПТП. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Въведеното в настоящия случай
възражение за съпричиняване се основава на твърдения, че ищцата не е положила
дължимата грижа за предотвратяване настъпването на вреди при евентуално ПТП,
тъй като не е поставила предпазния колан за заеманото от нея място в автомобила.
В случая от заключението на вещото
лице и представения по делото констативен протокол се установява по безспорен
начин, че процесният автомобил е оборудван с предпазни колани за седалката, на
която е пътувала ищцата. С
оглед задействаната въздушна възглавница и степента на настъпилите увреждания
вещото лице е заключило, че ищцата е била с поставен предпазен колан, тъй като
при движение на МПС със скорост по-голяма от 20 км/час въздушните възглавници
се задействат, само ако пътникът на съответната седалка е бил с поставен предпазен колан, като
при липсата му уврежданията са щели да бъдат много по-големи. При липса на
ангажирани доказателства, оборващи този извод, съдът възприема заключението на
вещото лице и приема за установено обстоятелството, че пострадалата е била с
предпазен колан в момента на настъпване на произшествието. Възражението
за съпричиняване се явява неоснователно, поради което следва да се бъде уважен
предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в определения размер от 80 000 лв., като претенцията следва да се
отхвърли за разликата над този размер до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
като неоснователна.
С оглед на това и предвид уважаването
на главния иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения,
което се покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата
на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в
сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано
от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая ищцата е уведомила застрахователя за събитието,
настъпило на 09.04.2016г със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, входирано от застрахователя на 14.05.2018г., в което е описано
застрахователното събитие и са приложени документи по опис. По делото няма
данни, а и не се твърди от страните, да е изисквано от пострадалия да представи
допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ, поради което и съдът приема, че от този момент е започнал да
тече срока по чл. 497, ал.1, т.1 КЗ и съответно е изтекъл на 05.06.2018г.
Следователно ответникът дължи законната лихва за забава от 06.06.2018г. до
окончателното изплащане. Обезщетение за забава върху обезщетението за
имуществени вреди се дължи, считано от 15.08.2018г., посочена като начална дата
на претенцията в исковата молба, съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, до окончателното изплащане.
По предявения обратен иск: На
основание на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ),
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато при настъпването на
пътнотранспортното произшествие, е извършил нарушение по Закона за движение по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Уважаването
на преките искове срещу застрахователя поражда вземането му за регрес срещу
деликвента за присъдените на пострадалия суми. В настоящия случай е безспорно
установено по делото, че водачът на процесния автомобил – С.С. към момента на
настъпване на произшествието е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, което е достатъчно основание за регресната претенция по чл. 500,
ал.1, т.1 от КЗ.
С оглед на изложеното,
предявеният обратен иск за изплатеното от застрахователя обезщетение на
пострадалата срещу виновния водач се явява
доказан и основателен. Искът следва да се уважи до претендирания от застрахователя частичен размер, а именно: 30 000 лв. от общ размер
105 200 лв.,
като принудителното им
изпълнение се постави под условие, че застрахователят изплати присъдените по
основния иск
суми. /в този
смисъл решение № 49 от 27.04. 2010 г. по т. д. № 814/2009 г. на ВКС, І т. о.,
ТК/.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените
искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор
за правна защита и съдействие, както и съобразно уважената част от иска в полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата 3084,23 лв., изчислена по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е
представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесен депозит за вещо
лице 200 лв., както и адвокатски хонорар в размер 4500 лв. без ДДС. Направеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение се явява неоснователно поради
сходството на претендирания размер с минималния, определен съобразно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. Искането за присъждане на ДДС върху тази сума е
неоснователно, тъй като по реда на чл.78 от ГПК разноски се дължат в полза на
страната в размера, в който са реално заплатени, а видно от представения по
делото договор платената сума е 4500 лв., без начислен върху нея ДДС. Съобразно
изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 894 лв. пропорционално
на отхвърлената част от предявените искове.
По уважения
обратен иск разноски се дължат в полза на ищеца по обратния иск в размер на
заплатената държавна такса 1200 лв. съобразно отправеното искане и представени
доказателства за плащане.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 3405,64 лева,
както и авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 09.04.2016 г., в
гр. Варна, причинено от С.П.С. като водач на лек автомобил „***“, ДК № ***, застрахован
при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /BG/02/116000235398 със срок на валидност от 07.01.2016г. до 06.01.2017г./, в размер на 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва
върху главницата от 06.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 100 000 лева, както и претенцията
за законна лихва от датата на произшествието до 06.06.2018г., на осн. чл.432 КЗ
вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** обезщетение за
имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/,
направени във връзка с претърпените
от ищцата увреждания в резултат на ПТП, причинено
на 09.04.2016г. от С.П.С.
като водач на лек автомобил „***“, ДК № ***, застрахован при
ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /BG/02/116000235398 със срок на валидност от 07.01.2016г. до 06.01.2017г./, в размер на 5141,39 лв. /пет хиляди сто четиридесет и един лева и 39 ст./, ведно
със законната лихва върху главницата от 15.08.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.П.С., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, частичен иск от общ
размер 105 200 лв., представляващ регресно притезание срещу деликвента за присъдените на ищцата суми
за обезщетение за претърпените увреждания в резултат на ПТП, причинено на 09.04.2016г. от С.П.С. като водач на
лек автомобил „***“, ДК № ***, управлявал МПС под въздействие на алкохол с
конц. на алкохол в кръвта 3,29 промила, застрахован при ответника
по имуществена застраховка Гражданска отговорност /BG/02/116000235398 със срок на валидност
от 07.01.2016г. до 06.01.2017г./,
на основание чл.500 от КЗ.
Изпълнителен лист в полза на ЗД „БУЛ
ИНС" АД да се издаде
след представяне на доказателства за изпълнение на настоящото решение в частта,
с която са присъдени в полза на ищцата Д.Д. сумите по основните искове ведно
със законната лихва.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София - 1407, бул."Джеймс Баучер" №87 ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Й.Н., адвокат при САК, с адрес *** сумата
3084,23 лв. /три хиляди осемдесет и четири лева и 23 ст./,
представляващи разноски в производството съобразно уважената част от предявения
иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.София - 1407, бул."Джеймс Баучер" №87 сумата 894 лв. /осемстотин деветдесет и четири
лева/, представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.П.С., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, сумата 1200 лв./хиляда и двеста лева/, представляваща сторени
разноски по обратния иск, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София - 1407, бул."Джеймс Баучер" №87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в
размер 3405,64 лева /три хиляди четиристотин и пет лева и 64 ст./ върху уважената
част от исковете за вреди и 400 лева /четиристотин
лева/, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на
експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: