Р
Е Ш Е
Н И Е №17
гр.
Пловдив,02 01 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 3 бр.
състав, в открито съдебно
заседание на 02 01 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на
секретаря Иванка Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3586/2019 г по описа на ПРС, 3 ти бр. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от С.В.С. ЕГН
********** – действаща като майка и
законен представител на малолетното дете В.Б.И. ЕГН ********** , против
Б.А.И. ЕГН ********** , на основание чл 143 и 149 СК
Предявените
искове са с правна квалификация чл 143 и 149
от СК.
Прилагат се писмени доказателства.
На
ответника са редовно връчени преписи
от исковата молба и приложенията, като му
е указана възможността в
едномесечен срок да подаде писмен отговор, указани са задължителното съдържание
на отговора и последиците от неупражняване на това право. В едномесечният срок не е постъпил отговор от ответника .
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че малолетният В.Б.И. ЕГН ********** Е ***
НА ОТВЕТНИКА Б.А.И. ЕГН ********** .
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
на ищцовата страна – св. С. /с родствени връзки/, се установява, че ответникът
живял на съпружески начала с д. на с. С. ,и двамата са родители на детето В. .От
около ** години не живеят заедно ,като детето се отглежда от майката .Майката
има още *** ненавършили пълнолетие деца , от настояща и от предходна връзка .В
момента е бременна с ***** дете .Живеят при с. с настоящия и партньор и ****
деца.Майката не работи в отпуск по
майчинство е . Детето В. е на *** години,ученик е във **** клас .Детето не боледува
често .В период на активен растеж е и често се налага да му се закупуват дрехи
и обувки.Учи в местното училище ,майката му дава всеки ден джобни .Детето не се
храни в училищния стол ,не посещава извънкласни форми на обучение .След
раздялата издръжката на детето е поета изцяло от майката . Бащата не е заплащал
издръжка на **** си,не участва и по друг начин в грижите за В..Никой не
препятства срещите на бащата с детето ,но самото дете не желаело да вижда баща
си .
В хода на производството ответникът признава ,че не е
плащал издръжка на ***** си ,но твърди ,че няма възможност за това ,тъй като
майката не му позволява срещи с детето . В момента ответникът заявява ,че живее
на съпружески начала със с. на ищцата и има едно малолетно дете от нея.
От разпита на св С. / с. на ищцата , настояща партньорка
на ответника и майка на по-малкото му дете / се установява,че тя живее на семейни
начала с ответника , имат д. на на **г и *** месеца .Детето В. в момента е на ***
години,детето се отглежда от майката .Същата има още **** деца,които не са
навършили пълнолетие . Ответникът работи ,получава месечно възнаграждение от *****лв.С.
не получава майчинство ,тъй като никога не е работила,разчита на доходите на
съпруга си – ответника.Бащата не се е виждал С ДЕТЕТО В. ,тъй като майката не
позволявала. Не е заплащал издръжка.
От изготвения социален доклад се установява ,че детето се
отглежда от майката.Бащата не заплаща издръжка .От раздялата на родителите детето се отглежда от майката ,която е в
отпуск по майчинство .СРЕДСТВАТА НА МАЙКАТА НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ ЗА ИЗДРЪЖКАТА НА
ДЕЦАТА И.Бащата се е виждал веднъж с детето,като му е предоставил ***лв . В интерес на детето е да поддържа
връзка и с двамата си родители ,както и да му се определи подходяща месечна
издръжка
Видно от изготвената справка от НАП-ТД-П. се установява
,че бащата реализира месечен доход между **** и ****лв .От справката от служба
,,ГРАО,, СЕ УСТАНОВВЯВА ,ЧЕ МАЙКАТА ИМА ОЩЕ *** МАЛОЛЕТНИ ДЕЦА , А БАЩАТА Е
РОДИТЕЛ НА ОЩЕ **** МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща
месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че
ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите
на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка на ***** си.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. , те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето
и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът приема, че ответникът има задължение към друго непълнолетно дете, същият е млад, здрав
и работоспособен човек. Освен това ответникът като родител не участва по никакъв друг начин в
отглеждането и възпитанието на детето В. . Морално укоримо и несправедливо е
всички грижи да се поемат от майката на детето си, независимо дали същата има
възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си получава. БЕЗ
ЗНАЧЕНИЕ ,РАЗБИРА СЕ Е И ПРИЧИНАТА ЗА РАЗДЯЛАТА МЕЖДУ РОДИТЕЛИТЕ
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в търсения
размер от 170 лева би създавало
затруднения за ответника, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК задължение на
родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без
значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този характер на издръжката цели
осигуряването на средства, които да
гарантират на детето начин на живот и
развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено
първото и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за
детето си, да му осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да има
добра житейска реализация.
Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с
възрастта му, детето е ученик в *** клас ,в период на активен растеж е . В настоящия
случай бащата е млад, здрав и работоспособен човек, реализира месечен доход над
средния за страната. С оглед на това, че е здрав и работоспособен, ответникът е
длъжен да работи и да осигурява издръжка на своите деца. Поради изложените
съображения, съдът намира, че искът за осъждане на ответника да заплаща на малолетното
си дете, месечна издръжка в размер на 170 лева
е основателен занапред ,и за минал период от време ,доказан е от
събраните гласни и писмени доказателства и като такъв следва да бъде уважен в
посочения размер.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на
издръжка за минало време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е.
за периода от 05 03 2018 г. до 05 03 2019г включително, също е
основателна, тъй като е категорично изяснено от събраните гласни и писмени
доказателства , че през този период детето живее при майката и се отглежда от
нея,като бащата се е дистанцирал от грижите за него и издръжката му . При
доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният не установява да е
изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на детето в процесния
период. Успоредно с това от събрания доказателствен материал (свидетелски
показания), се установи, че бащата не е подпомагал по никакъв начин
отглеждането на *** си, напълно се е дезинтересирал от детето и неговите нужди.
Поради изложените по-горе съображения относно размера на издръжката занапред, и
издръжката за минало време следва да се присъди в размер на 170 лева или общо 2040
лева за целия едногодишен период, ведно със законната лихва.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. С
оглед уважаване на исковете и следва разноските да бъдат възложени върху
ответника. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие
възнаграждение е било заплатено в размер
на 300лв.
С оглед изхода на делото, изцяло в тежест на ответника ще
се възложат разноските за възнаграждение на особения представител, възлизащи на
300.00 лева.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и държавни такси общо в размер на 326,40
лева, от които 244,80 лева държавна
такса върху присъдената издръжката занапред
и 81,60 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.А.И. ЕГН ********** , да заплаща на *** си В.Б.И.
ЕГН ********** , действащ чрез неговата майка и законен представител С.В.С.
ЕГН ********** , издръжка в размер на 170 лева (сто и седемдесет лева) месечно,
начиная от 05 03 2019г, до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Б.А.И. ЕГН ********** , да заплати на **** си В.Б.И. ЕГН********** , действащ чрез неговата майка С.В.С. ЕГН **********, издръжка
за изминал период от време - за периода 05 03 2018г-05 03 2019Г , общо в размер
на 2040 лева (две хиляди и четиридесет лева),
ведно със законната лихва за забава, от падежа до окончателното и изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА Б.А.И. ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 326,40 лева (ТРИСТА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ лева И ЧЕТИРИДСЕТ ст.) – държавна такса върху дължимата издръжка за иска по чл. 143 и 149 СК .
ОСЪЖДА Б.А.И. ЕГН **********, да заплати на С.В.С. ЕГН ********** , сумата от 300 лева (триста
лв ), представляваща разноски по делото .
ОСЪЖДА Б.А.И. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПРС сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща
възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.