№ 1522
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510739 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8059 от 30.04.2024 г. по гр. д.№ 4934/2024 г. по описа на СРС, 29
с-в, е осъден ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. И. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 3 019,00 лева - сторени
разноски за организиране на погребение на Н.Д.Т. по договор за погребение от
23.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 1 542,00 лева - сторени разноски за изработка и
монтаж на надгробен паметник на Н.Д.Т. по договор за поръчка № 002198/09.03.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2021 г. до окончателното плащане,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП на
12.03.2020 г. в гр. София, бул. ****, реализирано по вина на Б.М.В. - застрахован водач
при ответното застрахователно дружество, вследствие на което ПТП е настъпила
смъртта на Н.Д.Т. - майка на А. И. Н..
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Бул
Инс“ АД срещу постановеното решение с изложени доводи за неправилност, поради
необоснованост и неправилно приложение на материалноправните разпоредби на
чл.45 ЗЗД и чл. 432 КЗ. Заявява, че неправилно съдът е приел за доказана претенцията
на ищеца при несъобразяване, че същият е изпълнил съзнателно един свой морален и
нравствен дълг и не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника –
1
застраховател по задължителна застраховка ГО за заплащане на разходите за
погребение и надгробен паметник. Освен това заявява, че на ищеца е било присъдено
обезщетение за понесените нематериални вреди от загубата на неговата майка и
същият е могъл да понесе разходите за погребение и паметник.
Отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените
искове за имуществени вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. И. Н. в срока по чл.263 ГПК е подал отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Излага
доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа
становище, че разходите за погребение и паметна плоча несъмнено представляват
изпълнение на морален и нравствен дълг. В случая обаче смъртта на неговата майка не
е настъпила по естествен път, а в резултат на непозволено увреждане, вина за която
носи застрахования при ответника водач. Заявява, че доводите на въззивника да бъдат
понесени тези разходи от полученото обезщетение за неимуществени вреди са
неоснователни. Отправя искане за потвърждаване на решението и претендира
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 29-ти състав, решение в
обжалваната част за валидно и допустимо. Последното е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
т. е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477,
ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ).
Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да
се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП
(противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице
договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване
2
на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Настоящият състав намира че в производството са установени така посочените
предпоставки за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди на посоченото правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.
Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че с влязла в сила присъда на наказателния съд /Присъда от 28.07.2021
г., постановена по НОХД № 877/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, IV състав/, подсъдимият Б.М.В. е признат за виновен за това,
че на 12.03.2020 г., около 09:20 часа, на алея пред болница „Света Екатерина“,
находяща се в гр. София, бул. ****, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Мазда“, модел „6“, рег. № СВ **** РК, с посока на движение от НДК към бул.
„Прага“ е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 40, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП, като преди да започне движението на заден ход, не се убедил, че пътят зад
лекия автомобил е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и по време на самото движение назад, не е наблюдавал пътя зад лекия
автомобил, поради което ударил със задната част на автомобила си пешеходката
Н.Д.Т., ЕГН **********, движеща се по алеята с посока на движение от входа на
болницата към бул. „Прага“, вследствие на което тя паднала на алеята, а автомобилът,
продължавайки движението си назад, притиснал тялото й, като по този начин по
непредпазливост Б.М.В. причинил на Н.Д.Т. съчетана травма, изразяваща се в гръдна
травма, коремна травма, травма на крайниците, кръвонасядане на меката черепна
покривка в дясно слепоочно предно теменно, счупване на трето ребро вдясно по
средна ключична линия и др., довела до смъртта на Н.Д.Т., настъпила на 16.04.2020 г.,
като след деянието си подсъдимият направил всичко, зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалата - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2
НПК, съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от 3 години.
Правилни са изводите на СРС в постановеното решение, че на основание чл.300
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В производството е установено и страните не спорят, че ищецът е син на
пострадалата Томова, чиято смърт е била причинена по посочения начин с описаното
неправомерно поведение на водача на посочения лек автомобил, който е бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка ГО към датата на ПТП-
12.03.2020 г.
3
Установява се, че с Решение от 15.04.2022 г. по гр. д. № 9243/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, 13 състав, частично отменено с Решение № 1127/04.10.2023 г. по в. гр. д. №
2029/2022 г. по описа на САС, 10 състав /което не е влязло в законна сила към момента
на приключване на устните състезания/, застрахователят на виновния водач по
задължителна застраховка ГО- ЗД „Бул Инс“ АД е бил осъден да заплати на А. И. Н.
сумата в размер на 120 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на смъртта на Н.Д.Т., настъпила при ПТП на 12.03.2020 г. по вина на
застрахования при ЗД „Бул Инс“ АД - Б.М.В..
Страните не спорят и се установява от представените пред първата инстанция
писмени доказателства, че ищецът реално е извършил разходите по представените с
исковата молба 2 броя фактури във връзка със смъртта на неговата майка Н.Д.Т.,
съответно за сумата от 3 019,00 лева - разходи за организиране на погребение, и за
сумата от 1 542,00 лева - разходи за изработка и монтаж на надгробен паметник.
Доводите на ответника, че така описаните разходи не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, съдът намира за неоснователни. Както бе
посочено, съгласно чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, ответникът дължи да обезщети
разходите, които ищецът е направил по погребението и надгробния паметник на своята
майка пострадалото лице, чиято смърт настъпва при ПТП от 12.03.2020 г. по причина
на непредпазливото деяние на водача на лек автомобил лек автомобил марка „Мазда“,
модел „6“, рег. № СВ **** РК, осъществило състава на престъплението по чл. 343а, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК (чл. 300 ГПК). Към
посочената дата 12.03.2020 г. ответникът е обвързан от задължителната застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите" за вредите от управлението на лекия
автомобил (неоспорен факт, неопроверган от събраните по делото доказателства).
Въззивният съд приема, че така направените от ищеца разходи по двете фактури са
пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, доколкото същите
представляват обичайни и разумни разходи за погребението на пострадалата в
резултат на непозволено увреждане майка на ищеца. В този смисъл е изразеното
становище по Решение № 36 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2023 г., което се
възприема от настоящия състав.
Доводите на въззивника, че при преценка размера на подлежащите на
репариране имуществени вреди, съдът следва да съобрази размера на присъденото в
производството по гр. д. № 9243/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, и по в. гр. д.
№ 2029/2022 г. по описа на САС, 10 състав, обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на същото ПТП са неоснователни. Както правилно е
посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло възприема, приетото
деление на вредите на неимуществени и имуществени в правната теория и съдебна
практика, определя самостоятелния характер на исковете за обезщетяване на
отделните видове вреди. Искът за имуществени вреди е самостоятелен от иска за
4
неимуществени вреди. По двата иска подлежат на доказване различни факти и
обстоятелства, поради различното съдържание на вредите, които трябва да бъдат
възмездени, в зависимост от това дали са засегнати материални блага на пострадалия
или неговото телесно или психическо здраве. Това е така, тъй като се касае за две
отделни искови претенции, респ. за два различни правно защитени интереси,
подлежащи на самостоятелна обезвреда при доказване при условията на пълно и
главно доказване осъществяването на елементите от фактическия състав на всеки един
от тези два иска. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на
Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочените
задължителни разяснения са приложими, както бе посочено и в настоящия случай,
доколкото отговорността на застрахователя е функциоално обусловена от тази на
делинквента и чл.51, ал. 1 ЗЗД задава обективните й предели. В случая, това са
обичайните и разумни разходи за погребението и за надгробния паметник на
пострадалото лице в Република България.
С оглед това, правилно са били уважени предявените искове по чл.432, ал. 1 КЗ
за сумата в размер на 3 019,00 лева - сторени разноски за организиране на погребение
на Н.Д.Т. по договор за погребение от 23.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.01.2021 г. до окончателното плащане, както и за сумата в размер на 1 542,00 лева
- сторени разноски за изработка и монтаж на надгробен паметник на Н.Д.Т. по договор
за поръчка № 002198/09.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2021 г.
до окончателното плащане, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат от ПТП на 12.03.2020 г. в гр. София, бул. ****, реализирано по вина
на Б.М.В. - застрахован водач при ответното застрахователно дружество, вследствие на
което ПТП е настъпила смъртта на Н.Д.Т. - майка на А. И. Н..
По изложените съображения, съдът намира че постановеното решение следва да
бъде потвърдено като правилно, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена
без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА в
полза на адв.Я. С. от САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца за въззивната инстанция в размер на
480.00 лв. с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8059 от 30.04.2024 г. по гр. д.№ 4934/2024 г. по
5
описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат Я. В. С. от
САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, сумата 480.00 лв. с ДДС-
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца А. И. Н.,
ЕГН ********** за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6