О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1469
6.08.2019 г. Град
Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На шести август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
Прокурор: -
Секретар : -
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 21 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба вх.№18762/11.12.2018г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, подадена от Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, БУЛСТАТ *********, чрез ст.инспектор Васил Динков.
Същата е подадена срещу разпределение,
извършено с протокол изх.№32445 от 7.12.2018г.
по изпълнително дело №20188050400692/2018г. и по изпълнително дело
№20188050400693/2018г. на ЧСИ Николова с рег.№805 на сумата от 416 100
лв., постъпила от публичната продан на
недвижим имот, бивша собственост на длъжника Ю.М.. Изложени са оплаквания, че
вземането на държавата по изпълнителен лист 826-2014/19.01.2018г., издаден в
полза на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ е определено неправилно от ЧСИ като хипографарно
/т.е. без право на предпочтително удовлетворение/. Сочи, че вземането на
Комисията попада в групата на вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, тъй като
има публичен характер на основание чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, поради което
следва да се ползва с право на предпочтително удовлетворение и не следва да се
удовлетворява съразмерно с вземанията на другите хирографарни кредитори. Моли
разпределението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново
разпределение, при което сумата от 267135,32 лв. /остатъчна сума след
разпределението на привилегированите кредитори от по-горни редове/ да бъзе
разпределена на държавата, като се преведе на ТД на НАП- Бургас по изпълнително
дело **********/2005г. по описа на публичен изпълнител при НАП-Бургас,
образувано по вземания по изпълнителен лист, издаден в полза на КОНПИ /сега
КПКОНПИ/.
Взискателят по изпълнителното
дело- „БАНКА ДСК“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт Живко Райков, е представил
становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи се, че
в полза на Комисията не е налице привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, понеже в
чл.136, ал.2 ЗЗД било записано, че вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват
съразмерно, поради което изготвеното разпределение било на правилното
основание. Въпреки, че ипотеката на банката не била подновена в срок, върху
имота имало надлежно учредена ипотека с нов ред, даваща ѝ привилегия по
чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, поради което счита, че вземанията на държавата са с
еднакъв ред на привилегия с тези на Комисията. Моли за отхвърляне на жалбата,
както и за потвърждаване на обжалваното разпределение.
Останалите страни по
изпълнителното дело, включително ТД на НАП- Бургас не са взели становище по
жалбата.
ЧСИ Станимира Николова е приложила
копие от изпълнителното дело ведно с мотивите си по обжалваните действия.
Съдебният изпълнител е изложил съображения, че жалбата е неоснователна, като са
развити съображения, които преповтарят мотивите в обжалваното разпределение.
След преценка на твърденията на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският
окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело №20188050400692
е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Живко
Райков въз основа на изпълнителен лист №400 от 29.06.2018г., издаден по ч.гр.д.№621/2018 г.
по описа на Районен съд- гр.Айтос срещу солидарните длъжници Ф.Ю.М. и Й.Ф.М.,***,
за сумата от 239047,93 лв.- главница,
7749,40 лв.- договорна /възнаградителна лихва/; 147,04 лв.- обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/; 1536,40 лв.- заемни такси и разноски;
законната лихва от 21.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както
и съдебни разноски в размер на 4969,62 лв. Направено е искане за налагане на
запори на трудовите възнаграждения и сметки на длъжниците, както и на възбрани
върху недвижимите им имоти. Направено е и искане за насочване на изпълнителните
действия към ипотекираните в полза на банката недвижими имоти на територията на
обл.Бургас, както и върху недвижимите имоти и вещи на длъжниците.
Изпълнително дело №20188050400693
е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Живко
Райков въз основа на изпълнителен лист №410 от
3.07.2018г., издаден по ч.гр.д.№625/2018 г. по описа на Районен съд-
гр.Айтос срещу Ю.Ф.М. ***, за сумата от
56569,47 евро лв.- главница, 1219,57 евро- договорна /възнаградителна лихва/;
38,69 евро- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/; 562,29 евро-
заемни такси и разноски; законната лихва от 21.06.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 2284,02 лв.-
държавна такса и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за
налагане на запори на трудовите възнаграждения и сметки на длъжника, както и на
възбрани върху недвижимите му имоти. Направено е и искане за насочване на
изпълнителните действия към ипотекираните в полза на банката недвижими имоти на
територията на обл.Бургас, както и върху недвижимите имоти и вещи на длъжника.
По двете изпълнителни дела е предприето
принудително изпълнение чрез публична продан върху ипотекиран на 7.02.2008г. в
полза на банката недвижим имот- дворно място с площ от 444 кв.м., находящо се в
гр.Айтос, ул.“Добри Чинтулов“ №2, съставлявано УПИ VII-1517 в кв.36, ведно с еднофамилна
жилищна сграда с контролно-диагностичен пункт да автомобили, без ремонт на
двигатели, магазин за промишлени стоки и автомивка, със застроена площ 200 кв.м.
и РЗП 519 кв.м. Ипотеката е подновена по молба на Банката с вписване от
22.03.2018г.
Безспорно е, че този имот е бил
бивша собственост на ипотекарния длъжник Ю.Ф.М. и ЮМЮГЮЛ ЮСЕИНОВА М., но е отнет
в полза на държавата с влязло в сила на 14.11.2017г. решение №153 от
15.12.2016г. по гр.д.№421/16г. на Апелативен съд- Бургас /недопуснато до
касационно обжалване с определение №788 от 14.11.17г. по гр.д.№214/17г. на ВКС/
по иск на КОНПИ. С посочените съдебни актове е потвърдено по реда на
инстанционния контрол първоинстанционното решение №193 от 18.05.2016г. по
гр.д.№826/2014г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което по иск на КОНПИ са
отнети в полза на държавата различни суми: 261085,12 лв. от Ф.М.,
представляваща пряка облага от извършена престъпна дейност, както и сумата от
186690 лв.облага, получена от инвестиране на тази сума в покупка на МПС и
имоти; Присъдени са и разноски в полза на КОНПИ- 303 лв. и 14593,31 лв.
юрисконсултско възнагражедине. С решение
№153 от 15.12.2016г. по гр.д.№421/16г. на Апелативен съд- Бургас от Ф.М. и Й.М.
в полза на държавата са отнети и следните суми: 2250 лв. получени от продажба
на лек автомобил БМВ, 2350 лв., получени от продажбата на лек автомобил
Фолксваген Голф, сумата от 52770 лв., получени от продажбата на апартамент в
гр.Айтос, а от Ф.М. е отнета и сумата от 1000 лв., получена от продажбата на
250 дружествени дяла в „Мъни“ ЕООД. С това решение в полза на БАС е присъдена
сумата от 26913,80 лв.- държавни такси за двете съдебни инстанции, а Ф.М. и Й.М.
са осъдени да платят в полза на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на
5130 лв. за въззивната инстанция.
Безспорно е, че въз основа на
влезлите в сила съдебни решения, описани по- горе е издаден изпълнителен лист
826/2014/19.01.2018г. в полза на КПКОНПИ, по който е образувано дело
**********/2005 по описа на публичния изпълнител Таня Стоянова Рангелова.
Решенията са вписани в СВп при
АРС на 15.03.2018г.
Безспорно е също, че в полза на
КОНПИ /сега КПКОНПИ/ на 8.05.2012г. е вписана възбрана върху процесния имот,
допусната като обезпечение на бъдещ иск по чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./.
Видно от материалите по
изпълнителното дело ЧСИ Николова е уведомила ТД на НАП Бургас за образуваните
изпълнителни дела, както и за процесното разпределение. По изпълнителните дела
е уведомявана /включително за процесното разпределение/ и КПКОНПИ- ТД Бургас в
качеството на присъединен взискател с вписана възбрана.
С процесното разпределение
изх.№32445 от 7.12.2018г. ЧСИ Николова е разпределила постъпилата от продажбата
на процесния имот сума от 416000 лв. по следния начин:
С първа по ред привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са удовлетворени вземанията за разноски по обезпечения и
принудително изпълнение- 36 лв. с ДДС такса по т.13 от ТТР ЗЧСИ в полза на ЧСИ,
както и такса по чл.26 от Тарифата в размер на 13451,76 лв. с ДДС; както и
разноски в полза на Банка ДСК- 5225,80 лв., подробно описани по пера.
С втора по ред привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД са удовлетворени вземанията за данъци върху процесния
имот в полза на Община Айтос до 2017г. към Ю.М. в размер на 8422,20 лв.
/изключени са данъците и таксите за 2018г., поради това, че имота е отнет в
полза на държавата/.
С трета по ред привилегия по
чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД са удовлетворени вземания на Банката, обезпечени с
първа по ред договорна ипотека, а именно -121828,92 лв., описани по пера.
Остатъкът за разпределение –
388964,24 лв. е разпределен по съразмерност между хирографарните /според ЧСИ
Николова/ кредитори, а именно- ТД на НАП- Бургас /за вземанията в полза на
държавата по изп.д.№**********/2005г. по описа на Публичния изпълнител при НАП-
Бургас по изп.л. №826-2014/19.01.2018г., издаден в полза на КОНПИ/- 181440,07
лв. /при общ дълг в размер на 560700,68 лв./ и БАНКА ДСК- 85695,25 лв. /при
остатък от дълга в размер на 264822,36 лв./.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следните правни изводи:
В производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител съдът следи служебно за редовността на
жалбата /макар тази преценка да е възложена на основание чл.436 ГПК и на
съдебния изпълнител, чрез който се подава жалбата/- дали жалбата е подадена в
предвидения от закона срок, дали страната, която е подала жалбата е надлежно
представлявана, дали е внесена дължимата държавна такса. Съдът следи служебно и
за допустимостта на жалбата- т.е. дали съответното действие или акт на съдебния
изпълнител подлежат на обжалване, както и дали жалбоподателят има право на
жалба срещу това действие или акт.
С действащия ГПК, за разлика от
ГПК от 1951г. (отм.) значително са ограничени възможностите за обжалване на
действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК
са посочени хипотезите, при които определени лица имат право на жалба срещу
действията на съдебния изпълнител. В тази норма са изброени основните подлежащи
на обжалване действия на съдебния изпълнител, но са налице и други конкретни
хипотези, в които е дадена възможност за обжалване актове и действия на
съдебния изпълнител- например чл.463 ГПК, чл.527, ал.4 ГПК.
Съгласно задължителната за
съдилищата съдебна практика- ТР №2/13 от 26.06.2013г. по т.д.№2/13г. на ОСГТК
на ВКС, т.8 /мотиви/, законодателят е ограничил възможността за обжалване
на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
В
настоящия казус се обжалва разпределение, изготвено по реда на чл.460 ГПК,
което подлежи на обжалване по реда на чл.463 ГПК. В нормата не е посочено изрично
кои лица са легитимирани да обжалват разпределението, но в правната доктрина и
съдебна практика няма спор, че това са страните по изпълнителното дело-
длъжници и всички взискатели /този, по чиято инициатива е образувано
изпълнителното дело и присъединените взискатели/, който извод следва и от
разпоредбата на чл.462 ГПК.
В случая
е разпределена сумата от 416000 лв., постъпила от публичната продажба на
отнетия в полза на държавата, но ипотекиран в полза на банката имот- дворно
място и сграда в гр.Айтос, ул.“Добри Чинтулов №2“.
Разпределението
е извършено между следните взискатели- 1/ банка ДСК /взискател и ипотекарен
кредитор/, 2/ Община Айтос- за вземания за местни данъци и такси, 3/ Държавата
чрез НАП /в случая ТД на НАП-Бургас/ като присъединен по право взискател по
чл.458 ГПК за отнетите в нейна полза суми по гр.д.№826/14г. по описа на БОС.
Против
разпределението е постъпила една жалба- от КПКОНПИ.
При
преценката дали жалбоподателят е легитимиран да обжалва разпределението съдът
съобрази следното:
КПКОНПИ
няма качеството на взискател по делото, тъй като присъединен по право взискател
за публичните вземания на държавата на основание чл.458 ГПК и чл. 191 ДОПК е
НАП.
КПКОНПИ
няма и качеството на кредитор с обезпечен иск по смисъла на чл.459 ГПК по
изпълнителното дело, макар да е бил уведомявана за всички действия от ЧСИ
Николова именно в това качество. Безспорно е, съобразно задължителната за
съдилищата съдебна практика- т.5 от ТР №2/2013г. от 21.05.2015г. по тълк.д.№
2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, че всички кредитори, в чиято полза е
допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана върху вещ се считат
присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението, без значение дали запорът или възбраната са наложени в
обезпечително или в изпълнително производство, както и че същите, в качеството
на присъединени взискатели по право се уведомяват от съдебния изпълнител за
насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за
разпределението.
Видно от
доказателствата по делото, съдебните решения по исковете на КОНПИ /сега
КПКОНПИ/ по гр.д.№826/14г. по описа на БОС, с които имотът, както и паричните
суми, са били отнети в полза на държавата, са влезли в сила на 14.11.2017г., а
изпълнителният лист в полза на КПКОНПИ е издаден на 19.01.2018г. и по него е
било образувано изпълнително дело при публичния изпълнител при НАП. С това
качеството на КПКОНПИ като кредитор с обезпечено вземане по смисъла на чл.459 ГПК по отношение на процесното изпълнително дело на ЧСИ Ст.Николова, образувано
на 11.07.2018г. е отпаднало, а за държавата, в чиято полза са отнети вземанията
по цитираното дело, е възникнало качеството на присъединен по право взискател
по настоящото изпълнително дело, като на основание чл.459 ГПК в него същата се
представлява от НАП.
В
позитивното право /включително ПЗР на ЗПКОНПИ/ не е уредено правомощие на
КПКОНПИ да представлява държавата и в изпълнителните производства, образувани
след приключването на исковия процес, по който са отнети парични суми или имоти
в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ /или отменените ЗОПДНИИ и ЗОПДИППД/.
КПКОНПИ няма и качеството на процесуален субституент на НАП в изпълнителните
дела, по които агенцията представлява държавата като присъединен по право
взискател по чл.458 ГПК.
С оглед изложеното Бургаският
окръжен съд намира, че за жалбоподателя липсва признато от закона право да
обжалва разпределението по изпълнително дело №20188050400692 и по изпълнително
дело №20188050400693 по описа на ЧСИ
Станимира Николова. Жалбата, подадена от КПКОНПИ е недопустима, поради което следва
да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№18762/11.12.2018г. по
описа на ЧСИ Станимира Николова, подадена от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********,
чрез ст.инспектор Васил Динков срещу разпределение с изх.№32445 от 7.12.2018г.
по изпълнително дело №20188050400692/2018г. и по изпълнително дело
№20188050400693/2018г. по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№805 на сумата
от 416 100 лв., получена от продажбата на недвижим имот- земя и сграда,
находящи се в гр.Айтос, ул.“Добри Чинтулов“ №2.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№21 по
описа за 2019г. на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.